№ 352
гр. Ботевград, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ив. И.
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Гражданско дело №
20251810101866 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба (ИМ) на С. И. С., ЕГН: **********, АДРЕС, чрез адв.
Р. Д., АДРЕС; срещу Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Ботевград“
ДП, БУЛСТАТ: №, част от „Северозападно държавна предприятие“, ЕИК: №, АДРЕС, правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
В исковата молба (ИМ) на С. И. С. се твърди, че: Същият бил ангажиран трудово в
Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Ботевград“ ДП, част от
„Северозападно държавна предприятие“ (наричано за краткост по-долу само: „ДГС –
Ботевград“) по силата на Трудов договор № ТД-22/11.03.1996 г. като „технически
ръководител“. С Допълнително споразумение№ ДС-8/17.04.2025 г. С. бил преназначен на
длъжността „главен лесничей“. „ДГС – Ботевград“ било работодател по смисъла на § 1 от
ДР на КТ, тъй като това било предвидено в Правилника по организацията и дейността му:
чл. 25, т. 6.
На 11.07.2025 г. работодателят връчил на работника Заповед № 0-07.11.07.2025 г., с
която било прекратено трудовото отношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поР. това че
работникът бил сключил договор за управление на предприятие в сроковете по чл. 326, ал. 2
КТ. Според работника/ищеца заповедта е незаконосъобразна, поР. това че (1) управителят на
„ДГС – Ботевград“ не бил компетентен да издаде заповед по чл. 328, ал. 2 КТ; (2)
уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ било право, а не задължение на работодателя; (3)
длъжността „главен лесничей“ не била „служител от ръководството на предприятието“ по
смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ; (4) бланкетно се твърдят нарушения на чл. 328, ал. 2 КТ; (5)
уволнението било злоупотреба с право: чл. 8, ал. 1, във вр. с ал. 3 КТ: работникът попадал
под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, но въпреки това бил уволнен на основание чл. 328,
ал. 2 КТ.
С оглед на изложеното С. И. С. моли БРС да (1) отмени заповедта за уволнение като
незаконосъобразна: чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; (2) да го възстанови на работа: чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ; и (3) да осъди работодателя да му плати сумата от 17 802 лв., представляваща БТВ от
2 967 лв. за месец, считано от датата на уволнението от 11.07.2025 г., до 11.01.2026 г.: чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.
1
В отговора на исковата молба (ОИМ) на Териториално поделение „Държавно горско
стопанство – Ботевград“ ДП, част от „Северозападно държавна предприятие“ се отстоява, че
предявените искове са неоснователни. Макар да признава сключването на трудовия договор,
счита, че уволнението е законосъобразно, тъй като ищецът бил сключил Договор за
управление № 760/19.12.2024 г. между „Северозападно държавно предприятие“ ДП, гр.
Враца, ЕИК №, представлявано от инж. Ваня Каменова, Директор, и Мария Николова-
Йорданова, Ръководител „Финансов отдел“ в СЗДП, от една страна, и инж. Димитър Ганчев,
Директор на ТП „ДГС Ботевград“, от друга страна, при което управителят на – Димитър
Ганчев, имал право да си подбере екипът от ръководството на предприятието и,
следователно, да уволни С. И. С. на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Също така длъжността на С.
И. С. „главен лесничей“ била ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ. С оглед на
законосъобразността на процесното уволнение се релевират доводи и за неоснователност на
останалите искове: чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
При условията на евентуалност работодателят прави възражение за прихващане (чл.
103 и сл. ЗЗД) между вземането на С. И. С. срещу Териториално поделение „Държавно
горско стопанство – Ботевград“ ДП, част от „Северозападно държавна предприятие“, сумата
от 13 800 лв., представляваща БТВ от 2 300 лв. за месец, считано от датата на уволнението:
11.07.2025 г., до 11.01.2026 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ), от една страна, и вземането на
работодателя към С. И. С. за сумата 2 967 лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ, което се твърди, че ще се породи на основание чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД, ако съдът отмени уволнението. – Претендират се и разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
От 1996 г. С. И. С. работи в Териториално поделение „Държавно горско стопанство –
Ботевград“ ДП, част от „Северозападно държавна предприятие“, като последно е заемал
длъжността „главен лесничей“ срещу брутно трудово възнаграждение (БТВ) в размер на
2 967 лв., получено за м. юни 2025 г. Със Заповед № 0-07/11.07.2025 г. същият е бил уволнен
от тази длъжност на основание чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като между „Северозападно държавно
предприятие“ ДП, гр. Враца, ЕИК №, представлявано от инж. Ваня Каменова, Директор, и
Мария Николова-Йорданова, Ръководител „Финансов отдел“ в СЗДП, от една страна, и инж.
Димитър Ганчев, Директор на ТП „ДГС Ботевград“, от друга страна; като инж. Димитър
Ганчев е започнал изпълнението на този договор. На основание чл. 220, ал. 1 КТ на С. била
изплатена сумата от 2 967 лв., тъй като работодателят не бил спазил срокът за предизвести.
Недоволен от уволнението си, С. го обжалван пред БРС, за което е било образувано
настоящото дело.
Всичко това следва от представеното от работодателя трудово досие на работника.
Възражението на работника, че не бил положил подпис на 1 и 2 стр. от длъжностната му
характеристика и поР. това не било доказано, че тя му е била представена, е неприемливо,
тъй като няма нужда да се подписват всички страници на даден документ. Напротив,
подписът на последната страница е достатъчен.
По правото:
БРС намира, че е сезиран с искове на работника С. И. С., ЕГН: **********, АДРЕС,
чрез адв. Р. Д., АДРЕС; срещу Териториално поделение „Държавно горско стопанство –
Ботевград“ ДП, БУЛСТАТ: №, част от „Северозападно държавна предприятие“, ЕИК: №,
АДРЕС, с които се иска от БРС (1) да признае уволнението му със Заповед № 0-07.11.07.2025
г. за незаконно и да бъде отменено (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); (2) да го възстанови на
предишната му работа като „главен лесничей“ при ответника (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ); и (3) да
осъди ответника да му плати обезщетение за времето, през което е останал без работа поР.
уволнението, а именно му плати сумата от 17 802 лв., представляваща БТВ от 2 967 лв. за
месец, считано от датата на уволнението: 11.07.2025 г., до 11.01.2026 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3
2
КТ). Работодателят прави възражение за прихващане при условията на евентуалност
възражение за прихващане (чл. 103 и сл. ЗЗД) между вземането на С. И. С. срещу
Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Ботевград“ ДП, част от
„Северозападно държавна предприятие“, сумата от 13 800 лв., представляваща БТВ от 2 300
лв. за месец, считано от датата на уволнението: 11.07.2025 г., до 11.01.2026 г. (чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ), от една страна, и вземането на работодателя към С. И. С. за сумата 2 967 лв.,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ, което се
твърди, че ще се породи на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, ако съдът отмени уволнението.
По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона
предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на
доказване факти по смисъла на чл. 155, във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК (общоизвестни или
служебно известни факти). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът указва
на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва на страните, че
всички факти са спорни, с изключени на сключването на процесния трудов договор и
плащането на последното БМВ на работника преди уволнението му в размер на 2 967 лв.
Съдът указва на работодателя, че трябва да докаже всички факти и обстоятелства, въз
основа на които твърди, че имал право да уволни работника с процесната заповед на
основание чл. 328, ал. 2 КТ, а именно че (1) С. И. С. е заемал длъжност в „ръководството на
предприятието“ в Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Ботевград“ ДП,
част от „Северозападно държавна предприятие“. Съдът указва на страните, че § 1, т. 3 ДР на
КТ „ръководство на предприятието“ включва ръководителят на предприятието, неговите
заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, вкл. и в
поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление
(стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други
подобни); че (2) е сключил договор за управление между „Северозападно държавно
предприятие“ ДП, гр. Враца, ЕИК №, представлявано от инж. Ваня Каменова, Директор, и
Мария Николова-Йорданова, Ръководител „Финансов отдел“ в СЗДП, от една страна, и инж.
Димитър Ганчев, Директор на ТП „ДГС Ботевград“, от друга страна; че (3) инж. Димитър
Ганчев е започнал изпълнението на този договор; че (4) е спазен девет месечният срок, в
който може да уволни работника на основание чл. 328, ал. 2 КТ, като срокът започва да тече
от започването на изпълнението на договор за управление; че (5) работодателят е платил на
С. И. С. сумата 2 967 лв. от на основание чл. 220, ал. 1 КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ :
Съдът намира, че по силата на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се признае за незаконно
и да се отмени уволнението на С. И. С. от Териториално поделение „Държавно горско
стопанство – Ботевград“ ДП от длъжността „главен лесничей“ със Заповед № 0-07.11.07.2025
г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Съображенията за това са следните: Съгласно § 1, т. 3 ДР на
КТ: „ръководство на предприятието“ е ръководителят на предприятието, неговите
заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес,
включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за
управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и
други подобни). В настоящия случай С. И. С. е заем длъжността „главен лесничей“, от чиято
длъжностна характеристика към трудовото му досие следва, че той не е участвал по никакъв
начин в управлението на предприятието на работодателя. Задълженията на С. са се състояли
главно в това да изпълнява решенията на директора на предприятието и са имали чисто
лесничейски характер. Този извод ясно следва от отговорностите на работника: „за
изпълнение и резултатите на възложените задачи“. Обстоятелството, че в длъжностната му
характеристика са посочени правата му да „ръководи и взема самостоятелни решение при
изпълнение на горскостопанските мероприятия в ДГС“, също не би могло да наклони към
извод, че работникът е имал управленски (мениджърски) правомощия. Синтезът на всички
права и задължение на работника сочи, че като „главен лесничей“ той е имал задачата да
решава кой вид дървета следва да бъде изсечени и същевременно да се грижи за
предпазването на горите от незаконна сеч. Тези правомощия обаче не касаят – нито пряко,
нито косвено – управлението на предприятието на работодателя, а са свързани с
осъществяването на основаната му дейност.
3
По искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Съдът намира, че с оглед на основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то
основателен се явява и искът по т. 2 и С. И. С. следва да се възстанови на работата като
„главен лесничей“, която е заемал при работодателя си Териториално поделение „Държавно
горско стопанство – Ботевград“ ДП.
По искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
Съдът намира, че основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обосновава и
частична основателност на иска по т. 3, като на работника следва да се присъди общата сума
от 11 132.70 лв., от която (1) за м. юли 2025 г., който е имал 23 работни дни, а работникът е
работил 8, но е бил възпрепятстван да работи 15, то му се дължи сумата от 1 935 лв., за м. (2)
август, (3) септември и (4) октомври – по 2 967 лв., а за м. (5) ноември, който е има 20
работни дни, но към датата на приключване на съдебното дирене през БРС, 04.11.2025 г.,
работникът е бил възпрепятстван да работи само 2 дни, то му се дължи сумата от 296.70 лв.
По възражението по чл. 103, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че вземането на работника срещу работодателя по чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ в размер на 11 132.70 лв. обаче е частично погасено до частта на размера на дълга на
работника срещу работодателя му в размер на 2 967 лв. за връщане на обезщетението за
неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ, което се дължи, поР. това че съдът намерил
самото уволнение за незаконно и е отменено – чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Това е така, защото
работодателят е направил възражение за прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД, което е
основателно. Следователно, вземането на работника към работодателя по чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ е в размер на 8 165.70 лв., като за разликата над тази сума до пълната претендира от
17 802 лв., искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да се отхвърли. (Така Решение № 271 от
17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 409/2011 г., III г. о., Решение № 770 от 8.12.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 312/2010 г., III г. о. и Решение № 178 от 9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 375/2017
г., III г. о.)
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищецът пропорционално на
уважената част от иска – 495.42 лв. за адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 ГПК),
ответникът обаче трябва да бъде осъден да плати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на БРС сумата от 326.62 лв. за ДТ по осъдителния иск и по 50 лв. за всеки от
конститутивните искове (чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 3 ТДТССГПК).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на С. И. С., ЕГН: **********, АДРЕС, чрез адв. Р. Д., АДРЕС; със Заповед № 0-
07.11.07.2025 г. на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Ботевград“ ДП,
БУЛСТАТ: №, част от „Северозападно държавна предприятие“, ЕИК: №, АДРЕС, издадена
на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 11.07.2025 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С. И. С. на длъжността
„ГЛАВЕН ЛЕСНИЧЕЙ“ в Териториално поделение „Държавно горско стопанство –
Ботевград“ ДП, част от „Северозападно държавна предприятие“.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ Териториално поделение „Държавно
горско стопанство – Ботевград“ ДП, част от „Северозападно държавна предприятие“ да
плати на С. И. С. сумата от 8 165 (осем хиляди сто шестдесет и пет) лева и 57 ст. за
обезщетение за оставане без работа, ведно със законната лихва от 01.09.2025 г. до
4
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така предявеният иск разликата над тази сума
до пълния претендиран размер от 17 802 (седемнадесет хиляди и осемстотин и два) лева за
обезщетение за оставане без работа за периода от 04.11.2025 г. до 11.01.2026 г., като
НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Териториално поделение „Държавно горско
стопанство – Ботевград“ ДП, част от „Северозападно държавна предприятие“ да плати на С.
И. С. сумата от 678 (шестстотин седемдесет и осем) лева и 51 ст. за съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Териториално поделение „Държавно горско
стопанство – Ботевград“ ДП, част от „Северозападно държавна предприятие“ да плати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Ботевградския районен съд сумата от 426
(четиристотин двадесет и шест) лева и 62 ст. за държавна такса, както и 5 (пет) лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от 04.11.2025 г.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5