№ 886
гр. Пловдив, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300501279 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Й.П.К. в качеството му на ЕТ с
фирма „Г. – 53-Й.К.“, ЕИК ********* срещу решение № 1083/13.03.2023г. по
гр.д. № 7929/2022г. по описа на РС Пловдив, ХХІ гр.с., с което е отхвърлен
предявения иск от Й.П.К. в качеството му на ЕТ с фирма „Г. – 53-Й.К.“, ЕИК
********* против „М. – 2003“ ЕООД, ЕИК ********* иск за признаване за
установена в отношенията между страните дължимостта на сумата от 1080
лева – главница, представляваща възнаграждение за транспортна услуга, за
която е издадена фактура № 1843/11.01.2019г., ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в съда – 29.03.2022г. до погасяването, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
2809/12.04.2022г. по ч.гр.д. № 4405/2022г. на ПРС.
Решението се обжалва изцяло.
Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че страните по делото са били в трайни търговски отношения,
свързани с транспортни услуги на стоки, като за процесното възнаграждение
и транспортни услуги е била издадена фактура от 11.01.2019г. с настъпил
1
падеж. Възразява се, че при пълно главно доказване е доказан твърденият
договор за превоз на стоки и изпълненията на задълженията по него чрез
разпита на свидетел пред Районен съд - Пловдив. Сочи се, че фактът, че
фактурата не е осчетоводена при ответника, не е включена в дневниците и не
е ползвано правото за приспадане на данъчен кредит, е проблем на воденето
на счетоводството от ответника, за което ищецът не носи отговорност. Иска
се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който решението се
намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване.
Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Ищецът ЕТ с фирма „Г. – 53-Й.К.“, твърди трайни търговски
отношения, свързани с транспортни услуги на стоки за ответника „М. – 2003“
ЕООД. Въпреки извършен на 09.01.2019г. превоз с дестинация гр. Р. – с. В. –
с. Й. и получаване на стоките /живи птици – патици/ без възражения,
ответникът не платил дължимото възнаграждение от 1080 лева с ДДС, за
която била издадена фактура № 1843/11.01.2019 г., с настъпил падеж.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че страните по
делото са били в трайни търговски отношения, свързани с транспортни
услуги на стоки, като за процесното възнаграждение и транспортни услуги е
била издадена фактура от 11.01.2019г. с настъпил падеж. Както и че фактът,
че фактурата не е осчетоводена при ответника, не е включена в дневниците и
не е ползвано правото за приспадане на данъчен кредит, е проблем на
воденето на счетоводството от ответника, за което ищецът не носи
отговорност.
Правилно ПРС е кредитирал приетата ССЕ, която заключава, че
2
фактурата не е осчетоводена от ответника, не е включена в дневниците и не е
ползвано правото на приспадане на данъчен кредит. Няма данни и да е
получена. Ето защо, тя и отразеното в нея /единственото писмено
доказателство относно процесната транспортна услуга/ не доказва пълно и
главно наличие на твърдяното търговско отношение. Правилно ПРС приема,
че непротиворечивата съдебна практика на ВКС - Решение № 166/26.10.2010
г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по
т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др., приема, че само по себе си,
отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството, включването им
в дневника за покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит по тях -
представляват недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното
съществуване. А в казуса тези факти не са доказани, напротив опровергани са
от приетата ССЕ посочена по-горе.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при пълно главно
доказване е доказан твърденият договор за превоз на стоки. Както
неосчетоводената фактура от ответника, така и неясните показания по време и
конкретни факти относно твърдения превоз на св.П.К. не доказва при пълно и
главно доказване иска. Освен това свидетелката е съпруга на ищеца, тоест
заинтересувана е от изхода на делото. Ето защо правилно ПРС е приел, че
иска не е доказан и го е отхвърлил. С оглед на горното решението следва да се
потвърди.
Предвид изхода на делото правото на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо на основание чл.78
ал.3 от ГПК на ответника по иска „М. – 2003“ ЕООД следва да се присъдят
направените разноски за въззивното дело от 400 лева за реално платен
адвокатски хонорар /л.14/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1083/13.03.2023г. по гр.д. № 7929/2022г.
по описа на РС Пловдив, ХХІ гр.с.
ОСЪЖДА Й.П.К. в качеството му на ЕТ с фирма „Г. –53-Й.К.“, ЕИК
********* със седалище гр.Р., ул.*** да заплати на „М. – 2003“ ЕООД, ЕИК
3
*********, седалище гр. Пловдив, *** сумата от 400 лева за разноски
направени по въззивното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4