РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2475/15.12.2021г.
гр.
Пловдив, 15 декември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, ХХV състав, в открито заседание на първи декември, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа
административно дело № 1611 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба вх.№ 10965/18.06.2021г.
на С.М.Б., чрез адвокат Т.Д., против Заповед № 101 от 21.05.2021г. на Кмета на
Община Лъки, с която е одобрен ПУП-План за регулация за УПИ IV-173 и УПИ III-172 по ПУП на гр.Лъки, като се променя границата между УПИ IV-173 и УПИ III-172, кв.21, съгласно линии, надписи, щрихи и зачертавания в червено,
синьо,зелено и черно, означени в проекта за ИПУП-ПР,неразделна част от
заповедта.
Жалбоподателката твърди, че е
заинтересовано лице в производството по одобряване на исканото изменение.
Оспорва заповедта, като издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при липсата на мотиви. Твърди да не е
заявявала такова изменение, че същото е направено без нейно съгласие и при
липсата на основания за това. Прави възражение за нарушение на чл.31,ал.1,т.1
от ЗУТ относно отстоянията от съществуваща сграда на основното застрояване до
страничната граница на УПИ, както и за неспазване на изискванията на Наредба №
8/14.06.2001г. Представя писмени и
гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Кметът на Община Лъки,
чрез процесуалния си представител адвокат Ройножв, оспорва жалбата и моли да се
потвърди атакуваната заповед. Претендира разноски.
Заинтересованата страна К.С.М.,
представляван от адвокат В., оспорва жалбата. Твърди, че е налице съгласие за
намаляване на претвидените отстояния.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото, приложената административна преписка и
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед № 101
от 21.05.2021г. на Кмета на Община Лъки. Заповедта е с характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1. ЗУТ.
Жалбата е подадена в изискуемия по чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок,
видно от представеното известие за доставяне, връчено на 01.06.2021г. Жалбата е
с дата от 14.06.2021г.
Според удостоверение за наследници от
06.04.2021г. на община Лъки, М.М.М.е пряк
наследодател на жалбоподателката. Видно от Акт № 191 за частна общинска
собственост, със заповед № 94/10.03.1975г. на председателя на ОбНС гр.Лъки и
договор, сключен на основание чл.15/отм./ от ЗС/представени по делото на лист 107
и 108/ на наследодателя й и на С.М.Михайлов е било отстъпено право на строеж за
строеж на масивна жилищна сграда, което право е реализирано през 1980г. Факта
на реализиране на правото на строеж се установява и от допуснатата по делото
СТЕ,видно от която в УПИ III-172 е изградена през 1978г. двуетажна масивна жилищна сграда,заснета в
кадастралната основа, като за същата са налице одобрени технически проекти,
разрешение за строеж, протокол за строителна линия, удостоверение №
510/16.02.1978г. от ГНС-гр.Лъки за построена в груб строеж и покрита жилищна
кооперация. Тоест, налице е трансформация на правото на строеж в право на
собственост върху построената сграда. С оглед на това съдът приема, че
жалбоподателката притежава права в единия от имотите, предмет на одобрения ПУП,
по силата на наследствено правоприемство и по смисъла на чл.131,ал.1 от ЗУТ се
явява заинтересовано лице с право на жалба.
Ето защо жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по изменение на спорния ПУП
е започнало по заявление на К.С.М., собственик на УПИ IV-172. С проекта е предвидено изменение на
плана за регулация между УПИ III-172 и УПИ IV-173, като същата минава по съществуваща
на място полумасивна ограда.
Нито от заявлението, нито от оспорваната
заповед може да се направи еднозначен извод за това на какво основание е
предприето изменението на действащия ПУП.
Видно от обяснителната записка за
изготвянето на процесния ПУП-ПР /на л. 42 от делото/, проектът обхваща двата
УПИ и касае промяна в границата и изместването й по съществуваща полумасивна
ограда. Посочено е, че във връзка с изменението на плана за регулация е
подписан предварителен договор за промяна на границата и прехвърляне на
собствеността съгласно чл.15,ал.3 и ал.5 от ЗУТ. Представен е предварителен договор
с общината, като собственик на терена. , но не и с останалите собственици-носители
на ограничени вещни права върху съответната прилежаща на сградата в имота площ.
Впрочем, въпросът относно това дали засегнатите от изменението квадратни метри
се явяват прилежаща на жилищната сграда площ или не изобщо не е изследван в
хода на административното производство,а от тук и необходимостта
предварителният договор да се сключи и с останалите собственици в имота. Представена
е декларация от 1977г. относно съгласие между на С.М.М.,
К.С. М., М.М.М., С.М.М. и Е.С.К..
Със Заповед № 6/15.01.2021г. на кмета на
община Лъки е разрешено изработването на изменение на ПУП-ПР, като в тази
заповед е посочено основание за изменението чл.134,ал.2,т.6 от ЗУТ.
С решение на ЕСУТ от 29.03.2021г. е приет
представения проект, а с Решение № 135/28.04.2021г. /на л. 29 от делото/,
Общински съвет – гр.Лъки е дал съгласие да се измени действащия ПУП-ПР на УПИ IV-173 и УПИ III-172, като и тук мотиви няма,нито правно
основание.
Оспорената в настоящото производство заповед
е издадена без да се посочва нито едно от правните основания в чл. 134 от ЗУТ за
изменение на действащ подробен устройствен план. Условията и редът за изменение
на устройствените планове са регламентирани в гл. VІІ, раздел ІV на ЗУТ, като основанията
за изменение на влезли в сила ПУП са изброени в чл. 134, ал. 2 от ЗУТ. Анализът
на законовите норми във връзка с процедурата за изменение на ПУП, налага извод,
че само при наличие на конкретно установено законово основание може да започне
производство за изменение на влязъл в сила ПУП, т. е. следва да са посочени
конкретни фактически обстоятелства, които имат характер на релевантни
юридически факти и обосновават наличието на някоя от нормативно
регламентираните материалноправни предпоставки по чл. 134 от ЗУТ за изменение
на влязъл в сила ПУП. Това е така, тъй като всяко производство по чл. 134 от ЗУТ представлява самостоятелен и различен фактически състав.
Ако се изходи от заповедта за разрешаване
изработването на изменение, то основание за изменението следва да е
чл.134,ал.2,т.6 от ЗУТ. По пътя на тълкуването и на логиката в развилото се
административно производство, може да се извлече основанието, но това не прави
издадения административен акт мотивиран и съдържащ изискуемите по закон
реквизити.
Непълнота е налице и в описанието на
самото изменение, доколкото липсва словесно описание на начина на промяна на
границата между двата УПИ,предмет на изменението.
Изводът е, че заповедта е издадена при
неспазване на установената форма. Съгласно императивното изискване на
разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, безусловно приложима по силата на
чл. 219, ал. 3 от ЗУТ в производството по същия закон, административният акт
следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Първите
са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на
фактически основания представлява винаги съществено
административно-производствено нарушение, водещо до отмяна на административния
акт като незаконосъобразен, тъй като се препятства съдебния контрол. Обратно,
макар и да е административно-производствено нарушение, непосочването или
погрешното посочване в акта на правното основание за издаването му, не е
съществено такова, но при условие, че актът съдържа фактическите основания за
издаването си. В случая липсват и двете. Административния орган не е посочил
кои факти и обстоятелства налагат да бъде разрешено изработването на процесния
проект за изменение на действащ подробен устройствен план.
От друга страна, ако все пак се приеме, че
основанието за изменение на ПУП е именно чл.134,ал.2, т.6 от ЗУТ, то видно от
административната преписка е,че не са изпълнени кумулативните изисквания за
това, а именно наличието на съгласие от всички заинтересовани собственици,
включително и на носителите на ограничени вещни права, за промяна в плана по
смисъла на чл. 131 от ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ.
