Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 3.12.2018 година
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на 2.11.2018 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря В.Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 3829 по описа на ВТРС за 2017 година , за да се произнесе,
взема предвид:
Иск
с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
"Ландинвест ВТ" ЕООД, гр.Велико Търново, представляван от адв.Й. от
САК твърди в исковата си молба, че между него и ответника "Салвия 88"
ЕООД, гр.Велико Търново е сключен договор за проектиране от 3.02.2015 година на
"Къща за гости" в ПИ № 137011 в землището на с.Яковци, Община Елена,
Област В.Търново. Цената
за изпълнение на проектните работи била
договорена на 20 лева на кв.м. без ДДС при прогнозирани 800 кв.м. РЗП, или
19200 лева с ДДС. След изготвяне на проектната документация одобрената РЗП на
обекта била изчислена на 905 кв.м, съответно
дължимата цена била 21720 лева с ДДС. Предвидено било заплащането да стане на
траншове в процентно съотношение при изпълнение на отделните етапи от договора,
като последната вноска следвало да се заплати след издаването на доклада и
разрешението за строеж. Твърди, че възложителят по договора извършил първите
две плащания на стойност 11000 лева. Въпреки, че
издаденото разрешение за строеж от Община Елена влязло в сила на 9.12.2016 г.,
ответникът не заплатил останалото дължимо възнаграждение.
Ищецът подал заявление и била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, срещу която постъпило възражение,
поради което предявява иск за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответникът му дължи сумата от
11720 лева с ДДС дължимо възнаграждение по договор за проектиране от
3.12.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по реда на
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание се
представлява от адв.Стоева- Йоцова. Поддържа предявения иск. Претендира
разноски.
Ответникът "Салвия 88" ЕООД,
представляван от адв.К. в от ВТАК в срока и по реда на чл.131 от ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че иска е неоснователен и
недоказан. Оспорва изложените фактически твърдения и заявява, че договорът между страните от
3.12.2015 г. има за предмет проектиране на две къщи за гости и издаване на
разрешение за строеж за тях. Оспорва
наличие на писмен документ, съдържащ съгласие между страните за промяна
предмета на договора за проектиране. Оспорва претендираната цена с ДДС, тъй като
при сключване на договора дружеството не е било регистрирано по този закон. Твърди, че срокът за изпълнение на договора не
е спазен. Представеният проект "къща за гости и ресторант" се
регулирал между страните от друга облигационна връзка , а не от соченото от
ищеца договорно отношение, от което той черпи правата си. Заявява, че към
датата на изготвяне на отговора няма проект за строителство на две къщи и
разрешение за строеж, поради което ищецът не е изпълнил задълженията си по
договора. Твърди, че за проекта -къща за
гости и ресторант ищецът не е представил проекта в неговата цялост и не е отчел
извършената работа. За издаденото
разрешение за строеж заявява, че до издаването му се е стигнало за период от
време, изключващ възможността да приеме
извършената работа с грижа на добър стопанин. Няма интерес от изпълнение
на договора от 3.12.2015 г. В съдебно заседание навежда,
че има пълно неизпълнение на договора и моли съда да отхвърли иска, като
неоснователен и недоказан. Моли съда да отхвърли иска по подробно изложени
съображения.Претендира разноски.
Съдът, като
обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства намира
за установена следната фактическа обстановка:
Издадена
е заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК № 1749/18.09.2017 г. по ч.гр.д. № 3122/2017 г. на ВТРС срещу "Салвия 88" ЕООД за заплащане на сумата от 11720 лева главница
на "Ландинвест ВТ" ЕООД. Длъжникът
е възразил с твърдение за неизправност на заявителя по посочения договор. Предявена е искова претенция по реда на
чл.422, вр. с чл 415 от ГПК основана на договор между двете страни. От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№108/16.09.2015 г. на нотариус Катрафилов с район на действие РС Елена, се установява, че А.А.К.
в качеството на продавач е продал на "Салвия 88" ЕООД, представляван
от управителя Р.Ю. собствения си недвижим имот в землището на с.Яковци, Община
Елена с площ от 3,044 дка, имот № 137011. Ищецът представя договор за
проектиране от 3.12.2015 година между "Салвия 88" ЕООД, представляван
от Р.М.Ю. като възложител и "Ландинвест
ВТ" ЕООД, представляван от Недялко Х.Гушев, като изпълнител, по силата на
който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши "Проектиране
на обект Къща за гости два броя" в ПИ № 137011 в землище с.Яковци, Община
Елена, Обл.В.Търново , включително разрешение за строеж. Договорът предвижда изработване
на проект в срок до 90 календарни дни от
подписването му , като са уредени хипотези, при които срокът спира да тече,
както и отправяне на писмена покана до възложителя за преглеждане и приемане на
проекта. Страните са се споразумели предаването на проекта да се извърши с
двустранен протокол подписан от тях. В
раздел шести са договорени цените и начина на плащане. Общата цена за
изпълнение на проектните работи е 16000 лева без ДДС, при РЗП от 800 кв.м., или по 20 лева на кв.м.
Окончателната сума се формира след установяване на точните квадрати при конкретизиране на заданието.
В деня на подписване на договора е платена сума в размер на 6000 лева, получена от изпълнителя. До 50% от общата сума е следвало да се плати при
уточнение на точната квадратура; следващите 35% при предаване на папките на
изпълнителя/проекта/ или на посочено от него лице; останалите 15% след издаване
на доклада и разрешението за строеж. Страните
са се съгласили всички съобщения между
тях във връзка с договора да бъдат в писмена форма за действителност. Подписан
е от Х.-упълномощен от управителя на ищцовото дружество /л.217 от делото/ и А.К.-
упълномощено лице за ответното дружество.
Представени са отделните части на проекта- Архитектурна, Конструктивна- В иК, Електрическа, ОВК, ЕЕ,
Геодезическа ,Технологична, ПБ, ПБЗ, ПУСО;
доклад за оценка на съответствие на инвестиционния проект с изискванията
за енергийна ефективност -икономия на енергия и топлосъхранение в сгради. Видно
от приложения инвестиционен проект , част Архитектурна, фаза технически проект,
/л.26 от делото/ същият е бил одобрен от главния архитект на Община Елена на 16.11.2016
година. На същата дата е издадено Разрешение за строеж № 47/16.11.2016 година
от главния архитект на Община Елена на "Салвия 88" ЕООД, гр.В.Търново,
представлявано от Р.Ю. за извършване на строително-монтажни работи за строеж пета категория, "Къща за гости и
Ресторант /30 места/ -ЗП 486 кв.м., РЗП 905 кв.м. разположена свободно стояща в
ПИ 137011 по КВС землище на с.Яковци с конкретно предназначение " за
ваканционно селище". На 21.11.2016
година е поставено обявление за издаденото разрешение за строеж на основание
чл.149,ал.1 от ЗУТ до заинтересованите лица. Издадена е служебна бележка от
8.12.2016 година за възложителя и за Община Елена, удостоверяваща поставянето
на обявлението на информационното табло на Общината и констативен акт от
9.12.2016 година за липса на подадени възражения в законния 14- дневен срок от
поставяне на обявлението. На 8.12.2016
година "Салвия 88" ЕООД -А.К. е възложил на изпълнителя Дочка Денчева
да изпълнява техническото ръководство по АС част на обект "Къща за гости и
ресторант" ЗП 486 кв.м. в УПИ 137011 в с.Яковци,. На 14.12.2016 година е
съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво, подписан от А.К.
в качеството на пълномощник на възложителя "Салвия 88" ЕООД. Прието е пълномощно, издадено на 19.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим,
депозиран пред компетентния съд в законоустановения срок. По същество е
неоснователен.
В производството съобразно неговият предмет
въведен от ищеца в исковата молба същият следваше да докаже наличието на
облигационни правоотношения между двете страни, основани на сключен договор, по който ищецът е изправна страна, основанието
и размера на претенцията си. Ищецът цели
да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи
сумата от 11700 лева с включен ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по договор за
проектиране от 3.12.2015 година. В
исковата молба навежда , че предмет на договора е проектиране на къща за гости
в с.Яковци в ПИ № 137011. Признава, че е получил сумата от 11000 лева, с което
били извършени първите две плащания по договора. От съдържанието на договора се
установява, че първото плащане от 6000 лева е направено още с подписването на договора.
Второто плащане според чл.18,ал.1 от договора е след уточняване на точната
квадратура на РЗП, в размер до 50% от договореното възнаграждение по чл.16,ал.1.
Ищецът твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си по договора, изготвеният
инвестиционен проект е приет и подписан от възложителя, одобрен от Общината и е
получено разрешение за строеж, влязло в сила на 9.12.2016 година. Ответникът твърди
пълно неизпълнение на сключения договор от 3.12.2015 година. Навежда липса на
знание за извършените промени и противопоставяне на ответника след тяхното
узнаване. При така очертания предмет на правния спор се доказа наличието на сключен договор за проектиране,
който по своето естество е договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД. По силата на конкретния договор изпълнителят се е задължил да извърши
услуга- изготвяне на инвестиционен
проект и издаване разрешение за строеж. Предметът на договора е ясно
посочен- проект на две къщи за гости в землището на с.Яковци, ПИ 137011 и
разрешение за строеж. Макар да няма изложени обстоятелства в исковата молба
относно промяна предмета на договора, същите бяха въведени от ищеца в първото
по делото заседание, с направеното искане за разпит на архитекта на проекта, а
индиции в тази насока се съдържат в приложените към исковата молба документи.
От тях се установява , че има изготвен проект за къща за гости и ресторант с 30
места в процесния имот, за който е издадено разрешение за строеж и е подписан договор за определяне на строителна линия и
ниво. В светлината на позицията на ответника , който оспорва напълно
изпълнението, основавайки се на липсата на идентичност между предмета на
писмения договор за проектиране и крайният престиран резултат съществените
моменти, определящи изхода на правния спор между двете страни са изправността
на ищеца по договора; наличие или липса на представителна власт на А.К. и в
случай, че е било налице мнимо представителство, приети ли са действията от
мнимо представлявания. Изхождайки от
събраните доказателства съдът приема, че А.К. е имал представителната власт за
сключване на процесния договор- обстоятелство, което не се отрича и от
управителя на дружеството Р.Ю. и в случая явяващо се признание на факт,
неизгоден за нея. Тя също призна, че той е
представлявал дружеството и при извършването на плащания. Нито една от
страните не заяви наличие на писмено пълномощно, очертаващо пределите и срока,
за който е бил упълномощен св.К., но в конкретния случай, за извършване на
конкретните действия, не е било необходимо такова. Показанията на св.Донева,
кореспондиращи с показанията на св.К. сочат на взето от К. решение за промяна в
зададения проект. От първоначалния вариант
се е стигнало до изготвяне на проект за
една къща за гости с ресторант. Този проект е одобрил и подписал К., за него е
издадено разрешение за строеж и е сключен договор за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа. Безспорно, възложеното и резултата по
отношение предмета на договора се различават съществено. Следователно на доказване
подлежи одобрено от възложителя изменение в договора, дори същото да не е в
писмен вид, в разрез с уговорките в него. Анализът на събраните доказателства
води до извода, че всички действия във връзка с проекта са извършвани от св.К.
и както за ищцовото дружество, така и за св.Д. и съответни администрации, той е
бил представителят на възложителя "Салвия 88 " ЕООД. Подписвайки
представения му проект, получавайки разрешението за строеж, наемайки технически
ръководител на обекта, К. фактически е приел извършената работа от изпълнителя,
макар изменението на договора да не е направено в писмен вид. Релевантният за спора въпрос следователно е, имал ли е той представителна
власт да стори това. Съгласно вписванията в Търговския регистър, управител на
търговското дружество е Р.Ю.. Тя също се е срещала със св.Донева, а последната
в показанията си заяви, че при всички водени разговори К. е съобщавал, че
трябва да се консултира с жена си Р.. Самият К. твърди, че решението за промяна на
проекта е взето еднолично от него и той не е съобщил за това си решение на Ю.. Породили
са се конфликти и двамата са се разделили. Тя също твърди, че разбрала за тези
промени едва с получаване на исковата молба. Показанията на единия, съответно
обясненията на другия съдът цени в светлината на техните близки отношения-
живели са на съпружески начала и имат родено дете, а признанието за знание за
извършените от представителя действия би
могло да доведе до отрицателни последици в правната сфера на ответното
дружество. При направеното оспорване от ответника за приемане на крайния
резултат и позоваване от страна на ищеца на презумпцията установена в чл.301 от ТЗ /направено едва в хода на устните състезания/, следва да се установи потвърждаване
действията на св.К., след сключването на договора. Когато действащият при
сключване на сделката от чуждо име не е надлежно овластен в гражданските правоотношения тя е висящо
недействителна до потвърждаването и от
ненадлежно представлявания. При сделки между търговци, какъвто е и процесния
случай, потвърждаването се счита извършено,
ако търговецът не се е противопоставил веднага след узнаването, тоест то се счита извършено
чрез бездействие. Този начин на потвърждаване е приложим, както когато сделката е сключена
чрез изрично волеизявление на мнимия представител, така и при фактическо
потвърждаване на действия извършено от
лице без представителна власт. /в този смисъл
Решение № 36 от 30.03.2011 г. по
гр.д.№ 384/2009 г. на четвърто г.о, постановено по реда на чл.290 от ГПК /.
Съгласно ТР №5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т.д.№ 5/2014 г. на ОСГТК в хипотезата
на чл.301 от ТЗ ефектът на потвърждаване на действията, извършени без
представителна власт от името на търговец настъпва при непротивопоставяне от
негова страна веднага след узнаването им.
В казуса съдът счита, че не се доказа от ищцовата страна ответникът да е
знаел за промяната в договора и следващите се от това действия, преди
получаване на исковата молба. Липсват дори твърдения в тази насока. Видно от изявлението в заповедното производство ответникът е
възразил, че заявителят не е изправна страна по договора- имайки предвид
приложения и в това производство писмен договор от 3.12.2015 г. От горното
съдът приема за доказано твърдението , че ответникът е узнал за извършените
промени и изготвения проект едва с получаване на преписа от исковата молба и
доказателствата към нея. Ответникът с отговора на исковата молба е заявил
позицията си по отношение представения проект -същият заявява , че не може да го
приеме, следователно отказва да потвърди извършените без негово знание
действия. Представеното пълномощно на името на Х. да представлява "Салвия
88" ЕООД пред Община Елена във връзка с проектиране и строеж на къща за
гости в с.Яковци ,Община Елена не доказва знание от Ю. , че ще се строи една
къща, както навежда ищеца, тъй като същото е от 19.11.2015 година, а писмения
договор между страните е от 3.12.2015 година. При така установеното несъгласие
с действията на К. последвали подписване на процесния договор със знание и
съгласие на управителя на дружеството, за да се счита основателна претенцията
ищецът следваше да докаже изпълнение на задълженията си подписания договор,
служещ му изначално като основание за иска.
Както безспорно бе установено по делото ищецът не е представил проект по
предмета на договора- къща за гости -два броя и разрешение за строеж. Налице е
неизпълнение и на друго задължение- да предаде изработения проект в три
екземпляра на възложителя. Исковите суми представляват плащане по чл.18,ал.2 и
ал.3 от договора, съгласно които възложителят дължи 35% при предаване папките / проекта/ на изпълнителя, в три екземпляра
на възложителя според чл. 5 от договора
и 15% след издаване на доклада и разрешение за строеж. Ищецът не проведе
пълно и главно доказване на изложеното за пълно и точно изпълнение на договора
от негова страна. Няма изготвен проект по предмета на договора, съответно няма
издадено разрешение за строеж, което изисква насрещна престация за заплащане на
цена съгласно чл.18,л.3 от договора. Няма предадени в три екземпляра
папки/проект/ на възложителя- не само по предмета на договора, а и по представения
по делото проект. За пълнота на изложението, макар и да не е в пряка връзка с
изводите по-горе следва да се отбележи, че ищецът не е изпълнил задължението предвидено в чл.5 и
чл.18,ал.2 от договора, дори по отношение изготвения проект. Същият поне в един
оригинален екземпляр се съдържа у ищеца, доколкото към исковата молба е
представен заверен препис от него по реда на ЗА , отделно от това бе носен в
оригинал от ищеца в съдебно заседание. Изложеното води до извода за
неоснователност на претенцията, тъй като не се доказа пълно и главно от страна
на ищеца да е изпълнил тези свои задължения по договора, във връзка с които
претендира плащане на цена. Доказа се още, че действията на К., изключая
подписването на договора, са извършени от него като мним представител, при
противопоставяне от страна на търговеца, след тяхното узнаване. Иска за
заплащане на сумата от 11720 лева представляваща дължимо възнаграждение по
договор за проектиране от 3.12.2015 г. ,
ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане е неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли като такъв. При този изход на делото ищецът следва да заплати на
ответника направените по делото разноски възлизащи на 900 лева заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1
от ГПК , вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на "ЛАНДИНВЕСТ ВТ" ЕООД
с ЕИК ********* ,седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул."
Ал.Константинов" №48 против "САЛВИЯ 88" ЕООД, с ЕИК ********* ,
седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул. "Бачо Киро" №2 за
признаване на установено между страните, че "САЛВИЯ 88" ЕООД, дължи
на "ЛАНДИНВЕСТ ВТ" ЕООД сумата от 11720 /единадесет
хиляди седемстотин и двадесет лева/ главница
по Договор за проектиране от 3.12.2015
г. , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението –15.09.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението,
за които е издадена заповед за изпълнение № 1749/18.09.2017 г. по
ч.гр.д.№ 3122/2017 г. на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА "ЛАНДИНВЕСТ ВТ" ЕООД с ЕИК ********* седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "
Ал.Константинов" № 48 да заплати на
"САЛВИЯ 88" ЕООД, с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление
гр.В.Търново, ул. "Бачо Киро" №2 направените в исковото производство
разноски в размер на 900 /деветстотин / лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 3122/2017
г. на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: