Решение по в. гр. дело №878/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 161
Дата: 4 май 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Ваня Николаева Иванова
Дело: 20211800500878
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500878 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260088 от 21.09.2021 г., постановено по гр. д. № 641/2018 г. на Районен
съд – гр. Своге, е признато за установено, че М. П. БЛ. дължи на „Т. – П.” АД сумата 327,25
лв., представляваща незаплатена сума за консумирана топлинна енергия за апартамент,
находящ се в гр. П., ул. „ТЕЦ Р.”, бл. 1, ап. 6, за периода от 01.07.2012 г. до 23.06.2016 г., и
сумата 111,99 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.09.2012 г. до 26.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 20.03.2018 г. до окончателното
изплащане, като исковете са отхвърлени за разликата над присъдената сума от 327,25 лв. до
пълния предявен размер от 662,71 лв. и за лихва за забава над присъдената сума от 111,99 лв.
до пълния предявен размер от 226,26 лв.
Решението е обжалвано в осъдителните му части от ответника М. П. БЛ..
Жалбоподателят навежда оплакване, че в процесния период не е получавал месечни
фактури за ползвана топлинна енергия, нито годишни изравнителни сметки, поради което
той няма как да знае какви суми дължи за всеки отделен месец, като се им предвид и факта,
че не е пребивавал в имота постоянно. Излага възражение, че неправилно в обжалваното
решение е прието, че изравнителните сметки са били връчвани надлежно на етажната
собственост и не е имало възражения срещу тях. Излага и довод, че не е бил запознат
1
своевременно с констатациите, че главният топломер на сградата е отговарял на
необходимите изисквания при извършените проверки през 2011, 2013 и 2016 г., както и че
не е констатирана по надлежния ред изправността на водомера за топла вода в процесния
имот, както и изправността на главния водомер за топла вода на сградата.
Ответникът по жалба „Т. – П.” АД оспорва същата.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
В исковата молба ищецът ”Т. – П.” АД твърди, че между него и ответника е налице
облигационна връзка по покупко-продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент, находящ се в гр. П., ул. „ТЕЦ Р.”, бл. 1, ап. 6, на който е била доставяна
топлинна енергия в периода от 01.07.2012 г. до 31.07.2017 г. Ответникът бил абонат на
топлопреносното дружество по силата на Общите условия, действали в процесния период,
като собственик на имота в топлоснабдената сграда. Твърди се, че ответникът не е заплатил
доставената му топлинна енергия за посочения период в размер на 662,71 лв., а дължимата
от него лихва за забава за периода от 09.09.2012 г. до 26.02.2018 г. възлиза на сумата 226,26
лв. За посочените суми в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
517/2018 г. на РС-Своге. Иска от съда да признае за установено, че ответникът му дължи
посочените суми – главница и лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумите.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Твърди, че периодът, за
който ищецът му е начислявал суми за топлинна енергия, е по-дълъг от периода, през който
той е бил собственик на апартамента, тъй като е продал същия на 23.06.2016 г., а са му
начислени суми за топлинна енергия до 31.07.2017 г. Твърди също, че апартаментът не бил
топлоснабден – в него нямало тръби и радиатори. Ответникът сочи, че топлинната енергия,
за която са му начислени суми за плащане, не е постъпила в имота и не е отчетена със
средствата за търговско измерване.
Въззивният съд намира, че фактическата страна по делото е подробно и коректно
установена в мотивите на първоинстанционното решение, поради което не е необходимо
повторно да се описва в настоящото решение, като препраща към нея на основание чл. 272
от ГПК.
Въз основа на така установените по делото факти, съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал.1, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Така предявените установителни искове са допустими с оглед обстоятелството, че в
предходно развилото се заповедно производство длъжникът – ответник по настоящото дело,
е възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК и
заявителят е представил в заповедното производство доказателства за предявени в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземанията
2
по издадената заповед за изпълнение.
В периода от 05.07.2012 г. до 23.06.2016 г. ответникът е бил битов клиент на топлинна
енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, абонатен № **********, като съсобственик на
процесния топлоснабден имот, намиращ се в гр. П., ул. „ТЕЦ Р.”, бл.1, ап. 6.
Обстоятелството, че процесният имот е бил съсобствен между ответника и трето лице в
горепосочения период се установява от представения нотариален акт № 18, т. ІІ, рег. №
1222, дело № 192/2016 г. на нотариус И. Иванов с район на действие Пернишки РС и
посочените в него документи, представени при съставяне на нотариалния акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за
общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма
на договора не е предвидена/. Следователно облигационната връзка между страните е
възниквала по силата на закона от момента, в който ответникът е закупил топлоснабдения
апартамент и за него е възникнало качеството потребител. Това качество е определено в
разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, в редакцията и приложима към настоящия случай, според
която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Общите условия определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда
и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления. Съответно според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни
за това ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия. С оглед
на това следва да се приеме, че между страните по делото в исковия период са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и
задълженията на страните съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия
от „Т. - П.” АД, одобрени от ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, приложима в настоящия случай.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/, като според
чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
3
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в процесния период
първоначално от „Д.” ЕООД, а впоследствие от „Т.С.” ЕООД, въз основа на сключени с
Етажната собственост договори. Посочените дружества са извършвали общото измерване на
потребената топлинна енергия в сградата – етажна собственост и индивидуалното измерване
на потребената топлинна енергия в имота на ответника, което се установява от
заключението на съдебно-техническа експертиза и приложените към него изравнителни
сметки и индивидуални справки.
В чл. 70 от Наредбата за топлоснабдяването от 06.04.2007г. /отм./ в приложимата й
редакция към процесния период е предвидена възможност на потребителите за подаване на
рекламации за отчет на показанията на уредите и разпределението на енергията за
предходен период в 30 – дневен срок от получаване на изравнителните сметки. В чл. 9 от
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т. – П.” АД е
предвидено връчване на общите и индивидуални сметки на купувачите чрез представител на
ЕС, а в чл. 10 е предвидена възможност за подаване на рекламации на потребителите в 30 -
дневен срок от връчване на изравнителните сметки. В случая, действително по делото не са
представени доказателства за връчване на изравнителната сметка на ответника по посочения
в тези разпоредби начин, респ. няма данни и за подадена от него рекламация. Ответникът,
обаче, не е направил в срока на отговор на исковата молба възражение, че не е получавал
изравнителни сметки, а такова е направено едва с въззивната жалба, поради което не следва
да се разглежда. Следва да се посочи само за пълнота, че липсата на доказателства за
надлежно връчване на ищеца на изготвените от топлинния счетоводител изравнителни
сметки само по себе си не може да обуслови извод за недължимост на сумите по издадените
фактури. Получаването от абоната на изравнителните сметки има за единствена последица
възникването на правото му да направи рекламация в предвидения преклузивен срок, след
изтичането на който същият не може да възразява за неправилно отчитане на потребената
топлинна енергия и/или неправилно изчисляване на дължимите суми. Съответно, ако
изравнителните сметки не са му били връчени, това негово право не е погасено и същият
може да противопостави възражения срещу начислените му суми след узнаването им при
отправена срещу него от продавача на топлинна енергия претенция за заплащането им.
Аргумент в този смисъл следва и от разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т. – П.” АД, предвиждаща, че
възраженията на купувача не го освобождават от заплащане на сумата по издадената
фактура. Предвид горното направеното в жалбата възражение, че на жалбоподателя не са
били връчвани изравнителните сметки за процесния период, е неотносимо към преценката за
основателността на предявените в настоящото производство претенции.
Установено е от експертните заключения, че в процесния имот не са отчетени
консумация на вода, няма регистрирани в имота разпределители и топломери – няма данни
4
жилището да е оборудвано с отоплителни тела. Начислените на жалбоподателя суми са за
количества енергия само за отопление на сградна инсталация и вноска дялово
разпределение.
Според чл. 70, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г. количеството
топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за
имотите на потребителите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани
отоплителни тела, се разпределя съгласно приложението. Заплащането на суми за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата се дължи от клиентите в сграда – етажна собственост независимо, че няма
топлоподаване в отоплителни тела в имота, т.е. независимо от липсата на реално
потребление на топлинна енергия за отопление на имота – чл. 153, ал. 6 от ЗЕ. Доставчикът
на топлинна енергия във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от
общия топломер топлинна енергия в сградата. Обстоятелството, че клиентът в сграда –
етажна собственост не ползва фактически жилището не го освобождава от задължението да
заплати разходите за отопление на общите части и отдаденото от сградната инсталация.
Това е така, тъй като чрез общите части от сградната инсталация ищецът е доставил
топлинна енергия до обекта и е сторил разходи за това, за които следва да му се заплати
установена цена. Законът не въвежда като основание за плащане на тази доставка
обитаването на топлоснабдения имот като релевантен е единствено въпросът дали има
потребление или не на топлинна енергия, което може да бъде установено единствено чрез
отчитане на уредите за дялово разпределение. С оглед на това е без значение възражението
на ответника, че в имота не е имало тръби и радиатори, както и въведеното с въззивната
жалба, че същият не е пребивавал в имота постоянно в процесния период.
Установено е от заключението на съдебно-техническата експертиза, че ищецът е
начислявал суми за топлинна енергия въз основа на така извършеното фирмите за топлинно
счетоводство дялово разпределение. В индивидуалните справки за топлинна енергия се
съдържат данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за
имота с пълен отопляем обем. Според експертното заключение отчитаната в процесния
период топлинна енергия за сградна инсталация е в съответствие с нормативно установените
методики. Фирмата за дялово разпределение коректно е извършила крайните отчети за
процесния имот и коректно са начислени в документите на ищеца дължимите от ответника
суми – същите са в съответствие с действащите цени за топлинна енергия през процесния
период.
Неоснователно е направеното в жалбата възражение за липса на доказателства
главният топломер да е годно средство за търговско измерване. На първо място, такова
възражение не е направено с отговора на исковата молба, нито в хода на
първоинстанционното производство, а е направено за пръв път във въззивната жалба, поради
което не следва да се обсъжда. Разгледано и по същество, това възражение е неоснователно,
тъй като от заключението на вещото лице се установява, че общият топломер е преминал
първоначална и последващи метрологични проверки съобразно законоустановените
5
изисквания, а няма нормативно установени изисквания изготвените от компетентните
контролни органи документи във връзка с проверката на техническата годност на средствата
за търговско измерване да се довежда до знанието на абонатите.
От заключението на СЧЕ се установява, че общият размер на начислените суми за
топлинна енергия в периода от м. 07.2012 г. до м. 07.2016 г. възлиза на сумата 654,50 лв.,
която сума не е била заплатена. В този период ответникът е бил битов клиент на топлинна
енергия като собственик на имота /имотът е продаден от него на 23.06.2016 г./, поради той
дължи заплащането на доставената енергия. Тъй като имотът е бил съсобствен между
ответника и трето лице /Т.Р.Т./ при равни дялове, ответникът дължи половината от
начислената за имота в процесния период топлинна енергия, а именно сумата 327,25 лв., за
която сума искът за главница е основателен.
Върху главница от 327,25 лв. ответникът дължи лихва за забава, считано от падежа на
всяка от фактурите до претендирания краен момент – 26.02.2018 г., размерът на която,
изчислен на базата на заключеното на съдебно-счетоводната експертиза, възлиза на сумата
111,99 лв. Ответникът дължи и законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответника по
жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да ме заплати разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в минималния предвиден
в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер от 100 лв.


Воден от горното, Софийски окръжен съд


РЕШИ:



ПОТВЪРЖДАВА решение № 260088 от 21.09.2021 г. по гр.д. №641/2018 г. на
Свегенски районен съд в обжалваната му част, с която е признато за установено, че М. П.
БЛ. дължи на „Т. – П.” АД сумата 327,25 лв., представляваща незаплатена сума за
консумирана топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „ТЕЦ Р.”, бл. 1, ап. 6,
за периода от 01.07.2012 г. до 23.06.2016 г., и сумата 111,99 лв., представляваща лихва за
6
забава на месечните плащания за периода от 09.09.2012 г. до 26.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 517/2018 г. на Свогенски РС на 20.03.2018 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА М. П. БЛ., ЕГН **********, с адрес с. В.Т., ул. „5-та” № 34, да заплати на
„Т.- П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „М.”, ТЕЦ „Р.”,
сумата 100 лв. за разноски по делото.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7