№ 89
гр. Б., 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Търговско дело №
20231200900215 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К. К. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес *** и Р. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, в
качеството им на наследници на В. Н. А., действащи чрез пълномощника си адв. П. В. Р.,
срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Лозенец“, ж.к. „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от
изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К..
Наведени са твърдения с ИМ, за настъпило ПТП на ***г., около 12:35 часа, в гр. Б., на
кръстовището образувано от ул. „*“ и ул. „*“, при което л. а. марка „*“, модел „*“, с peг. №
***, управляван от Н. А. Л., ЕГН **********, блъснал пешеходката В. Н. А., ЕГН
**********. Вследствие на пътнотранспортното произшествие била причинена смъртта на
В. Н. А..
Поддържа се с ИМ, че виновен за настъпилото бил водачът на л.а. марка „*“, модел „*“, с
peг. № ***- Н. А. Л., който на ***г., около 12:35 часа, в гр. Б., в района на кръстовището с ул.
„*“ и ул. „*“, срещу сградата на „*“ - гр. Б., се движел с автомобила си по ул. „*“, с посока
на движение към ул. „*“. При извършване на маневра „завой наляво“ за включване в
движението по ул. „*“, в посока центъра на град Б., водачът на л.а. „* *“ нарушил правилата
за движение по пътищата, като не е осигурил предимство на пешеходец и блъснал В. Н. А.,
която в този момент пресичала на пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка „М8.1“,
тип „зебра“. При реализиралото се пътнотранспортно произшествие Л. причинил на А.
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на черепа. От силата на удара В. А. била
отхвърлена назад, като при падането си назад ударила главата си в асфалта.
1
Сочи се в ИМ, че непосредствено след инцидента на място пристигнал екип на спешна
помощ, който транспортирал В. А. в Отделението по спешна медицина на „МБАЛ-Б.“ АД-
гр. Б.. При постъпването в болничното заведение от дежурните лекари било констатирано,
че В. А. е в безсъзнание /кома/, с кървене от дясното ухо, в изключително тежко общо
състояние. Пострадалата била поставена на апаратна вентилация. При проведените образни
изследвания била установена тежка черепно-мозъчна травма и изразен мозъчен едем.
Сочи се също в ИМ, че естеството на получените наранявания засегнали жизненоважни
мозъчни функции на пострадалата, което наложило да бъде извършено животоспасяващо
лечение. През целия период на болничното лечение /***г.-***г./, на В. Н. А. било
прилаганото лечение за преодоляване на последствията на черепно-мозъчната травма и
възстановяване на функциите на мозъка. Въпреки проведеното лечение състоянието на
пострадалата не се подобрило и тя останала в стационарно вегетативно състояние, в
състояние на кома. Развила се клинична картина на усложнения, които довели до
прогресивно влошаване на състоянието на пострадалата. В. А. не могла да преодолее
последствията от претърпяната тежка черепно-мозъчна травма и починала на ***г.
Сочи се още с ИМ, че за случая било образувано Досъдебно производство № 284/2023г. на
01 РУ на МВР - Б. /Пр. пр. № 5959/2023г. на Районна прокуратура – Б./ за деяние, обявено от
закона за наказуемо- престъпление по чл. 343 ал. 3, б. „А“, във вр. с ал. 1, б. „Б“, във вр. с чл.
342 ал. 1 от НК. Впоследствие Районна прокуратура- Б. приела, че поради настъпилата смърт
на пострадалата вследствие на претърпените увреждания, виновното лице е извършило
деяние съставляващо престъпление по чл. 343 ал. 3, б. „Б“, във вр. с чл. 342 ал. 1, пр. 3 от
НК. По аргумент на разпоредбата на чл. 35 ал. 2 от НПК, образуваното досъдебно
производство по компетентност било изпратено на Окръжна прокуратура Б., с оглед на
правилата за подсъдност.
Твърди се с ИМ, че в резултат на ПТП, причинило смъртта на В. А., на нейните дъщери- К.
К. К. и Р. К. М., били нанесени непоправими неимуществени вреди. От деня на трагичната
смърт на В. животът им е белязан от нестихващи душевни болки и страдания.
Сочи се, че отношенията между починалата и двете й дъщери били основани на много силна
обич и емоционална близост. Те били изключително привързани една към друга. В. А. била
всеотдаен и добър човек, за когото на първо място стояло щастието на децата й. До
последните си мигове тя се грижела и помагала както на семействата на двете си дъщери,
така и на семействата на внуците си. Починалата била закрилник и морална опора на
ищците и те винаги можели да разчитат на майчината й помощ и подкрепа. Внезапната
смърт на В. А. отнела щастието и радостта, които битували в задружните семейства на
ищците. Неизменни спътници в живота на всяка от ищците станали страданието, тъгата и
непоносимата празнота от загубата на толкова близък и скъп човек.
Исковата претенция е основана на доводи, че са налице основанията за ангажиране
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, тъй като е налице виновно и противоправно деяние на водача на
застраховано моторно превозно средство- Н. А. Л., при което на трети лица да са нанесени
2
вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието.
Поддържа се от ищците, че с деянието си виновният водач Н. А. Л. е нарушил правилата за
движение по пътищата, като при управление на лек автомобил марка „*“, модел „*“, с peг. №
***, е причинил на В. Н. Атансова несъвместими с живота травматични увреждания,
вследствие на които тя починала.
Твърди се с ИМ, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД - виновно и противоправно деяние извършено от водача на лекия
автомобил, пряка причинно следствена връзка между извършеното деяние и настъпилото
пътнотранспортното произшествие и претърпените от ищците неимуществени вреди
вследствие загубата на тяхната майка.
Сочи се с ИМ, че към момента на настъпване на ПТП, лек автомобил марка „*“, модел „*“, с
peг. № ***, е бил застрахован при ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, а реализираното ПТП
представлява застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
№ BG/02/122003274806, със срок на покритие от 10.11.2022г. до 09.11.2023г. Съгласно
посочената застрахователна полица ответното дружество е задължено да обезпечи
гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „*“, модел „*“, с peг. № *** за
причинените от него вреди на трети лица при управлението на същия.
Поддържа се от ищците, че при спазване изискванията на чл. 380 от Кодекса за
застраховането и във връзка с уреждане на задълженията на отговорния застраховател към
пострадалите лица, ищците заявили пред ответното дружество претенциите си /Покана с вх.
№ НИУ-5625/18.08.2023г./ за изплащане на обезщетение за понесените от тях
неимуществени вреди. Към поканата били приложени необходимите доказателства,
установяващи настъпването на пътнотранспортното произшествие и претърпените от
ищците неимуществени вреди /Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-
1046- 416/***г., издаден от ОД на МВР - Б.; съобщение за смърт и Медицинско свидетелство
за смърт № 30/***г., издадено от Съдебна медицина при „МБАЛ – Б.“ АД; Препис-
извлечение от акт за смърт на В. Н. А. № 0522/19.07.2023г., издаден от Община Б.;
Удостоверение за наследници на В. Н. А. с изх. № 2485/24.07.2023 г., издадено от Община Б.,
както и електронна справка от базата данни на ИЦ на ГФ за срока на действие на
Застрахователна полица BG/02/122003274806 със срок на покритие от 10.11.2022г. до
09.11.2023г. със застраховател ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
Изтъква се, че въпреки представените доказателства за настъпилото застрахователно
събитие, ответникът е отказал изплащането на дължимото по закон обезщетение за
понесените от ищците неимуществени вреди /Писмо с изх. № НИУ-6031/07.09.2023г. и
Писмо с изх. № НИУ-6032/07.09.2023г., представени с ИМ/. С оглед максимално
установения от законодателя тримесечен срок /чл. 496 от КЗ/ за произнасяне по претенция
на увреденото лице, ако застрахователят не плати в срок, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, законът
предоставя на увреденото лице правната възможност да предяви пряк иск по съдебен ред за
3
изплащане на обезщетение за претърпените от него вреди срещу застрахователя. Тази
възможност е предвидена в чл. 432, ал. 1 от КЗ след като са изпълнени изискванията на чл.
380 от КЗ.
Поддържа се с ИМ, с която е сезиран ОС Б., че физическите и психически болки и
страдания, не могат да бъдат съизмерими с пари, но все пак пълното обезщетяване на
всички неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо както с болките и
страданията, претърпени от пострадалата, така и с психическите травми и негативните
последици в живота й. По силата на закона обезщетението следва да представлява
справедлив еквивалент на нанесените щети. Сочи се че законодателят определя минимален
лимит на отговорност по смисъла на чл. 558, ал. 2 от КЗ, във вр. с чл. 492 от КЗ от 10 000
000лв. към момента на възникване на застрахователното събитие, който лимит очертава и
рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта на неимуществените вреди.
Твърди се, че е налице синхронизиране на българското законодателство с европейското, след
приемането на новия Кодекс за застраховането /в сила 01.01.2016г./, като поради
настъпващите промени относно размерите на застрахователните премии, налице е тенденция
към увеличаването им с оглед пълното компенсиране на вредите. Тази тенденция е
необратима и тя оказва влияние както при определяне на по-голям размер на обезщетенията
присъждани от съдилищата, така и на увеличаване на размера им от самите застрахователни
компании и отговорни организации. Рамката на справедливия размер на обезщетенията се
определя от новите законодателни промени, но така също от динамиката на икономическите
процеси в страната и за да е адекватно като размер, застрахователното обезщетение следва
да е съобразено с тях.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ж.к. „Лозенец”, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К.,
което е отговорно спрямо застрахования Н. А. Л. с ЕГН **********- водач на лек автомобил
марка „*“, модел „*“, с peг № ***, съгласно Застрахователна полица № BG/02/122003274806,
със срок на покритие от 10.11.2022 г. до 09.11.2023г., със застраховател ЗД „БУЛ ИНС” АД,
да заплати на К. К. К., ЕГН **********, сумата от 160 000 лева (сто и шестдесет хиляди
лева), съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото на ***г.
пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от нея
душевни и емоционални болки и страдания, в резултат на загубата на нейната майка В. Н.
А., ведно със законните лихви считано от датата на отказа на ответника да плати по
заведената застрахователна претенция /07.09.2023г./, ведно със законните лихви от датата на
завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане на сумата и на Р. К. М., ЕГН
**********, сумата от 160 000лв. (сто и шестдесет хиляди лева), съставляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото на ***г. пътнотранспортно
произшествие неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от нея душевни и
емоционални болки и страдания, в резултат на загубата на нейната майка В. Н. А., ведно със
законните лихви считано от датата на отказа на ответника да плати по заведената
4
застрахователна претенция /07.09.2023г./, ведно със законните лихви от датата на завеждане
на настоящото дело до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, чрез пълномощника- адвокат М. И. Г., с който предявените обективно
съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди и за лихви за забава се оспорват
по основание и размер.
С писмения отговор ответната страна оспорва механизма на ПТП, като се изразява
становище че представените по делото доказателства нямат установителен характер по
отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорва се и твърдението, че ПТП е настъпило на
пешеходна пътека.
Поддържа се, че единствено доказателство за механизма, което ангажира ищеца е
съставения по случая Констативен протокол за ПТП № 2023-1046-416 от ***г., който не се
ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“,
доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента.
Сочи се в отговора, че в приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали е
посочено, че е образувано ДП 1899зм-284/2023г., като досъдебно производство още не е
приключило с влязъл в сила акт, който да е задължителен за настоящата съдебна инстанция
съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК. Без да е установен механизма на ПТП не може да
бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено
противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2
ЗЗД. В тази връзка иска се от съда, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК да спре
производството по настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
образуваното наказателно производство във връзка е настъпилото на ***г. ПТП - ДП
1899зм-284/2023г., по което ще се установи дали ПТП е причинена виновно и противоправно
от водача на лекия автомобил Н. А. Л., сочен в исковата молба като делинквент.
Излагат се доводи с отговора на исковата молба, че доколкото присъдата на наказателния
съд е задължителна по отношение на това дали деянието е извършено виновно от
обвиняемия/подсъдимия и противоправността на това деяние - чл. 300 от ГПК, тези
обстоятелства са от съществено значение за реализиране на отговорността на застрахователя,
която е функционално обусловена от отговорността на извършителя на деянието, по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, тъй като по
всички тези въпроси страните в настоящото производство спорят.
Застъпва се становище от пълномощника на дружеството ответник, че съгласно
константната практика на ВКС, за да бъде спряно производството по гражданско дело
поради наличието на престъпни обстоятелства, е необходимо съдът, който разглежда
гражданско-правния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат
значение за правилното решаване на спора и че не е възможно тези обстоятелства да се
установят в самото гражданско производство, без значение дали за тях е образувано
досъдебно или наказателно производство. Във всички случаи престъпните обстоятелства
5
трябва да са от значение за делото, т.е. от осъществяването им да зависи спора по делото.
Последното ще е налице, когато има тъждество между деянието, предмет на наказателното
производство и деянието, предмет на доказване в исковия процес, както и когато
престъпните обстоятелства са от значение по делото, а именно когато от осъществяването им
зависи резултата на спора /Определения по гр.д. № 175/2011г. на ВКС, 4-то ГО; ч.т.д. №
1307/2016г. на ВКС, 1-во ТО и по ч.гр.д. № 504/2011 г. на ВКС, 1-во ГО/.
Изтъква се в отговора на исковата молба, че гражданският процес няма за цел да установява
престъпни факти и обстоятелства, а само да репарира имуществените и неимуществени
вреди, причинени от тях, доколкото същите на са обезщетение в образувания наказателен
процес.
Оспорва се от ответната страна твърдението, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на
л.а. „*“- Н. Л.. Твърди се от ответника, че вина за настъпилото ПТП има ищцата, която
въпреки, че е възприела движещият се по пътното платно лека автомобил е проявила
небрежност и е предприела пресичане на платното за движение, когато вече се е намирала в
опасната му зона за спиране, като неоправдано се е надявала, че ще премине пред
автомобила. В същото време водачът на лекия автомобил въпреки това, че се е движил с
много ниска скорост не е могъл и не е възприел своевременно пресичащата пешеходка,
поради наличие на ограничение във видимостта му към нея и не е могъл да предотврати
настъпване на ПТП.
Оспорва се с отговора на ИМ да е причинена вреда, тъй като не са представени
доказателства, които да я установяват по безспорен начин. В съставения от длъжностното
лице КП за ПТП с пострадали лица не са посочени причините за ПТП, а в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП“ е посочено, че е образувано ДП, по което предстои да се
установят причините за настъпилия пътен инцидент. Освен това, в съставения КП не е
отразено, че починалата В. А. е пресичала на сигнализирана с пътна маркировка пешеходна
пътека.
Оспорват се от ответника предявените искове за неимуществени вреди и по размер.
Възразява се срещу претендираната сума от по 160 000 лева за всяка от ищците, като се
твърди че същата е завишена и противоречаща на принципа на справедливостта, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Към момента на своята смърт В. А. е била на 79 години, а
нейните дъщери са имали изградени свои собствени семейства и са живеели в отделно
домакинства.
Излагат се доводи с отговора на ИМ, че при определяне на обезщетение за неимуществени
вреди на основание чл. 52 от ЗЗД по справедливост, следва да се вземе предвид всички
факти и обстоятелства, посочени в ПП на ВС № 4/1968г. - дата на настъпване на ПТП,
годините на пострадалата, социално икономическата обстановка в страната, социалния
статус на пострадалата и т.н.
При условията на евентуалност, направено е с отговора на ИМ възражение за
съпричиняване на настъпилия от ПТП вредоносен резултат от страна на пострадалата В. А.,
6
като пешеходец.
Сочи се че тя е предприела пресичане на пътното платно като не е съобразила поведението
си с движещият се на пътното платно лек автомобил, като така поставя себе си и останалите
участници в движението в повишен риск. Така тя в изключително висока степен
съпричинява вредата в голяма степен, защото при адекватни действия е могла да избегне
удара с лекия автомобил като съобрази поведението си с останалите участници в
движението, независимо от конкретните правила за предимство в създалата се ситуация.
Пострадалата е нарушила конкретни правила и забрани, предвидени от ЗДвП, като
конкретното й виновно и противоправно поведение е създало предпоставка за ПТП и
вредоносните последици от ПТП.
Поддържа се от пълномощника на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, че е налице обективна причинно-
следствена връзка между поведението на пострадалото лице от една страна и настъпилите
вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото му противоправно
поведение. Пострадалата е проявила самонадеяност, като е надценила собствените си
възможности, а същевременно е подценила приближаващия я макар и с ниска скорост лек
автомобил.
Посочва се в отговора на ИМ, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причИ. връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения- обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен.
Развити са съображения от ответната страна, че в този случай пострадалата е допринесла
както за възникване на самото пътно-транспортно произшествие, така и на последиците от
него, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приноса и
за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.
51 ал. 2 ЗЗД.
С постъпилата по делото допълнителна искова молба по реда на чл. 372 от ГПК ищците- К.
К. К., ЕГН ********** и Р. К. М., ЕГН **********, в качеството им на наследници на В. Н.
А., действащи чрез пълномощника си адв. П. В. Р., поддържат първоначално подадената
искова молба и изложените в нея обстоятелства за претърпените от ищците неимуществени
вреди, като са изложени доводи с които се допълва същата и се взема становище и по
изложените от страна на ответника възражения.
Оспорва се като неоснователно изложеното от ответника искане за спиране на
производството по търговско дело № 215/2023г. на ОС Б., тъй като ДП № 284/2023г. на 01 РУ
на МВР Б. /Пр. пр. № 5959/2023г. на Районна прокуратура Б./ не е приключило, доколкото
няма зависимост между двете производства. Образуваното досъдебно производство за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „А“ във вр. с ал. 1, б. „Б“ във вр. с чл. 342, ал. 1
7
от НК не е преюдициално за гражданското дело, тъй като предявените искове в случая са
насочени към реализиране на гражданската отговорност на ответното застрахователно
дружество за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от причиненото
увреждане от виновното лице-делинквент. Ако деянието му съставлява престъпление и има
образувано срещу него наказателно производство пред съд, то само в този случай
производството по прекия иск се спира на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, за да бъде зачетена
задължителната сила на присъдата съгл. чл. 300 от ГПК. Няма законова пречка гражданският
съд разглеждащ делото срещу отговорното застрахователно дружество да установи
самостоятелно в гражданското производство всички елементи от състава на непозволеното
увреждане и при успешно проведено доказване да бъде установена деликтната отговорност
на причинителя на вредите.
Поддържа се с ДИМ, че отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице
по чл. 432 ал. 1 от КЗ е функционално обусловена от гражданската отговорност на
причинителя на вредите, като посочената отговорност не е поставена в зависимост от
липсата или наличието на влязла в сила присъда на наказателен съд, а единствено от
удостоверяване на ПТП чрез някои от посочените в закона документи. Предвид уредбата на
задълженията на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и
фактите, обуславящи отговорността на застрахователя, присъдата на наказателния съд
срещу делинквента ще има значение за решаване на гражданското дело, доколкото
установената в наказателното дело вина е задължителна за гражданския съд. В случая
ищцовата страна се домогва да докаже състава на непозволено увреждане и наличието на
облигационна връзка между отговорния застраховател и деликвента. Ищците не установяват
„престъпно обстоятелство“, а доказват увреждане, което са претърпели вследствие на
неправомерно действие от страна на прекия деликвент.
Изтъква се, че от приложените към исковата молба доказателства е видно, че в кумулативна
цялост са налице всички предпоставки, доказващи виновно и противоправно поведение от
водача на застрахованото МПС, при което на ищците били нанесени вреди - пряка и
непосредствена последица от деянието. Още повече, че в гражданския закон вината се
предполага /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ за разлика от наказателния, където е точно обратното -
презумира се невиновност и тази презумпция следва да се оборва от органите на
обвинението. За да се установи основателност на прекия иск срещу застрахователя по
Кодекса за застраховането, съдът следва да установи дали при застрахования водач, е налице
общия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, а това той може да направи и самостоятелно, без да е
нужно да се изчака резултата от досъдебното производство, образувано във връзка със
същото ПТП. Налице са достатъчно механизми, дадени в процесуалния закон за
установяване на наличието на деликт и произлезлите от същия вреди - писмени и гласни
доказателства, назначаване на автотехнически и съдебномедицински експертизи и т. н.
Развити са с ДИМ правни съображения, че застраховката „Гражданска отговорност“ включва
на първо място санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние, което съставлява гражданската отговорност в нейния стриктен
8
смисъл - чл. 45 от ЗЗД. Размерът на гражданската отговорност се определя само от размера
на вредите, а не от степента на вината, респ. наличието или липсата на наказателна
отговорност на дееца при евентуален наказателен процес. Позовава се на Определение №
8/11.01.2012г. на ВКС по ч.т.д. № 897/2011г., I ТО, ТК и Решение № 817/13.12.88г. на ВКС по
гр.д. № 725/88г. IV ГО.
Оспорват се от ищцовата страна с ДИМ наведените от ответника твърдения, че причината за
настъпилото пътнотранспортно произшествие е в действията на пострадалата В. А., която в
момента на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие пресичала
пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка „М8.1“, тип „зебра“, като се застъпва
становище че същите за неоснователни и недоказани.
Поддържа се от ищцовата страна, че в хода на производството след детайлното обсъждане
на събраните доказателства и след експертно изготвено заключение, безспорно ще се
установи, че вината за настъпилото пътнотранспортно произшествие е на водача на лек
автомобил „* *“ с peг. № *** - Н. А. Л..
С ДИМ е направено уточнение, че претендираните в исковата молба лихви върху главните
искове се дължат, считано от датата на отказа на ответника да плати по заведените
застрахователни претенции /07.09.2023г./ до окончателното изплащане на сумите.
В срока и по реда на чл. 373 от ГПК, депозиран е допълнителен отговор на ИМ от ответника
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез пълномощника му адв. М. Г., САК, с който се поддържа оспорването
на предявените обективно и субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени
вреди и за лихва за забава, като същите се оспорват както по основание, така и по размер.
Оспорва се с ДИМ механизма на настъпване на ПТП, като се изразява становище, че
представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина
на настъпване на ПТП. Оспорва се и твърдението, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека.
Поддържа се от ответника с ДОИМ оспорването на предявените обективно и субективно
съединени искове за неимуществени вреди по размер. Възразява се че претенцията за сумата
от 160 000лв. за всяка една от ищците по делото, е завишена и противоречаща на принципа
за справедливост, установен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В тази насока поддържат се
аргументите, изложени с първоначалния отговор на ИМ.
Поддържа се и евентуалното възражение за съпричиняване на настъпилия от ПТП
вредоносен резултат за пострадалата В. Н. А., която като пешеходец е предприела пресичане
на пътното платно като не е съобразила поведението си с движещият се на пътното платно
лек автомобил и така е поставила себе си и останалите участници в движението в превишен
риск. По този начин пострадалата в изключително висока степен е съпричинила вредата,
защото при адекватни действия е могла да избегне удара е лекия автомобил като съобрази
поведението си с останалите участници в движението, независимо от конкретните правила
за предимство в създалата се ситуация. Пострадалата е нарушила конкретни правила и
забрани, предвидени от ЗДвП, като конкретното й виновно и противоправно поведение е
създало предпоставка за ПТП и вредоносните последици от ПТП.
9
По особеното искане на ответника с отговора на ИМ за спиране на производство на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 или т. 5 от ГПК, съдът е приел същото за неоснователно,
предвид това, че наказателното производство не е внесено за разглеждане в съда с
обвинителен акт и не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
При устните състезания по делото, пълномощникът на ищците – адв. Р. изразява становище
за доказаност на иска, както по основание, така и по размер, а пълномощникът на
дружеството ответник – за неоснователност на предявените искове.
С писмени бележки по делото, ищцовата страна застъпва становище за наличие на
предвидените от закона предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на
ответното дружество.
При устните състезания по делото, пълномощникът на ищците- адв. Р. изразява становище
че предявените искове за доказани по основание и размер, а пълномощникът на дружеството
ответник- поддържа оспорването на предявените искове поради тяхната неоснователност.
При условията на евентуалност се поддържа искането за намаляване на претендираните
обезщетения по размер.
С писмени бележки по делото, ищцовата страна застъпва становище за наличие на
предвидените от закона предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на
ответното дружество.
Фактическите констатации, изведени въз основа на наведените твърдения на ищеца в
исковата молба по делото, становищата на страните по делото, както и анализа на
събраните по делото по реда на ГПК доказателства в тяхната съвкупност, мотивират
съдът в ОС Б., да приеме за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № 2485/24.07.2023 г.,
издадено от Община Б., установява се че ищците Р. К. М. и К. К. К. са дъщери на починалата
при процесното ПТП- В. Н. А..
Установява се по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени
доказателства и от приетите заключения на експертите по СМЕ и САТЕ, че на ***г., около
12:35 часа, в гр. Б., на кръстовището образувано от ул. „*“ и ул. „*“, е настъпило ПТП с
участници В. Н. А. и лек автомобил марка „*“, модел „*“, с peг. № ***, управляван от Н. А.
Л., в резултат на което е била причинена смъртта на В. Н. А..
Установява се по делото, че мястото на процесното ПТП е било посетено от органите на
МВР, за което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1046-416
и е образувано ДП № 284/2023г. с предмет на разследване на деяние, съставляващо
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и въз основа на приетото
заключение на експерта по изготвената и приета САТЕ, съдът намира за безспорно
установен механизма на настъпване на процесното ПТП.
На ***г., около 12,30 часа в гр. Б., по бул. “*”, до кръстовището с ул. „*“, по пешеходната
10
пътека от ул. „*“, в посока към ул. „*“ се е движила пешеходката В. Н. А., на 79 години, от
гр. Б.. След изминаване на разстояние от 6,9 м по пешеходната пътека, от ул.“*” навлиза в
платното за движение лек автомобил марка „* *“, с peг. № ***”, управляван от
правоспособния водач Н. А. Л., на *г. от гр.Б.. Първоначално водачът се е движил успоредно
на пешеходната пътека, в посока на движението на пешеходката. След изминаване на
разстояние от 7 до 8м., водачът е предприел завой наляво. В този момент, без да забележи
пешеходката, при скорост от около 19 км/ч я е ударил. Преди удара е задействал спирачната
система и след около 6м. се установява леко косо на пътя, в посока по ул. „*“, към
Централната градска част. Първоначалният контакт е между предната броня на автомобила с
долната част на тялото на пешеходката , след което тялото полита към предния капак на
автомобила. При спирането на автомобила, от инерционните сили, тялото изпада от предния
капак на автомобила и се премества напред, като се приплъзва по асфалта и се установява на
около 3,6м пред спрелия автомобил. Вследствие на нанесената тежка черепно- мозъчна
травма пешеходката почива.
Установява се от заключението на експерта по приетата САТЕ, че бул. “*” в гр. Б. се състои
от две платна за двете посоки на движение, разелени с обезопаситилен зелен остров с
ширина от 2,1м. Островът е отделен от платната с бордюри с височина от 0,08м. Дясната
лента за движение в посока към изхода от града за гр. София е с широчина 3,7м, а лявата е с
широчина 3,3м. Те са разделени с прекъсната разделителна линия. Лентите за движение в
посока центъра са със същите размери.
Широчината на пешеходната пътека е 3,5м.
Според заключението на експерта по приетата САТЕ, платното на ул.“*”, по която се е
движил лекият автомобил е черен път с утъпкана пръст, с неравности с надлъжен наклон от
2% и с променлива ширина от 3-4м. Улицата се включва в бул. “*” като пресича тротоара.
Тротоарните плочки, които се виждат са само в тази част на улицата.
Сочи се от експерта че при настъпването на ПТП на 11.07. 2023г., около 12,35ч., в светлата
част на денонощието, същото е съществено при добра видимост и сухо време. Между лекия
автомобил и пешеходката на пешеходната пътека не е имало предмети, които да ограничават
видимостта между участващите в пътния инцидент.
Експерта е определил мястото на удара между лекия автомобил и пхешеходката, като е
категоричен в заключениети си, че същият е настъпил на средата на пешеходната пътека, на
около 11м. от десния край на тротора в посока към гр. София.
Сочи се в експертното заключение по изслушаната и приета от съда САТЕ, че скоростта на
движение на лекия автомобил „*” в момента на удара на пешеходката е била 19 км/ч.
Скоростта на движение на пешеходеца е определена на 3,2 км/ч.
Ексепрта след изчисления, сочи в писменото си заключение по делото, че отстоянието на
автомобила от мястото на удара в момента на предприемане на пресичане на булеварда, е на
разстояние от пешеходката- 12,2 секунди. Автомобилът е бил извън кръстовището- на 7,72
секунди, когато пешеходката е стъпила на пешеходната пътека. При навлизане на булевард
11
„*“ от водача на лекия автомобила, пешеходката е била изминала разстояние от 6.95м. по
пешеходната пътека.
„Опасната зона“ се определя съобразно момента в който водачът би могъл да възприеме
наличието на пешеходец на пътя. Сочи се от експерта по приетата САТЕ, че опасната зона за
спиране на автомобила в конкретните пътни и климатични условия е била 8,03м. Експерта
сочи, че автомобила се е намирал на 11.4м. от мястото на удара, когато е започнал маневрата
„завой на ляво“, което дава възможност на експерта да заключи, че при движението на лекия
автомобил със скороскт 19.00км./ч., водачът на МПС е имал техническата възможност да
предотврати удара, при своевременно задействане на спирачната система, тъй като опасната
зона е по- малка от разстоянието, на което се е намирал автомобил до мястото на удара. Въз
основа на протокола за оглед на местопроизшествието, експертът дава заключение, че
водачът е задействал спирачната система след удара в пешеходката, поради което не е могъл
да избегне настъпването на ПТП.
В писменото си заключение експертът по изготвената САТЕ пояснява, че между
пешеходката и лекия автомобил не е имало предмети, които да огриначават видимостта
между участниците в настъпилото ПТП. Пешеходката въпреки това не е могла да възприеме
завиващия наляво към пешеходната пътека лек автомобил „*”, тъй като автомобилът се е
движил зад нея. Траекторията на движение на пешеходката е права линия, а на лекия
автомобил представлява дъга, която е отразане на изтогвената от вещото лице скица, като
водъчат на лекия автомобил е извършил маневра „завой на ляво“, излизайки от ул. „*“ и
насочвайки се по бул. „*“, в посока Централната част на града.
Според експерта предотвратимостта на настъпилото ПТП е била предопределена само от
възможността на реакцията на водача на лекия автомобил и възможността му да забележи
пешеходката и да не предприеме извършването на завой на ляво или своевременно да
преустанови движението си. Несъмнено според вещото лице, водъчът на лек автомобил „*”,
е трябвало да даде предимство на движещата се по пешеходната пътека пешеходка.
Единствения вариант да не настъпи произшествие е ако водачът на лек автомобил е
осигурил преминаването по пешеходната пътека на пешеходката. Но той не е сторил това.
Това дава основание на експерта да заключи, че пътният инцидент е предизвикан от водача
на лекия автомобил.
Сочи се в писменото заключение от експерта инж. Ж. С., че причините за настъпване на
ПТП са от субективен характер и обусловени от поведението на водача на лекия автомобил
„*“. Преди да започне маневра „завой на ляво“, водачът на МПС е бил длъжен да се убеди,
че няма да създаде опасност или затруднения за другите участници в движението, но той не
е сторил това.
От приетата като доказателство по делото медицинска документация и приетото заключение
на експерта по назначената от съда СМЕ се установява, че непосредствено след
пътнотранспортното произшествие В. Н. А. е постъпила в спешно отделение, от където е
насочена в хирургично отделение на „МБАЛ – Б.“ АД. В болничното заведение е
установено, че същата е получила тежка черепно-мозъчна травма – кома, счупване на
12
черепни кости, тежка контузия и притискане на мозъка, голям кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, тежък мозъчен оток,
кръвонасядане по меките черепни покривки на главата в дясно тилно-слепоочно; гръдна
травма – счупване на две ребра в лявата гръдна половина; Счупване на тазови кости –
счупване на срамната кост в дясно; охлузване по предновъншната повърхност на лявото
коляно. Въпреки проведеното болнично лечение В. Н. А. е починала на ***г., като смъртта
се дължи на тежката черепно-мозъчна травма, която е в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното ПТП.
В писменото си заключение експерта д-р К.А. сочи, че всички установени травматични
увреждания на починалата В. Н. А., са в причинно- следствена връзка с претърпяното от нея
ПТП, като с оглед на вида, тежестта и локализацията на травматичните увреждания, те добре
отговарят да са получени от механизма- „блъскане на пешеходец, от движещ се лек
автомобил“. В първата фаза на механизма на увреждане, получени са от починалата т.нар.
„контактни увреждания“, нависочина 35-90см. по тялото на В. А., които отговарят да са
получени от удар с предната броня и ръба на педния капап на лекия автомобил. През
фтората фаза о механизма на увреждането, тялото се възкачва върху предния капак на
автомобила, тъй като първоначалния удар е под център на тежестта на тялото, като така са
получени нараняванията по гръдния кош- счупване на две ребра влявата гръдна половина и
увреждания в областта на главата- черепномозъчна травма и кръвонасядания в страничните
части на меките черепни покривки. През третия етап от увреждането, тялото е изпаднало от
капака на автомобила и е последвал удър върху терена, при което е получен хематома в
тилната част на главата. В последния четвърти етап от механизма на увреждане, тялото на
пострадалата се е хлъзнало върху терена, като при вече намалена инерция, са получени леки
и ховърхностни охлузвания, кръвонасядания и др. мекотъканни увреждания.
Есксперта е категоричен в заколючението си, че смъртта на В. Н. А. е получане в резултат на
тежка, несъвместима с живота черепно мозъчна травма.
В показанията си пред съда свидетеля Л. М., с родство от четвърта съребрена линия по
сватовство с ищцата Р. М., сочи че е познавала починалата майка на ищцата, която била
една изключителна жена, много всеотдайна майка, работлива. Помагала много на дъщерите
си – пазарувала, готвела, гледава внуците. През последните пет-шест години ищцата Р. М. и
майка й живеели в едно домакинство. Ищците и майка им имали изключително добри
отношения помежду си. Ищците били привързани към майка си.
В показанията си свидетеля Л. М. сочи също, че ищците преживяват много тежко загубата,
опитват се да говорят за майка си, но много се натъжават, много се разстройват, като
животът им се е променил след този трагичен инцидент – станали по-затворени. По
отношение на ищцата Р. М. свидетелката заявява пред съда, че инцидента с майка й не се е
отразил на взаимоотношенията на ищцата със двамата й сина, загрижена е за тях и се стреми
да се покаже пред тях по-силна, въпреки че не е както е била преди.
В показанията си пред съда свидетеля Н. Коруков, съпруг на ищцата К. К., сочи че майката
13
на ищците била много добър човек, жизнена и много дейна. Със майката на съпругата му са
живеели десет години в един апартамент, като никога не са имали някакви пречки и
недоразумения. Свидетелят сочи, че любовта между ищците и починалата била взаимна. В
последните шест години, до кончината на В. А., другата й дъщеря – ищцата Р. М. е живеела с
нея. Винаги с най-добри чувства и с каквото е могла е помагала, както една любяща майка
се отнася към дъщерите й и съответно дъщерите към нея. Помагала е на дъщерите си като е
гледала децата, давала е съвети и въобще всичко – цялото отношение било много близко.
Ищците са разчитали на майка си за морална подкрепа и за съвети в по-трудни моменти,
когато трябвало да се вземе някое по-важно решение.
Свидетелят Коруков в показанията си пред съда сочи също, че за празници и за събития
ищците се събирали винаги с майка си, през седмица или тя идвала в дома на дъщеря си, или
те със съпругата му и децата минавали да се виждат. Сочи още, че винаги, когато нещо си
спомнят за починалата, на ищцата К. К. й се насълзяват очите,винаги се натъжава. Двете
ищци станали по-затворени. Съпругата му не е така весела както друг път и с течение на
времето се виждат някакви промени в негативен смисъл.
Съдът въз основа на становищата на страните по делото, на осн. чл. 146 ал.1 т. 4 от ГПК е
приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото- съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между собственика на лек автомобил марка „*“, модел „*“
с peг. № *** и дружеството ответник- ЗД „БУЛ ИНС” АД, въз основа на задължителен
договор „Гражданска отговорност“ по Застрахователна полица № BG/02/122003274806, със
срок на покритие от 10.11.2022 г. до 09.11.2023г.,т.е. и към момента на настъпване на ПТП,
настъпило на ***г., около 12:35 часа, в гр. Б., на кръстовището образувано от ул. „*“ и ул.
„*“.
От данните по делото се установява, че ищците са изпратели до ответника ЗД „БУЛ ИНС“
АД, Покана с вх. № НЩ-5625/18.08.2023г. за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди- психически и емоционални страдания вследствие на
загубата на тяхната майка- В. Н. А.. С писма с изх. № НЩ-6031/07.09.2023г. и изх. № НЩ-
6032/07.09.2023г., приети като писмени доказателства по делото, застрахователят е изискал
от ищците да представят допълнителни документи: влязъл в законна сила акт – Присъда,
Решение или Споразумение по наказателно дело, или Постановление за прекратяване на
наказателно производство и служебна бележка, удостоверяваща, че същото не е обжалвано-
оригинал или заверено копие; авто-техническа експертиза- оригинал или заверено копие;
Съдебно-медицинска експертиза- оригинал или заверено копие, протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум и скица към него- оригинал или заверено копие.
По делото не се представят доказателства на ищците като наследници на В. Н. А., да е било
изплащано от застрахователя- „ЗД „БУЛ ИНС”” АД, обезщетение за неимуществени вреди по
образуваната пред застархователя преписка.
При така установената въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка,
съдът въз основа на обстоен анализ на доказателствената съвкупност, при преценка на
становищата на представителите на страните и по вътрешно убеждение, съобразно
14
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, излага следните правни доводи:
По допустимостта на предявения иск:
Съдът приема, че са предявени за разглеждане обективно и субективно съединени
осъдителни искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявени от
ищците като близки роднини на починалата В. Н. А., с правно основание чл. 432, ал. 1 и 2 от
КЗ /ДВ бр.102/2015г./, при действието на който е бил сключен застрахователния договор по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил марка „*“, модел
„*“ с peг. № *** и е настъпило твърдяното застрахователно събитие, във връзка с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Съдът приема, че са предявени и искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД- за дължимата
лихва за забава върху претендираните суми като обезщетение за причинените
неимуществени вреди, считано от 07.09.2023г.- датата на отказа на ответника да заплати
заведената застрахователна претенция, до окончателното изплащане на дължимото.
Според разпоредбата на чл. 429 ал.1 т. 1 от КЗ, с договора за застраховка „гражданска
отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената с
договора сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
настъпилото застрахователно събитие. В чл. 429 ал. 3 от КЗ, предвидено е застрахователят
да дължи и лихви за забава на увреденото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ГПК, съдът служебно следи за допустимостта и
надлежното извършване на процесуални действия от страните. За допустимостта на
предявените искове съдът е длъжен да следи както към момента на депозирането на исковата
молба, така и в хода на процеса. За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на
иск е нужно да бъдат налице всички положителни процесуални предпоставки за правото на
иск и да липсват отрицателните такива.
Предявените главни осъдителни искове са за обезщетение за неимуществени вреди от
наследниците - К. К. К. и Р. К. М., низходящи на починалата при настъпило ПТП на ***г. В.
Н. А., срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр. 102 от 2015г.
С разпоредбата на цитирания законов текст е предоставено правото на увредения при
деликта или на неговите наследници, да предяви иска си за причинените му вреди не срещу
прекия извършител на увреждането, а пряко срещу застрахователя. Правото на такъв иск се
поражда от съществуването на застрахователен договор между делинквента и
застрахователя, както и от съществуването на застрахователно правоотношение между тях.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, в полза на наследниците на увредения по закон се поражда
правото на обезщетение от застрахователя, след настъпване на застрахователното събитие.
То е израз на правото да се иска обезщетение от застрахователя, който по силата на
договорната отговорност следва да ги обезщети за всички претърпени вреди. Доколкото
прякото право на увредения или на неговите наследници, установено с чл. 432, ал. 1 от КЗ,
възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от делинквента и е
15
функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице отговаря
в обема, в който отговаря и прекия причинител на вредите.
Материално легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
причинената смърт на техен близък, срещу застрахователя на делинквента, са лицата
посочени в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени /ТР № 1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д. № 1/2016г. на ОСНГТК/. Ето защо,
налице е правен интерес от предявяването на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу
застрахователя на делинквента, от наследниците по закон от първи ред /децата на
починалия/, на които е признато правото да претендират обезщетение за неимуществени
вреди, тъй като поради съществуващата близка родствена връзка с починалото от деликта
лице, те са търпели пряко, непосредствено и за продължителен период от време, значителни
по степен страдания от загубата на близкия човек, основани на съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и са навели твърдения за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни/като интензитет и продължителност/ болки и страдания.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства се установява, че водачът на
лек автомобил марка „*“, модел „*“, с peг. № ***, е имал действаща към момента на ПТП-то
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество. Поради това, ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с което е сключен договорът за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, следва да репарира вредите от
събитието, за което е сключена застраховката.
С разпоредбата на чл. 380 ал. 1 от КЗ е предвидено задължение на лицето, което иска да
получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция като предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по
която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. В случая това задължение е
изпълнено от ищците.
По делото няма данни обезщетение за неимуществени вреди да е било доброволно
изплатено на ищците от ответното дружество, поради което и предвид надлежната
процесуална легитимация на страните, предявения иск за неимуществени вреди с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ е процесуално допустим.
По основателността на предявения иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 493 ал. 1 т. 1 от КЗ застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди, в това число пешеходци, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
16
движение или престой, между които и неимуществените и имуществените вреди вследствие
на телесно увреждане или смърт.
Според разпоредбата на чл. 493а от КЗ в случаите на смърт на пострадалото лице се дължи
обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди вследствие смъртта на пострадалото лице.
С разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото
лице или неговите наследници, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя е необходимо да се установи, че към момента на
увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, както и да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Във връзка с основателността на предявения иск по чл. 432 ал.1 от КЗ, следва да се установи
при пълно и главно доказване наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
отговорността на застрахования деликвент спрямо увредените ищци- извършване на
противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите /управление на МПС в
нарушение правилата на ЗДвП и ППЗДвП и причиняване на ПТП и телесни увреждания на
лице/; вредоносен резултат /причиняване на неимуществени вреди за ищците- болки и
страдания от смъртта и загубата на близък роднина/; причИ. връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат. Вината на делинквента се предполага до доказване на
противното /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, като в процесуална тежест на ответника е нейното
оборване.
Въз основа на събраните доказателства и най-вече въз основа на заключението на експерта
по приетата по делото СТЕ, съдът счита за безспорно установена и доказана по делото
вината на водача на л.а. марка „*“, модел „*“, с peг. № *** – Н. А. Л., за ПТП, настъпило на
***г., около 12:35 часа, в гр. Б., на кръстовището образувано от ул. „*“ и ул. „*“, в резултат
на което е причинена смъртта на В. Н. А.. Доказа се по безспорен и несъмнен начин
противоправното поведение на деликвента, изразяващо се в нарушение на правилата на чл.
20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП, чл. 116 ал. 1 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП. Същият е станал
причина за настъпването на ПТП, тъй като съобразно императивните разпоредби на чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП водачът е бил длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно
средство, което управлява и да се съобрази с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да намали скоростта или да спре, когато възникне опасност за движението- в
случая пресичаща пътното платно пешеходка, движеща се по пешеходна пътека тип „Зебра“,
на ул. „*“ в гр. Б., от дясно наляво по посока на движението на автомобила. Водачът на
процесното ППС не е съобразил и задължението, което му е вменено с разпоредбата на чл.
116 ал. 1 от ЗДвП- да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и не е съобразил
17
задължението си като водач на ППС, предвидено в чл. 119, ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП – при
завиване да пропусне пешеходците, респ. при приближаване към пешеходна пътека да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре.
Установява се от събраните по делото доказателства, както и от заключението на експерта
по приетата САТЕ, че Н. А. Л. е бил правоспособен водач и се е движел със скорост
разрешена за този участък от пътя. Въпреки, че е имал техническа възможност да
предотврати удара при своевременно задействане на спирачната система, същият не е
реагирал своевременно, като е задействал спирачната система на автомобила едва след
удара, не е дал предимство на движещата се по пешеходната пътека В. Н. А..
Предприемайки завой на ляво е ударил долната част на тялото на В. Н. А., при което същата
след падане върху капака на автомобила и след това на пътното платно, е получила тежка
черепно-мозъчна травма, в резултат на което е починала, въпреки проведеното болнично
лечение.
С оглед изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лек автомобил марка „*“,
модел „*“, с peг. № *** – Н. А. Л. е в противоречие с предписаното в цитираните норми на
ЗДвП поведение и същото е противоправно, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В
процеса не е оборна презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ответното застрахователно
дружество не представи по делото доказателства, които да опровергават презумпцията за
виновност на водача на процесното ППС при осъществяването на деликта по смисъла на чл.
45 ал. 2 от ЗЗД, а още по-малко доказателства, които да изключват отговорността му за
извършения деликт.
Съдът въз основа на събраните доказателства в тяхната съвкупност, намира че е осъществен
фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на
водача на лек автомобил марка „*“, модел „*“, с peг. № ***, по отношение на причинените
на ищците вреди от процесното ПТП.
От представените и приети като писмени доказателства- медицински документи и
констатациите на приетата, като обективно и компетентно изготвена СМЕ, се установи и
доказа по безспорен и несъмнен начин, че в резултат на процесното ПТП, на майката на
ищците- В. Н. А., която е била пешеходец на пътен участък в гр. Б.- кръстовището
образувано от ул. „*“ и ул. „*“, като е пресичала по пешеходна пътека тип „Зебра“, са били
причинени травматични увреждания- тежка черепно-мозъчна травма– кома, счупване на
черепни кости, тежка контузия и притискане на мозъка, голям кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, тежък мозъчен оток,
кръвонасядане по меките черепни покривки на главата в дясно тилно-слепоочно; гръдна
травма – счупване на две ребра в лявата гръдна половина; счупване на тазови кости –
счупване на срамната кост в дясно; охлузване по предновъншната повърхност на лявото
коляно, които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП на ***г. и които
са довели до смъртта на В. Н. А..
Не се установи и доказа по делото наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
18
страна на пострадалия В. Н. А.. Ответникът не представи доказателства в подкрепа на
твърдението си за съпричиняване на настъпилия от ПТП вредоносен резултат от страна на
пострадалата. Наред с това следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 119,
ал. 5 от ЗДвП при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е нарушил правило от ЗДвП, имащо
отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване
на съответното произшествие.
Със задължителната си тълкувателна практика: ПП № 4/1961г. на ВС и ПП № 5/1969г. на ВС
е очертан кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай
на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като
на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено
дете или живелите на съпружески начала лица. Възможността за обезщетяване на други
лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне като изключение– само
за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.
Съгласно приетото в ТР № 1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци
и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще
е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961г. и № 5/1969г. Обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания.
В настоящия случай исковите претенции за присъждане на обезщетение в резултат на
настъпило на ***г. ПТП, вследствие на което е починала В. Н. А. са предявени от нейните
дъщери – К. К. К. и Р. К. М., които безспорно са от най-близкия кръг от близки на
починалата, на които е предоставена от закона възможността да претендират обезщетение за
смъртта на родителя си. Следователно ищците са активно процесуално легитимирани да
19
предявят пред съда иск срещу застрахователя на МПС, управлявано от водача деликвент, за
да искат обезщетяването им за неимуществени вреди за действително претърпените от тях
болки и страдания във връзка със загубата на тяхната майка.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда „по
справедливост“. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищците да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Според ППВС № 4/23.12.1968г. понятието
„справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи
отражение върху психиката и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. При причиняване на смърт, за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, освен отчитането на конкретните обществено-икономически и
социални условия в страната към момента на увреждането, от значение е най-вече личната и
емоционална връзка между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди. Релевантни са конкретно установените изживявания на ищеца,
обусловени и от обстоятелствата във връзка с настъпването на смъртта на увредения,
възрастта на лицата, отношенията между пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо
домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в
изключително близка емоционална връзка и редица други обстоятелства.
Критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а винаги се
определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава.
Съдът намира исковите претенции за доказани по основание. Очевидно начина по който е
лишена от живот В. Н. А., предизвиква неизмерими душевни терзания у нейните дъщери –
К. К. К. и Р. К. М..
Претърпяната неочаквана загуба на майка им, към която били изключително привързани,
безспорно е рефлектирала негативно върху емоционалната сфера на дъщерите К. К. К. и Р.
К. М.. Ищците са разчитали на майка си за морална подкрепа и за съвети в трудни моменти.
Майка им е помагала на семействата им с каквото може, като Р. К. М. живеела заедно с
майка си в последните шест години, а ищцата К. К. К. взаимно си гостували с нейната майка
през седмица. Установи се по делото от събраните гласни доказателства, че между майката и
нейните дъщери са съществували топли отношения, изпълнени с взаимна обич и доверие,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Внезапната смъртта на майката е била
преживяна от дъщерите изключително тежко, като според свидетелските показания
съществено е променила начина им на живот. Оставила е тежък отпечатък върху тяхната
емоционална сфера, повлияла е на социалния им живот. Същите са станали затворени и
некуманикативни дори в кръга на най- близките си от семейството. Емоционалните им
страдания били толкова силни, че дори темата за смъртта на майката умишлено се
20
избягвала, тъй като предизвиквала веднага растройване и сълзи и душевен дискомфорт за
продължително време. След смъртта на майката, у дъщерите се установили чувства на тъга
и усещане за празнота.
Съдът, като съобрази характера и тежестта на всички увреждания, пряка и непосредствена
последица от деликта и конкретните индивидуални и субективни изживявания на всяка от
ищците, възрастта на починалата, обстоятелството, че ищцата Р. К. М. е била в едно
домакинство с майка си, както и обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП-то
икономическите условия в страната се характеризират с интензитет на инфлацията и
значително поскъпване на живота, намира че претенцията на ищцата Р. К. М. е основателна
до размер от 110 000 лв., а на ищцата К. К. К. – до размера от 90 000 лв. При определяне на
размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази и актуалната съдебна практика на ВКС
при постановяване от съдилищата на решения по сходни казуси и съотнесени към същия
период от време на настъпване на деликта.
Над уважения от съда размер, до размера претендиран с исковата молба, предявените искове
за неимуществени вреди са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени от съда като
прекомерни и завишени.
По предявените искове за законна лихва:
Като законна последица от решението и доколкото е поискано изрично с исковата молба
следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение.
Видно от данните по делото ищците са предявили застрахователни претенции пред
ответното застрахователно дружество на 18.08.2023г. С писма от 07.09.2023г.
застрахователят е изискал от ищците да представят допълнителни документи: влязъл в
законна сила акт- присъда, решение или споразумение по наказателно дело, или
постановление за прекратяване на наказателно производство и служебна бележка,
удостоверяваща, че същото не е обжалвано- оригинал или заверено копие; авто-техническа
експертиза- оригинал или заверено копие; съдебно-медицинска експертиза- оригинал или
заверено копие, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица към него –
оригинал или заверено копие.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното
обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: т. 1 - изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 - изтичането на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ /тримесечен от предявяване на претенцията пред застрахователя/, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, изискващ изрично уведомление от
застрахователя.
В чл. чл. 106, ал. 3 КЗ не е посочен вида на доказателствата, които следва да се представят с
писмената застрахователна претенция, освен тези относими към основанието и размера на
претенцията за обезщетение. Несъмнено- влязлата в сила присъда, решение, споразумение
по наказателно дело и постановление за прекратяване на наказателно производство срещу
21
делинквента, има отношение към основанието на претенцията срещу застрахователя, но
разпоредбата на чл.497 от КЗ, във вр. с чл. 106 ал. 3 КЗ, следва да се тълкува че
пострадалият дължи представяне пред застрахователя на обективно
съществуващи доказателства към момента на предявяване на застрахователната претенция и
задължителни за произнасянето на застрахователя по същата. Страната не следва да е
отговорна за непредставяне на доказателства, които нито съществуват към момента на
отправеното искане, нито са задължително условие за присъждане на обезщетение, респ. за
разглеждането на пряк иск за присъждане на такова, при отказ на застрахователя. В случай,
че застрахователят има основателни съмнения относно наличието на деликт, вкл. като
осъществен от конкретно посоченото в претенцията лице - делинквент, същият има правото
да откаже застрахователно обезщетение.
В настоящият случай съдът счита, че неосноватлено от страна на „ЗД „БУЛ ИНС” АД са
били задължени заявилите претенция за заплащане на обезщетение наследници на
починалата В. Н. А., да представят писмени доказателства които не съществуват към
момента на заявяване на претенцията, поради което същите обективно е невъзможно да
бъдат представени. Поради изложеното съдът намира, че в настоящия казус обезщетение за
забава върху застрахователното обезщетение, в размер на законната лихва се дължи считано
от 07.09.2017г. (така както е поискано и уточнено с допълнителната искова молба), с оглед
неоснователно дадените от застрахователя указания на заявителите- за представяне на
допълнителни доказателства които обективно е било невъзможно да бъдат изпълнени.
По разноските:
При този изход по делото и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“
АД, следва да бъде осъдено да заплати по сметката на ОС Б., дължимата държавна такса
върху уважената част от предявените искове, в размер на 8 000,00лв., както и да заплати по
сметката на ОС Б. и част от разноските за вещи лица, направени от бюджета на съда,
съразмерно с уважената част от иска, в размер на 648.75лв. тъй като ищците са освободени
от заплащането на такси и разноски по делото пред първата съдебна инстанция.
Следва да бъде осъдено ЗД „БУЛ ИНС“ АД, да заплати на ищците сторените по делото
разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от предявените искове.
Съобразно списък на разноските представен по делото, ЗД „БУЛ ИНС“ АД следва да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищците по делото – адв. П. В. Р.,
сумата от 13 812,5лв. дължима като адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по чл. 38 ал. 2 от ЗА, за сторените разноски пред Окръжен съд Б..
Ответникът е представил списък на разноските за сумата от 27 420,00лв., от която 22
640,00лв. за адвокатско възнаграждение, 750,00лв. за експертизи и 30лв. за свидетел.
Ответникът е представил и молби за заплатени разноски за експертизи за сумата от
438,00лв., които са несвоевременно представени. Поради това, следва да бъдат осъдени
ищците, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, съдебни
разноски за пред Окръжен съд Б., в размер на 10 282,50лв., съразмерно на отхвърлената част
от предявените искове.
22
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Лозенец“, ж.к. „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от
изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К., да заплати на Р. К. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, обезщетение в размер на 110 000лв. /сто и десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от нея
душевни и емоционални болки и страдания в резултат на загубата на нейната майка В. Н. А.,
вследствие на ПТП, настъпило на ***г., около 12:35 часа, в гр. Б., на кръстовището
образувано от ул. „*“ и ул. „*“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.09.2023г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
неимуществени вреди в останалата му част – над уважения размер от 110 000,00лв. до
заявения размер от 160 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Лозенец“, ж.к. „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от
изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К., да заплати на К. К. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, обезщетение в размер на 90 000лв. /деветдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от нея
душевни и емоционални болки и страдания в резултат на загубата на нейната майка В. Н. А.,
вследствие на ПТП, настъпило на ***г., около 12:35 часа, в гр. Б., на кръстовището
образувано от ул. „*“ и ул. „*“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.09.2023г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
неимуществени вреди в останалата му част – над уважения размер от 90 000,00лв. до
заявения размер от 160 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ж.к. „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К., да заплати по сметка на
Окръжен съд Б., дължимата държавна такса в размер на 8 000.00лв., начислена върху
уважената част от предявените искове, както и да заплати по сметка на Окръжен съд Б. и
разноските за вещи лица, платени от бюджета на съда, в размер на 648.75лв., съразмерно на
уважената част от предявените искове
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ж.к. „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К., да заплати на адв. адв.
П. В. Р., сумата от 13 812,5лв., предсавляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв пред Окръжен съд Б..
23
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3, от ГПК, К. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес
*** и Р. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ж.к.
„Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от изпълнителните директори С. С.
П. и К. Д. К., сумата от 10 282,50лв., представляваща разноски пред Окръжен съд – Б.,
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
24