РЕШЕНИЕ
№ 1260
гр. Велико Търново, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110102679 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск за делба на съсобствени
недвижими имоти с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността и е във фазата
по извършване на делбата.
С Решение № 213 от 19.02.2021 година, влязло в законна сила на 20.03.2021
година, между страните в производството е допусната съдебна делба на следните
недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
10447.513.108.5.6 по КККР на град Велико Търново, находящ се в град Велико
Търново, ул. "Марно поле" № 32, на втори етаж, представляващ жилище - апартамент,
заедно с прилежащите изба № 5 /пет/, таванско помещение № 8 /осем/ и 1/8 ид.ч. от
общите части на сградата с идентификатор 10447.513.108.5 и съответното право на
строеж, върху поземлен имот с идентификатор 10447.513.108 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
222, в квартал 113, находящ се в село Плаково, Община Велико Търново, с площ 1
180.00 кв.м., с неуредени регулационни отношения и неприложена улична регулация,
за който е отреден УПИ II -222, в квартал 113 по плана на село Плаково, Община
Велико Търново, заедно с построените в имота къща и стопански сгради, при права на
страните, както следва: за Н. Н. П. - 1/2 ид.ч. и за СТ. Н. Ч. - 1/2 ид.ч.
В първото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата ищцата Н. Н.
П. е заявила сметна претенция срещу ответника СТ. Н. Ч., с правно основание чл. 30,
1
ал. 3 ЗС, като е направила искане ответникът да й заплати сумата в размер на 426.00
лева, представляваща припадащата му се част от заплатената от нея на 09.10.2020
година такса смет и данък сгради за имота в град Велико Търново за периода от
02.07.2012 година до 02.11.2015 година.
В първото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата ищцата Н. Н.
П. е заявила и сметна претенция срещу ответника СТ. Н. Ч., с правно основание чл. 31,
ал. 2 ЗС, като е направила искане ответникът да й заплати обезщетение за лишаването
й от ползването на съсобствените недвижими имоти, както следва: сумата в размер на
1 300.00 лева /5х260/ за периода от 05.11.2020 година до 05.04.2020 година - за имота в
град Велико Търново, представляващ апартамент и сумата в размер на 250.00 лева
/5х50/ за периода от 05.11.2020 година до 05.04.2020 година - за имота в село Плаково,
Община Велико Търново.
В делбеното производство е приета за разглеждане и сметна претенция заявена
от ответника СТ. Н. Ч. срещу ищцата Н. Н. П., с правно основание 12, ал. 2 ЗН за
сумата в размер на 18 223.00 лева, представляваща припадаща се на ищцата част от
стойността на подобренията в имота в град Велико Търново, извършените от
ответника, приживе на наследодателя, както и за сумата в размер на 22 375.00 лева,
представляваща припадаща се на ищцата част от стойността на подобренията в имота в
село Плаково, община Велико Търново, извършените от ответника, приживе на
наследодателя, ведно със законната лихва, считано от предявяване на сметната
претенция до окончателното изплащане.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на Удостоверение, рег. №
719901-54 от 14.04.2021 година на РС „ПБЗН“ – Велико Търново /л. 53/, на 16.01.2021
година е възникнал пожар в къща, находяща се в село Плаково, община Велико
Търново, като при пожара е изгоряла цялата къща. По делото са приложени и заверени
копия на Приходна квитанция серия ББ19, № ********** от 09.10.2020 година, Сметка
отоплителна инсталация от 07.08.2003 година и Квитанция към приходен касов ордер
№ 11 от 18.04.2016 година /л. 52, 77-79/.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа и оценъчна
експертиза /л. 65-74/, което съда кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че допуснатите до делба недвижими имоти са неподеляеми, съобразно
правата на съделителите, както и че пазарната стойност на недвижимия имот, находящ
се в град Велико Търново, представляващ апартамент е в размер на 147 640.00 лева, а
пазарната стойност на недвижимия имот, находящ се в село Плаково, община Велико
Търново, представляващ ПИ, с площ 1 180 кв.м., заедно с построените в имота къща
/опожарена/ и стопански сгради е в размер на 23 100.00 лева. Средният пазарен наем за
2
периода от 05.11.2020 година до 05.04.2021 година за имота в град Велико Търново е в
размер на 1 250.00 лева – по 250.00 лева, а за имота в село Плаково е размер на 40.00
лева. Подобренията, описани в представените от ответника описи са извършени, като
за имота в село Плаково могат да се определят частично, поради опожаряването му.
