О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1032
гр. Хасково,
17.06.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд…………….…………………........…..…… в закрито заседание
на седемнадесети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АННА ПЕТКОВА
2. ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при
секретаря……………........................……………………………….и в присъствието на
прокурора ……………….……………..……….........…………….като разгледа докладваното от
съдия И В А Н О В А ….................…в.ч.гр. д. № 542 по описа за
2020 год., взе предвид следното:
Производството
е по чл.274 – чл.279 от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
– ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР – гр.София е останал недоволен от
разпореждане № 1056 от 18.02.2020 год., постановено по гр.д. № 1150 / 2019 год.
по описа на Районен съд – Свиленград, с което е върната подадената от него
въвззивна жалба, с искане за отмяна на обжалвания съдебен акт.
В
срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от адвокат А. Г. – пълномощник на А.Т.Т.,
със съображения за неоснователност на частната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от
А.Т.Т. против Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР – гр.София, приключило
с решение № 25 от 21.01.2020 год., съобщено на ответника на 24.01.2020 год., от
страна на който в двуседмичния срок за обжалване е подадена въззивна жалба,
оставена от първостепенния съд без движение с указания в едноседмичен срок да
представи доказателства за внесена по сметка на Окръжен съд – Хасково държавна
такса в размер на 61.50 лева, при неизпълнението на което е предупреден, че
жалбата ще бъде върната. Указанията са обективирани в разпореждане от
03.02.2020 год., връчено на жалбоподателя на 06.02.2020 год. Поради това, че до
изтичане на предоставения на жалбоподателя едноседмичен срок – 13.02.2020 год.,
не са отстранени констатираните нередовности по въззивната жалба, съдът е
постановил нейното връщане с разпореждане № 1056 от 18.02.2020 год., явяващо се
предмет на обжалване в настоящото производство.
Частната
жалба е допустима – подадена на 06.03.2020 год. - в едноседмичния срок за
обжалване, считано от връчване на разпореждането - 02.03.2020 год., от надлежна
страна – ответник по иска и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.274,
ал.1, т.1 от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения: Съгласно чл.262, ал.2 от ГПК, съдът връща въззивната жалба, когато
не се отстранят в срок допуснатите нередовности, за които жалбоподателят е бил
уведомен по реда на чл.262, ал.1 от ГПК. В конкретния случай подадената от
частния жалбоподател въззивна жалба е оставена без движение поради
несъответствие с изискването на чл.261, т.4 от ГПК и на жалбоподателя е
предоставен срок за поправяне на нередовността й с указания за внасяне на
държавна такса и за представяне на вносен документ, удостоверяващ заплащането
на таксата. Данните по делото сочат, че до изтичане на предоставения срок на
13.02.2020 год., жалбоподателят не е представил доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса. При тези обстоятелства изводът на съда за наличие на
предвиденото в чл.262, ал.2, т.2 от ГПК основание за връщане на въззивната
жалба, поради неотстраняване в срок на допуснатата нередовност по чл.261, т.4
от ГПК, се явява правилен и постановеното в този смисъл разпореждане следва да
бъде потвърдено.
Неоснователен
е доводът на частния жалбоподател, че разпореждането за връщане на въззивната
жалба се явявало неправилно, обосновано с твърдения за това, че държавната
такса е била внесена на 11.02.2020 год.,
т.е преди изтичане на срока за отстраняване на нередовността, в подкрепа на
което е представено извлечение от сметка от 11.02.2020 год., установяващо, че
действително на посочената дата определената на първостепенния съд ДТ за въззивно обжалване е внесена по сметка
на Окръжен съд – Хасково, предвид това, че с разпореждането по чл.262, ал.2 от ГПК жалбоподателят е уведомен изрично, че за отстраняване на нередовностите на
въззивната жалба е необходимо не само да внесе таксата в определения за това
срок, но и да представи по делото вносен документ, удостоверяващ плащането на
таксата. Молбата, с която е представено извлечението от сметка за внесената в
срок – на 11.02.2020 год., ДТ, е депозирана по делото на 18.02.2020 год.,
изпратена по пощата на 14.02.2020 год. – след изтичане на срока за отстраняване
на нередовностите на въззивната жалба, а след постановяване на разпореждането
за нейното връщане. С оглед на това първоинстанционния съд не е могъл, а и по
аргумент от чл.64, ал.1 от ГПК не бил длъжен да вземе предвид платежния
документ, представен след изтичане на преклузивния срок за поправяне на
нередовната въззивна жалба. Обстоятелството, че писмото, с което е изпратен
платежния документ, удостоверяващ внасянето на ДТ, е изготвено на 11.02.2020
год., се явява правно ирелевантно, предвид липсата на доказателства, от които
да се установи, че писмото е предадено в пощата на посочената дата или до
изтичане на срока за отстраняване на нередовността – 13.02.2020 год. Напротив,
видно от поставеното върху пощенския плик клеймо е, че пратката е приета в
пощата на 14.02.2020 год. Изложените в жалбата твърдения, че причина за
изпращане на писмото на посочената дата,
а не преди това, е сключен с Български пощи договор, съгласно който техен
куриер приемал пощата от РДГП – *** само в понеделник, сряда и петък, съдът
намира за необосновани, предвид това, че писмото е изготвено на 11.02.2020 год.
- вторник, поради което дори и да
приемем за установено изложеното в жалбата твърдение, то писмото, изпратено до
РС - Свиленград е могло да бъде прието от куриер на 12.02.2020 год. – сряда,
т.е преди изтичане на срока за отстраняване на нередовността, доказателства за
извършването на което процесуално действие не се представят.
Предвид
изложените по-горе съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 1056 от 18.02.2020 год., постановено по гр.д. № 1150 / 2019 год.
по описа на Районен съд – Свиленград, с което е върната въззивна жалба с вх.№
1814 от 31.01.2020 год., подадена от ГД „Гранична полиция“ – МВР.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: