№ 26150
гр. София, 25.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110130883 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск от А. К. Т. , ЕГН: **********, с адрес: с. Ч., ул. „С.Л.“ № 5, чрез
адвокат М. М., срещу „Мъни плюс мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „В.“ ж. к. „София парк“ ул. „Р.П.К.“ № 4, ет. 6Б, за
прогласяване нищожността, на основание чл. 26 ЗЗД, на клаузата на чл. 7, б. „а)“ от Договор
за потребителски кредит № М0000005423/15.06.2021 г., сключен между страните, както и за
осъждане на ответника, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от
800 лв., като платена от ищцовата страна без основание съгласно клаузата на чл. 7, б. „а)“ от
горепосочения договор, поради нищожност на същата, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 09.06.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
С исковата молба са представени: пълномощно и Договор за потребителски кредит №
М0000005423/15.06.2021 г.
Направено е искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
справка за извършените плащания по Договор за потребителски кредит №
М0000005423/15.06.2021 г.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв.
С отговора е представено пълномощно.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК е предявен насрещен иск за осъждане на А. К. Т. , ЕГН:
**********, с адрес: с. Ч., ул. „С.Л.“ № 5 да заплати на „Мъни плюс мениджмънт“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „В.“ ж. к. „София
парк“ ул. „Р.П.К.“ № 4, ет. 6Б, следните суми: сумата от 15248,24 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № М000005423/15.06.2021г., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 09.06.2022 г., до окончателното плащане на
дължимото; сумата от 1980,85 лв., представляваща договорна лихва за периода 20.03.2022г.-
20.10.2022г. и сумата от 93,48 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
21.03.2022г.-03.11.2022г.
Претендират се разноски.
С насрещната искова молба са представени: Уведомление изх. № 280/03.11.2022 г.; 2
бр. Заявления за рефинансиране на задължения от 15.06.2021 г.; Искане за упражняване на
право на отказ от договор за заем от 14.06.2021 г.; 5 бр. удостоверения от 14.06.2021 г.;
1
Стандартен европейски формуляр; Справка за IBAN на клиент; пълномощно.
Направено е искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
В законоустановения срок е депозиран отговор на насрещния иск.
С отговора е представена съдебна практика, обективирана в: Решение по гр. д №
1710/2022 г. на ОС – Пловдив; Решение по гр. д № 182/2022 г. на ОС – Бургас; Решение по
гр. д № 531/2022 г. на ОС – Враца.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва
да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковите молби и отговорите
документи, като относими към предмета на спора. По отношение на доказателствата,
приложени към насрещната исковата молба, на основание чл. 183 ГПК, следва да бъде
дадена възможност на ответника да ги представи в заверен препис /подписани със син
химикал или с квалифициран електронен подпис/ или да завери тези, намиращи се по
делото.
С цел изясняване делото от фактическа и правна страна, следва да бъде допусната
поисканата от ответника съдебно-счетоводна експертиза, на вещото лице по която да се
поставят задачите, формулирани в насрещната искова молба.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи справка за извършените
плащания по процесния договор следва да се остави без уважение, тъй като за посочените
обстоятелства е допусната съдебно-счетоводна експертиза.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2023г. от
13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Предявен e иск от А. К. Т. , ЕГН: **********, с адрес: с. Ч., ул. „С.Л.“ № 5, чрез
адвокат М. М., срещу „Мъни плюс мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „В.“ ж. к. „София парк“ ул. „Р.П.К.“ № 4, ет. 6Б, за
прогласяване нищожността, на основание чл. 26 ЗЗД, на клаузата на чл. 7, б. „а)“ от Договор
за потребителски кредит № М0000005423/15.06.2021 г., сключен между страните, както и за
осъждане на ответника, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от
800 лв., като платена от ищцовата страна без основание съгласно клаузата на чл. 7, б. „а)“ от
горепосочения договор, поради нищожност на същата, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 09.06.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата сключила с ответника Договор за
потребителски кредит № М0000005423/15.06.2021 г., по силата на който получила заем в
размер на 16 000 лв., като на основание чл. 7, б. „а)“ от договора ответникът удържал от
отпуснатия кредит сума в размер на 800 лв., представляваща еднократна такса за одобрение
на искането. Ищцата счита, че клаузата на чл. 7, б. „а)“ от процесния договор е нищожна,
тъй като нарушава чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Излага доводи, че уговорката накърнява добрите
нрави, тъй като нарушава принципите на добросъвестност и справедливост и създава явна
2
нееквивалентност в насрещните престации. Поддържа, че клаузата е неравноправна и
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като не била договорена индивидуално.
Твърди, че уговорената такса представлява скрито допълнително възнаграждение за
кредитора и води до неоснователно обогатяване на същия, като го освобождава от
отговорността му сам да оцени кредитоспособността на кредитополучателя. Според ищеца
клаузата на чл. 7, б. „а)“ от процесния договор заобикаля забраната чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй
като уговорената такса в размер на 800 лв. не била включена към ГПР, тъй като така същият
би надхвърлил максимално допустимия размер. Предвид изложените аргументи, моли
посочената клауза да бъде обявена за нищожна, както и да му бъде присъдена заплатената
на ответника сума от 800,00 лв., като получена без основание.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Признава, че е сключил с ищеца процесния договор, като на основание чл. 7, б. „а)“ от
същия от отпуснатия кредит е удържал сума в размер на 800 лв., представляваща такса за
одобрение на искането, но оспорва атакуваната уговорка да нарушава императивни
нормативни изисквания. Твърди, че заплатената такса не е свързана с усвояването и
управлението на кредита, тъй като се дължала еднократно преди сключването на договора.
Излага съображение, че потребителят се е съгласил да му бъде удържана процесната такса и
е имал възможност да направи информиран избор за бъдещите си договорни отношения.
Поради изложеното, ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК, е предявен насрещен иск за осъждане на А. К. Т., ЕГН:
**********, с адрес: с. Ч., ул. „С.Л.“ № 5 да заплати на „Мъни плюс мениджмънт“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „В.“ ж. к. „София
парк“ ул. „Р.П.К.“ № 4, ет. 6Б, следните суми: сумата от 15248,24 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № М000005423/15.06.2021г., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 09.06.2022 г., до окончателното плащане на
дължимото; сумата от 1980,85 лв., представляваща договорна лихва за периода 20.03.2022г.-
20.10.2022г. и сумата от 93,48 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
21.03.2022г.-03.11.2022г.
Претендират се разноски.
Ищецът по насрещния иск „Мъни плюс мениджмънт“ ООД твърди, че сключил с
ответника А. К. Т. Договор за потребителски кредит № М000005423/15.06.2021г., по силата
на който предоставил заем в размер на 16 000 лв., като ответната страна не върнала сума в
общ размер от 15248,24 лв. Поддържа се, че била договорена възнаградителна лихва, като за
получения кредит ответникът дължал такава в размер на 1980,85 лв. за периода 20.03.2022г.-
20.10.2022г. Твърди се, че ответникът не заплатил задълженията си на падежа, поради което
изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава в размер на 93,48 лв. за периода
21.03.2022г.-03.11.2022г. Моли се за уважаване на тези претенции.
При уважаване на първоначално предявените искове, ищецът по насрещния прави
възражение за прихващане със сумата от 800 лв. на присъдените в негова полза вземания.
В законоустановения срок ответникът по насрещния иск А. К. Т. е депозирал
отговор. Излага доводи, че процесният договор е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10,
11 и 12, вр. чл. 22 ЗПК. Твърди, че се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
уговорената такса в размер на 800 лв. не била включена към ГПР, тъй като така същият би
надхвърлил максимално допустимия размер. Според ответника по този начин се стигало и
до заблуждаваща търговска практика, като потребителят не следвало да е обвързан от
подобен договор. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
ищецът по първоначално предявените искове претендира права от нищожност на договорна
клауза; ищецът по насрещните искове претендира права от сключен между страните договор
3
за заем.
2. ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на на първоначално предявените искове е чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл.
143, ал. 1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а на насрещния иск – чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават: сключен между страните Договор за
потребителски кредит № М0000005423/15.06.2021 г., получаване на сумата от 16000 лв. от
ищеца А. К. Т. и на 800 лв. от ответника „Мъни плюс мениджмънт“ ООД.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: горните обстоятелства.
5. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва: по първоначално предявените искове: ищеца следва да установи сключен
между страните договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, включително и
уговорката за заплащане на еднократна такса за одобрение в размер на 800 лв., наличието на
основанието, на което основава иска си и твърди, че то води до нищожност на посочената
клауза от договора, както и факта, че е заплатил на ответника сума в размер на 800,00 лв.;
ответникът следва да докаже валидно основание за получаване на посочената сума. По
насрещния иск: ищецът по насрещния иск трябва да докаже съществуването на
облигационно правоотношение между него и ответника с посоченото в насрещната искова
молба съдържание, че е предоставена в заем договорената сума, че е уговорена
възнаградителна лихва, че ответникът е изпаднал в забава, както и размера на претенциите
си. При доказване на горните факти, ответникът по насрещния иск следва да докаже, че е
заплатил исковите суми, респ. – че договорът за заем е нищожен на посочените основания.
6. Факти, за които страните не сочат доказателства –няма такива.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, насрещната искова молба и отговорите
писмени доказателства, а именно: Договор за потребителски кредит №
М0000005423/15.06.2021 г.; Уведомление изх. № 280/03.11.2022 г.; 2 бр. Заявления за
рефинансиране на задължения от 15.06.2021 г.; Искане за упражняване на право на отказ от
договор за заем от 14.06.2021 г.; 5 бр. удостоверения от 14.06.2021 г.; Стандартен
европейски формуляр; Справка за IBAN на клиент; съдебна практика, обективирана в:
Решение по гр. д № 1710/2022 г. на ОС – Пловдив; Решение по гр. д № 182/2022 г. на ОС –
Бургас; Решение по гр. д № 531/2022 г. на ОС – Враца и пълномощни.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника „Мъни плюс мениджмънт“ ООД най-късно до
първото по делото съдебно заседание да представи заверен препис на писмените
доказателства, приложени към насрещната исковата молба или да завери тези, намиращи се
по делото, като указва, че в случай, че не изпълни дадените указания, същите няма да бъдат
приети като доказателства по делото.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото
лице В.П., тел.*** и ***, която като се запознае с данните по делото и извърши
необходимите справки, да отговори на поставените в насрещната искова молба въпроси,
както и на въпроса дали записванията в счетоводството на ответника относно процесния
договор са водени в съответствие с изискванията на Търговския закон и Закона за
счетоводството. Определя депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400,00 лв.,
4
вносими от ответника в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящето
определение.
Вещото лице да се призове, след представяне на документ за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на дадените му указания по
допуснатата съдебна експертиза, същата ще бъде заличена.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи справка за извършените плащания по процесния договор.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ответника
„Мъни плюс мениджмънт“ ООД се връчи и препис от отговора на насрещния иск, ведно с
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5