Определение по дело №304/2020 на Окръжен съд - Ямбол

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,        ІІ-ри Въззивен  граждански  състав    

На   04  юни  2020 година

В закрито заседание в следния състав:                                   

                                                                                                                                                              

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

 Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

 възз. гр. дело № 304  по описа за 2020 година

 За да се произнесе взе предвид:

 

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК, Ямболският окръжен съд  констатира следното:

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, против Решение №44/26.02.2020г. на EРС, постановено по гр.д.№757/2019г.

С атакуваното решение ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на П.А.П. *** А, с ЕГН – **********, със съдебен адрес ***, адв. Д.М., на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР сумата от общо 468.67 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 418.07 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 50.26 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане. ; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 64.80  лева, представляваща  лихва за забава върху главницата от 418.07 лева, начислена за периода на забавата от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на подаване на иска в съда – 10.10.2019г., и разноски по  делото в размер на 231,07 лв. С решението си ЕРС е отхвърлил иска за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в ЧАСТТА за сумата над  468.67 лв. до 476.97 лева /или за 8.30 лева/, дължима за периода от 01.10.2019г. до 10.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, относно осъдителната част от съдебното решение. Същата в тази й част е редовна от външна страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание.

ЯОС намира, че въззивната жалба в частта, с която се обжалва Решение №44/26.02.2020г. на EРС, постановено по гр.д.№757/2019г. от ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, в частта му, в която е отхвърлена претенцията на П.А.П., за присъждане на сумата над  468.67 лв. до 476.97 лева /или за 8.30 лева/, дължима за периода от 01.10.2019г. до 10.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане в тази й част, като въззивното производство следва да бъде прекратено. За жалбоподателя липсва правен интерес да обжалва решението, в частта му, в която исковете предявени срещу него са отхвърлени.

Въззиваемата страна  е депозирала отговор на жалбата.

Страните по делото не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

ЯОС намира, че следва да извърши доклад  на жалбата и отговора, който да връчи на страните  заедно с призовката за  с.з., поради което

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, в частта, с която се обжалва Решение №44/26.02.2020г. на EРС, постановено по гр.д.№757/2019г., в частта му в която е отхвърлена претенцията на П.А.П., за присъждане на сумата над 468.67 лв. до 476.97 лева /или за 8.30 лева/, дължима за периода от 01.10.2019г. до 10.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане и прекратява въззивното производство  по в.гр.д. №304/2020г. на ЯОС в тази му част.

НАСРОЧВА   делото в о.с.з.  на 15.09.2020 год.- 10.00 часа, за която дата  и час да се призоват страните.

Извърши доклад на жалбата и отговора както следва:

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12 часови /дневни и нощни/ работни смени, съгласно месечни графици, като работното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Сочи се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е била приложена нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, като за спорния въпрос, за времето от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. била приложима Наредба №8121з-407/11.08.2014г., а за останалата част от процесния период - Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Според въззивника това е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно районният съд бил приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът сочи, че за нощния труд на служителите в МВР била  неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, били необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не били налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа и не било налице работа по трудови норми.

Предвид изложеното и по подробни съображения, изложени в жалбата, се претендира отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, и бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В писмения отговор се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена, и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Съдът приканва страните към спогодба.

Препис от определението да се връчи на страните.

Препис от отговора да се връчи на жалбоподателя.      

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която частично е прекратено въззивното производство, подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

                                                                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.