Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1677
Гр.
Пловдив, 12.08.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, ХIII
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Пасков адм. д. № 3176 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на ЕТ „Н.И. - ***“,
ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление: с. ***,
представлявано от Н.Д.И., чрез процесуалния представител адв. К.Т., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-637-0078397 от 19.10.2020
г., издадена от начал*** отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена
с Решение № ГДФК-169/12.11.2020 г. на директора на дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка - “запечатване на търговски обект – магазин
за месо и хранителни стоки, находящ се в гр. Карлово, ***, стопанисван от “Н.И.
– ***“ ЕТ с ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на
основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата
се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на чл.146 от АПК, както и, че е
необоснована и постановено при съществено нарушение на
административно-производствените правила. Твърди се също така, че наложената
мярка не съответства на нарушението, тъй като няма настъпила вреда за бюджета, както
и, че не е издадено наказателно постановление, от този факт лишава дружеството
от възможността, предоставена му от чл.187 ал.4 от ЗДДС. Иска се от съда да отмени
наложената на търговеца принудителна административна мярка.
В съдебно
заседание жалбоподателя се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата по
доводи, подробно изложени в представените по делото писмени бележки.
Претендират се разноски по делото.
Ответ***ът,
чрез процесуалния представител юриск. К. е на становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания
акт като правилен и законосъобразен по аргументи, изложени в представеното по
делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е
подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От
доказателствата по делото се установява, че при извършена проверка на 10.10.2020
г. в 12:55 ч. на търговски обект – магазин за месо и хранителни стоки, находящ
се в гр. Карлово, ***, стопанисван от “Н.И. – ***“ ЕТ с ЕИК *********, е
констатирано, че същият, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба
на стоки от търговски обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното
в експлоатация фискално устройство, с което е допуснато нарушение на същата
разпоредба.
За
извършена контролна покупка – консумация на 3 броя шоколадови вафли, на обща
стойност 1.20 лв., платена в брой на лицето Н.Д.И. от Д.П.Х. – проверяващ, не е
издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство /ФУ/ - модел Datecs DP-35 с ИН на ФУ DT325437 и ИН на ФП 02718876 или от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящ на изискванията на наредбата. Извършеното нарушение се
доказано от установеното наличие на положителна касова разлика в размер на
106.87 лв., между наличните парични средства в касата – 898.25 лв., съгласно приложен
опис, и тези, маркирани във ФУ – 791.38 лв., при установено касова наличност по
време на проверката – 420.30 лв., така и от отпечатаната по време на проверката
КЛЕН, от която е установено, че
продажбата, извършена на проверяващите не е отразена.
Така
установеното от контролния орган, преценено към местоположението на търговския
обект – в гр. Карлово, с множество потенциални клиенти, в близост до различни
по вид търговски обекти, видът и големината на търговския обект – магазин с
обща площ – 59 кв. м., от които търговска – 30 кв.м., широк асортимент от
различни и бързоликвидни стоки, с възможност за реализиране на значителни
обороти, констатираната немалка по размер положителна касова разлика,
неиздаването на фискални касови бонове за всяка извършена продажба, работното време – от 08:30 ч. до 18:30 ч. в
делнични дни, и от 08:30 ч. до 14:00 ч. – събота, е дало основание да се
приеме, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено
обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява
да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица, неправилно
определяне на дължимите данъци.
За
резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка сер. АА №
00783997/10.10.2020 г., ведно със събраните доказателства към него. Въз основа
на същия е формиран извод, че търговец не е спазил реда и начина за издаване на
документ за продажба по установения ред, с което е нарушен чл.3 ал.1 от Наредба
Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ във връзка чл.118 ал.1 от ЗДДС.
На
основание чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС и чл.186 ал.3 от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка “запечатване на търговски обект обект – магазин
за месо и хранителни стоки, находящ се в гр. Карлово, ***, стопанисван от “Н.И.
– ***“ ЕТ с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“.
В
заповедта са изложени подробни мотиви относно продължителността на срока, а
именно: тежестта на нарушението и последиците от същото; местоположението на
обекта – на кому***ативно място в гр. Карлово, с възможност за реализиране на
високи обороти, предвид постоянното търсене на предлаганите стоки, вида на
обекта – магазин за месо и хранителни стоки, предлагащ богат асортимент от
бързо оборотни – млечни продукти, месо, захарни пакетирани изделия, хляб,
бутилирани безалкохолни напитки, алкохол, цигари, почистващи препарати, готова
храна, приготвяна на място – скара, картофени кюфтета, пържени картофи и др.,
стойността на неотчетената продажба – 1.20 лв., съотнесена към обичайната
стойност на предлаганите стоки в обекта, констатираната положителна касова
разлика в размер на над 100.00 лв., която е категорична индикация, че
неиздаването на ФКБ за извършени продажби не е изолиран случай, а практика в
проверявания търговски обект, предвид дадените обяснения на собстве***а на ЕТ,
попълнил описа на паричните средства, в който е отразено, че същата се дължи на
„неиздаване на фискални бонове“. Горното е обусловило формирането на извода, че
търговецът не е регистрирал чрез ФУ една немалка част от реализираните обороти
на процесната дата, като всички изложени обстоятелства, в своята съвкупност,
сочат, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено
обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява
да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се явява
неправилното определяне на дължимите данъци.
Посочена е
целта на мярката е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и
ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на
движението на стоки и на всички реализирани обороти, както и промяна в организацията на дейността в
конкретния обект, като целеният резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване отчетността към относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а
индиректният, както се каза по-горе, недопускане на вреди за фиска.
При
определяне продължителността на мярката е съобразен принципът на съразмерност,
като срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта.
Предвид
изложеното, съдът намира, че противно на твърденията на жалбата,
административния орган е обсъдил доказателствата към преписката и е издал
заповедта при изяснена фактическа обстановка. В заповедта изрично е посочен текста на чл.186 ал.1 т.1 б.”а”,
като на посоченото правно основание съответстват изложените в заповедта
фактически основания за налагане на мярката. Както беше обсъдено и по–горе, в
заповедта са изложени достатъчно и подробни мотиви във връзка с наложената
мярка, като в случая е без значение дали нарушителят има и други нарушения на
данъчното законодателство, тъй като в нормата липсва такова изискване, без
значение са и причините за извършеното нарушение. По отношение принцип на
съразмерност – 14 дни, съдът намира за нужно да отбележи, че по безспорен начин
са установява, че в търговския обект е осъществен фактическият състав, визиран
в чл.186 ал.1 т.1 б. „а“ от ЗДДС и има за последица неотразяване на приходи, а
оттам и вреда за фиска. Така определеният срок, съдът намира, че е правилно
преценен и мярката е наложена обосновано и законосъобразно. Следва да се отбележи, че
нарушения от процесния вид не могат да бъдат възприети като малозначителни
/маловажни/, предвид характера на обществените отношения, които се охраняват, а
в случая е без значение и размера на извършената
покупка.
В
заключение на изложеното, в конкретния случай при извършената проверка органите по приходите са
установили, че за извършена контролна покупка на обща стойност 1.20 лева,
платени в брой, не е издаден фискален бон от въведено в експлоатация в обекта
ФУ, свързано дистационно с НАП или касова бележка; констатирали са също така,
че е налице касова разлика в размер а106.87 лв., при това потвърдено от
търговеца, че тази разлика е в резултат на неиздаване на фискален касов бон
(саморъчно изписано в описа на паричните средства). Търговецът не е оспорил
така описаната фактическа обстановка. При тези факти безспорно са били налице
предвидените от закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл.186 ал.1
ЗДДС и приложението на чл.187 ЗДДС. Неспазването на нормативното
изискване за издаване на фискален бон за конкретната контролна продажба е
доказано и не се оспорва от жалбоподателя. При констатиране на нарушението
органът по приходите налага ПАМ, като в случая действа при условията на
обвързана компетентност. За определянето на срока за запечатване на обекта,
който в случая не е в максималния предвиден, каза се, в заповедта са изложени
подробни мотиви, които мотиви следва да бъдат споделени, тъй като една от
преследваните с налагането на ПАМ цели по аргумент на чл.22 от ЗАНН е превантивна.
На следващо място, съдът счита, че са налице безспорни данни за укриване на
търговски оборот и нарушаване на фискалната дисциплина, както и, че установеното
при проверката, не е изолиран случай в дейността на ЕТ „Н.И. – ***”. Така, при
данни за съществуваща практика за извършване на продажби, без да бъдат
документирани, разпореждането за предварително изпълнение законосъобразно
постига именно целения от органа преустановяващ ефект на ПАМ.
По отношение възражението, че към момента на обжалването още не е издадено
наказателното постановление, поради което търговецйът е лишен от възможността,
предоставена му от чл.187 ал.4 от ЗДДС, съдът намира за необходимо да отбележи
следното: - за налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в
случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална касова бележка за
извършеното плащане, което нарушение е описано в съставения протокол за
извършена проверка и то е фактическото основание за издаването заповедта. По
делото не са ангажирани доказателства опровергаващи констатациите на органите
по приходите и правилно е прието в обжалваната заповед, че са налице
предпоставките на чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва да
се има в предвид и, че за налагане на този вид принудителна административна
мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване
на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и
при наличие предпоставките на чл.186 ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде
заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на
ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект, като
ирелевантен за спора е фактът, дали за конкретното нарушение е издадено
наказателно постановление, тъй като това не е предвидено от законодателя, като
предпоставка за налагане на ПАМ.
Настоящият съдебен състав счита, че стойността на контролната покупка, в
конкретния случай е без значение, тъй като същата би могла да бъде, както
по-малка, така и по-голяма, в зависимост от това каква стока биха закупили
контролите органи. Важен и съществен е
именно фактът на извършеното нарушение, а не цената на закупената стока, тъй
като тя е била предмет не на обичайна, а на контролна покупка.
При
извършената служебна проверка по чл.146 от АПК, съдът установи, че заповедта е
издадена от компетентен орган при спазване на материално-правните и
процесуалните изисквания при спазване на установената форма и в съответствие с
целта на закона, поради което и изложените в жалбата доводи в тази насока са
неоснователни.
Предвид
изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и, като такава, следва да бъде
отхвърлена.
При този
изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна. На основание
чл.143 ал.3 от АПК и чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ
във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид
невисоката фактическа и правна сложност на спора, на ответ***а следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста)
лева.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Пловдив, ХIII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
ЕТ „Н.И. - ***“, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление:
с. ***, представлявано от Н.Д.И., чрез процесуалния представител адв. К.Т.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-637-0078397 от 19.10.2020 г., издадена от начал*** отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-169/12.11.2020
г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка -
“запечатване на търговски обект – магазин за месо и хранителни стоки, находящ
се в гр. Карлово, ***, стопанисван от “Н.И. – ***“ ЕТ с ЕИК *********, и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186 ал.1 и чл.187
ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ „Н.И.
- ***“, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление: с. ***,
представлявано от Н.Д.И. да заплати на Национална агенция по приходите – София,
сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: