Решение по дело №670/2018 на Районен съд - Кубрат

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №  82

 

гр.Кубрат, 17.04.2019 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Кубратският районен съд в публично заседание на двадесети март, две хиляди и деветнадесета  година в състав:

Председател: Албена Великова

 

при  секретаря Вера Димова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 670 по описа на РСКт за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Производството по гр. дело № 401/2017 г. по описа на РС-Кубрат е изпратено за разглеждане от ОС-Разград след отвод на съдиите от състава на РС-Исперих по тяхно гр. дело № 941/2016 г.

Образувано е по искова молба на Р.А.К., ЕГН **********,***, офис 11, чрез адв. Емилия Събева от АК-Разград, в която се твърди, че е собственик на недвижим имот, съставляващ дворно място, находящо се в чертите на с.Йонково, ул. „Абритус“ № 4, цялото от 1125 кв.м, а по кадастрална основа 1115 кв.м,  с неуредени регулационни отношения, съставляващо парцел VIII-521 в кв. 52 по плана на с.Йонково, заедно с построените в имота жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, стопански постройки, гараж и подобрения, при съседи: улица, С.Н.Р. и Ю.А.И.. На 28.03.2013 г. ответникът М.А.К. е демонтирал покривните конструкции и тухлени стени на двете жилищни сгради, гараж и второстепенна сграда, застроени в имота, за което с влязла в сила Присъда № 41/05.11.2014 г. по НОХД № 268 /2013 г. по описа на PC - Исперих е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.323, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК, като са му били наложени и съответните наказания. Заявява, че в резултат на извършеното от ответника деяние на практика били унищожени две жилищни сгради, гараж, второстепенна сграда и цялостното обзавеждане в тях, че тя останала без дом посред зима и била принудена да изгради изцяло нови сгради, както и да купи ново обзавеждане. Твърди, че непосредствената й загуба от разрушаването на описаните сгради, ведно с обзавеждане в тях, описани по пера в допълнителна молба вх. № 2745/ 26.10.2017 г., възлизали на 11 300.00 лева, а за възстановяването им е вложила 10 619.95 лева, поради което моли съда да постанови решение за осъждането на М.А.К., ЕГН ********** ***, да й заплати обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в резултат от деянието на ответника, предмет на НОХД № 268/2013 г. по описа на РС – Исперих, в размер на 21 919.95 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на деликта – 28.03.2013 г. Претендира присъждане на разноските й по делото в тежест на ответника.  

 В срока по чл.131 от ГПК, ответникът М.А.К., ЕГН ********** ***, е представил писмен отговор, с който заявява становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Заявява възражение, че ищцата никога не е била собственик на процесния увреден имот, нито на идеални части от него. На второ място прави възражение, че двата титула за собственост, на които се позовава ищцата, за да обоснове правото си на собственост - НА № 113, том VI, дело 1131/2010 г., вх. рег. №1665 от 01.12.2010 г. по описа на СВ  Исперих и НА №110, том V, дело № 895/2014 г., вх. peг. № 1213 от 07.05.2014 г. на СВ при РС - Исперих подлежали на отмяна. За първия НА посочва, че подлежал на отмяна на процесуално и материалноправно основание – родителите му А. и А. З. не са придобили по давност право на собственост по отношение на имота, придобит от него като купувач по продажба, сключена с нотариален акт. За втория НА счита, че сключения с него договор за продажба на ид.части  не е породил действие, тъй като продавачът не бил собственик на продаваните 5/8 ид.ч. от имота.

Ведно с писмения отговор ответникът М.А.К., ЕГН ********** ***, е депозирал и насрещна искова молба, с която предявил срещу ищцата Р.А.К., ЕГН **********, приет за разглеждане по гр.дело № 941/ 2016 г. по описа на РС – Исперих, приложено по настоящото, установителен иск за собственост, с който моли да се приеме за установено, че Р.К.  не е собственик на недвижим имот, съставляващ дворно място, находящо се в чертите на с.Йонково, ул. „Абритус“ №4, цялото от 1125 кв.м, а по кадастрална основа 1115 кв.м,  с неуредени регулационни отношения, съставляващо парцел VIII-521 в кв. 52 по плана на с.Йонково, заедно с построените в имота жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, стопански постройки, гараж и подобрения, при съседи: улица, С.Н.Р. и Ю.А.И.. Твърди, че той като купувач е придобил правото на собственост върху процесния имот в резултат на договор за продажба, сключен под формата на НА № 19, том I, дело № 62/2000 г., вх. рег. № 45 от 24.02.2000 г. по описа на СВ  Исперих. След като купил имота, го бил предоставил за ползване на родителите си А. З. и А. З.. В началото на месец декември 2010 г. случайно разбрал, че майка му А. З. се била снабдила с констативен НА №113, том VI, дело 1131/2010 г., вх. рег. № 1665 от 01.12.2010 г. по описа на СВ  Исперих за право на собственост, придобито по давност върху процесния имот. Счита, че този НА е съставен в нарушение на процесуалните правила, тъй като при извършената обстоятелствена проверка от нотариуса бил разпитан св.К. К. -  син на родителите му, което било недопустимо. Освен това не е бил налице обективния факт на десетгодишно давностно владение, което да е текло в полза на родителите му, тъй като те са били само ползватели, но не и владелци на имота. В тази връзка, тъй като родителите му не били собственици на имота, след смъртта на майка му А. З. баща му и сестра му - Р.К. не са могли да станат собственици на имота.

Предявява и искане по реда на чл. 537 ал. 2 ГПК за отмяна на НА за собственост на поземлен недвижим имот по давностно владение № 113, том VI, дело 1131/2010 г., вх. рег. №1665 от 01.12.2010 г. по описа на СВ  Исперих. 

В срока за писмен отговор ищцата Р.А.К. в качеството на ответник по насрещния иск, депозира такъв, като заявява, че счита исковете за недопустими. Твърди, че същите са били предмет на гражданско дело по описа на PC - Исперих, без да посочва номер и година. Решението по това дело имало сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не можело да бъде пререшаван отново - чл.299 от ГПК. По същество, счита исковата претенция  за неоснователна, тъй като изложените от ответника обстоятелства не отговаряли на истината. Твърди, че ответникът никога през годините не бил владял процесния имот.

По искане на насрещния ищец в с. з. на 31.01.2018 г. е допуснато изменение на предявения насрещен установителен иск от отрицателен в положителен.

С Решение № 63/16.04.2018 г. по гр. д. № 401/2017 г. по описа на РС- Кубрат съдът е отхвърлил предявеният от Р.А.К. срещу М.А.К. иск за осъждането му да и заплати, в качеството й на собственик на 6/ 8 ид. части от недвижим имот, съставляващ дворно място, находящо се в чертите на с.Йонково, ул. „Абритус“ № 4, обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в резултат от престъпно деяние на ответника, предмет на НОХД № 268/2013 г. по описа на РС – Исперих, в размер на 21 919.95 лева, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на деликта – 28.03.2013 г., като неоснователен.

С цитираното решение е уважил предявеният насрещно от М.А.К.  срещу Р.А.К.  иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК, във вр. с чл. 77, предл. първо ЗС и приел за установено по отношение на Р.А.К., че М.А.К.  е собственик на Поземлен имот (Дворно място), находящо се в чертите на с. Йонково, ул. „Абритус“ № 4, цялото от 1 125 (хиляда сто двадесет и пет) кв.м, а по кадастрална основа 1 115 (хиляда сто и петнадесет) кв.м,  с неуредени регулационни отношения, съставляващо парцел VIII-521 в кв. 52 по плана на с.Йонково, заедно с построените в имота жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, стопански постройки, гараж и подобрения, при съседи: улица, С.Н.Р. и Ю.А.И., като купувач по договор за продажба с НА  № 70, том І, рег. № 453, н.д. № 57/ 2000 г. по описа на нотариус Р. А., вписан в регистъра на НК с № 254, вписан с вх.рег. № 45/  24.02.2000 г., Акт № 19, т. І, дело № 62/ 2000 г., парт.кн. том 66, стр. 45, на СВ при РС – Исперих, и на основание чл. 537, ал.2 ГПК отменил съставения на 01.12.2010 г.  в полза на праводателите й - А. С. З., ЕГН **********, поч. на 27.08.2012 г. в Р Турция, и А.К. З., ЕГН **********, б.ж. на с. Йонково, поч. в Р Турция, констативен НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 28, том VІІ, рег. № 7863, н.д. № 1000/ 2010 г., вписан с вх. рег. № 1665/ 01.12.2010 г., Акт № 113, том 6, дело № 1131/ 2010 г. парт.кн. стр. 8125 на СВ при РС – Исперих.

С Решение № 65/11.10.2018 г. по в. гр. д. № 157/2018 г. по описа на ОС-Разград, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение по гр. д. № 401/2017 г. по описа на РС-Кубрат в частта му, с която съдът е уважил предявения насрещно от М.А.К. срещу Р.А.К. положителен установителен иск за собственост и отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съставения         констативен НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 28, том VІІ, рег. № 7863, н.д. № 1000/ 2010 г., вписан с вх. рег. № 1665/ 01.12.2010 г., Акт № 113, том 6, дело № 1131/ 2010 г. парт.кн. стр. 8125 на СВ при РС – Исперих. С цитираното решение е върнал делото на РС-Кубрат за ново разглеждане от друг състав в частта му по предявения от М.А.К. срещу Р.А.К. отрицателен установителен иск, за установяване в отношенията между страните, че Р.А. К. не е собственик на процесния имот, находящ се в село Йонково.

Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки същите със становището на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

 Видно от приложения като доказателство по гр. д. № 401/2017 г. НА за продажба № 70, том І, рег. № 453, н. д. № 57/2000 г. по описа на нотариус Р. А., вписан в регистъра на НК с № 254, вписан с вх. рег. № 45/24.02.2000 г., Акт № 19, т. І, дело № 62/2000 г., парт.кн. том 66, стр. 45, на СВ при РС – Исперих, на 24.02.2000 г.  в град Исперих М.А. И., О. М.А., Р. М. ***, и И.М.А.от село Йонково, са продали на изразилия съгласие купувач – М.А.К., следния свой недвижим имот: Дворно място, находящо се в чертите на с.Йонково, ул.„Абритус“ №4, цялото от 1125 кв. м, а по кадастрална основа 1115 кв. м,  с неуредени регулационни отношения, съставляващо парцел VIII-521 в кв. 52 по плана на с.Йонково, заедно с построените в имота жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, стопански постройки, гараж и подобрения, при съседи: улица, С.Н.Р. и Ю.А.И., за сумата 3 198.13 лева,  която са получили изцяло и в брой от него.

В съответствие с удостовереното в Скица изх. № 577/01.12.2010 г. на Община – Исперих (л.12 от гр. дело  № 477/2014 г. на РС – Исперих) и Удостоверение за данъчна оценка изх. № 1646/02.12.2010 г. на ДС при Община – Исперих (л. 14 от цитираното гр. д.), съдът приема, че придобиването на имота по силата на цитираната продажба, ответникът М.К. е декларирал надлежно пред техническата и данъчната служба   в Община Исперих. 

От събраните по делото по инициатива на отв. М.К. гласни доказателства – показанията на свидетелите Ф.И.Ч., Х. К. Х. и М.Р.Р., всички без родство и отношения със страните, се установява, че по същото време М.К. трайно е живял и упражнявал селскостопанска дейност в село Старо селище, общ. Исперих, въпреки че е родом от съседното с. Йонково. Тъй като къщата на родителите му – А. *** се руши от високи подпочвени води и не е годна да бъде обитавана, по инициатива и настояване на майка си М. К. купил процесния имот през 2000 година, платил изцяло със свои и заети от приятели парични средства цената за него, за да може да ги настани да живеят там, когато пребивават в  Р България. Първата, работила на надник в стопанството на М. К. в периода 1998 – 2007 г., включително, и втория от тях – също земеделски производител, близък на семейството, лично са възприели молбите на А. З. синът й да купи именно избрания от нея имот в с. Йонково, за да могат да се изнесат от старата си къща и за да има къде да живеят, когато са в страната, тъй като и двамата са граждани и на Р Турция, където преимуществено са живели дотогава. Макар и да нямал достатъчно парични средства в този момент, М. К. заел 700 лв. от св.Рафи, спазарил се с продавачите и купил имота, плащайки договорената цена. Със свои сили и техника, и с помощта на св. Х. Х., след продажбата пренесъл багажа на родителите си в имота, находящ се в с. Йонково на ул. „Абритус” № 4, посещавал ги редовно, грижил се за тях – изпращал св. Ф. Чакър да чисти къщата и двора; да боядисва стените, да цепи и подрежда дървата, които им купувал за зимата; М.К. не е живял в тази къща, купил я с цел да подслони майка си и баща си, те да живеят там; отношенията му с брат му и сестра му по това време били много добри. Видно от показанията на първия и втория свидетел, отношенията между М. К. и родителите му се влошили под въздействието на ищцата – неговата сестра Р.К., която успяла да им внуши страха, че след като имота е на сина им, ако той умре, те ще останат на улицата.  

От показанията на разпитания по гр. д. № 401/2017 г. св. Н. П. се установява, че по инициатива на Р.К., заблуден от нея, че става въпрос за старата, наводнена, къща на А. и А. З., находяща се в с. Йонково на улица „Дунав” № 4, той е бил заведен през 2010 г. да свидетелства пред нотариуса в гр. Исперих, че тя е тяхна собственост. Дал показания пред нотариуса, че именно в имота на улица „Дунав” № 4 в с. Йонково са живели майката и бащата на Р., но когато му дали да подпише документа – вероятно протокол за обстоятелствената проверка, той видял, че става въпрос за имот, находящ се в същото село, но на улица „Абритус № 4, за който знаел, че е  собственост на М., и отказал да го подпише.  Бил притеснен, защото „Ремзието лъже”.  При този му отказ Р. К. се разсърдила, казала, че тя ще се подпише вместо него, обяснявайки му, че е дала 150 лева за изготвянето на документите и  държи да ги направи. Лично на свидетеля обяснила, че ще вземе тази къща от брат си, заплашила го, че ще вземе  4 – 5 лъжливи свидетели,  които да кажат, че тя му е дала  петдесет - шестдесет хиляди лева за неговата къща, а пък той е отказал да й я прехвърли; казала, че  ако не спечели  делото, ще запали къщата му.

Независимо от отказа на П. да подпише показанията си, дадени  пред нотариус, от заверените за вярност фото-копия на документите, съставляващи нотариално дело № 1000/2010 г. по описа на нотариус Р. А. (л.70-л.82 от гр. д. № 477/2014 г. на РС – Исперих), се установява, че на 01.12.2010 г. А. С. З., ЕГН ********** от с. Йонково – майка на страните по делото, се е снабдила с издадения по обстоятелствена проверка НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 28, том VІІ, рег. № 7863, н.д. № 1000/2010 г., вписан с вх. рег. № 1665/ 01.12.2010 г., Акт № 113, том 6, дело № 1131/2010 г. парт.кн. стр. 8125 на СВ при РС - Исперих, за да удостовери правата и на собственост по отношение на процесния недвижим имот, находящ се в с. Йонково, на улица „Абритус” № 4, описан идентично като терен и с допълнително индивидуализирани  - по площ, застроени в него сгради.

Разпитаните в нотариалното производство трима свидетели – К. А.К. – на 66 години, Д.Б.Д.– на 56 години, и Д.Н.С.– на 76 години,  свидетелстват еднозначно, че познават имотите – предишната къща на баба А., която къща се наводнявала, и тази на улица „Абритус” № 4; знаели, че преди 10-11 и повече години тя купила новата къща от А. И.; от тогава, заедно с мъжа си живеела в къщата на улица „Абритус”; свидетелстват, че синът й М. повече от 30 години – според св. К. К., а според св. С.С.– със сигурност от 10-11 години, не живее в с. Йонково, а живее в Р Турция; от бабата знаели, че няма никаква връзка с него, нито са се чували, нито са се виждали с него; нямали спорове с никого за имота.

Видно от  подадената за образуване на нотариалното дело Молба – декларация – л. 72, стр. втора, изх. № АОУ – 423/ 24.11.2010 г. на Община – Исперих, за свидетели, които могат да бъдат призовани и разпитани при извършването на обстоятелствената проверка са посочени:  1. Н.С.П. – разпитан при предходното разглеждане на делото като свидетел и дал подробни обяснения относно разпита си пред нотариуса, който е останал непротоколиран, и явно заменен с показанията на св. К. К., и останалите двама, чийто разпит е протоколиран.

Видно от протокола за извършената обстоятелствена проверка, в който е снета самоличността на посочените свидетели (л. 73 от гр. д. № 477/ 2014 г. на РС – Исперих), нотариусът е посочил, че свидетелят К. А.К., ЕГН ********** от с. Йонково е без родство с молителката А. С. Зерфент, а видно от материалите по гр. д. № 259/ 2015 г. по описа на РС – Кубрат, той е неин син, респ. брат на насрещния ищец М.К. и на насрещния ответник Р.К..

Въпреки наличието на представени по нотариалното дело Скица на имота, удостоверяваща, че той е регистриран по разписен списък като собствен с посочен изрично титул за собственост – НА, на името на М.А.К. към 22.11.2010 г. – л. 78, и противоречащото удостоверяване с Удостоверение за данъчна оценка № 1587/ 23.11.2010 г., съгласно което имота е деклариран едва на същата дата – 23.11.2010 г., като собствен на 100 % - „1/1”, на А. С. З.,  не са събирани гласни и писмени доказателства за началния момент на установяване на фактическа власт; за начина или повода на установяването й; единствено тя ли я упражнява; как е заявила завладяването на имота на регистрирания предходен собственик – М.К.; налице ли е и от кога писмено или устно съглашение между нея и регистрирания предходен собственик за предаване/отстъпване на владението.

При наличието на писмени доказателства, удостоверяващи регистриран собственик на недвижимия имот - М.К., и липса на доказателства за това той да е предал владението върху имота на молителката А. С.З.или тя да е афиширала по отношение на него завладяването му, с намерение за своене, единствено въз основа на показанията на доведените от молителката свидетели – без да е протоколиран разпит на посочения предварително, и видно от показанията му действително разпитан, свидетел  Н.С.П., чиито показания са заменени с тези на св. К. К. – син на молителката, относно което обстоятелство е затаена истина, нотариусът Р. А. приел за установено, че молителката е придобила процесния имот „преди 10 години и от тогава насам го владее като свой непрекъснато, необезпокоявано, неоспорвано и явно”. По посочения начин били осъществени изискванията на чл. 79 ЗС и тя е придобила процесния имот по давностно владение.

От показанията на разпитаните по инициатива на насрещния ответник Р.К. свидетели – А.Х.Х. и А.М. И., съдът приема за установени безспорните за страните обстоятелства по делото: че процесният жилищен имот се е ползвал по предназначение от баба А. и дядо К.; че страните по делото – брата М. и сестрата Р. са имали проблеми и че след като М. съборил покрива, възстановителните и  ремонтни работи в имота са извършени от Р.К..

Относно придобиването на имота св. А. Х., в качеството си на бивш секретар на Кметство – с. Йонково, свидетелства, без да е сигурна за точна дата и година, че през 1994 – 1995 г. А. З. пред нея броила на снахата на бившите собственици на този имот – непосочена с имена, пари, за да купи къщата, но не знае нито за каква сума пари става въпрос, нито, както става ясно, знае за кой имот или за коя къща са броени парите. Не знае дали и на кое име е издаден нотариален акт за продажбата. 

Оспорвайки достоверността на показанията на св. А. Х., насрещният ищец М.К. при предходното разглеждане на делото в с. з. на 04.04.2018 г. е представил фото-копие на подписаното именно в негова полза Пълномощно рег. № 70/10.07.1998 г. с нотариална заверка на подписите, извършена от кмета на Кметство – с. Йонково, цитирано и в издадения за продажбата НА № 70, том І, рег. № 453, н.д. № 57/2000 г. по описа на нотариус Р. А., което е било предявено на свидетелката. Запознавайки се с документа св. Х. твърди, че по принцип е присъствала при заверката на пълномощни, но според нея посочените в пълномощното хора – М.А. И., О. М.А. и др., нямат отношение с този имот – има предвид жилищния на ул. „Абритус” № 4, те имали друга - двуетажна къща, и пълномощното не касаело тази къща, която не индивидуализира, но конкретизира, че майката на страните по делото е дала пари за къщата на Р., която е снаха на дядо И..

  Преценявайки с оглед на всички други данни по делото показанията на  св. А. Х. и А. И., чиято достоверност е оспорена от насрещния ищец М.К., в частта им относно твърденията, че процесния имот е купен от покойната му майка – А. З., съдът не дава вяра на същите, защото, на първо място, св. А. И. няма непосредствени впечатления и нему не е известно нищо конкретно във връзка с договорните – по продажба, и извън договорни отношения между бивши собственици на имота и лица от спорещите да са придобили права по продажба/давност, а показанията на св. А. Х. относно сключена фактически – с предаване на пари от А. З. на Р., която е снаха на дядо И., е в очевидно противоречие с приетите по делото писмени доказателства -  НА за продажба № 70, том І, рег. № 453, н.д. № 57/ 2000 г. по описа на нотариус Р. А., и цитираните в него Пълномощно рег. № 70/10.07.1998 г.  и титул за собственост на праводателите – посочени като наследниците на А. ***, както следва М.А. И. – преживял съпруг, и трите й деца - О. М.А., Р. М. ***, и И.М.А.от село Йонково, посочен като Нотариален акт № 15, т. ІІІ, дело 319 от 1992 г., който видно от последващия нотариален акт е цитиран идентично като представен пред нотариуса и възприет от него като документ, удостоверяващ правата на собственост на посочените продавачи.

   От представеното по в. гр. дело № 221/2012 г. на ОС – Разград, приложено по настоящото, Удостоверение за наследници № 40/07.04.2014 г. на Кметство с. Йонково (л. 93) се установява, че А. С. З., ЕГН **********, е починала на 27.08.2012 г. в Р Турция, като за смъртта й в Р България е съставен Акт за смърт № 0047/03.04.2014 г. и същата е оставила следните наследници по закон – А.К. З. – преживял я съпруг, и трите им деца – К. А.К., М.А.К.  и Р.А.К..

Видно от НА № 103, том ІV, рег. № 4233, дело № 558/2014 г. на нотариус Р. А., вписан с вх. рег. № 1213/ 07.05.2014 г., Акт № 110, том 5, дело № 895/ 2014 г. на СВ при РС – Исперих, на 07.05.2014 г., в гр. Исперих, А.К. З.  - преживял съпругата си А. З., е продал на изразилата съгласие като купувач – насрещен ответник Р.А.К. 5/ 8 ид. части от процесния недвижим имот с адм. адрес в с. Йонково, ул. „Абритус“ № 4, за сумата 1 713.00 лева, която е получил напълно и в брой от купувача, запазвайки си правото на ползване върху имота, докато е жив.

От приложените по настоящото арх.гр. дело № 860/2010 г. по описа на РС – Исперих, се установява, че същото е образувано на 21.12.2010 г. по искова молба на М.А.К. срещу А. *** с правно основание чл. 108 ЗС. Разбирайки, че тя се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост, придобита по давност, по отношение на собствения му по продажба недвижим жилищен имот, в който той е допуснал родителите си да живеят, М.К. моли съда да постанови решение, с което тя да бъде осъдена да му отстъпи собствеността и предаде владението на същия, както и да бъде отменен издадения в нейна полза констативен нотариален акт. Исковата молба е вписана на 11.02.2017 г., видно от отбелязването на л. 18 от цитираното арх. гр. дело.

Производството по това дело е приключило, след: 1/ обезсилване на постановеното по него Решение № 12/03.05.2012 г., постановено по гр. дело № 860/ 2010 г. по описа на РС – Исперих и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с влязло в законна сила Решение № 99/17.06.2014 г., постановено по в.гр. дело № 221/ 2012 г. на ОС – Разград; 2/ преобразуваното в гр. дело № 477/ 2014 г. по описа на РС - Исперих, след конституирането на надлежните ответни страни –  А.К. З.  - преживял съпругата си А. З., претендиращ собственост по давност за 1/2 ид. част от имота и по наследство от нея 1/8 ид.част от същия, и децата й - К. А.К. и Р.А.К., претендиращи собственост по наследство от нея в размер на по 1/8 ид. част за всеки, е прекратено поради отводи и самоотводи на съдиите от състава на РС – Исперих и невъзможност на този съд да формира състав за разглеждането на исковата претенция с определение  от 11.06.2015 г. на председателя на съда и изпратено на ОС – Разград за определяне на друг равен по степен съд за разглеждането му; 3/ изпратено за разглеждане на РС – Кубрат, където е преобразувано в гр. дело № 259/2015 г. на РС – Кубрат, производството по него е прекратено на основание чл. 230, ал. 2, изр. второ ГПК, с влязло в законна сила Определение № 154/07.06.2016 г., след спирането му по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, поради настъпила в хода на делото смърт на ответника А.К. З., и неизпълнение на задълженията на ищеца да посочи неговите правоприемници и пр.по см. на чл. 230, ал. 2, изр. първо ГПК.                   

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

При предявен отрицателен установителен иск правен интерес от установяването е налице, когато се претендира отричано на ищеца право, тъй като по този начин се смущава нормалното упражняване правата на ищеца и се поражда нужда от защита, но само в хипотезите, когато за ищеца няма друга възможност, предвидена в закона за защита на претендираните права, както и в изрично предвидените от закона случаи.

Искът на М.А.К.  е допустим – наличието на издаден в полза на общите им наследодатели А. и А. З. по обстоятелствена проверка НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 28, том VІІ, рег. № 7863, н.д. № 1000/ 2010 г., вписан с вх. рег. № 1665/ 01.12.2010 г., Акт № 113, том 6, дело № 1131/ 2010 г. парт.кн. стр. 8125 на СВ при РС – Исперих, както и сключения след смъртта на А. З. - на 07.05.2014 г. в гр. Исперих, договор за продажба на ид. части от същия с НА № 103, том ІV, рег. № 4233, дело № 558/ 2014 г. на нотариус Р. А., вписан с вх. рег. № 1213/ 07.05.2014 г., Акт № 110, том 5, дело № 895/ 2014 г. на СВ при РС – Исперих, по силата на който А.К. З. е продал на Р.А.К., 5/ 8 ид. части от процесния недвижим имот, установяват по несъмнен начин правния интерес на насрещния ищец от предявяването на настоящият иск.

По същество е основателен и доказан.

М.А.К. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот с Нотариален акт № 70, том І, рег. № 453, н.д. № 57/ 2000 г. по описа на нотариус Р. А., надлежно вписан в СВ при РС – Исперих, съставен за сключен между него и праводателите му на 24.02.2000 г. Договор за продажба на недвижим имот, идентичен с претендирания. Видно от същия при съставянето му съдията, извършващ нотариални функции, е удостоверил, че имота е собствен на продавачите и че при сключването на договора са изпълнени всички особени изисквания на закона.

В случая и ответницата по насрещния иск притежава документи, удостоверяващи правата й в съсобствеността, тъй като правата на собственост на праводателите и са удостоверени с цитирания по – горе констативен НА, а за продажбата в нейна полза на 5/8 ид. части е сключен НА № 103, том ІV, рег. № 4233, дело № 558/ 2014 г. на нотариус Р. А..

Поради това всяка от страните носи тежест да установи правата си на собственост, придобити на твърдяното от тях правно основание.

Насрещният ищец, отричайки правата на собственост на Р.К., по несъмнен начин установява своите права върху процесния имот, придобит от него по договор за продажба от 24.02.2000 г., сключен в писмена форма с нотариален акт с безспорните между страните предходни собственици -  посочени като наследниците на А. ***, както следва М.А. И. – преживял съпруг, и трите й деца - О. М.А., Р. М. ***, и И.М.А.от село Йонково, на основание чл. 77, предл. 1 ЗС – чрез правна сделка.

Законът за собствеността допуска възможността правото на собственост да се придобива по давност, съгласно разпоредбата на чл.79 ЗС, и това да доведе до изгубването му от предишните собственици – в случая М.К., съгласно разпоредбата на чл.99 ЗС, но от събраните по делото по инициатива на насрещния ищец доказателства се установява, че общите на страните наследодатели, респ. праводатели на насрещната ответница – А. и А. З., не са придобили правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, описан подробно в обстоятелствената част и от петитума на исковата молба и идентично в издадения в полза на първата от тях констативен НА за собственост, по давност, защото на тях от действителния собственик М.К. – техен син, е отстъпено не владението, а ползването, т.е. държането по см. на чл. 68, ал. 2 ЗС, на същия имот, с цел да бъдат задоволени жилищните им нужди по време на престоите им в Р България, с. Йонково, и защото не се установява с годни – писмени и/или гласни доказателства, те в който и да било момент от 2000 г. до датата на издаването в тяхна полза на констативен нотариален акт, да са афиширали по отношение на него завладяването му по см. на чл. 68, ал. 1 ЗС, чрез промяна на намеренията им – че държат вещта от определен(фиксиран) и обявен нему момент, като своя.

Всеки един от доведените от наср.ищец свидетели, без родство и отношения със страните, предполагащи заинтересованост в негова полза или във вреда на сестра му Р.К., е категоричен и изчерпателен в показанията си: ищецът е купил имота в с. Йонково, за да го предостави за ползване на възрастните си родители, тъй като техния собствен не е годен за обитаване, а отношенията между него и родителите му били добри, докато той не узнал, че те са се снабдили с констативен НА за собственост по отношение на същия, негова собственост, недвижим имот.

Нъсъмнено, видно от исковата молба, образувана в арх.гр. дело № 860/2010 г. по описа на РС – Исперих, на 21.12.2010 г., двадесет дни след като на 01.12.2010 г. е издаден и вписан  НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 28, том VІІ, рег. № 7863, н.д. № 1000/ 2010 г., вписан с вх. рег. № 1665/ 01.12.2010 г., Акт № 113, том 6, дело № 1131/ 2010 г. парт.кн. стр. 8125 на СВ при РС – Исперих, насрещния ищец М.А.К., в качеството си на собственик, е предявил срещу заявилата с иницииране на издаването му промяна на намеренията си – трансформирала държането на имота във владение, А. *** искова претенция с правно основание чл. 108 ЗС, за да бъде осъдена тя да му отстъпи собствеността и предаде владението върху имота.

Тези несъмнено установени факти по делото изключват верността на твърдяното от А. С.З.с Молба декларация от 24.11.2010 г., послужила за образуване на нотариално дело № 1000/2010 г. на нотариус Р. А., както и с протоколираните показания на разпитаните от нотариуса свидетели: че от повече от десет години именно тя и съпругът й ползват и живеят в процесния имот, който купили от А. И. и че това е повода за установената от тях фактическа власт; че синът им М. – регистриран като собственик на имота, видно о приложените скица с посочен титул за собственост, издаден и вписан през 2000 г., от 30 години не живее в с. Йонково, и вкл. брат му К. А.К., чието родство с молителката не е регистрирано при снемане на самоличността му, не го е виждал и чувал, а останалите двама свидетели възпроизвеждат твърдения на А. З., респ. на дъщеря й Р.К., че „бабата няма никаква връзка с него – с М., нито са се чували, нито са се виждали от тогава”.;  че упражнявали владението като собственици – явно, спокойно и непрекъснато, повече от 10 години. 

По отношение на насрещния ищец, ответницата по предявения иск за собственост не установи при условията на пълно и пряко доказване, с годни доказателствени средства – свидетелски показания или писмени изявления, изходящи от А. и А. З., относно намеренията им за своене на имота,  които обаче да са достигнали до предходния собственик – М.К., за времето от 24.02.2000 г. – когато той е придобил на договорно основание правото на собственост по отношение на имота, владението върху който му е отстъпено от продавачите, и към който момент той несъмнено е отстъпил на родителите си държането на имота, допускайки ги да живеят в него, до датата на издаване на констативния нотариален акт.

Едва след вписването му, М.К.  е могъл да узнае и е действително узнал за владелческите и собственически претенции на праводателите на ответницата по отношение на това негово имущество.

Издадения в полза на А. З. констативен НА от 2010 г. не създава право на собственост, а само удостоверява констатацията – правния извод на нотариуса за същото, който може да е неверен, въпреки постановлението на нотариуса, т.е. доказателствената му сила е оборима (ТР № 11/ 2012 г. ОСГК, ВКС), а в процесния случай е и оборена. 

Нотариусът необосновано и невярно, е приел, че молителката А. З.  е придобила посочения от нея в молба – декларация имот по давност. 

За всеки един от свидетелите по нот. дело е протоколирано изявление, че владението било спокойно, явно, непрекъснато, без спорове и съдебни дела, но не и изявления за осъществяване на факти, от които нотариуса, или съответно съда, може да направи изводи за наличието на владение по см. на чл.68, ал.1 от ЗС  - че тя и съпругът й са упражнявали фактическа власт върху имота, държейки го като свой, както и че са противопоставили намеренията си да своят същия на действителния собственик. Твърдението, че фактическата им  власт е била непрекъсната и необезпокоявана, няма отношение към въпроса за нейната явност и несъмнителност. Намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС, но за да се осъществи фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно още това владение да е несъмнително, т.е. осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи  вещта като своя, и явно - намерението на владелеца да свои  вещта за себе си да е противопоставено на собственика; това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като такова да е достигнало до него. В този смисъл и Решение от 9.05.2000 г. на СГС по гр. д. № 2083/1999 г. ГК, IV-то „Б“ ГО: „За да се придобие правото на собственост по давност, не е достатъчно само съставяне на нотариален акт, който да удостоверява това обстоятелство и то по реда на извършена обстоятелствена проверка. Следва да се докаже явно, необезпокоявано и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху имота, с намерението да бъде придобита собствеността. По давност право на собственост може да бъде придобито, само ако фактическата власт и намерението за своене са били противопоставени на лицето, което е притежавало преди това собствеността, и то без неговото противопоставяне.”

Тези признаци на владението на праводателите си ответницата по насрещния иск, които носи тежестта да  докаже чрез пълно главно доказване, не установи.

Обратното се установява от всички събрани по делото писмени доказателства, съставляващи архивни гр. дела, приложени към арх.гр. дело № 860/2010 г. по описа на РС – Исперих, образувано на 21.12.2010 г. и показанията на разпитаните по инициатива на М.К. свидетели, достоверността на които не е оспорена надлежно. Видно от същите от момента на издаване на констативния нотариален акт 01.12.2010 г. до сега, нито наследодателите на страните, нито Р.К. – лично, необезпокоявано са упражнявали фактическа власт върху процесния недвижим имот. М.К. е купил имота, плащайки цената му със свои и заети от приятели пари, за да настани възрастните си родители да живеят в него, защото техния собствен имот е бил повреден от подпочвени води, т.е. сам им е отстъпил ползването му. До издаването на констативния нотариален акт се е грижил и за имота – подобрявайки и поддържайки го, и за родителите си, като ги е посещавал лично и е изпращал св. Ф.И.Ч. да почиства и измазва вътрешните му стени. Снабдяването на А. З. с нотариален акт по обстоятелствена проверка е било осъществено с явното съзнание за „скритост”, което е противно на необходимата явност, видно от показанията на св. Н.С.П., разпитан при предходното разглеждане на делото, който, макар и посочен като свидетел с молбата – декларация, изходяща от молителката А. З., и действително разпитан в нотариалното производство, свидетелства, че фактически то е инициирано от дъщерята на А. З. – насрещната ответница Р.К., която лично го е увещавала да се яви пред нотариус, за да свидетелства в полза на родителите й, обяснявайки че става въпрос за наводнения от подпочвени води техен имот; лично го е завела в нотариалната кантора на нотариус Р. А.; едва там той узнал, че Р.К. се домогва до имот, който той знае, че е собственост на брат й – М.К.; след като отказал да подпише показанията, дадени устно от него за имота на молителката, находящ се в с. Йонково, но на улица „Дунав” № 4, а не на ул. „Абритус” № 4, за който знаел, че е купен от брат й М.К., е бил грубо заплашван от Р.К., че и срещу него може да заведе лъжесвидетели. Поради това е завела да свидетелства вместо Н.П. другия й брат, чиито показания са протоколирани от нотариуса А., при затаяване на истината относно родството му с молителката – неин син, и с действителния и регистриран собственик М.К. – негов брат. 

Сключеният след смъртта на А. З., и по време на висящност на производството по арх.гр. дело № 860/2010 г. по описа на РС – Исперих, на 07.05.2014 г. в гр. Исперих, договор за продажба на ид. части от същия с НА № 103, том ІV, рег. № 4233, дело № 558/ 2014 г. на нотариус Р. А., вписан с вх. рег. № 1213/ 07.05.2014 г., Акт № 110, том 5, дело № 895/ 2014 г. на СВ при РС – Исперих, по силата на който А.К. З. е продал на Р.А.К. 5/ 8 ид. части от процесния недвижим имот с адм. адрес в с.Йонково, ул. „Абритус“ № 4, не е произвел вещноправно действие, защото продавачът не е бил собственик на същите – както на лично основание за 1/2 ид. част от имота, придобити по давност и прекратена СИО, така и на 1/8 ид. част по наследство от А. З.. Този договор е недействителен по право по отношение на действителния собственик на имота, тъй като противоречи на основен принцип на гражданското право, гласящ, че никой не може да даде това което няма.

В случая се касае за недействителност, основана на правен принцип, който несъмнено е източник на правото, видно от разпоредбите на чл. 5, изр. второ ГПК и чл. 46, ал. 2 от Закон за нормативните актове.  Договорът може и да е действителен по см. на чл. 26 ЗЗД за страните по него, във вр. с чл. 189 и сл. ЗЗД, но е недействителен по отношение на действителните собственици, която недействителност следва от наличието на цитирания по – горе основен принцип на гражданското право.

 Като последица на недействителността по право, договорът не е предизвикал целения от страните по него транслативен вещноправен ефект, тъй като продавачът изобщо не притежава права  на собственост върху имота. Продавачът, който не е собственик на продадените чужди права на собственост, като страна по облигационното правоотношение, отговаря спрямо купувача – ответницата по насрещния иск Р.К., по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД, което е извън предмета на настоящия процес.  На отмяна по реда на чл. 537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, но не и нотариалните актове, удостоверяващи сделки, в който смисъл са разясненията на ТР № 3/2012 г. ОСГК, ВКС, поради което в процесния случай е достатъчно вписването на постановеното в настоящия процес решение.

Предвид изложеното, съдът приема насрещно предявения от М.К. срещу Р.К. отрицателен установителен иск за собственост по отношение на процесния недвижим имот за основателен и доказан.

Уважаването на насрещно предявения установителен иск, съставляващо отричане материалното право на собственост на наследодателите на ответницата, съобразно правилото на чл. 537, ал. 2 от ГПК, влече като последица отмяна на съставения на 01.12.2010 г. НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 28, том VІІ, рег. № 7863, н.д. № 1000/2010 г., вписан с вх. рег. № 1665/01.12.2010 г., Акт № 113, том 6, дело № 1131/2010 г. парт. кн. стр. 8125 на СВ при РС – Исперих.

Водим от изложеното, Кубратският районен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

УВАЖАВА предявеният в производството по гр. дело № 401/2017 г. по описа на РС- Кубрат насрещно от М.А.К., ЕГН ********** *** срещу Р.А.К., ЕГН ********** ***, офис 11 чрез адв. Ем. Събева, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.А.К., ЕГН ********** ***, офис 11 не е собственик на Поземлен имот (Дворно място), находящо се в чертите на с. Йонково, ул. „Абритус“ № 4, цялото от 1 125 (хиляда сто двадесет и пет) кв. м, а по кадастрална основа 1 115 (хиляда сто и петнадесет) кв. м,  с неуредени регулационни отношения, съставляващо парцел VIII-521 в кв. 52 по плана на с.Йонково, заедно с построените в имота жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, стопански постройки, гараж и подобрения, при съседи: улица, С.Н.Р. и Ю.А.И. и ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, съставения на 01.12.2010 г. в полза на праводателите й - А. С. З., ЕГН **********, поч. на 27.08.2012 г. в Р Турция и А.К. З., ЕГН **********, б.ж. на с. Йонково, поч. в Р Турция, констативен НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 28, том VІІ, рег. № 7863, н.д. № 1000/2010 г., вписан с вх. рег. № 1665/01.12.2010 г., Акт № 113, том 6, дело № 1131/2010 г. парт.кн. стр. 8125 на СВ при РС – Исперих.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС – гр. Разград.

 

                                                         Председател: /П/ Ал. Великова