Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 07.12.2020 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Районен съд- Радомир,
гражданска колегия, втори състав, в публично заседание на 29 септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
Районен
съдия: Антон Игнатов
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 1340 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл.
чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл.
86 ЗЗД.
По изложени в исковата молба
обстоятелства ищцовото дружество „В и к.” ООД, гр. П. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника В.О.Д., че
дължи на дружеството сумата в размер на 1047,94 лева за доставена и отведена,
но незаплатена вода, в жилище на адрес: с. Д., общ. Р., с абонатен № ., от
която сума главница в размер на 894,59 лева за периода от 14.12.2015 г. до
15.08.2019 г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 153,35 лева
за периода от 19.02.2016 г. до 03.10.2019 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата, като осъди ответника да заплати и направените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил предявените искове по
основание и размер, с твърдения, че е собственик на процесния имот, но не е
ползвал услугите, доставяни от ищеца, поради което счита начислените суми за
недължими. Ответникът е оспорил приложените от ищцовата страна писмени
документи, като сочи, че карнетите, съхранявани у ищеца, не са подписани от него.
Направил е и възражение за изтекла погасителна давност и наред с това твърди,
че не живее на посочения адрес в с. Д., а живее постоянно в гр. Р., като сочи,
че ползва бунар, от който ползва вода, когато се наложи. Сочи, че било
допуснато нарушение на Наредба № ./2004 г. и Общите условия на оператора, тъй
като в карнетите нямало подпис на ответника или негов представител, поради
което счита, че не може да се приеме, че начисляването е законосъобразно.
Твърди, че никога не е отказвал да осигури достъп до имота, както и че не бил
уведомяван по предвидения в Общите условия ред за датата и часа на регулярния
отчет, за да присъства на място, като служебното начисляване на количеството
изразходвана вода било извършено от ищеца незаконосъобразно, тъй като същото
можело да се приложи само при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера.
Поради изложеното в отговора смята,
че вземането по предявените искове е недължимо и моли съда да постанови
решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното към настоящото
дело ч. гр. дело № ./2019
г. по описа на РдРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството - ищец е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, като в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение.
По делото са
представени и приети Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на „Водоснабдяване и канализация“ ООД и справка - извлечение за
ползваното количество питейна вода за процесния водоснабден имот.
По делото е представено и заявление
от 01.04.2015 г. от В.О.Д. до „В. и к.“ ООД, гр. П., с искане за откриване на
партида за питейна вода за имот, находящ се в с. Д., общ. Р., обл. П., както и договор
от 03.04.2015 г., сключен между„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. П. и В.О.Д.,
с предмет доставка на питейна вода във водоснабден имот, находящ се с. Д., общ. Р., обл. П..
Видно е от представената по делото
декларация по чл. 14 ЗМДТ, че процесният имот, находящ се в с. Д., общ. Р.,
обл. П., е деклариран от В.О.Д..
По делото са представени и предписание
от 14.06.2013 г. от ищцовото дружество до наследниците на О.Х. Д. за смяна на
партида и поставяне на водомер във водоснабден имот, находящ се в с. Д., общ. Р.,
обл. П., както и акт за снемане за ремонт от 24.04.2015 г. на водомер, находящ
се в процесния водоснабден имот.
По делото са представени показания
на карнетите за процесния период, като видно от същите за клиент с абонатен № 3022053
е посочен именно ответникът В.О.Д.. Записванията в представените карнети са за
периода от 24.04.2015 г. до 11.01.2019 г., а също така е видно, че е извършвано
реално отчитане на водомера и в карнетите е отразено реално изразходваното
количество.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите В. М. и Ч. Димов.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран
по делото доказателствен материал.
От
заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно
-счетоводна експертиза се установява размерът на начислените за процесния
период суми за питейна вода, общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е
констатирало платени суми, относими към исковия период, като изрично е
посочило, че в процесния имот консумираната вода е отчитана по показания на водомера. В заключението си е посочило, че
за периода от 14.12.2015 г. до 15.08.2019 г. за процесния водоснабден имот, находящ се в с. Друган, общ. Радомир, стойността на ползваната, но
незаплатена питейна вода е 894,59 лева, като
лихвата за забава на месечните плащания за периода от 19.02.2016 г. до 03.10.2019 г. е в
размер на 153,35 лева.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно -техническа експертиза се установява,
че процесният имот е свързан с водоразпределителната мрежа на с. Д., общ.
Радомир, като отчетеният номер на водомера е 124916, с номер на пломба – ., като
същите съвпадат с данните, описани в карнета. Пломбата е в ненарушена цялост.
От заключението по назначената и
изслушана в хода на производството съдебно -почеркова експертиза се установява,
че подписите, положени в графата „П.“ в карнет №. за абонатен №., не са
изпълнени от В.О.Д..
Съдът
кредитира заключенията, като неоспорени от страните и дадени от вещи лица, в чиято компетентност и
безпристрастност няма основания да се съмнява.
Приетото за
установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по
същество искът е частично основателен по следните съображения:
За уважаване
на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството потребител на В и
К услуги на ответника, както и обстоятелството, че на
посочения в исковата молба адрес са доставяни, респ. консумирани В и К услугите
в размерите, претендирани с исковата молба.
Според чл. 3 от Наредба № ./14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата) потребители на
услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Между страните не съществува спор, а
се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че ответникът е потребител
на В и К услуги, предоставяни от ищеца, в качеството си на собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.
1 от посочената Наредба, получаването на В и К услугите се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен
регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор.
С Общите условия за получаване на услугата В и К, в конкретния случай одобрени
с решение № /09.06.2006 г. на ДКЕВР, се определят правата и задълженията на
оператора и на потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при
неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за
осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите,
както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти. Съгласно
ал. 2 на чл. 8 от Наредбата, операторите задължително публикуват одобрените Общи
условия най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп
до тях. Ал. 3 на чл. 8 от Наредбата предвижда, че Общите условия влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В срок до 30
дни след влизането в сила на Общите условия потребителите имат право да
направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия
се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в
едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила Общите
условия.
По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което
съдът приема, че Общите условия, приложени по делото и одобрени с решение № .09.06.2006
г. на ДКЕВР, са приложими в отношенията между същите. Поради това договорът се
счита сключен при определените от дружеството Общи условия от момента, в който
потребителят бъде присъединен към В и К мрежата и започне да потребява вода от
същата.
Предвид представените по делото
доказателства, съдът намира, че е установено и доказано, че ответникът е
задължено лице за доставената, ползвана и отведена питейна вода за процесния
период за гореописания имот.
На следващо място, съгласно чл. 32,
ал. 1 и ал. 4 от Наредба № /14.09.2004 г. В и К услугите се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а
отчетените данни по ал. 2 и 3 (в случая на индивидуалния водомер на
ответницата) се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя
или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Съгласно посочената разпоредба, карнетът е единственият документ, удостоверяващ
по безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги. Карнетът е частен
удостоверителен документ, който ако е подписан от потребителя, удостоверява
отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на
отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери.
Съгласно чл. 23, ал. 4 от Общите
условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или
на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва
от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се
посочват трите имена и адресът на свидетеля. Доказателства, че потребеното
количество питейна вода, начислена с процесните фактури, е отчетено по горния
детайлно разписан ред, ищецът не е ангажирал, въпреки направеното оспорване от
ответника и откритото производство по оспорване на представените карнети.
Представените карнети с вписани отчитания от страна на представител на ищеца
представляват частен документ, който не е подписан от ответника, което
безспорно се установи от заключението по приетата и неоспорена от страните
съдебно – почеркова експертиза, липсва и подпис на свидетел по смисъла на чл.
23, ал. 4 от ОУ, поради което не се ползват с доказателствена сила за отразените
в тях обстоятелства.
На следващо място, услугата по
доставка на В и К услуги се подчинява на общите правила за договорите за
продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на доставена и потребена
вода. Представената от ищцовото дружество справка - извлечение не би могла да
послужи като годно доказателство за установяване на извършена доставка на
посоченото количество и стойност на консумирана от ответника вода за процесния
период, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни
за издалата ги страна данни.
Тук следва да се отбележи, че
поставените задачи за изследване от вещото лице по изслушаната СЧЕ касаят само
счетоводната отчетност на ищеца относно процесните стопански операции, но не и
правнорелевантния факт дали ищцовото дружество е доставило на ответника
описаното количество В и К услуги и стойност на консумирана от ответника вода.
В същото време, обаче, ищецът претендира за дължимостта на определени суми като
стойност на потребено количество вода, за които не се установява по какъв начин
е отчетена, на каква база са извършени съответните записвания на показанията и
отчетена разликата.
Ето защо, след като ищцовото
дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване, че
твърдените от него задължения на ответника са такива, представляващи стойност
на реално доставени В и К услуги в претендираните размери и качество, то
предявеният иск за главница, ведно със законната лихва от заявлението по чл.
410 ГПК до изплащане на вземането, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изложените мотиви, на
отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение.
По
разноските:
При този
изход на делото и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ответника направените от последния разноски в общ размер на 524,24
лева, от които 350,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 174,24 лева
– депозит за вещо лице.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК:., със седалище и адрес на
управление:***, искове за признаване за установено по отношение на В.О.Д., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на ищцовото дружество следните
суми: 894,59 лева (осемстотин деветдесет и
четири лева и петдесет и девет стотинки) – главница за периода от 14.12.2015 г. до 15.08.2019 г.,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена питейна вода за
обект, находящ се в с. Д., общ. Р., обл. П., аб. № ., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 14.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 153,35 лева (сто петдесет и три лева и тридесет и пет
стотинки) - мораторна
лихва за забава за периода от 19.02.2016 г. до 03.10.2019 г.,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация” ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ
на В.О.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 524,24 лева (петстотин
двадесет и четири лева и двадесет и четири стотинки) – направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/