РЕШЕНИЕ
№ 1997
гр. София, 27.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110201492 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
(ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона
за пътищата с № ********** от 01.09.2021г. на Агенция пътна
инфраструктура, с който на „В. 02“ ООД с ЕИК: ............... е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лева
за административно нарушение на основание чл.102, ал.2 от ЗДвП и на
основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. ал.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за незаплатена
такса по чл.10, ал.1, т.2 и чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 48.00
лева.
Инвокират се съображения против обжалваният санкционен акт. Твърди
се, че процесният ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при
съществени процесуални нарушения на императивните съдопроизводствени
правила на ЗАНН и при колизия с материалния закон. Релевира се и довод за
недоказаност на твърдяното като извършено административно нарушение по
възведения административно – наказателен състав. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща двама
професионални защитници в съдебно заседание. Излагат се лично и в
писмена защита допълните аргументи за твърдяната основателност на
депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски. Представя се
списък на разноските.
1
Въззиваемата страна е редовно призована и уведомена за настоящото
наказателно производство, като надлежен процесуален представител в
писмена молба, оспорва депозираната въззивна жалба. Претендират се
разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
I. ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 03.10.2023г. в
законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално
легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш, подлежащ на законов съдебен
контрол, връчен на 20.09.2023г. с обратна разписка приложена на л.43 от
СП в преписката към ЕФ от родово, местно и функционално компетентен
съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна
страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се
явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Установява се от материалите от наказателното производство, че предмет
на обжалване е издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с №
********** от 01.09.2021г. на Агенция пътна инфраструктура, с който на
„В.02“ ООД с ЕИК: ............ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лева за административно
нарушение на основание чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2,
т.3 вр. ал.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 и
чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 48.00 лева.
На 01.09.2021г. в 17:08 часа е установено с устройство № 10181,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата (ЗП), намиращо се на път А-6 км 50+427 с
посока Нарастващ километър, че ППС – товарен автомобил „Мерцедес Варио
814 Д 4 Х 2“ с рег. № ........... с технически допустима максимална маса 7490,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке с общ брой оси 5, се е
движило по път А-6 км 50+427, като за посоченото ППС не е била заплатена
дължимата пътна ракса от 48.00 лева, липсвала е валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
на основание чл.84 от ЗАНН вр. чл.283 НПК писмени доказателства,
представени от наказващият орган и събраните такива по инициатива на съда,
въз основа на които е издадено обжалвания ЕФ, които съдът кредитира
изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на
2
останалия доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в
тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Съгласно Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-
210/10, т. 23 „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в
областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени
от установен в това законодателство режим, държавите-членки са
компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки
това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото
на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на
принципа на пропорционалността“. Когато по правото на Съюза не се
съдържат по-точни правила за определяне на националните санкции,
„санкционните мерки по национално законодателство не трябва да
надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид,
че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне
до най-малко обвързващата и, че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели“ (т.24 от същото
решение). Когато правна уредба по правото на Съюза препраща към
националните разпоредби, член 4, параграф 3 от ДФЕС относно принципа за
лоялното сътрудничество, налага на държавите-членки да вземат всички
мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на
правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по
отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички
положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ
характер. В тази насока е Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-
382/09, т. 44 и Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-
210/10.
В чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата е въведена
наказуемост за собственик или ползвател на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, с налагане на наказание глоба в размер
2500.00 лева, а ако собственикът или ползвателят са юридическо лице -
имуществена санкция в размер 2500.00 лева. Същото е възприето и в чл. 187а,
ал.2, т.3 от ЗДвП, според който ако собственикът на пътното превозно
средство юридическо лице или едноличен търговец, допуснал движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, му се налага имуществена санкция, която за нарушение
по чл. 179, ал. 3б е в размер на 2500.00 лева, за нарушение по чл. 179, ал. 3а в
размер на 1800.00 лева, а за нарушение по чл.179, ал.3 - в размер 300.00 лева.
3
Националният законодател е възприел, че при неизпълнение на
задължение за установяване размер и заплащане на дължима ТОЛ такса, и
при незаплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 от Закона за
пътищата, която да освободи от административно наказателна отговорност
виновните водачи на превозни средства, респективно собственици или
ползватели, допуснали неизпълнение на посоченото задължение, то същите
следва да подлежат на административно-наказателна отговорност с налагане
на наказание във горепосочения фиксиран в закона размер, а именно
посочения от 300.00 лева за нарушение по чл. 179, ал.3 от ЗДвП, 1800.00 лева
за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП и 2500.00 лева за нарушение по чл.179,
ал.3б от ЗДвП, а съответно юридическите лица собственици или ползватели
на МПС, допуснали движение на ППС при неизпълнение на посочените
задължения, следва да понесат имуществена санкция в посочения абсолютно
определен размер.
Предвидените в чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП и чл. 187а, ал.2 от
ЗДвП размери на административно наказание, респективно имуществена
санкция, не могат да бъдат изменени (намалени) от съда, разглеждащ въпроса
за законосъобразността на наложеното наказание, в зависимост от вида,
характера и тежестта на нарушението. Съдът също не може да определи по-
леко по вид наказание, като съгласно законодателната уредба не може да
приеме и че деянието може да представлява маловажен случай, поради
законовата забрана на чл. 189з от ЗДвП независимо, че конкретните му
особености може да водят на извода, че предвид липсата или
незначителността на вредните последици или поради други смекчаващи
обстоятелства е налице маловажен случай на административно нарушение.
Съгласно Решение на СЕС от 22 март 2017г. по съединени дела С –
497 /15 и С-498/15г., разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999г. не допуска при
преценката за съразмерността на наказанията национална правна уредба да
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер
за нарушенията на правилата относно задължението за предварително
установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, независимо от
предвидената възможност за освобождаване от административно-наказателна
отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Предвидените от
националния законодател абсолютно определени размери на наказания за
нарушение по чл. 102, ал.2, налагано на основание чл. 179, ал.3, ал.3а и ал.3б
от ЗДвП на физически лица, респективно налагано на основание чл. 187а,
ал.2, вр. с чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП на юридически лица не
съответства на изискванията на член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни
1999г., наказанията да бъдат съразмерни.
Съдът отчита, че между размера на незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 и
чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 48.00 лева, дори и да е налице
предвиден фиксиран размер на компенсаторна такса за освобождаване от
административно-наказателна отговорност в размер на 750.00 лева, и размера
4
на наложената на жалбоподателя имуществена санкция за сумата 2500.00
лева е налице явна и категорична несъразмерност и непропорционалност в
нарушение на критериите за съразмерност и пропорционалност, дефинирани
в член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999г. (в съотношение на
незаплатената такса от 48.00 лева от 1 към 15 за компенсаторната такса
и в съотношение от 1 към 52 за имуществената санкция).
С оглед изложеното, издаденият ЕФ следва да бъде отменен като
неправилен и незаконосъобразен.
По разноските:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на
делото. Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.,
които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна
помощ, за сумата от 660.00 лева. Според посочената процесуална норма –
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Възражението за прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е съобразено
изцяло с Наредбата на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед възведеният материален интерес по делото.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛЕН И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № ********** от 01.09.2021г.
на Агенция пътна инфраструктура, с който на „В. 02“ ООД с ЕИК: ......... е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2500.00 лева за административно нарушение на основание чл.102, ал.2 от
ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. ал.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за
незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 и чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в
размер на 48.00 лева.
5
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА чрез законният й представител с адрес гр.София, кв.
„Овча Купел“, бул. Никола Петков № 86 да заплати на ВЪЗЗИВНИКА „В.
02“ ООД с ЕИК: .............на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1
от АПК сумата от 660.00 лева за дължимо адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство и за сторени пътни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6