Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т., 01. 02.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,
в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Районен съдия: Петър Петров
при секретаря Димитричка Иванова…………………….
и в присъствието на прокурора…………………………..
като разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 00521 по
описа на
И за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдебното
производство е по реда на чл.
28 от Закона за закрила на
детето /ЗЗакрД/.
Постъпило е искане от Директора
на Дирекция „Социално подпомагане” – Г.Т. за настаняване на детето С.Т.Д., ЕГН ********** в семейството
на роднини – в семейството на баба му и
дядо му по бащина линия- С.М.А. ЕГН ********** и В.Д.А. ЕГН **********,***.
В съдебно заседание представителят на Дирекция „Социално
подпомагане” – Г.Т. и социалният
работник – представител на детето по
чл. 15, ал. VI от ЗЗакрД поддържат
искането.
От събраните по делото
доказателства е видно, че детето С.Т.Д., ЕГН **********, произхожда от
извънбрачното съжителство на майка му А.Р.И. ЕГН ********** и баща му Т.В.Д.
ЕГН **********, като майката в момента е с неустановено местоживеене,***,
където изтърпява присъда „ Лишаване от свобода „.
По повод на постъпил в Отдел „ Закрила на детето „ при ДСП Г.Т., на
основание чл. 27, ал.1 от ЗЗД била издадена заповед на директора на ДСП за
временно настаняване на детето в семейството на роднини- това на баба му и дядо
му по бащина линия. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства
майката на детето преди години е изоставила детето и не е полагала грижи за
него, не му е пращала парични средства за издръжка и не се интересувала от
него. Детето било оставено на грижите на бабата и дядото на детето по бащина
линия, които осигурили на детето в собственото си жилище в с. Дъбовик, община Г.Т.
подходящи условия за отглеждането и възпитанието му. Детето е добре обгрижвано, здраво е, ходи постоянно на училище и няма
проблеми при обучението си. Няма проблеми и с общуването баба си и дядо си. Двамата възрастни са
подпомагани при отглеждането на детето С. от свои низходящи, които ги поддържат
с парични средства. Същевременно в момента бащата на детето- Т.В.Д. изтърпява в
Затвора Варна присъда лишаване от свобода за срок от 4 години и не е в
състояние да полага грижи за детето.
Налице е и декларация по чл. 24, ал.3 от ППЗДД от бабата и дядото на детето
за даване съгласие за отглеждане на детето в тяхното семейство.
Налице е и заповед на директора на ДСП Г.Т. за временно настаняване на
детето в семейството на роднини.
По време на изслушването му в съдебно заседание детето изрично заяви
желанието си да продължи да живее в семейството на баба си и дядо си, с които
се разбира много добре.
Съгласно чл.28, ал.4, изр.2 от
ЗЗакрД при настаняване на деца извън семейството,
съдът е длъжен да следва поредността
по чл.26, ал.1 от ЗЗакрД, освен когато
това не е в интерес на детето.
Първа по ред в тази норма
е мярката „настаняване на дете в семейство
на близки или роднини”, т.е.
при равни условия тя следва
да бъде предпочетена
пред другите мерки, свързани с настаняването на детето извън семейството
му. С оглед изложеното,
съдът като намери, че за
детето са налице условията на § 1, т. 11, б. „а” от Допълнителните разпоредби на ЗЗакрД за
„дете в риск”, а именно чиито родители
са починали, неизвестни, лишени от родителски права
или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало
без тяхна грижа. В процесния случай майката на детето, а именно
А.Р.И. е
с неизвестно местоживеене и не полага грижа за детето, а бащата на детето в
момента изтърпява четиригодишна присъда
лишаване от свобода.
В настоящия случай, тъй като фактически
детето живее в семейството на баба си и дядо си по бащина линия, то същите се грижат за детето, осигурена е една
по – спокойна и семейна среда за
нормалното физически, умствено, нравствено и социално развитие на детето. Съдът
след като взе предвид принципите
на закрила на детето, установени
в разпоредбата на чл. 3 от ЗЗакрД,
а именно отглеждането на детето в семейна
среда и осигуряване на най – добрия
интерес на детето, установява, че бабата и дядото на детето, с оглед техните материални и личностни
качества са с необходимият капацитет и възпитателски качества за отглеждането
на детето.
С оглед
горното, при съобразяване на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът
намира молбата основателна и като такава, тя следва
да бъде уважена.
Като съобрази изложеното и на основание чл. 28 ЗЗакрД, съдът:
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА детето С.Т.Д., ЕГН ********** в семейството
на роднини – в семейството на баба му и дядо
му по бащина
линия- С.М.А. ЕГН ********** и В.Д.А. ЕГН **********,*** за срок от 4/ Четири
/ години, считано от влизане на настоящото решение в законна сила.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд – Добрич
в седемдневен срок от съобщението.
Преписи от
решението да се изпратят на Дирекция „Социално
подпомагане” – Г.Т., на представителя на детето по чл.
15, ал. 6 от ЗЗакрД, и на С.М.А. ЕГН ********** и
В.Д.А. ЕГН **********,***.
Районен съдия: