Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 391
Стара Загора,01.02.2024
г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети
януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Стефка Христова и с
участието
на
прокурор
като
разгледа
докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 347 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4б
от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/
във вр. с чл.82, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/.
Образувано е по жалба, подадена от М.Г.Х., понастоящем с адрес ***, против
отказ, обективиран в уведомление от 29.05.2023 г. на Началника на Затвора –
Стара Загора, да разреши на л.св. М.Х. да получи седем заявени допълнителни
хранителни пратки през месец май 2023 г., на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения отказ по съображения за противоречието му със закона и нарушаващ
правото на лишения от свобода по чл.9, ал.1 от ЕКПЧОС и чл.10 от ХОПЕС.
Жалбоподателят твърди, че на 18.05.2023 г. е депозирал молба до Началника на
Затвора-Стара Загора, заведена с вх. рег. № М-526 от 18.05.2023 г., с искане да
му бъде разрешено на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС да получи през м. май
2023 г. седем допълнителни хранителни
пратки, посочени в заявлението, за празници на регистрирани в РБългария
религиозни общности, обявени с решение на Министерски съвет, за календарната
2023 г. Счита, че отказаното право да получи
на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС седем допълнителни хранителни пратки през
месец май 2023 г. е в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон. Направено е искане обжалваният отказ на Началника на Затвора Стара
Загора да бъде отменен като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - Началник на Затвора – Стара Загора, в съдебно
заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като недопустима и като неоснователна. Поддържа, че
случаите, в които за началника на съответното място за лишаване от свобода
възниква задължение за произнасяне с индивидуален административен акт, са
изрично и изчерпателно регламентирани в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС, поради което и при
липсата на нормативно предвидено задължение за Началника на Затвора – Стара
Загора да се произнася с изричен акт по см. на чл.21 от АПК в хипотезата на
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, не е налице индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на
АПК. Излага доводи, че доколкото Х. се е самоопределил като лице, изповядващо
религията „ислям“, при прилагането на чл.98, ал.2 от ЗИНЗС и на чл.82, ал.3 от
ППЗИНС, за м. май 2023г. лишеният от свобода е имал право само на една редовна
хранителна пратка, но е нямал право на
допълнителни хранителни пратки, тъй като през този месец няма религиозен
празник на Мюсюлманското вероизповедание. Направено е искане жалбата да бъде оставена без разглеждане
като процесуално недопустима и в условията на алтернативност – да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 18.05.2023 г. жалбоподателят в настоящото производство - М.Г.Х., е
депозирал молба – декларация до Началника на Затвора-Стара Загора, заведена с
вх. рег. № М-526 от 18.05.2023 г., с искане да му бъде разрешено на основание
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, да получи от близките си по време на свиждане през м. май 2023г. седем допълнителни
хранителни пратки, посочени в молбата, както следва: 1. За празника „Шавуот“ на
26.05.2023г. – празник на Религиозната общност на евреите; 2. За празниците „Възнесение
Господне“ на 18.05.2023 г. и „
Петдесетница на 28.05.2023 година. – празници на Арменската апостолическа православна света църква; 3. За празника
„Весак“ на 05.05.2023 година – празник на Будистката общност в България 4. За
празниците „ Декларацията на Баб“ на 24.05.2023 година и „Възкресението на Бахаулла“ на 29.05.2023
година – празници на Бахайската общност в България и 5. За празника в събота на 27 май 2023г.,
празнуващ се от Църквата на адвентистите от седмия ден. Х. е декларирал, че
изповядва религиите и празнува религиозните празници на регистрираните в
РБългария вероизповедания.
