Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 11.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на дванадесети септември две хиляди
и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1539 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК: ******
със седалище и адрес управление:***, със законни представители М.М. М.-Д. и Ж.
П. С., чрез чрк. Б.К. против П.Т.Л. с ЕГН: **********, адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че „Е.Б.Е.“ ЕАД в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД, одобрени с решение
на ***** № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35,
ал. 1 от общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството.
По силата на чл.7, т.1 от общите условия и чл.4 от договора ищцовото
дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на
ответника П.Т.Л. с ИТН *******, находящ се в гр. С., ул. „К. Л.“ № **** вх* ет.*,
ап**** За П.Т.Л. бил открит клиентски номер *******. Ответникът от своя страна,
съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се бил задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от
общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „Е.Б.Е.“ ЕАД твърди,
че доставило на обекта на П.Т.Л. за периода 09.11.2016 г. – 08.04.2017 г.
електроенергия на обща стойност 173,66 лева, която до този момент не била
заплатена.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница, той дължал и
законна лихва в общ размер 24.15 лева за забава за периода 08.12.2016 г. –
02.07.2018 г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно
за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото
производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.
На 03.07.2018 г. „Е.Б.Е.“ ЕАД
подало заявление (дата на пощенското клеймо 02.07.2018 г.) за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Р* с* – К* за вземанията
си към П.Т.Л.. По входираните документи било образувано ч. гр. д. № 1013/2018
г., по което била издадена заповед за изпълнение. Заповедта била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищцовото дружество
бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на „Е.Б.Е.“ ЕАД следните суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №1013/2018 г. по
описа на РС К.:
- 173.66 лева, представляващи стойността на консумираната от обект на
ответника електрическа енергия за периода 09.11.2016 г. – 08.04.2017 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.07.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението
- 24.15 лева, представляващи стойността на законната лихва за забава за
периода 08.12.2016 г. – 02.07.2018 г.;
Претендират се направените разноски по делото, включително и тази в
заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът, представляван от особения си
представител адв. В. оспорва иска, като счита същия за допустим, но
неоснователен. Счита, че не са представени доказателства за качеството „клиент“
на ответника по смисъла на чл.1, т. 4 от
ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН“ ЕАД, нито такива,
от които да се установи началото на снабдяването на обекта на ответника с
електрическа енергия. Освен това ищцовото дружество не ангажирало и
доказателства за това, че е уведомило потребителя за дължимите от него суми.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че по заявление на ищеца (кредитор по
заповедното производство) от 03.07.2018 г. (дата на пощенското клеймо
02.07.2018 г.), е образувано ч. гр. д. № 1013/2018 г. по описа на РС К..
Издадена е Заповед №573/06.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответникът (длъжник в заповедното
производство) да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД: сумата от 173.66 лева, представляващи
стойността на консумираната от обект на ответника електрическа енергия за
периода 09.11.2016 г. – 08.04.2017 г. по партидата на П.Т.Л. с клиентски номер *******,
отнасяща се за обект на потребление: град С., ул. „**** ***“ № **, вх. *, ет*,
ап.*, ИТН ******; сумата от 24.15 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва за периода от 28.12.2016 г. до 02.07.2018
г; законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда –
02.07.2018 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата 25.00 лева, представляваща разноски по делото за заплатена
държавна такса и сумата 50.00 лева, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт. Заповедта е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на осн. чл.415, т.2 от ГПК на ищеца е указано да установи
вземането си по съдебен ред в месечен срок от получаване на съобщението
Настоящият иск е подаден в законовия срок.
Безспорно е също така, че през периода 09.11.2016 г. – 08.04.2017 г.,
когато се твърди да е потребена от ответника електрическа енергия, доставена от
ищцовото дружество, П.Т.Л. е бил собственик на процесния имот с административен
адрес град С., ул. „*** ***“ №**, вх.**, ет.***, ап.**** Това се установява от
представената справка от С.по в. – гр. К. за наложена възбрана върху недвижим
имот по изп. дело №706/2017 г. на ЧСИ П.И..
Като доказателства по делото са представени копие на Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД, приложими към
процесния период, които са били приети с решение на ищцовото дружество и
одобрени с решение на Д*****. Видно е, че ОУ са публикувани във в. „Д.“, с
оглед на което съдът намира за доказано, че тези общи условия са влезли в сила
и че същите намират приложение в отношенията му с потребителите на електрическа
енергия, включително и с ответника по делото.
Представени са с исковата молба 5 бр. фактури за клиентски номер *****
обект на потребление: град С., ул. „******“ № ***, вх. *** ет.****, ап.****,
ИТН ***, както следва: фактура № ********** за отчетен период 09.11.2016 г. –
08.12.2016 г. на стойност 12.58 лева; фактура № ********** за отчетен период
09.12.2016 г. – 08.01.2017 г. на стойност 67.78 лева; фактура № ********** за
отчетен период 09.01.2017 г. – 08.02.2017 г. на стойност 59.39 лева; фактура №
********** за отчетен период 09.02.2017 г. – 08.03.2017 г. на стойност 32.11
лева; фактура № ********** за отчетен период 09.03.2017 г. – 08.04.2017 г. на
стойност 173.66 лева;
От ищцовото дружество е представено препис-извлечение от сметка, в която
е отразено, че задълженията по партидата на П.Т.Л. за клиентски номер
**********, обект на потребление: град С., ул. „**** ****“ № ***, вх. ** ет***
ап.***, ИТН ****за периода 09.11.2016 г. – 08.04.2017 г. са в размер на общо 173.66
лева, като за периода 28.12.2016 г. – 02.07.2018 г. е начислена лихва за
забавено плащане в размер на 24.15 лева. Посочено е, че П.Т.Л. дължи общо 197.81
лева.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, изготвено въз основа на документите
по делото и приложимите нормативни актове, се установява, че обект на потребление в град С., ул. „**** *****“ № ***, вх. *, ет.* ап.**, ИТН *****, е бил присъединен към електроразпределителната мрежа за процесния период 09.11.2016 г. – 08.04.2017 г. Няма данни
през този период да е прекъсвано електрозахранването, като е доставена
електрическа енергия в следните количества: 653 kWh дневна
електроенергия и 330 kWh нощна електроенергия
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че счетоводството на „Е.Б.Е.” ЕАД се
осъществява по Международните стандарти за финансови отчети и се води правилно
и редовно. Данните за употребена електроенергия са правилно изчислени във приложените
към исковата молба фактури. като лихвата за забава също съответства на
отразеното в тях
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният иск е допустим. Издадената
заповед за изпълнение е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, като за ищеца възниква правен интерес от
предявяване на иска за установяване на вземането си по заповедното
производство.
По същество искът е основателен, като съображенията за това са следните:
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи съществуването на задължението на ответника да заплати
определено количество електроенергия, доставена през исковия период в процесния
имот. В заявлението по чл.410 ГПК се претендира сумата от 173.66 лева, като
стойност на ел. енергия, доставена за периода от 09.11.2016 г. до 08.04.2017 г.
и в хода на производството се установи, че електроенергията е доставена на ответника
именно в този размер и за този период, но не е заплатена от него.
Съдът не споделя възраженията на особения
представител, че не е доказано качеството „клиент“ на ответника по смисъла на
чл.1, т. 4 от ОУ. Съгласно чл.1, ал.4 от Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД
„клиент“, съответно „потребител на ел. енергия“ за битови нужди е
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „*** Е.“ АД съгласно действащото
законодателство,което ползва електрическа енергия за домакинството си. С оглед
събраните писмени доказателства, по делото се установяви по безспорен начин, че
ответникът П.Л. ползва имота, находящ се в град С., ул. „**** ***“ № **, вх. *,
ет*, ап.*. Следователно в случая съдът счита, че именно П.Л. на чието име се
води партидатата /електромера със съответния партиден номер/ за подаване на ел.
енергия има качеството на „клиент“, „потребител на ел. енергия“ по смисъла на
посочените по-горе Общи условия, тъй като именно посоченото лице е абонат на
ищцовото дружество.
Неоснователни са и доводите на особения представител,
че не може да се установи началото за снабдяването на обекта с електрическа
енергия. От приетата СТЕ се установи, че през процесния период до обекта е
доставена електрическа енергия, а кога е бил началният период на доставянето
ѝ представлява факт, който не е от значение за делото.
Ответникът, на когото е възложена тежестта за
ангажиране на доказателства за пълно и точно изпълнение на задължението си за
плащане на цената на ел. енергия, не сочи такива, поради което съдът намира
предявения иск за основателен и доказан и счита, че следва да се уважи в пълен
размер. В своето заключение съдебно-счетоводната експертиза изчислява размера
на дължимата лихва за забава за процесния период, който съвпада изцяло с
претендирания от ищеца.
Предвид гореизложените съображения съдът намира
предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за основателен и доказан и следва да го уважи изцяло.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски
в размер на 75.00 лв. – държавна такса; 400.00 лв. – възнаграждение за вещите
лица, 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 300 лева – възнаграждение за особен
представител. Съобразно Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.дело
№4/2013г. на ОСГТК следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство в размер на 25.00 лв. –
държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Претендираният
размер на юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство не
съответства на този по издадената заповед и същият следва да бъде в размер на
50 лева. Възнаграждение за юрисконсулт от 300 лева за исковото производство
съдът също намира за прекомерно, като съобразно фактическата и правната
сложност на производството следва да се присъдят 100 лева.
Общия размер на разноските на ищеца в двете
производства, които следва да бъдат заплатени от ответника, възлиза на 950.00
лв. На особения представител адв. Б.В. следва да се издаде разходно касов ордер
за определеното възнаграждение от
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Т.Л. с ЕГН: **********, адрес: ***, че същият дължи
на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК: ****** със седалище и адрес
управление:***, със законни представители М. М. М.-Д. и Ж. П. С. следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№1013/2018 г. по описа на РС К.: 173.66 лв. (сто седемдесет и три лева и
шестдесет и шест стотинки) – главница, представляваща стойността
на консумираната електрическа енергия за периода 09.11.2016 г. – 08.04.2017 г.
по партидата на П.Т.Л. с клиентски номер *****, отнасяща се за обект на
потребление: гр. С., ул. „*** ****“ № ***, вх. *** ет.***, ап.***, ИТН ****;
сумата от 24.15 лв. (двадесет и четири лева и петнадесет стотинки),
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за
периода от 28.12.2016 г. до 02.07.2018 г; законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
– 02.07.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П.Т.Л. с ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК: *****
със седалище и адрес управление:***, със законни представители М. М. М.-Д. и Ж.
П. С. сумата от 950.00 лв. (деветстотин и петдесет лева), представляваща
разноски по делото в исковото и заповедното производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на назначения на ответника П.Т.Л. особен
представител – адв. Б.В. ***, РКО за сумата от 300.00 лв. (триста лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Ц.Ч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: