О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../…..…... 2019
г.
гр.
Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен
състав в
закрито заседание, проведено на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно
търговско дело № 1930 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 75260/16.10.2019
г., депозирана от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, с рег. № ********* чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, Сгр. 14, действащ чрез
процесуалния си представител юрк. П П, против решение № 3855/17.09.2019
г., постановено по гр. д. № 15454 по описа за 2018 г. на РС-Варна, с което
изцяло са отхвърлени, предявените от въззивника срещу Ж.Т.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, действащ чрез особения си представител адв. В Б, обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл.
86, ал .1 от ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: 723.06 лева
(седемстотин двадесет и три лева и шест стотинки), представляваща дължима и
незаплатена главница по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта MasterCard
– CARD
– 12895918 от 28.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението,
сумата в размер на 149.44 (сто четиридесет
и девет лева и четиридесет и четири стотинки) лева, представляваща
възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.07.2017 г. до 07.12.2017 г.,
сумата в размер на 37.51 (тридесет и седем лева и петдесет и една стотинки)
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.12.2017 г. до 11.06.2018 г.,
за които суми е издадена Заповед № 5049 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 10090/2018 г. по описа на РС-Варна.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил
отговор с вх. № 86287/21.11.2019 г. от въззиваемата страна Ж.Т.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез особения представител адв. В Б.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.
261 от ГПК и е надлежно администрирани, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие
на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
II. По доклада на
въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се навеждат доводи
за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и
процесуален закон, като приетите за установени фактически положения не
съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Поддържа
се, че изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на доказаност на
изпълнението на задължението на кредитора да предостави заетата сума – предмет
на процесния договор, са неправилни, доколкото към доказателствения материал е
приобщено заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, включително и
месечни извлечения по револвиращия кредит. Твърди се, че съдът не е изложил
аргументи досежно крайните си изводи за неусвояване на претендираните суми,
които са в отклонение от приетата и неоспорена от страните ССчЕ.
Въззивникът излага доводи за това,
че са доказани всички елементи от фактическия състав на договорната отговорност
на длъжника, поради което отхвърлянето на предявените установителни искове е
неправилно. Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло и вместо него
постанови ново, с което уважи исковата претенция на кредитора, както и да
присъди сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В
отговора на въззивната жалба се излагат доводи за правилността на
постановеното от РС-Варна решение. Поддържа се, че въззивната жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение а обжалвания
съдебен акт да се потвърди. Счита, че фактът на усвояване на претендираните
суми не е установен от ищеца по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване. Счита, че първоинстанционния съд е извършил цялостен анализ на
доказателствата по делото както поотделно, така и в съвкупност.
Страните не
са обективирали искания по доказателствата.
Въззивната жалбата е
надлежно администрирана. Разноски за покриване на възнаграждението на адвоката
за тази инстанция обаче не са осигурени предварително, поради което въззивният
съд следва да отстрани този пропуск, като укаже на заинтересования въззивник
необходимостта от авансиране на сума от 300.00 лева за заплащане на минимален
размер на адвокатската услуга на назначения особен представител по защита
интереса на въззиваемия, с предупреждение, че при неизпълнение на това
задължение жалбата ще бъде върната, а производството прекратено.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание
чл. 267, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивна жалба с вх. № 75260/16.10.2019
г., депозирана от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, с рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост”
4, Бизнес Парк София, Сгр. 14, действащ чрез процесуалния
си представител юрк. П П,
против решение № 3855/17.09.2019
г., постановено по гр. д. № 15454 по описа за
2018 г. на РС-Варна.
УКАЗВА, на основание чл. 101 от ГПК, на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, с рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, Сгр. 14, че
разходите по защита на въззиваемия от особен представител, назначен по реда на
чл. 47, ал. 6 от ГПК, се авансират от насрещната страна като ЗАДЪЛЖАВА въззивника в едноседмичен срок от
уведомяването да представи доказателства за внесени по депозитна сметка на
Окръжен съд - Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: ***,
IBAN: ***, разноски в
размер на 300.00 лева
за възнаграждение на особен представител на въззиваемия за настояща инстанция.
ПРЕДУПРЕЖДАВА въззивника, че при неизпълнение на указанията в срок въззивната жалба
ще бъде върната и производството по в. т. д. № 1930 по описа за 2019 г. на
ОС-Варна ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА производството по въззивно търговско дело № 1930/2019 г. по описа
на Окръжен съд - Варна, ТО, II въззивен съдебен състав за 22.01.2020 г. от 13:30 часа, за която дата и час
да се призоват
страните, ведно с препис от
настоящото определение, а
на въззивника се връчи и препис
от постъпилия писмен отговор
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.