С оспорения в настоящото съдебно производство акт на Началника на Затвора –
Стара Загора, обективиран в уведомление от 29.05.2023г., след разглеждане на
подадената от М.Х. молба с вх. рег. № М-526 от 18.05.2023г., е прието, че
доживотно осъденият М.Х. за месец май 2023 г. има право да получи на само една хранителна пратка – една на основание чл.98,
ал.2 от ЗИНЗС, но няма права да получи седем броя допълнителни пратки на основание
чл. 82,ал.3 от ППЗИЗС , тъй като през този месец няма празник на Мюсюлманското
везоизповедание.. Така постановеният акт на Началника на Затвора – Стара Загора
имплицитно съдържа и отказ да бъде признато правото и съотв. да бъде разрешено
на л.св. М.Х. да получи заявените на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС седем броя допълнителни хранителни пратки през
месец май 2023 г. Формираният отказ е обоснован със съображения, основани на
съдържащата се в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС нормативна регламентация и мотивите на
Решение № 438 от 29.11.2021г. по адм. дело № 590/2021г. по описа на
Административен съд – Стара Загора. Прието е, че тъй като доживотно осъденият
М. Х. се е самоопределил като лице, изповядващо мюсюлманско вероизповедание, няма
право да получи седем допълнителни хранителни пратки по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС
през м. май 2023 г., тъй като през месец май няма религиозни празници на
Мюсюлманското вероизповедание.
По допустимостта на
жалбата:
Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на
определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост
на съдебното производство. По аргумент от нормата на чл.159, т.1 от АПК една от
предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, от категорията на
абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на
съдебно оспорване по реда на АПК. Подлежащи на съдебно обжалване са
административните актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/,
доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК, респ. с
изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не е установено изключение от
общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната
дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове.
За извършването на преценка дали един акт представлява индивидуален
административен акт по см. на чл.21 от АПК, от значение е от кой орган и в
какво качество е направено волеизявлението; съдържанието и характера на това
волеизявление; насочеността на правния ефект и следващите се от акта правни
последици. В случая без съмнение обективираното в обжалвания акт волеизявление
на Началника на Затвора – Стара Загора, че „доживотно осъденият М.Х. за месец май
2023г. има право да получи само една хранителна пратка – една на основание
чл.98, ал.2 от ЗИНЗС, няма право да
получи допълнителни хранителни пратки, имплицитно съдържащо отричане на
заявеното от л.св. право по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС да получи заявените допълнителни хранителни пратки през месец май
2023 г., представлява волеизявление на административен орган по см. на §1, т.1
от ДР на АПК, при упражняване на властнически административни правомощия (по
чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.15, ал.1, т.6 във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС - за спазването на законността в затвора и за осигуряване на условия за
реализиране и упражняване правата на осъдените).
Съдържанието на волеизявлението сочи на отричане на заявеното от Х. като
възникнало и съществуващо право по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС да получи седем броя
допълнителни хранителни пратки за м. май 2023г. което има за последица невъзможност
за упражняване и за реализиране на
твърдяното право по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС. Ако и правото по чл.82, ал.3 от
ППЗИНС да възниква по силата на закона, то упражняването му е обусловено от
постановяването на акт (вкл. и под формата на резолюция) от Началника на
Затвора или от оправомощено от него длъжностно лице, за признаване на това
право като условие за неговото реализиране. В този смисъл доколкото с оспорения
акт на Началника на Затвора – Стара Загора е отречено правото на Х. да
получи заявените в хипотезата на чл.82,
ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни хранителни пратки, по същество този акт обективира
волеизявление за отказ да бъде уважено искането на лишения от свобода да получи
пратките. Без съмнение отказът на Началника на Затвора – Стара Загора да
признае правото на М. Х. по чл.82, ал.3 от ППЗИНС като условие за неговото
упражняване, засяга и ограничава
претендирано от лишения от свобода право, което определя това волеизявление
като индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност по реда на АПК.
Във връзка с възраженията
на процесуалния представител на ответника следва да се отбележи, че макар и в
ЗИНЗС/ППЗИНЗС да не е предвидено изрично задължение за началника на МЛС за
произнасяне с индивидуален административен акт в хипотезата на чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС, това не означава, че органът не дължи произнасяне при заявено от
лишеното от свобода лице право, когато упражняването на
това право е обусловено от неговото признаване. Аргумент за това, че не всички
случаи на издаване на индивидуални административни актове от специализираните
органи по изпълнение на наказаният, са изрично регламентирани в ЗИНЗС/ППЗИНЗС,
е и разпоредбата на §4б от ДР на ЗИНЗС. В този смисъл всеки акт на началника на
МЛС, който има характеристиките на индивидуален административен акт по см. на
чл.21 от АПК, подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
С оглед на което оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, приема, че разгледана по същество жалбата, е частично основателна.
Обжалваният
административен акт е постановен от
материално компетентен орган - Началника на Затвора - Стара Загора, при
упражняване на нормативно регламентирани правомощия по чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.15, ал.1, т.6 във вр. с чл.40, ал.2, т.4
от ЗИНЗС, като съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, вкл.
възприетите от Началника на Затвора – Стара Загора като релевантни факти и
обстоятелства за обосноваване на отреченото/отказаното право на лишения от
свобода да получи през м. май 2023г. заявените от него седем допълнителни
хранителни пратки по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС.
Правото на лишените от свобода лица да
получават хранителни пратки нормативно е регламентирано в разпоредбите на
чл.98, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗИНЗС и чл.82, ал.1, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС. В
чл.98, ал.2, изр. първо от ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода могат да
получават една хранителна пратка месечно. Съответно в чл.98, ал.1, т.3 и ал.2,
изр. второ е регламентирана възможността за получаване на извънредна хранителна
пратка в две хипотези – 1. като самостоятелна награда /поощрение/ за подчертана
дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и
възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта,
културно-масовата дейност и други положителни прояви на лишените от свобода и
2. ако бъде разрешена при ползването на свиждане или домашен отпуск. Съгласно нормата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС за новогодишните, коледните и
великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република
България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за
календарната година, лишените от свобода имат право да получат по една
допълнителна хранителна пратка.
Въз основа на посочената нормативна
регламентация следва изводът, че правото на лишените от свобода лица да
получават една хранителна пратка месечно /по чл.98, ал.2, изр. първо от ЗИНЗС/
и правото им да получат по една допълнителна хранителна за пратка за
новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на
регистрираните в РБългария религиозни общности, обявени с решение на
Министерския съвет за календарната година /по чл. 83, ал.2 от ППЗИНЗС/,
възникват по силата на закона - законът определя субектите на правата;
основанията за тяхното възникване /материалноправните предпоставки,
съставляващи правопораждащия юридически факт/ и съотв. хипотезите, които
изключват, ограничават, прекратяват или погасяват тези права и възможността за
тяхното упражняване.
В конкретния случай с подадената от М.Х. молба – декларация с вх. рег. № М526
от 18.05.2023 г. до Началника на Затвора-Стара Загора е заявено искане за
упражняване на претендирано право по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС за получаване от
лишения от свобода на общо седем допълнителни хранителни пратки през м. май
2023г. за празници на регистрираните в РБългария религиозни общности, обявени с
решение на МС за календарната 2023 година. С оспорения отказ е отречено
заявеното от Х. право на тези допълнителни хранителни пратки по съображения, че
лишеният от свобода се е самоопределил като лице, изповядващо мюсюлманско
вероизповедание, и през месец май няма
празник на Мюсюлманското
вероизповедание.
