РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330114561 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.
В исковата молба от М. Н. И., ЕГН ********** против „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
********* се твърди, че между ищцата и „Кредисимо“ АД в качеството им съответно на
кредитополучател и кредитодател бил подписан договор за потребителски кредит № *** от
12.08.2016г. за сумата от 600 лв., за срок от 13 месеца, разпределен на 13 погасителни
вноски, считано от 20.09.2016г. до 20.09.2017г. Всяка една вноска била в размер на 58 лв.
при лихвен процент по кредита 41.24 % и ГПР в размер на 50 %. Общият размер на всички
плащания бил 754 лв. Съгласно чл.4, ал.1 от договора за кредит ищцата следвало да
представи обезпечение по кредита, представляващо банкова гаранция в срок от 10 дни или
да сключи договор за предоставяне на поръчителство, с одобрено от „Кредисимо“ АД
юридическо лице – поръчител. На същия ден бил сключен и договор за предоставяне на
поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и ищцата, като потребител, а между двете
дружества имало договор за поръчителство, по силата на който ответното дружество
отговаряло за изпълнение на задълженията на ищцата по договора за кредит, солидарно с
ищцата. Обезпечението било в размер на главницата по договора и се изразявала в
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства, като за обезпечението се дължало
допълнителна сума, като възнаграждение. То следвало да се изплаща с погасителните
1
вноски по кредита. Договорът бил потребителски по смисъла на чл.9 ЗПК, договорът бил
недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК. Не били посочени условията за
прилагане на договорения лихвен процент по т.9 на чл.11, ал.1 ЗПК, не бил посочен размер
на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една
от месечните вноски. Възнаградителната лихва била нищожна – клаузата противоречала на
добрите нрави. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК липсвало посочване от какви пера е
съставена общо дължимата сума. Съгласно параграф 2 ДР ЗПК тя се формирала от
аритметичния сбор на общия размер на кредита и общите разходи по кредита. Последните
били нормативно дефинирани в параграф 1 ДР ЗПК и представлявали ГПР. Договорът бил
недействителен и на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като не било посочено в
погасителен план разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. В
случая всяка вноска включвала главница, възнаградителна лихва и ГПР. Договорената
възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Клаузата
за заплащане на обезпечение противоречала на материалния закон и на разпоредбата на
чл.21, ал.1 ЗПК. Обезпечение не се дължало на основание чл.10а ЗПК. Касаело се за услуги,
свързани с усвояване и управление на кредита. Усвояването било действие по договаряне и
получаване на парични средства, а по управление – действия, свързани с изплащането на
вече формираното задължение. От този вид били и договорените в договора услуги. Щом
законът забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, то възнаграждението за т.нар. обезпечение не се
дължало. Не се дължало и на основание чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като в договора нямало
конкретно описание на вида, размера, действието, за което било начислено
възнаграждението за т.нар обезпечение. Начисляването на възнаграждението за
обезпечението представлявало разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, с което се
надвишавало ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК – ГПР не можел да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва. В противен случай тази клауза била нищожна.
Съдържа се позоваване на чл.19, ал.1 ЗПК, параграф 1, т.1 ДР ЗПК, като се сочи, че
обезпечението прикрива разходи, които по своето същество са включени в ГПР. Това
прикриване било санкционирано от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК. Поради това е
направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 30
лв., недължимо платени по нищожната клауза за обезпечение при начална липса на
основание по договор за поръчителство на основание сключен договор за потребителски
кредит № *** от 12.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендирани са
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Ай Тръст“ ЕООД, според
който исковата молба била нередовна, тъй като претенцията на ищеца не била уточнена по
основание, размер и период, за който се претендира. Не се оспорва сключването на договор
за потребителски кредит № *** от 12.08.2016г. между ищцата и „Кредисимо“ АД, за сумата
от 600 лв. Не се спори, че сумата е следвало да се върне на 13 месечни вноски, тоест сума в
общ размер от 715.68 лв. Между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен договор за
2
предоставяне на поръчителство от 12.08.2016г., по силата на който дружеството се
задължило да отговаря солидарно с ищцата за задълженията по договора за кредит. Ищецът
имал възможност да се запознае предварително и сключил договора за предоставяне на
поръчителство чрез размяна на електронни волеизявления, според изискванията на
ЗЕДЕУУ. Подписването на договора било извършено чрез използване на индивидуално
генериран шестцифрен код за достъп, получен чрез кратко текстово съобщение на посочен
от него мобилен номер. Ищецът имал възможност да избере необезпечен кредит или да
предостави банкова гаранция, за него не било задължително да избере сключване на договор
с дружество – гарант. Процесният договор за поръчителство бил сключен във формата на
електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл.2 ЗЕДЕУУ. Клиентът
потвърдил условията на договора за поръчителство чрез въвеждане на получен код от
текстово съобщение, подписан с обикновен електронен подпис по чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ,
който имал сила на саморъчен подпис. Оспорват се наведените доводи за нищожност на
договора за кредит и на договора за поръчителство. С преддоговорната информация до
знанието на ищеца било доведено съдържанието на всяка една от клаузите на договора за
кредит. Договореният ГПР не надвишавал 50 %, като се съдържа в тази насока на
позоваване на съдебна практика. Неоснователно било твърдението, че уговореното
възнаграждение по договора за поръчителство следвало да се включи в ГПР като разход по
кредита. Дружеството предоставяло възможност за избор между различни видове
обезпечение, не било и задължително условия за сключване на договор за кредит, нямало
санкция, ако лицето изберяло необезпечен кредит. Услугата на „Ай Тръст“ ЕООД не била
задължителна за сключване на договора за кредит, нито била разход, пряко свързан със
сключването му. Сключеният договор не бил договор за поръчителство, а за поръчка по
чл.280 и сл. ЗЗД – решение № 1022 от 28.06.1999г. на ВКС по гр.д. № 252/1999г. Договорът
за кредит бил сключен преди договора с „Ай Тръст“ ЕООД, поради което включването в
ГПР на разходите по предоставяне на поръчителство не само не било необходимо, но и
било обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит. На
основание чл.29 ЗПК ищецът имал възможност в 14-дневен срок от сключване на договора
за потребителски кредит да се откаже от него, в който случай не би дължал и
възнаграждение по договора с „Ай Тръст“ ЕООД. Ищецът не се възползвал от това, а усвоил
заемната сума. Нямало допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, изискването за
погасителен план не било задължително според Директива 2008/48 на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити,
Решение на СЕС по дело С-42/15 от 09.11.2016г. Прави се искане ищецът да представи
кореспонденцията по подписването на договора за потребителски кредит, за доказване, че
договорът за кредит е сключен преди договора за поръчка. Направено е искане за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендирани са
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
3
По делото е представен договор за потребителски кредит № *** от 12.08.2016г., сключен
между „Кредисимо” АД и М. Н. И., в качеството им съответно на кредитодател и
кредитополучател. Представено е и Приложение № 1 към договора, видно от което общият
размер на кредита е 600 лв.
Представен е договор за поръчителство, сключен на 12.08.2016г. между „Ай Тръст“ ЕООД
и М. Н. И., в качеството им на поръчител и потребител, ведно с Приложение № 1 към него,
както и договор за поръчителство от 12.08.2016г., сключен между „Кредисимо“ АД и „Ай
Тръст“ ЕООД, в качеството им на кредитодател и поръчител.
С определение от открито съдебно заседание от 17.01.2022г. е допуснато изменение в
размера на предявения иск от сумата от 30 лв. на сумата от 316.47 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не се спори между страните, установява се и от представените по делото, че на
12.08.2016 г. между ищцата и „Кредисимо“ АД е сключен договор за потребителски кредит
№ ***, по силата на който „Кредисимо“ АД се задължава да предостави на ищцата
потребителски кредит, в размер на 600 лв. и при условия посочени в договора, след
одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление. В чл. 4, ал. 1 от договора е
предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита.
Посочено е това да стане в срок от 24,00 часа от предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал.
1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитополучателят следва да представи, в
ал. 2 на чл.4 санкция за потребителя ако не представи обезпечение, която се изразява в
неодобряване на заявлението от „Кредисимо“ АД и непораждане на действие на договора
между „Кредисимо“ и кредитополучателя. В ал. 3 на чл. 4 е предвидено още, че когато
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако
заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие. В чл. 6 е
посочен начин на погасяване на задължението съгласно Приложение № 1 - Условия на
кредита, представляващо неразделна част от договора. В условията на кредита по
Приложение № 1 е посочено, че се отпуска потребителски кредит за срок от 13 месеца,
лихвен процент по кредита от 41.24 %, ГПР 50%, общ размер на плащанията 754 лева.
Не се спори, установява се и от представените доказателства, че на същата дата –
12.08.2016г. е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай
Тръст“ ЕООД, в който е посочено, че „Кредисимо“ АД се задължава да предостави сумата
по договор за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията на
потребителя под формата на поръчителство. Според договора поръчителят се задължава да
сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, за да отговаря пред дружеството
солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения, както и за всички
последици от неизпълнението му. Предвидено е, че за поемане на тези задължения
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер и при условия, съгласно
Приложение 1, а именно в размер на 45.21 лева на месец за периода на действие на договора
за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 от раздел IV “Възнаграждение“ е предвидено
4
„Кредисимо“АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя
за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този
договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване
на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“АД и на задължението на
потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет
задълженията към поръчителя.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за сключен
договор за потребителски кредит. Ищцата има качество на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 2 ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Съдът
намира, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където нормативно е предвиден начинът на
формиране на годишния процент на разходите по кредита, в него следва да се включат
разходите по сключения от ищцата с ответника „Ай тръст“ ЕООД Договор за предоставяне
на поръчителство от 12.08.2016г. След като съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за
потребителски кредит усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне на
поръчителство от одобрено от „Кредисимо” ЕАД юридическо лице, вследствие на което
между ищцата и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство
срещу уговорено възнаграждение, то договореното възнаграждение е компонент на ГПР по
кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ
разход, т.е. всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането
от ищцата на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързано с кредитора
дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и
която е задължително условие за усвояване на кредита. Поради това съдът намира, че в
случая посоченият размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на търговеца е
приложена заблуждаваща търговска практика, тъй като като в т. 9 от Приложение № 1 е
посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 754 лв., без в същата да е
включено възнаграждението, което ищцата се задължава да плати на поръчителя и
стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар
формално да се изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора за
потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на
добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на
кредита на получателя, а потребителят е бил лишен от възможността да разбере
икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи
договора при тези условия. Неоснователно се явява възражението на ответното дружество,
5
че за „Кредисимо“ АД е било обективно невъзможно да узнае за размера на договореното
възнаграждение и да го включи в ГПР. Кредиторът не отрича, че е предоставил на ищцата
процесната сума от 600 лв. Съгласно договора сключването на договора за потребителски
кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на
кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за
одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено
със сключване на договора за поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст“
ЕООД, като не може да се приеме, че кредиторът не е знаел за сключения договор за
предоставяне на поръчителство. В чл.6 от договора за кредит, както и в чл.8, ал.4 от
договора за поръчителство, сключен с ищцата, е посочена една и съща банкова сметка за
погасяване на кредита и за заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл. 5 от
договора за поръчителство, сключен между двете юридически лица, „Кредисимо“ АД е
овластено да получава плащане на възнаграждението по него. Поради изложеното, съдът
приема за установено, че на кредитора е било известно задължението на ищцата да заплаща
услугата по предоставеното поръчителство. Понеже в процесния случай в уговорения ГПР
не са включени всички действителни разходи, съдът намира, че е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за потребителски кредит №
*** от 12.08.2016 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
С уточняваща молба от 23.09.2021г. ищцата твърди недействителност и на договора за
предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и „Ай тръст“ ЕООД. Основание за
сключването му е поставеното от „Кредисимо“ АД условие за приоритетно разглеждане на
заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. При обезпечаването на
кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 на договора
за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че
това може да бъде само одобрено от кредитора юридическо лице. Едностранно от кредитора
като възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко ограничава
правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от
самия него. Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде
поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса на
потребителя, а само този на кредитора, което води до неравнопоставеност в правата и
задълженията на страните. Правата на потребителя не са защитени, защото същият не
разполага с възможността да избере поръчител, чрез който успешно да обезпечи
задължението си към кредитора и да си учреди с него безвъзмездно поръчителство,
доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е
платено от потребителя на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД с възнаграждение, което е
приблизително в размер на отпускания кредит /45.21 лева на месец за периода на действие
на договора за кредит/. От анализа на доказателствата и клаузите на сключените между
страните договори се налага извода, че потребителят не е имал право на избор на поръчител
и възможност за индивидуално договаряне, което води до значително неравновесие на
правата на потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност.
Въпреки „свободния избор“ на потребителя да поиска или не поиска обезпечение,
6
кредиторът поставя приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя в
зависимост от предоставянето на обезпечението- в рамките на 24 часа от предоставяне на
обезпечението, пред значително по-дълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не
бъде представено. По такъв начин, без сключването на договора за предоставяне на
поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на договора за кредит,
потребителят се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в кратък срок, което
прави клаузата неравноправна. Ето защо, съдът счита договора за поръчителство между
ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД за недействителен, поради противоречието му с
добрите нрави.
По делото не се спори, посочено е изрично от ответното дружество в молба от
09.12.2021г., че по договора за поръчителство е заплатена сумата от 316.47 лв. – първите
седем вноски за периода от 12.08.2016г. до 20.03.2017г. С оглед на това съдът намира, че
посочената сума, като недължимо платена, по недействителен договор за поръчителство,
подлежи на връщане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото, на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лв. От ищцовата страна се претендира и
заплащане на пълномощника на ищцата на възнаграждение, при условията на чл.38 ЗА,
поради което и на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че на ***следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото в размер
на 360 лв., платимо от ответното дружество.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Витоша“ 146, Бизнес център „България“, сграда А, със законен представител
И.М.Ш. да заплати на М. Н. И., ЕГН ********** от *** сумата от 316.47 лв. /триста и
шестнадесет лева и 47 ст./, представляваща получена без основание сума от "Ай Тръст"
ЕООД, платена от М. Н. И. по договор за предоставяне на поръчителство от 12.08.2016г.,
сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и М. Н. И., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2021 г. до окончателното й
плащане.
7
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Витоша“ 146, Бизнес център „България“, сграда А, със законен представител
И.М.Ш. да заплати на М. Н. И., ЕГН ********** от *** сумата от 50 лв. /петдесет лева/
направени по делото разноски за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Витоша“ 146, Бизнес център „България“, сграда А, със законен представител
И.М.Ш. да заплати на *** сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
8