Сумата, с която се е увеличила стойността на имотите в следствие на направените
подобрения са в размер на 12 000.00 лева за имота в град Велико Търново и 3 000.00
лева за имота в село Плаково. В проведеното на 27.05.2021 година съдебно заседание
вещото лице допълва, че е ходила на място и е огледала и двата имота, като за имота в
град Велико Търново е отчетена амортизацията на подобренията, а за имота в село
Плаково, посочената цена е след като е отчетено състоянието й при огледа след
опожаряването на къщата.
В проведеното на 07.10.2021 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелката М. И. И. заявява, че познава страните по делото, като се
познава с Н. по-добре, а С. знае кой е. Знае, че двамата имат имоти в град Велико
Търново и в село Плаково. Посочва, че в апартамента е ходила с Н., а в селото е ходила
един път. Заявява, че Н. нямала ключ за апартамента и се налагало да звъни по
телефона на баща си, докато той бил там, за да й хвърли ключ през терасата и да може
да си отключи. Посочва, че от нея знае, че брат й не я пуска в апартамента. За имота в с.
Плаково знае, че също не я пуска. Заявява, че от разговор с дядо К. знае, е му било
много мъчно, че всичко в апартамента е правил той и си е пестил пари през годините, а
го държали на студено. Посочва, че дядо К. не е живял сам в този апартамент, сам бил
само 3 или 4 месеца, а е живял С. със семейството му. Заявява, че той е сменил
алуминиева дограма, врата, прозорци, плочки са слагали, боядисвали са и доколкото
знае дядо К. е дал парите и за тази газова инсталация. Той се оплаквал, че синът му е
безработен и жена му е медицинска сестра. Посочва, че докато дядо К. бил болен, Н.
искала да го види, но нямала достъп.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
В процесуалния закон са регламентирани няколко способа за извършване на
делбата, като при избора съдът изхожда от броя на имотите, техния вид, стойност и
характеристики, съответно дали същите са поделяеми, както и от броя на съделителите
и притежаваните от тях права. Основен принцип при извършването на делбата е всеки
съделител да получи реален дял от допуснатите до делба имоти, съответстващ на
правата му в съсобствеността, а при неравенство в дяловете, същите се изравняват в
пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. В тази връзка следва да се има предвид и че с оглед спазването
на равенството между съделителите при разпределянето по чл. 353 ГПК, във всеки дял
трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително
равни по стойност имоти, респективно - максимално съответстващи по стойност на
дяловете на съделителите, като неравенството в дяловете се изравнява в пари.
3
Разпределение на различни по вид самостоятелни имоти е допустимо само ако между
страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове, докато при
наличието на спор, за да е приложим способът на чл. 353 ГПК е необходимо да се
образуват еднородни дялове от делбеното имущество. В този смисъл е Решение № 258
от 25.10.2011 година по гр.д. № 144/2011 година на II г.о. на ВКС, Решение № 7 от
27.01.2016 година по гр.д. № 4711/2015 година на I г.о. на ВКС и много други. В
случая по делото в проведеното на 06.10.2021 година съдебно заседание процесуалните
представители и на двамата съделители изрично посочват, че последните желаят
изнасянето на публична продан и на двата имота.
За установяване поделяемостта на допуснатите до делба недвижими имоти и
възможността делбата да се извърши, съобразно определените квоти на съделителите,
по делото допусната съдебно-техническа и оценъчна експертиза /л. 65-74/, съгласно
която допуснатите до делба недвижими имоти, находящи се в град Велико Търново и
село Плаково, община Велико Търново, са неподеляеми. След като делбените имоти са
реално неподеляеми и не могат да бъдат поставени в реален дял на всеки от
съделителите, предвид гореизложеното, единствения възможен способ за извършване
на делбата е чрез изнасянето им на публична продан на основание чл. 348 ГПК.
Същата следва да се извърши по актуалната справедлива пазарна стойност на имотите,
която според вещото лице в размер на 147 640.00 лева за имота в град Велико Търново
и в размер на 23 100.00 лева за имота в село Присово, община Велико Търново.
Сметната претенция на Н. Н. П. срещу СТ. Н. Ч., с правно основание чл. 30, ал.
3 ЗС, съдът намира за основателна и доказана. В проведеното на 06.10.2021 година
съдебно заседание процесуалният представител на ответника изрично посочва, че
признава претенцията за основателна, а и от представеното по делото заверено копие
на Приходна квитанция серия ББ19, № ********** от 09.10.2020 година /л. 52/
безспорно се установява, че на посочената дата са заплатени данъкът и такса битови
отпадъци за недвижимия имот в град Велико Търново, ул. „Марно поле“ № 32 общо на
стойност 852.08 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик
участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. В този смисъл
и предвид притежаваната от ответника ½ ид.ч. от имота, същият дължи на ищцата
сумата в размер на 426.00 лева, представляваща припадащата му се част от заплатената
от нея такса смет и данък сгради за имота за периода от 02.07.2012 година до
02.11.2015 година.
Сметната претенция на Н. Н. П. срещу СТ. Н. Ч., с правно основание чл. 31, ал.
2 ЗС, съдът намира за частично основателна. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС съсобственикът
може да си служи с общата вещ съобразно предназначението й и по начин да не пречи
на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Ал. 2 пък предвижда,
че съсобственикът, който е лишен от възможността да ползва общата вещ според
4
притежаваната от него част има право да получи обезщетение. Когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, по който
препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва от нейните полезни свойства,
съобразно предназначението й, за задоволяване на свои нужди или потребности, се
приема, че съсобственикът ползва лично общата по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Константна е съдебната практика относно обстоятелството, че за личното ползване е
ирелевантно по какъв начин се ползва вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез
действия осъществявани от член на неговото семейство или чрез трето лице, като от
значение е само обстоятелството, че с действията се засягат правата на другите
съсобственици, като им се пречи да ги реализират. Следва да се има предвид, че
задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва
общата вещ съсобственик. В случая по делото в исковата молба се съдържа покана за
заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Освен това не е спорно по делото, а и от
събраните по делото доказателства се установява процесните имоти се ползват само
ответника С.Ч., като свидетелката М. И. изрично посочва, че ищцата е нямала ключ за
апартамента в град Велико Търново, както и че знае, че брат й не я пуска в апартамента
и в къщата в село Плаково. Доказателства в обратната насока по делото не са
ангажирани. При това положение, предвид изложеното по-горе, за Н.П. възниква
правото да претендира обезщетение за ползата, от която е лишена по реда на чл. 31, ал.
2 ЗС. От заключението на съдебно-техническата и оценъчна експертиза се установява,
че месечния наем за имота в град Велико Търново е в размер на 500.00 лева месечно,
респективно – за ½ ид.ч., притежавана от ищцата е 250.00 лева, съответно за периода от
04.12.2020 година /датата, на която ответника е получил препис от исковата молба,
съдържаща покана за заплащане на обезщетението/ до 05.04.2021 година е в размер на
1 000.00 лева., а обезщетението за имота в село Плаково за същия период е в размер на
е 20.00 лева. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема за основателна и
доказана сметната претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата в размер на 1 020.00 лева
общо за двата делбени имота за периода от 04.12.2020 година до 05.04.2020 година,
като за разликата до пълния предявен размер от 1 550.00 лева претенцията се явява
неоснователна, поради което и като такава следва да се отхвърли в тази й част.
В проведеното на 15.04.2021 година съдебно заседание е приета за съвместно
разглеждане във втората фаза на делбата и сметната претенция на СТ. Н. Ч. срещу Н.
Н. П., с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН за сумата в размер на 18 223 лева,
представляваща припадаща се на ищцата част от стойността на подобренията,
извършените от ответника в имота в град Велико Търново, приживе на наследодателя и
сумата в размер на 2 2375.00 лева, представляваща припадаща се на ищцата част от
стойността на подобренията, извършените от ответника в имота в село Плаково,
община Велико Търново, приживе на наследодателя. Съдът намира същата обаче за
5
неоснователна и недоказана. Изрично в постановеното в съдебното заседание
определение, съдът е разпределил доказателствената тежест за установяване на
претенцията, като е указал на С.Ч., че в негова тежест, в условията на пълно и главно
доказване е да докаже, че твърдяните подобрения са извършени от него и с негови
средства, приживе на наследодателите в двата имота, както и размера на същите.
Действително от изготвената по делото съдебно-техническа и оценъчна експертиза се
установява, че по-голямата част от посочените в допълнителен опис /л. 54-55/
подобрения са извършени в двата имота, като за имота в село Плаково, не могат да се
установят напълно, доколкото къщата е опожарена. За подобренията в имота в град
Велико Търново, посочени в т. 1-15 и т. 20-22 от описа, включително, по делото не са
ангажирани каквито и да е доказателства за извършването им от ответника. По
отношение на посочените в т. 16-19 и т. 23 подобрения съдът намира, че от
представените по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен
начин, че са направени от ответника и с негови средства. От една страна в
представения от ответника опис е видно, че същите са направени в периода от 2010 до
2015 година, а по делото е представено заверено копие на Сметка отоплителна
инсталация от 07.08.2003 година, като в същата не е посочено за кой конкретен имот се
отнася. Освен това видно от протокола на стр. 2 от същата за извършените строителни
и монтажни работи, последните са извършени към 27.08.2003 година, т.е. 7-12 години
преди твърдяните от ответника подобрения. Освен това от приложеното заверено
копие на Квитанция към приходен касов ордер № 11 от 18.04.2016 година /79/ не се
установява посоченото основание „платено отопление и такси“ за какво точно се
отнася, респективно – дали касае конкретно делбения имот в град Велико Търново.
Други доказателства по делото за установяване на тази сметна претенция не са
ангажирани от С.Ч., а напротив за провеждането на насрещно доказване са събрани
гласни доказателства, като свидетелката М. И. заявява, че парите за ремонтите ги е
давал дядо К. Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема,
че сметната претенция на СТ. Н. Ч. срещу Н. Н. П., с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН
за сумата в размер общо на 40 598.00 лева, представляваща припадаща се на ищцата
част от стойността на подобренията, извършените от ответника в двата делбени имота,
приживе на наследодателя остана недоказана по делото, поради което и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 355 ГПК страните в делбеното производство заплащат разноските,
съобразно стойността на дяловете им. Съгласно чл. 8 от ТДТГПК държавната такса е в
размер на 4 % върху стойността на дяловете. В този смисъл всяка една от страните –
ищцата и ответникът, дължи по 3 414.80 лева – държавна такса върху стойността на
дяловете им. Върху сметните претенции се дължат следните държавни такси: ищцата
Н. Н. П. следва да заплати държавна такса в размер на 21.20 лева, върху отхвърлената
част на сметната претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС. Ответникът СТ. Н. Ч. следва да заплати
6
държавна такса в размер на 50.00 лева върху уважения размер на сметната претенция
по чл. 30, ал. 3 ЗС; 40.80 лева – върху уважения размер на сметната претенция по чл.
31, ал. 2 ЗС, както и 1 623.92 лева – върху предявената от него и отхвърлена сметна
претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН.
Отделно от това ищцата е претендирала присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по предявените от нея сметни претенции, както и за внесения от нея
депозит за съдебно-техническата и оценъчна експертиза. С оглед изхода на спора по
сметните претенции по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 ЗС, в полза на ищцата Н. Н. П.
следва да се присъди сумата в размер на 219.53 лева за разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част на сметните претенции. По отношение
на претендираните от ищцата разноски за изготвяне експертизата, съдът намира
следното: Определеното възнаграждение за изготвянето й е в размер на 300.00 лева,
което е внесено от страните по равно – по 150.00 лева. Вещото лице е отговорило на
четири въпроса, първите два, от които касаят поделяемостта на делбените имоти и
пазарната им стойност и ползват и двете страни, третият е относим към сметната
претенция на ищцата, а четвъртия – към сметната претенция на ответника, т.е. от
внесения от ищцата депозит в размер на 150.00 лева, 100.00 лева са първите два
въпроса, а 50.00 лева са за въпроса, свързан със сметната й претенция. В този смисъл и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
и сумата в размер 32.90 лева, представляваща разноски за изготвяне на СТОЕ,
съразмерно с уважената част от сметната претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС. Ответникът не
е претендирал присъждане на разноски .
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатите до делба недвижими имоти,
а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 10447.513.108.5.6
/десет хиляди четиристотин четиридесет и седем, точка, петстотин и тринадесет, точка,
сто и осем, точка, пет, точка, шест/ по КККР на град Велико Търново, находящ се в
град Велико Търново, ул. "Марно поле" № 32, на втори етаж, представляващ жилище -
апартамент, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна и антре, при съседи: на
същия етаж - имот с идентификатор 10447.513.108.5.5, под обекта - идентификатор
10447.513.108.5.4 и над обекта - идентификатор 10447.513.108.5.8, заедно с
прилежащите изба № 5 /пет/, таванско помещение № 8 /осем/ и 1/8 ид.ч. от общите
части на сградата с идентификатор 10447.513.108.5 и съответното право на строеж,
7
върху поземлен имот с идентификатор 10447.513.108, със справедлива пазарна цена
в размер на 147 640.00 лева /сто четиридесет и седем хиляди шестстотин и
четиридесет лева/, като след извършване на проданта получената сума бъде
разпределена между съделителите съобразно правата им – ½ ид.част за Н. Н. П. от *,
ет. 4, с ЕГН ********** и ½ ид.част за СТ. Н. Ч. от *, с ЕГН **********.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 222 /двеста двадесет и две/, в квартал 113 /сто и
тринадесет/, находящ се в село Плаково, Община Велико Търново, с площ 1 180.00
кв.м. /хиляда сто и осемдесет квадратни метра/, с неуредени регулационни отношения
и неприложена улична регулация, за който е отреден УПИ II -222, в квартал 113 по
плана на село Плаково, Община Велико Търново, при граници: североизток - улица,
запад - ПИ 221 и ПИ 220, юг - ПИ 224 и югоизток - ПИ 223, заедно с построените в
имота къща и стопански сгради, със справедлива пазарна цена в размер на
23 100.00 лева /двадесет и три хиляди и сто лева/, като след извършване на проданта
получената сума бъде разпределена между съделителите съобразно правата им – ½
ид.част за Н. Н. П. от *, с ЕГН ********** и ½ ид.част за СТ. Н. Ч. от *, с ЕГН
**********.
ОСЪЖДА СТ. Н. Ч. от *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. П. от *, с
ЕГН ********** сумата в размер на 426.00 лева /четиристотин двадесет и шест лева/,
представляваща припадащата му се част от заплатената от нея на 09.10.2020 година
такса смет и данък сгради за имота в град Велико Търново за периода от 02.07.2012
година до 02.11.2015 година.
ОСЪЖДА СТ. Н. Ч. от *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. П. от *, с
ЕГН ********** сумата в размер на 1 020.00 лева /хиляда и двадесет лева/,
представляваща припадащата обезщетение за лишаването й от ползването на
съсобствените недвижими имоти за периода от 04.12.2020 година до 05.04.2020 година,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за
разликата от уважения размер до пълния предявен размер от 1 550.00 лева, която
разлика е в размер на 530.00 лева /петстотин и тридесет лева/, както и за периода от
05.11.2020 година до 04.12.2020 година, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от СТ. Н. Ч. от *, с ЕГН ********** срещу Н. Н. П.
от *, с ЕГН ********** сметни претенции с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН за
сумата в размер на 18 223.00 лева /осемнадесет хиляди двеста двадесет и три лева/,
представляваща припадаща се на ищцата част от стойността на подобренията,
извършените от ответника в имота в град Велико Търново, приживе на наследодателя,
както и за сумата в размер на 22 375.00 лева /двадесет и две хиляди триста
седемдесет и пет лева/, представляваща припадаща се на ищцата част от стойността на
подобренията, извършените от ответника в имота в село Плаково, община Велико
8
Търново, приживе на наследодателя, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Н. Н. П. от *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата в размер на
3 414.80 лева /три хиляди четиристотин и четиринадесет лева и осемдесет стотинки/ -
държавна такса върху стойността на дела й, сумата в размер на 21.20 лева – държавна
такса върху отхвърлената част на сметната претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и 5.00
лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА СТ. Н. Ч. от град *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата в
размер на 3 414.80 лева /три хиляди четиристотин и четиринадесет лева и осемдесет
стотинки/ - държавна такса върху стойността на дела му, сумата в размер на 50.00
лева /петдесет лева/ – държавна такса върху сметната претенция по чл. 30, ал. 3 ЗС,
сумата в размер на 40.80 лева /четиридесет лева и осемдесет стотинки/ – държавна
такса върху уважената част на сметната претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер
на 1 623.92 лева /хиляда шестстотин двадесет и три лева и деветдесет и две стотинки/ -
държавна такса върху сметната претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН, както и 5.00 лева /пет
лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА СТ. Н. Ч. от *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. П. от г*, с
ЕГН ********** сумата в размер на 252.43 лева /двеста петдесет и два лева и
четиридесет и три стотинки/, представляваща направени от ищцата разноски по
сметните претенции за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за изготвяне на
СТОЕ, съразмерно с уважената част от същите.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9