Спорният
по делото въпрос се свежда именно до това дали правото на лишения от свобода по
чл.82, ал.3 от ППЗИНС на допълнителна хранителна пратка за празниците на
регистрираните в РБългария религиозни общности, обявени с решение на
Министерския съвет за календарната година, е обусловено от изповядваната от
него религия. Без съмнение словесната формулировка на разпоредбата на чл.82,
ал.3 от ППЗИНЗС от гл.т на съдържащото се в нормата правило за поведение не
обвързва изрично правото на допълнителна хранителна пратка за празниците на
регистрираните в РБългария религиозни общности с изповядваната от лишения от
свобода религия или със самоопределянето му като принадлежащ към определена
религиозна общност. Като субекти на правото нормативно са определени „лишените
от свобода“ т. е всички лица в МЛС, изтърпяващи наказания или с наложена мярка
за неотклонение „задържане под стража“. За разлика от други закони /напр.
Кодекса на труда и Закона за държавния служител/, регламентиращи ползването на
права във връзка със съответните религиозни празници в зависимост от
изповядвано вероизповедание, различно от източноправославното, в случая такава
нормативно установена обвързаност на правото по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС липсва.
Доколкото нормата на чл. 82, ал.3 от ППЗИНЗС е от категорията на овластяващите
(предоставящи/пораждащи права/, тя не може да се прилага при ограничително
тълкуване, както от гл.т на съдържанието на правото, така и от гл.т на субекта
на правото. След като законодателят не е въвел вида на вероизповеданието
или религиозната принадлежност като условие за възникване и/или упражняване на
правото на допълнителна хранителна пратка за празниците на регистрираните в
РБългария религиозни общности, обявени с решение на МС, не може
правоприлагащият административен орган за ограничава, респ. да отрича това
право по съображения, основани на изповядвана религия/вероизповедание. Следва да се отбележи и че систематичното
място на разпоредбата на чл.82, ал.3 от ППЗИНС е в глава втора, раздел І –
„Права и задължения на лишените от свобода“, а не в раздел ІV на глава
четвърта, регламентираща упражняването на свободата на вероизповеданията в МЛС.
Ако и да има логика в поддържането от ответника, че получаването на
допълнителна хранителна пратка се свързва с възможността лишените от свобода,
изповядващи вероизповедание, различно от източноправославното, да отбележат
съответния религиозен празник, то не може по категоричен начин да се приеме, че
това е смисълът на разпоредбата и съотв. че волята на законодателя е била да
ограничи правото по чл.82, ал.3 от ППЗИНС в зависимост от изповядваната
религия. Нещо повече – подобно тълкуване и респ. правоприлагане би довело до
неравнопоставеност на лишените от свобода с различна религиозна принадлежност. Ето
защо и доколкото законът не обвързва възникването и упражняването на правото на
допълнителна хранителна пратка за празниците на регистрираните в РБългария
религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната
година, с изповядваната от лишените от свобода религия, това право не може да
бъде отричано и отказвано по съображения, които не се основават на нормативно
предвидени ограничения.
С Решение № 931/
24.11.2022г. на Министерски съвет на РБългария /обн. ДВ бр. 95 от
29.11.2022г./, са определени дните от 2023 г. за религиозни празници на
вероизповеданията, различни от източноправославното. Съгласно посоченото
решение през м. май 2023 г. празници
имат следните регистрирани в РБългария религиозни общности /извън
източноправославното вероизповедание/ - 1. Религиозната общност на евреите - „Шавуот“ на 26.05.2023 г.; 2 Арменската апостолическа
православна света църква - „Възнесение Господне“
на 18.05.2023 г. и „Петдесетница“ на 28.05.2023 година; 3. Будистката общност в
България - „Весак“ на 05.05.2023 година;
4. Бахайската общност в България
- „ Декларацията на Баб“ на 24.05.2023 година и „Възкресението на Бахаулла“ на 29.05.2023
година; и 5. За празника в събота на 27
май 2023г., празнуващ се от Църквата на адвентистите от седмия ден. За
посочените седем празника на регистрирани в РБългария религиозни общности,
обявени с решение на МС за 2023г., л.св. М.Х. е заявил искане на основание
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС да получи през месец май 2023 г. по една допълнителна
хранителна пратка от молба с вх. рег. № М-526 от 18.05.2023 г. В контекста на
изложените по-горе съображения относно субектите и съдържанието на възникващото
по силата на закона право на лишените от свобода по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС
оспореният отказ на Началника на Затвора да признае това право и да разреши на
М. Х. да получи шест допълнителни
хранителни пратки за празниците
на Религиозната
общност на евреите - „Шавуот“, на Арменската апостолическа православна света църква - „Възнесение Господне“ на 18.05.2023 г. и „ Петдесетница“ на 28.05.2023 година, на Будистката общност в България - „Весак“ на
05.05.2023 година и на Бахайската общност
в България - „ Декларацията на Баб“ “ на 24.05.2023 година
и „Възкресението на Бахаулла“ на
29.05.2023 г., се явява постановен при неправилно приложение на
материалния закон и в тази си част отказът следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
По отношение на заявеното от Х.
искане за получаване на допълнителна хранителна пратка за празника на Църквите
на адвентистите от седмия ден следва да се отбележи, че за разлика от
религиозните празници на останалите вероизповедания, с посоченото по-горе
Решение № 931/ 24.11.2022 г. на Министерски съвет на РБългария празниците на
Църквите на адвентистите от седмия ден не са определени като дни /дати/.
Определените като празници шест съботни дни за календарната 2023 г. е
единствено за лицата, които според трудовото или служебното им правоотношение
са задължени да работят в тези дни и е във връзка с ползването от тези лица на
платен или неплатен годишен отпуск при условията на чл.173, ал.2 от КТ и чл.57,
ал.5 от ЗДСл. В този смисъл няма обявен с решение на Министерски съвет
религиозен празник на Църквите на адвентистите от седмия ден през м.май 2023 г.,
поради което и за Х. не е възникнало право на допълнителна хранителна пратка по
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС. Ето защо в тази част обжалваният отказ на Началника на
Затвора – Стара Загора се явява правилен и законосъобразен.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че оспореният отказ на Началника на Затвора-Стара
Загора да бъде признато правото и да бъде уважено искането на л.св. М.Х. да
получи на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС шест броя допълнителни хранителна
пратка през м. юни 2023 г. за празниците на регистрирани в РБългария религиозни
общности, обявен с решение на Министерския съвет за календарната година, се
явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Съответно отказът на
Началника на Затвора - Стара Загора, да признае правото и да разреши на лишения
от свобода да получи допълнителна хранителна пратка през м. май 2023 г. на
основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, за празника на Църквите на адвентистите от седмия ден, е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и жалбата
в тази й част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Г.Х., понастоящем с адрес Затвора – гр. Бургас, отказ
на Началника на Затвора - Стара Загора, обективиран в уведомление от 29.05.2023
г., да бъде признато правото и да бъде уважено искането на лишения от свобода М.Х.
да получи на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС шест броя допълнителни хранителна
пратка през м. май 2023 г., за празниците на регистрирани в РБългария религиозни
общност, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, както
следва: за празника „Шавуот“ на 26.05.2023г. – празник на Религиозната общност
на евреите; за празниците „Възнесение Господне“ на 18.05.2023 г., и за „Петдесетница“
на 28.05.2023 година. – празници на Арменската апостолическа православна света
църква, за празника „Весак“ на 05.05.2023 година – празник на Будистката
общност в България, за празниците „Декларацията на Баб“ на 24.05.2023 година
и „Възкресението на Бахаулла“, като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Х., понастоящем с
адрес Затвора – гр. Бургас, в частта по оспорването на отказ на Началника на
Затвора - Стара Загора, обективиран в уведомление от 29.05.2023 г., да бъде
признато правото и да бъде уважено искането на лишения от свобода М.Х. да
получи на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителна хранителна пратка през
м. май 2023 г., за празника на Църквите на адвентистите от седмия ден, като
неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване
съгласно §4б от ДР на ЗИНЗС.
СЪДИЯ: