Решение по КНАХД №893/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ...М. М., в качеството му на пълномощник на И. И. И. от [населено място], обл. В. Търново, против Решение №306/07.09.2025г. по АНД №447/2025г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с която е потвърдено Наказателно постановление/НП/ №24-0319-0000169 от 19.11.2024г., издадено от началник РУ – П. Тръмбеш при ОДМВР – Велико Търново, с което на касатора за нарушение по чл. 438, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането/КЗ/ на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Според касатора районният съд е постановил решение без да е обсъдил направените възражения за маловажност и приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по касация – Началник РУ – П. Тръмбеш при ОД на МВР –Велико Търново, редовно призован, не заема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на въззивното решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество е основателна.

 

С Решение №306/07.09.2025г. по АНД №447/2025г. състав на Великотърновския районен съд е потвърдено НП №24-0319-0000169 от 19.11.2024г., издадено от началник РУ – П. Тръмбеш при ОДМВР – Велико Търново, с което на И. И. на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че извършването на посоченото нарушение от касатора е надлежно установено, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като извършеното не представлява маловажен случай.

Така постановеното решение е неправилно.

От фактическа страна е било прието за установено, че на 11.10.2024г., около 12,55 часа в гр. П. Тръмбеш, касаторът е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е240“, с рег. №[рег. номер], собственост на И. И. И., за чието МПС няма сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

При правилно установена фактическа обстановка административнонаказващият орган и въззивният състав са приели, че е извършено нарушение от касатора И., за което следва да понесе предвидената в чл. 638, ал. 3 от КЗ админисративнонаказателна отговорност. В тази връзка следва да се отчете обаче и обстоятелството, заявено от касатора в хода на административнонаказателното производство, че договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е бил сключен в кракът времеви период, непосредствено след установяване на нарушението. Последното обстоятелство е служебно известно на състава на касационната инстанция, установява се от материалите по АД №798/2024г., докладчик по което е съдията докладчик и в настоящото производство.

Направените направените изводи от фактическа страна напълно се споделят от касационнния състав, а и касаторът не сочи оплаквания за допуснати процесуални нарушения при събирането и преценката на доказателствата. Единственото оплакване, което обосновава сочените касационни основания е за неправилен извод досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН обосновано с доводи за наличие на маловажен случай. Това оплакване касационната инстанция приема за основателно.

Легалната дефиниция на понятието “маловажен случай” се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Съгласно посочената по-горе дефиниция, “маловажен случай” е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съгласно разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за “маловажност” следва да се прави на база фактическите данни всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност. Предвид горните критерии и фактите установени от районния съд, в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, за определяне на извършеното административно нарушение като маловажно. При анализ на установените факти, може да се приеме, че в случая се касае за маловажен случай и че нарушителя не следва да се наказва, а само да го предупреди, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено административно наказание и в този смисъл че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Всички тези обстоятелства, които не са били спорни между страните, преценени съвкупно, водят до извод, че в случая извършеното деяние не съставлява такова с висока или дори типична за този вид нарушения обществена опасност и третирането му като маловажен случай би било оправдано фактически и от гледище на закона.

Като е приел друго, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да се постанови ново решение, по същество, с което да се отмени наказателното постановление.

При този изход на спора основателно се явява искането на пълномощника на касатора за присъждане на разноски за производството в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Касационният съд присъжда такива в размер на 600 лв., съгласно представения списък за двете съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №306/07.09.2025г. по АНД №447/2025г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с която е потвърдено Наказателно постановление №24-0319-0000169 от 19.11.2024г. и вместо него ПОСТАВНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0319-0000169 от 19.11.2024г. на началника на РУ – П. Тръмбеш при ОДМВР – Велико Търново, с което на И. И. И. от [населено място], обл. В. Търново, за нарушение по чл. 438, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР – В. Търново да заплати на ...М. А. М. от АК – В. Търново, ЛН:**********, съдебни разноски за цялото производство по делото в размер на 600/шестстотин/ лв.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.