Определение по дело №49805/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35206
Дата: 21 декември 2022 г. (в сила от 21 декември 2022 г.)
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20221110149805
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35206
гр. София, 21.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110149805 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
посочените в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б., като в призовката да бъде посочено, че
заключението следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди
съдебното заседание с преписи за страните, като вещото лице да се призове след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 400 лв., вносим
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.03.2022 г., 09:45 часа, за когато
да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца -
препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
1
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 50 лв.,
частично предявена от общия размер на иска от 308,52 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2022 г., до погасяването,
представляваща платена от ищеца при начална липса на основание сума по договора за
кредит № ........... от 31.05.2022 г., сключен между страните.
Ищецът – Г. А. Д., твърди, че на 31.05.2022 г. е сключил договор за
предоставяне на паричен заем № ........... с ответника, по силата на който му е
предоставена сумата от 500 лв., която следвало да върне на 8 месечни вноски. С
клаузата на чл. 8 от договора била уговорена неустойка в размер на 308,52 лв. при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора.
Счита процесният договор за нищожен на основание чл. 10, ал. 1, доколкото не била
спазена предвидената в закона форма, както и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР, което
противоречало и на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. На
следващо място, счита, че посоченият в договора ГПР не отговарял на действителния
такъв, което противоречало на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че в договора не бил посочен и
размерът на дължимата възнаградителна лихва. Счита неустоечната клауза, предвидена
в чл. 8 от договора за нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1, поради това, че същата
е с невъзможен предмет, като смята и че предвидената неустойката е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции. Твърди, че с предвидената неустойка се
заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което същата се явява нищожна и
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Счита клаузата за неустойка и за неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, поради което и нищожна, като клаузата не била и
индивидуално уговорена, доколкото размерът на неустойката не бил включен в ГПР,
клаузата противоречала и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Смята процесният договор за нищожен
и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, доколкото клаузата за възнаградителна лихва била
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, не били спазени условията и на
чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Посочва, че е налице разлика между посочената в договора
сума за връщане и тази, която заемателят реално е върнал по договора, липсвали и
условия за прилагане ан ГЛП. Ето защо предявява настоящия иск за осъждане на
ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 50 лв., частично предявена
от общия размер на иска от 308,52 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 13.09.2022 г., до погасяването, представляваща платена от ищеца
при начална липса на основание сума по чл. 8 от договора за кредит № ........... от
31.05.2022 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер
на 308,52 лв. при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл.
6 от договора.
Ответникът - „Креди Йес“ ООД, оспорва иска, като твърди, че процесният
договор за паричен заем № .........../31.05.2022 г. е действителен, поради което е налице
основание за задържане на получената от дружеството сума в размер на 308,52 лв.,
представляваща неустойка по чл. 8 от договора за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора, като твърди и че процесната клауза
била индивидуално уговорена между страните. Ето защо, моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноските по производството.
Предвид становището на страните, съдът намира, че безспорни и ненуждаещи се
от доказване са следните обстоятелства – че между страните е сключен договор за
2
паричен заем № .........../31.05.2022 г.
За основателност на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: 1) обедняване
на ищеца - заплащането на сумата в размер на 308,52 лв. по договор за паричен заем №
.........../31.05.2022 г., представляваща неустойка, начислена въз основа на оспорената
клауза; 2) обогатяване на ответника – получаването на сумата в размер на 308,52 лв.; 3)
възражението си за нищожност на договора, съответно на неустоечната клауза по чл. 8
от договора, на посочените в исковата молба основания; 4) изискуемост на вземането –
моментът на даването/получаването на сумата.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи
плащането.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3