Доказателства за наличие на такова съгласие не се съдържат в преписката. В
случая процедурата по изменение на ПУП – ПР е инициирана въз основа на
заявление, което не изхожда от всички заинтересовани лица, в нарушение на
разпоредбата на чл. 135, ал. 1, предл. първо от ЗУТ. Същото е депозирано само
от собственика на единия от имотите, предмет на плана – К.С.М., но не и от притежаващите
права в УПИ III-172. Това нарушение се преценява като съществено, тъй като липсата на
съгласие за процедираното изменение не е преодоляна посредством последващи
фактически и / или правни действия, извършени от страна на заинтересуваните
лица.
В тежест на органа, издал обжалвания
административен акт, е да установи наличието на фактическите основания за
издаването на акта, както и спазването на законовите изисквания за неговото
издаване, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. Безспорно се установи, че в конкретния
случай липсва съгласие на всички собственици за процесното изменение, което
води и до материално-правна незаконосъобразност на оспорената заповед, даваща
самостоятелно основание за отмяната й. Ако заповедта е издадена на основание
чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, то предприетото изменение на ПУП-ПР е по съгласие
на всички пряко заинтересовани собственици. В случая такова съгласие не беше
установено най-малко от страна на жалбоподателката, като притежаваща вещни
права върху единия от УПИ в качеството й на собственик на построената от
наследодателя й в него сграда, по силата на някога отстъпеното право на строеж.
Очевидно от преписката е,че не само жалбоподателката обладава права в УПИ III-172, като по преписката липсва валидно
дадено съгласие от всички лица, притежаващи вещни права впроцесния УПИ,
непосредствено засегнат от исканото изменение. Представената със заявлението
декларация от 1977г. не може да изпълни условието на закона най-малкото защото
съгласието следва да е дадено от всички собственици към момента на заявяване на
искането за изменение на ПУП, а не от тези, които са били такива четиридесет
години преди това. Отделно от това, според декларацията постигнатото съгласие е
за 45 кв.м. западно от горния край на парцел III-172, като разстоянието от жилищната
сграда на С. М. и К. М. е разписано да е 6 м., съгласно скица в строителното
разрешение,каквато липсва по п реписката,а според одобрения ПУП, видно от
експертното заключение по СТЕ с изменението площта на УПИ IV-173 се увеличава с 29 кв.м.,а на УПИ III-172 се намалява с 29 кв.м. Тоест, дори и
да е имало някога някакво съгласие, то не съвпада с предвижданията по плана и
следователно няма такова съгласие дори и към 1977г. Липсата на изрично писмено
съгласие за това изменение от всички заинтересувани лица е пречка за издаване
на заповедта на посоченото правно основание, поради липса на законовите
предпоставки за изменението. Издаването на заповедта, при липса на елементите
от фактическия състав на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, я прави материално
незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
Не на последно място следва да се
отбележи,че не се установява да са спазени изискванията на чл.31 от ЗУТ относно
отстоянията на сградата в УПИ III- 172 спрямо новата регулационна граница. Според експертното заключение по
СТЕ изместването на регулационната граница води до ново разположение на
жилищната сграда така,щото част от северозападната й фасадна стена ще е
разположена по самата вътрешна регулационна граница, което е в нарушение на
чл.31 от ЗУТ.
По изложените съображения, жалбата като
основателна следва да се уважи и да се отмени оспорваната заповед.
За разноските:
Предвид изхода на спора, в полза на
жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски в размер на 1160лв.,
съгласно представения списък и доказателства за това.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по оспорване на С.М.Б., ЕГН **********, Заповед №
101 от 21.05.2021г. на Кмета на Община Лъки, с която е одобрен ПУП-План за
регулация за УПИ IV-173 и УПИ III-172 по ПУП на гр.Лъки, като се променя
границата между УПИ IV-173 и УПИ III-172, кв.21, съгласно линии, надписи,
щрихи и зачертавания в червено, синьо,зелено и черно, означени в проекта за
ИПУП-ПР,неразделна част от заповедта.
ОСЪЖДА Община Лъки да заплати на С.М.Б., ЕГН
********** сумата от 1160/хиляда сто и шестдесет/ лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: