Решение по дело №1203/2023 на Районен съд - Перник

Мотиви към Решение № 370 от 11.10.2023г. по АНД № 01203/2023г. по
описа на Районен съд П.:
Районна прокуратура П., по реда на чл. 375 от НПК е направила
предложение с постановление от 13.07.2023г. за освобождаване на
обвиняемия И.А.И. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК за извършено от него
престъпление по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 28.09.2022г. в гр. П., е
потвърдил неистина в писмена декларация № 115800-10134/28.09.2022г.
(подадена пред Е.И.И.-„*******” в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
П.), която по силата на постановление на Министерски съвет (по чл. 17, ал.1
от Правилника за издаване на български лични документи, който Правилник е
приет въз основа ва Постановлението), се дава пред орган на властта за
удостоверяване на истинността на изложените в декларацията обстоятелства
(а именно, че му е било откраднато свидетелството за управление на моторно
превозно средство № ******* в гр. Атина, Република Гърция, докато същото
в действителност било отнето от компетентен държавен орган на Република
Италия).
Съдебното производство е разгледано в отсъствието на прокурор,
предвид хипотезата на чл. 378, ал.1 от НПК, тъй като Районна прокуратура П.
– редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
В съдебно заседание обвиняемият И.А.И. – редовно призован, не се
явява лично. Производството е проведено в негово отсъствие с участието на
служебен защитник. Последният пледира, че е основателно направеното
предложение за приложение на института на чл. 78а от НК и иска налагане на
справедливо административно наказание глоба.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, прие
за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият И.А.И. е роден на *******г. в гр. П. където и живее. Той
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК.
Обвиняемият И. е правоспособен водач на моторно превозно средство
за категориите „С” „В” „DЕ” „СЕ” „D” „АМ” „ТКТ”. Работи като
международен шофьор, във връзка с което често пътувал до различни
държави. Към 2022г. той имал издадено свидетелство за управление на
моторно превозно средство с номер *******, издадено на 11.06.2019г. и
валидно до 11.06.2024г.
На 23.09.2022г. обвиняемият управлявал моторно превозно средство в
района на гр. Бари, Република Италия, когато му била извършена проверка от
пътната полиция. Било констатирано, че управляваният от него автомобил не
разполага с тахограф и скоростомер, които отговарят на нормативните
1

изисквания, в резултат на което на основание чл. 179 от действащия в Италия
Закон за движение по пътищата му било иззето свидетелството за управление
на моторно превозно средство.
Въпреки че бил напълно наясно с факта, че свидетелството за
управление на моторно превозно средство му е отнето от компетентните
италиански органи, обвиняемият решил да се снабди с ново такова, за да
може да продължи да управлява автомобил.
В изпълнение на взетото решение И. И. посетил на 28.09.2022г.
сградата на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – П., намираща се в гр.
П., ул. „Самоков” № 1. На гишето обяснил на св. Е.И.И. - „*******” в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – П., че неговото свидетелство за
управление на моторно превозно средство му е било откраднато в гр. Атина,
Република Гърция, поради което желаел да му бъде издаден нов документ,
който да ползва. Служителката разяснила на обвиняемия, че е необходимо да
попълни съответна декларация в уверение на твърдените от него
обстоятелства. Предоставила му стандартен образец на Декларация по чл. 17,
ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, който е
прие с Постановление на Министерски съвет № 13 от 08.02.2010г.
На място във фоайето на сградата обвиняемият, макар и да съзнавал
неверността на тези обстоятелства, вписал в декларацията, че притежаваното
от него свидетелство за управление на моторно превозно средство му е било
откраднато в гр. Атина, Република Гърция на 22.10.2022г., очевидно
сгрешавайки по невнимание дата, тъй като посочил бъдеща такава. Веднага
след като саморъчно попълнил тези неверни обстоятелства И. И. се подписал
на декларацията и я предоставил на св. Е.И.И., като впоследствие документът
бил заведен с № 115800-10134/28.09.2022г. В резултат на подадената
декларация и депозирано от обвиняемия заявление за издаване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство с вх. №
5769/30.09.2022г., такова му било издадено, със срок на валидност до
30.09.2027г.
На 09.02.2023г. в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР П. било
получено писмо от ГД „Национална полиция” при Министерство на
вътрешните работи, ведно с приложено свидетелство за управление на
моторно превозно средство № 28400120, издадено И.А.И.. В последствие
били приобщени и писмо с изх. № КО-31-11/10.01.2023г. на посолството на
Република България в Италианската република, ведно с приложения към него
опис № 6, с който италианските власти изпратили отнетото на обвиняемия на
27.09.2022г. в гр. Бари свидетелство за управление на моторно превозно
средство № *******, посочвайки номера на съответната преписка и
причината за отнемането на документа, а именно нарушение на чл. 179, ал.2 и
9 от новия Закон за пътищата.
Във връзка с горното било образувано настоящото досъдебно
производство, в хода на което е изготвена съдебно-графическа експертиза.
2

Видно от нейното заключение ръкописния текст и подписът, положен в графа
„Декларатор” в декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на
български лични документи с № 115800-10134/28.09.2022г. от И.А.И. са
изпълнени именно от обвиняемия.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе изцяло от
събраните в досъдебното производство доказателства, които прецени при
условията на чл. 382, ал.2 от НПК, а именно изцяло от показанията на св.
Е.И.И., заключението на съдебно-графическата експертиза и приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на Е.И.И., тъй като
същите са подробни, логични и кореспондират на приобщените писмени
доказателства и заключението на експертизата, като безпротиворечиво
очертават гореописаната фактическа обстановка.
В хода на досъдебното производство обвиняемият се е възползвал от
правото си по чл. 115,ал.4 от НПК и е отказал да дава обяснения по
повдигнатото обвинение.
С оглед изложеното съдът прие, че между свидетелските показания и
приобщените писмени и веществени доказателства не е налице противоречие,
същите са еднопосочни и водят до единствено възможния извод за
авторството и виновността на обвиняемия И.А.И. в престъплението за което
му е повдигнато обвинение.
Съдебният състав кредитира като писмено доказателство по делото
справка за съдимост на обвиняемия, доказваща неговото чисто съдебно
минало и че той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна
страна съдът прие, че обвиняемият И.А.И. е осъществил от обективна и
субективна страна фактическия състав на чл.313, ал.1 от НК, тъй като на
28.09.2022г. в гр. П., е потвърдил неистина в писмена декларация № 115800-
10134/28.09.2022г.(подадена пред Е.И.И.-„*******” в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – П.), която по силата на постановление на
Министерски съвет (по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български
лични документи, който Правилник е приет въз основа ва Постановлението),
се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на
изложените в декларацията обстоятелства (а именно, че му е било откраднато
свидетелството за управление на моторно превозно средство № ******* в гр.
Атина, Република Гърция, докато същото в действителност било отнето от
компетентен държавен орган на Република Италия.
От обективна страна деянието е извършено от обвиняемия чрез
действие, изразило се в потвърждаване на неистина в писмена декларация, а
3

именно, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство е
било откраднато в гр. Атина, Република Гърция, като в действителност
същото е било отнето от италианските власти. Декларация за удостоверяване
на това обстоятелство лицето е било длъжно да даде по силата на чл. 17, ал.1
от Правилника за издаване на българските лични документи. Такова
задължение произтича и от разпоредбата на чл. 160 от ЗДвП. Деянието е
извършено от обвиняемия чрез потвърждаване на неистина, тъй като с
вписването, че документът му е бил откраднат, той направил изявление, което
не отговаря на обективната истина. Декларацията е депозирана от И. пред
надлежен орган на власт по смисъла на чл. 93, т.2 от НК, предвид подаването
й на служител на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – П., съобразно
предоставената му компетентност да приема и обработва документи за
издаване на свидетелства за управление на моторно превозно средство.
Налице е лъжливо документиране, предвид безспорно установеното, че на
обвиняемия не му е било откраднато свидетелството за управление на
моторно превозно средство, а напротив същото е било отнето от
компетентните италиански власти във връзка с констатирано нарушение на
територията на Италианската Република.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и ги е искал. Неговият умисъл се извежда по
несъмнен начин от обективните му действия – след като в гр. Бари
официалните италиански власти са отнели свидетелството му за управление
на моторно превозно средство, той е попълнил и подписал процесната
декларация, че същото му е било откраднато в гр. Атина, Република Гърция с
цел да заяви издаване на нов такъв документ. И. е съзнавал, че представя
декларация, с която потвърждава неистински факти пред съответния орган на
власт, като е съзнавал, че в резултат на това невярно деклариране, ще му бъде
издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Причини за извършване на деянието са заниженото правно съзнание на
обвиняемия и пренебрежителното му отношение към установения в страната
правов ред.
По вида и размера на наказанието:
Предвид гореизложените правни изводи, съдът призна И.А.И. за
виновен в това, че е извършил престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като
намери, че са налице едновременно условията за приложение на чл.78а, ал.1
от НК, а именно: касае се за умишлено престъпление, за което законодателят
е предвидил наказания лишаване от свобода до три години или глоба,
обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на
глава VІІІ-ма от НК, както и от престъплението не са причинени
съставомерни имуществени вреди. При наличието на кумулативно
4

посочените предпоставки настоящият състав освободи дееца на основание
чл.78а, ал.1 от НК от наказателна отговорност за престъпление по чл.313,
ал.1 от НК, след като констатира и липсата на отрицателните предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК, които изключват
приложението на обсъждания институт.
При индивидуализация на размера на наказанието по чл. 78а, ал.1 от
НК, съдът съобрази обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, като прецени и
спецификата на конкретното престъпление, което по своя характер е
формално и не предвижда причиняване на конкретна щета. Отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични данни за
личността на обвиняемия, предвид трудовата му ангажираност и факта, че не
са налице данни за водени срещу него други досъдебни производства,
доказващо се от приложената на л.9 справка от Унифицираната система на
прокуратурата, поради което и прие като изолирана проява извършването на
процесното деяние. Чистото съдебно минало не взе предвид, тъй като то е
обективна предпоставка за приложението на чл. 78а от НК.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдебният състав не намери.
С оглед обществената опасност на деянието и занижената такава на
дееца във връзка с горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства
и след като съобрази данните, съдържащи се в досъдебното производство за
материалното състояние на обвиняемия съдът му определи административно
наказание глоба по чл. 78а, ал.1 от НК в минимално предвидения размер от
1000 лв.
Не е налице основание за прилагане на чл. 78а, ал.5 от НК, тъй като в
разпоредбата на чл. 313, ал.1 от НК е предвидена възможност за налагане на
наказание глоба, чийто размер е определен в границите от 100 до 300лв, но
наред с това алтернативно е предвидено наказание лишаване от свобода,
което по своя характер е по-тежко от наказанието глоба. Ето защо и не са
налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 78а, ал.5 от
НК при определяне размера на административното наказание глоба по чл.
78а, ал.1 от НК.
По веществените доказателства:
На основание чл. 112, ал.4 от НПК веществените доказателства по
делото - оригинал на Декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи с рег. № 115800-10134/28.09.2022г. – 1 лист,
оригинал на Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с
вх. № 5769/30.09.2022г. – 1 лист и оригинал на декларация приложение № 3
към чл. 63, ал.4 от Инструкция № Із-417/2010г. от И.А.И. с дата 30.09.2022г. -
1 лист, да се върнат на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
П., след влизане в сила на решението, като преписи от документите се
приложат по делото.
По разноските:
5

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК
настоящият състав осъди И.А.И. да заплати по сметка на ОД на МВР П.
сумата от 189,23 лв (сто осемдесет и девет лева и 23 стотинки),
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.
Същата се доказва от приложената на л.18 в досъдебното производство
сметка за направените разходи по експертиза № 313/20.06.2023г.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
6

Номер на акта:	370
Дата:	11 октомври 2023 г. (в сила от 27 октомври 2023 г.)
Съдия:	Петя Йорданова Котева

Дело:	20231720201203
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 юли 2023 г.

Решение по дело №1203/2023 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите