№ 1309
гр. Варна, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20253110202626 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д. Н. А., ЕГН **********,
подадена чрез адв. С. Л. от АК-Варна, срещу НП № 273/29.04.2025год. на зам.
Смета на Община Варна, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДП му е
било наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. за
нарушение на чл. 98, ал.1 т.6 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът сочи, че при издаването на НП са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – 57, ал.1 т.5 и
чл. 40, ал.3 и 4 от ЗДП като твърди, че в НП липсвало точно описание на
нарушението и обстоятелствата при които е извършено и доказателствата
които го потвърждават. Сочи, че не било посочено къде точно е бил паркиран
лекият автомобил в кръстовището и какви пречки е създавал на другите
участници в движението . Сочи че фишът бил съставен на паркинга на
общинска полиция при липса на доказателства, а АУАН бил съставен в
присъствието на двама свидетели които не били присъствали при
установяване на нарушението. В условията на евентуалност сочи, че било
допуснато нарушение на материалния закон тъй като не била приложена
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено, евентуално да
бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и и въззивникът да бъде
предупреден.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се явява лично и с
надлежно упълномощен защитник в лицето на адвокат Л., която заявява, че
поддържа жалбата, а във фазата по съществото на делото моли НП да бъде
1
отменено на основанията изложени в жалбата. Отделено от това излага
становище и са субективна несъставомерност на нарушението.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а
във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено. Отправя искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззивникът дава обяснения в хода на съдебното следствие в които по
същество не оспорва че е бил паркирал автомобила на по-малко от пет метра
от кръстовището. Сочи обаче, че към този момент на същото кръстовище и по
същия начин е имало паркирани и други автомобили, както и че неговият
автомобил по никакъв начин не е пречел на движението. Във фазата по
съществото на делото моли НП да бъде отменено.
Варненска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Въззивникът живеел на ул. „Поп Харитон“ № 64 в гр. Варна. На
11.01.2025год. същият паркирал автомобила си л.а. „Опел„ с ДК№ **** на
улица „Поп Харитон“ на кръстовището с ул. „Патриарх Евтимий“.
На същата дата около 10:10часа св. М. Р. – инспектор репатриране към
ОП „Общински паркинги и синя зона“ се движел с така наречения „паяк“ по
ул. „Патриарх Евтимий“ в гр.Варна, в посока от ул. „Капитан Райчо“ към бул.
„Владислав Варненчик“. На кръстовището с ул. „Поп Харитон“ св. Р.
забелязал л.а. „Опел„ с ДК№ ****, паркиран от въззивника. Св. Р. преценил,
че автомобилът пречи на движението и същият бил репатриран като преди
това били направени снимка. За горното бил съставен констативен
протокол № 0089963/11.01.2025год., а срещу въззивникът бил съставен и
Глоба с Фиш Серия ОВ № ********** с оглед нарушение по чл. 98, ал.1 т.6 от
ЗДП.
В последствие по жалба на въззивника срещу фиша във ВРС било
образувано АНД № 821/2025год.. в което с Определение № 317/28.02.2025год.
съдът приел, че жалбата по същество представлява оспорване на фиша,
прекратил образуваното във ВРС адм. наказателно производство и върнал
делото на Община Варна за довършване на адм.наказателното производство.
На 10.04.2025год. въз основа на оспорената Глоба с фиш св. Кристиан Т.
– командир на отделение в сектор ОП при ОД на МВР Варна, съставил срещу
въззивника АУАН № 5199/10.04.2025год. за нарушение на чл. 98, ал.1 т.6 от
ЗДП за това, че на 11.01.2025год. около 10:10ч. в гр. Варна, на ул. „Поп
Харитон“ с ул. „Патриарх Евтимий“ е паркирал л.а. „Опел“ с рег. № **** –
лична собственост в кръстовището и на по-малко от 5 метра от него.
АУАН бил надлежно предявен и връчен на въззивника, които го
подписал вписвайки, че има възражения без да конкретизира за какво
възразява. Възражения в писмен вид не постъпили в срока по чл. 44 от ЗАНН
2
и на 29.04.2025год. зам. кмета на Община Варна издал атакуваното НП като е
приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел е че
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал.1 т.6 от ЗДП и на основание
чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 50лв.
Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани
актосъставителят К. М. Т. и свидетеля по акта М. Р..
В показанията си пред съда св. Т. сочи, че е съставил АУАН след
подадена възражение срещу Глоба с фиш и въз основа на фиша.
В показанията си пред съда св. Р. сочи, че лично е възприел паркирания в
кръстовището автомобил, че автомобилът е пречел на движението и това е
била причината да бъде репариран.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни и ВДС, а именно: показанията на свидетелите Р. и Т.; АУАН;
глоба с фиш серия ОВ № **********/11.01.2025год.; констативен протокол №
0089963/11.01.2025год.; докладни записки, определение на ВРС рег. №
317/28.02.2025год. постановено по АНПД № 821/2025год.; 3бр. снимки;
Заповед № 0128/24.01.2024год. на кмета на Община Варна и Заповед №
4079/23.11.2023год. на кмета на Община Варна като всички доказателства са
непротиворечиви, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи
и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Показанията на св. Р. са такива на свидетел – очевидец, като пряко е
възприето от него, че автомобилът е бил паркиран в района на кръстовището.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което същата е
процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица съгласно ЗДП и приложените по делото заповеди, в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така
и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна
степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал в какво
точно е бил обвинен. Налице е единствено между фактическо обвинение и
приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и
недвусмислено. В тази връзка не се споделят възраженията на защитата за
допуснати съществени процесуални нарушения. В АУАН и НП е посочено, че
въззивникът е паркирал в кръстовище, като не е необходимо същият да
3
създава пречки за преминаването на останалите участници в движението. Без
значение за съставомерността на нарушението е обстоятелството, дали е било
затруднено преминаването на останалите участници в движението, т. к. това
не е съставомерен елемент, нито факт, относим към съставомерните елементи
на нарушението. Затова и съдът намира, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на
въззивника, с посочването, че се създават пречки за останалите участници в
движението.
Съдът не споделя и възражението в жалбата, че АУАН е бил съставен в
отсъствието на свидетели които са присъствали на установяване на
нарушението доколкото това твърдение е напълно голословно. Напротив в
АУАН е посочено, че той се съставя в присъствието на св. Р. – свидетел на
установяване на нарушението. От друга страна дори АУАН да е бил съставен в
отсъствието на свидетеля на нарушението – св. Р., то това нарушение не би
било съществено. Всъщност, безспорно съобразно теорията и съдебната
практика, съществени са тези нарушения на процесуалните правила, които
водят до накърняване на правото на наказания субект да разбере в какво е
обвинен, съответно обстоятелството, че АУАН е съставен в отсъствие на
очевидеца не е сред тези обстоятелства.
В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на
нарушителя в достатъчна степен - посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и
процесния лек автомобил, които данни безспорно позволяват да се
индивидуализира въззивника.
На въззивника е наложено адм. наказание за извършено от него
административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДП. Съгласно цитираната
разпоредба забранено е престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко
от 5 метра от тях. Фактите са отнесени правилно към нарушената правна
норма и към тази, регламентираща санкцията и правилно е определен субекта
на нарушението. Въззивникът не оспорва, че именно лекия автомобил "Опел“
с peг. № **** е бил управляван и е бил паркиран от него на 11.01.2025 г. около
10:10ч. в гр. Варна. Не оспорва, че на мястото посочено в АУАН и НП - има
кръстовище. Чрез показанията на св. Р. и чрез изготвените от него фотоснимки
се установява, че автомобилът на въззивника е бил паркиран в районна на
кръстовище и на по-малко от 5 метра от него. Съдът намира за безспорно
установено, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, тъй
като безспорно същият е паркирал в районна на кръстовището на между ул.
"Поп Харитон " и ул. "Патриарх Евтимий“, в гр.Варна, като безспорно от
гласните и писмени доказателства е видно, че паркирането е било и на по-
малко от 5 метра от кръстовището. Предвид горното съдът намира за
безспорно установено от обективна и субективна страна, че той е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение, поради което правилно
е била ангажирана административно наказателната му отговорност.
За горепосоченото нарушение санкция е предвидена в нормата на чл.
4
183, ал. 4, т. 8 от ЗДП, която в редакцията към датата на нарушението
предвижда налагане на наказание "глоба" в размер на 50 лв. за водач, който
неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за
обществен превоз на пътници или кръстовище. Съдът намира, че нарушената
правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, като наложеното
наказание е определено от законодателя като абсолютна стойност, поради
което за съда не съществува възможност да променя неговия размер.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като въззивникът
като водач на МПС би трябвало да знае правилата за движение, както и
забраната да паркира в кръстовище и на по-малко от 5 метра от него, но
въпреки това не се е съобразил с разпоредбите на закона. Ирелевантно в
случая е, че в кръстовището е имало паркирани и други автомобили.
Наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, тъй
като след като автомобилът е бил паркиран в кръстовище безспорно се
препятства възможността на останалите участници в движението да
извършват маневри и преминават безпрепятствено района на кръстовището.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност.
Изложеното по-горе води до извода, че в случая
административнонаказателната отговорност на въззивника е била правилно
ангажирана, като в хода на производството не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а определената санкция е справедлива, поради което
и издаденото НП следва да се потвърди.
С оглед направеното искане от страна на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните
са поискали това.
В случая искането от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено
своевременно, преди приключване на делото пред настоящия съд. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът
следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 4, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да
заплати на Община - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
130лв., определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
5
представителство по административнонаказателни дела в размер от 130 до
190лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален
размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на
случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия
на юрисконсулта по поддържане на обвинителната теза на АНО. Това
мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер - 130лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, варненският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 273/29.04.2025год.
издадено от зам. кмета на Община Варна, с което на Д. Н. А. ЕГН **********,
с адрес гр.Варна, ул. "Поп Харитон“ № 64, за нарушение на чл. 98, ал.1, т. 6 от
ЗДП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДП е било наложено
административно наказание глоба в размер на 50лв.
ОСЪЖДА Д. Н. А. ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул. "Поп
Харитон“ № 64 да заплати на Община Варна сумата от 130лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6