Присъда по дело №1025/2023 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ
към присъда № 49/ 17.10.2023г. по НОХД № 1025 по описа на
Районен съд град Монтана за 2023 година, четвърти наказателен състав.
С обвинителен акт на Районна прокуратура град Монтана подсъдимият
РАК с ЕГН ********** е обвинен в това, че след като е осъден с решение
по гражданско дело № 1766/2019г. по описа на РС-Монтана, влязло в законна
сила на 18.01.2020 г. да издържа свои низходящи- син ДРА, роден на
ХХХХХг., дъщеря АРА, родена на ХХХХХг. и син СРА, роден на ХХХХХг.
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, както следва - по отношение на ДРА - 17 месечни вноски по 155,00
лева на обща стойност 2 635,00 лева, по отношение на АРА- 17 месечни
вноски по 155,00 лева на обща стойност 2 635,00 лева и по отношение на
СРА- 17 месечни вноски по 155,00 лева на обща стойност 2 635,00 лева или
общо сумата от 7 905,00 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Моли съда да признае подсъдимият
за виновен, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 4
месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Пострадалите лица, редовно призовани не се явяват в разпоредителното
заседание. В законоустановения срок в деловодството на съда, не е
постъпило писмено искане за конституирането им в качеството на
граждански ищци или частни обвинители.
Подсъдимият РАК се признава за виновен и признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да
не се събират доказателства за тези факти. Назначеният му служебен
защитник – адв. КК от АК Монтана, моли съда на наложи наказание
„пробация“.
Производството се разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от
НПК /чл.371 т. 2 от НПК/ - съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 372,
ал. 4 във вр. с чл. 371, ал. 2 от НПК съдът установи, че самопризнанието се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт
Съдът, като взе предвид изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт, самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, приема за установено следното:
С решение по гражданско дело № 1766/2019г. по описа на РС-Монтана,
влязло в законна сила на 18.01.2020 г. подсъдимият К е осъден да издържа
свои низходящи- син ДРА, роден на ХХХХХг., дъщеря АРА, родена на
ХХХХХг. и син СРА, роден на ХХХХХг. Месечната сума за издръжката на
1

всяко едно дете е в размер на 155,00 лева. В периода от влизане на решението
в сила – 18.01.2020 г. до 18.06.2021 г. подсъдимият не изплатил нито една
месечна вноска. В този период подсъдимият е имал задължението съгласно
горепосоченото съдебно решение да заплати по 17 месечни вноски за
издръжка на всяко от децата си на стойност 2635,00 лева всяка или общо за
тримата 7 905,00 лева.
След подадена жалба от ЙАК - майка и законна представителка на
децата било образувано досъдебно производство в РУ Монтана № 520/2021
година. В хода на разследването подсъдимият е привлечен в качеството на
обвиняем като признал, че действително държи горепосочената сума за
издръжка на трите си деца от брака си с ЙАК.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост на подсъдимия,
същият е неосъждан.
В хода на досъдебното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения водещи до ограничаване правата на страните.
Горепосочената фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената
част на обвинителният акт, същата се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и тъй като съдебното производство
протече по реда на член 371,т.2 от НПК, в хода на съдебното производство не
се събираха доказателства за нея.
Анализът на доказателствения материал води до извода, след като е
осъден с решение по гражданско дело № 1766/2019г. по описа на РС-
Монтана, влязло в законна сила на 18.01.2020 г. да издържа свои низходящи-
син ДРА, роден на ХХХХХг., дъщеря АРА, родена на ХХХХХг. и син СРА,
роден на ХХХХХг. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, както следва - по отношение на ДРА - 17
месечни вноски по 155,00 лева на обща стойност 2 635,00 лева, по отношение
на АРА- 17 месечни вноски по 155,00 лева на обща стойност 2 635,00 лева и
по отношение на СРА- 17 месечни вноски по 155,00 лева на обща стойност 2
635,00 лева или общо сумата от 7 905,00 лева.
От субективна страна подсъдимият К е действал при форма на
вината пряк умисъл, съгласно чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Съзнавал е, че
осъден с влязла в сила присъда да издържа свои низходящи – трите си деца от
брака му с ЙАК, но въпреки това в периода от 18.01.2020 година до
18.06.2021 година не е изплатил нито една месечна вноска на обща стойност
7905,00 лева. С това си поведение подсъдимият РАК е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от
НК.
Съдът като преценява обществената опасност на дееца, счита, че се
касае за личност с ниска степен на обществена опасност, имайки
предвид обстоятелството, че не е осъждан за извършени престъпления от
общ характер, че изразява искрено съжаление за случилото се и заявява, че не
е изпълнил задължението си към своите деца поради липса на финансови
2

средства. Гореизложеното съдът приема за смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът приема, че като отегчаващи вината обстоятелства следва да бъдат
отчетени броят на неплатените издръжки и общата сравнително голяма
неизплатена сума. С оглед гореизложеното, настоящият съд намира че не са
налице хипотезите на член 55 от НК, т.е. няма наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят
приложението на тази разпоредба. Имайки предвид личността на подсъдимия
и конкретните особености на настоящия случай, наказанието следва да бъде
определено при условията на член 54,ал.1 от НК, като на подсъдимия РАК
бъде наложено по-тежкото алтернативно предвидено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, което на основание член 66,ал.1 от НК да
бъде отложено за срок от три години. Тъй като производство е протекло по
реда на член 371,т.2 от НПК, така определеното и индивидуализирано
наказание, съгласно разпоредбата на член 58а, ал. 1 от НК следва да бъде
намалено с една трета, като на подсъдимия се наложи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от четири месеца, което на основание член 66,ал.1 от НК да
бъде отложено за срок от три години.
По отношение на алтернативно предвиденото наказание „пробация“
съдът намира, че същото не следва да бъде налагано. Видно от приложените
материали по досъдебното производство – подсъдимият К няма регистриран
актуален постоянен и настоящ адрес след развода си. Същият работи като
наемен работник в България и чужбина, като в хода на досъдебната фаза е
обявяван за издирване. Към момента на постановяване на присъдата
подсъдимият продължава да е с неактуален настоящ и постоянен адрес. Тези
обстоятелства практически възпрепятстват възможността да бъде наложено
спрямо него алтернативно предвиденото наказание „пробация“, което в
конкретния случай макар и при съобразяване на принципите на
индивидуализация да съответства в по-голяма степен на целите на
генералната превенция, би било неефективно поради, невъзможността същото
да бъде реално изтърпяно, поради липсата на актуален настоящ адрес на
подсъдимия и честата смяна на местопребиваването на лицето, свързано с
начина му на работа и препитание. Налагането на наказанието „пробация“ на
практика би наложило за подсъдимия К ограничения по-големи отколкото
реално наложеното в случая наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца и отложено по реда на член 66,ал.1 от НК с изпитателен срок
от три години. Съобразявайки разпоредбата на член 43а от НК и заявеното от
подсъдимия настоящият съд намира, че с оглед личността на подсъдимия в
конкретния случай наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца и отложено по реда на член 66,ал.1 от НК с изпитателен срок
от три години се явява по-леко от алтернативно предвиденото наказание
„пробация“ и неговото налагане в по-голяма степен би постигнало целите на
индивидуалната превенция при определяне на наказанието.
Мотивиран от гореизложеното съдът определи и индивидуализира така
наложеното от него наказание в конкретния случай.
3

С оглед вида на производството не е конституиран граждански ищец. В
хода на досъдебното производство не са правени разноски, не са приобщени
веществени доказателства.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	49
Дата:	17 октомври 2023 г. (в сила от 2 ноември 2023 г.)
Съдия:	Даниел Псалтиров

Дело:	20231630201025
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 август 2023 г.

Присъда по дело №1025/2023 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите