№ 18617
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110147250 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК .
Подадена е искова молба от С. А. А., срещу „Транс Лидер Груп“ ЕООД.
Ответникът „Транс Лидер Груп“ ЕООД е подал писмен отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който предявява насрещен иск за сумата от
259,50 лв., за която твърди да подлежи на връщане от ответника на отпаднало
основание, както и възражение за прихващане за сумата от 933 лв. за реализиране на
ограничена имуществена отговорност на работника по чл. 206 КТ.
За процесуална икономия съдът намира, че делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като междувременно се връчи на ищеца С.
А. А. препис от предявения насрещен иск от „Транс Лидер Груп“ ЕООД за отговор в
едномесечен срок от връчването.
В същия срок следва да бъде указано на ищеца да заяви изрично дава ли
съгласие да се извърши прихващане с несеквестируемото вземане за труд, което
претендира в настоящото производство, с претендираното от ответника като дължимо
вземане в размер на 933 лв. за ограничена имуществена отговорност на работника по
чл. 206 КТ.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба от ищеца и към отговора на исковата молба
от ответника писмени доказателства са допустими и относими към предмета на
доказване по делото и следва да се приемат.
Следва да бъде уважено искането на ответника за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
Следва да бъде отложено произнасянето по исканията на ответника за
задължаване на ищеца да се яви в открито съдебно заседание за даване на основания
чл. 176 ГПК относно нанасяне на щети по имущество на работодателя, във връзка с
които е релевирал възражение за прихващане, както и по искането за събиране на
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели също за установяване на щетите,
след изслушване становището на ищеца – работник.
1
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по
делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото
определение, ведно с отговора на исковата молба с обективирано в него възражение за
прихващане, да заяви изрично дали дава съгласие да се извърши прихващане с
претендирани от ответника вземания за сумата от 933 лв. и 500 лв. съответно за
реализиране на ограничена имуществена отговорност на работника на основание чл.
206 КТ и за претендирани като подлежащи на връщане суми за командироване.
УКАЗВА на ищеца възможността в същия срок да подаде отговор на
предявения от ответника насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 259,50 лв., претендирана като подлежаща на връщане на отпаднало основание.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба и
уточнителна молба от ответника от 06.03.2025 г. писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в отговора на исковата молба, както и на служебно формулирани от съда
въпроси:
1. Изплатено ли е в полза на ищеца дължимото, пропорционално на отработените
при ответника дни, трудово възнаграждение?
2. Какъв е размерът на дължимите дневни пари за командировка съобразно дните,
в които ищецът е бил в командировка – от 26.06.2024 г.- 09.07.2024 г., изчислен
съобразно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина?
3. Платена ли е от работодателя в полза на работника сумата от 500 лв. като
дневни пари за командироване и на коя дата?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева,
вносими от ответника по сметка на СРС в 1 - седмичен срок от връчването на
определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Сашка Филева Войнска.
Вещото лице да се призове.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по исканията на ответника за събирането на
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на ответника при режим на
довеждане и с правно основание чл. 176 ГПК за задължаване на ищеца С. А. А. да се
яви в откритото съдебно заседание, на което да отговори на формулираните от
ответника въпроси в отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.06.2025 г. от 16.00 ч., за когато се призовават страните – с препис от
определението, като на ответника – да се връчи препис от отговора на насрещния иск.
2
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Производството е образувано по първоначално предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.
215 КТ и насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, като в отговора на
исковата молба са релевирани и възражения за прихващане с правно основание чл. 206
КТ и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен трудов договор от
25.06.2024 г. със срок на изпитване от 06 месеца, по силата на който ищецът С. А. е
бил назначен на длъжност „шофьор на товарен автомобил (международни превози) в
ответното дружество, с уговорено месечно основно трудово възнаграждение в размер
на 933,00 лева, и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж. В изпълнение на
трудовата си дейност, за периода 26.06.2024г. - 09.07.2024 г. ищецът е командирован да
превозва товари на територията на Европейския съюз. По данни от тахографа на
управлявания от С. А. камион, същият е изпълнявал трудовите си задължения по
превоз на товари на територията на Гърция, Австрия, Италия, Испания, Словения и
Сърбия, като общото време прекарано в командировка извън територията на страната
за периода 26.06.2024 г. - 09.07.2024 г. е 12 дена 3 часа и 29 минути. При завръщането
си в България на 09.07.2024 г. ищецът е уведомен от управителя на дружеството-
работодател, че няма да получи никакви пари и не му се дължат никакви други
възнаграждения, а на 10.07.2024 г., трудовият му договор е прекратен едностранно от
работодателя в срока за изпитване на основание чл. 71 КТ. Твърди, че към момента на
подаване на исковата молба работодателят не е изплатил полагащото му се трудово
възнаграждение и командировъчни пари, които съгласно Приложение № 3 към чл. 31,
ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с
ПМС №115 от 03.06.2004 г., изм. и доп. с ДВ бр. 70 от 15.08.2023 г., са в размер не по-
нисък от 50 евро на ден. Поради изложеното иска от съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 933 лева, претендирана като неплатено трудово възнаграждение за
периода 25.06.2024 г. – 09.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 08.08.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от
600 евро – обезщетение за дневни командировачни пари, дължими за командироването
на ищеца в периода 26.06.2024 г. – 09.07.2024 г. в държави-членки на ЕС, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.08.2024 г. до
окончателното плащане.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е депозирал такъв, с който
оспорва исковете. Сочи, че дължимото на ищеца трудово възнаграждение за три
работни дни през месец юни 2024 г. и за седем работни дни през месец юли 2024 г.,
както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, след приспадане на
дължимите осигурителни вноски и данъци, е изплатено на ищеца, за което той е
подписал извлечения от ведомости и фишове за заплати. Оспорва и претенцията за
заплащане на командировъчни пари. На първо място сочи, че ищецът не е представил
на ответника пълен служебен отчет за извършените разходи, но въпреки това
ответникът издал разходен касов ордер за сумата от 2500 лева на ищеца, от които
удържал 2000 лева, а на ищеца предал сумата от 500 лева с уговорката, че след
3
представянето на изготвения отчет и пълната документация ще му бъдат надлежно
изплатени дължимите суми.
При условията на евентуалност като защитно средство срещу иска по чл. 215 КТ
ответникът релевира възражение за прихващане със сумата от 933 лв., която
претендира на основание чл. 206 КТ като ограничена имуществена отговорност на
работника, която сума представлява обезщетение за причинени от ищеца имуществени
вреди на ответника, за което е издадена Заповед № 4/12.07.2024 г. В тази връзка излага
твърдения, че ищецът по време на курса извършил нарушения на регламента за работа
и почивка, както и няколко обърквания на маршрута, всяко от които коствало
допълнителни километри и такси на дружеството-работодател, като по време на
връщането на ищеца към зададения от ответника маршрут настъпил инцидент с
управлявания от него камион. Вследствие на инцидента на камиона били причинени
следните щети: увреждане на предна броня, предна дясна степенка, калник, горна
степенка, предна дясна гума и джанта, кормилна щанга, проблем в лява гума и джанта,
като за отстраняването на щетите по камиона с цел придвижване до България се
наложила смяна на две гуми на стойност 750 евро и смяна на кормилна щанга на
стойност 548 евро. Въпреки очевидните повреди шофьорът отказал да даде смислено
обяснение на причините, довели до увредата на камиона, дори на моменти отричал да
е имало инцидент, като не е уведомил полицията, нито други пътни органи и липсват
съставени протоколи за настъпило ПТП. След прибиране на камиона в България, при
внимателен преглед управителят на ответното дружество констатирал и допълнителни
щети, като се наложила смяна на държач/основа/на фар, закупуване на две нови
джанти, поради некачествено ремонтиране на двете предни джанти, закупуване на две
нови гуми, долна и горна степенка, калник, продължение на врата, пластмаса около
степенка, както и боядисване на повечето от посочените части, като за отстраняването
на щетите се наложи камионът да не пътува повече от 10 дни, което коствало на
дружеството допълнителни загуби. Освен това, след прибирането му в България
ищецът не предал отчет за курса, отчет на парите, които е похарчил по служебен път,
не разтоварил камиона, не предал пътен лист за извършения курс, отказал да подпише
приемо-предавателен протокол за състоянието, в което се намира товарния автомобил
ДАФ с рег. № СВ2218 СР и полуремарке Шмиц с рег. № СВ 7355 ЕВ, с които
осъществил процесния курс, отказал да предаде и талоните на описаните товарен
автомобил и полуремарке. След изясняване на конкретните щети, нанесени на
имуществото на работодателя от ищеца С. А., ответникът издал Заповед №4/12.07.2024
г. на основание чл. 206 КТ,във вр.с чл. 210 КТ,с която наредил да бъде наложена
ограничена имуществена отговорност на ищеца С. А. А. в размер на 933,00 лева, като
междувременно същият се укрил, не отговарял на телефонни обаждания от страна на
работодателя си, поради което издадената заповед не му е връчена.
Отделно от изложеното срещу иска по чл. 215 КТ релевира и възражение за
прихващане със сумата от 500 лв., за която сочи да е платена на работника като
командировъчни пари, но твърди да подлежат на връщане поради неосъществено
основание поради това, че работникът не предал отчети за разходваните средства. Така
общият размер на вземанията, за които релевира възраженията за прихващане, възлиза
на сумата от 1433 лева.
В отговора на исковата молба е предявен и насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 259,50 лева, представляваща разлика между
сумата от 1433 лв., за която релевира възражения за прихващане, и сумата от 1173,50
лева /левова равностойност на предявения от ищеца иск за сумата от 600 лв./.
4
Претендира тази сума като подлежаща на възстановяване от ищеца С. А. на
неосъществено основание, като част от платените му командировъчни пари, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба по насрещния иск –
05.11.2024 г. до окончателното плащане. Твърди, че дневни пари за командировка не се
дължат поради липсата на представен отчет.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните
обстоятелства: че между ответника и ищеца С. А. А. е бил сключен трудов договор на
25.06.2024 г. със срок на изпитване от 06 месеца, по силата на който ищецът е бил
назначен на длъжност „шофьор на товарен автомобил/международни превози/“, с
уговорено месечно основно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за
всяка година трудов стаж; че в изпълнение на трудовата си дейност ищецът е бил
командирован да превозва товари в Гърция и Испания за периода 26.06.2024 г.-
09.07.2024 г., както и че трудовият договор на ищеца е прекратен на 10.07.2024 г. на
основание чл. 71, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащане на претендираното трудово възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 215 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е бил
командирован в периода 26.06.2024 г.- 09.07.2024 г., както и размера на дължимото
обезщетение при командировка.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 103, ал. 1 ЗЗД във
връзка с чл. 206, ал. 1 КТ: в тежест на ответника е да докаже, че при изпълнение на
възложената му работа ищецът е нанесъл щети на имущество на ответника, както и
сумата, която е необходима за отстраняване на тези вреди.
По възражението за прихващане за сумата от 500 лв. и по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД: в тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже,
че е заплатил на ответника претендираната сума като обезщетение при командировка;
При доказване на това обстоятелство, в тежест на ответника по насрещния
иск е да докаже правно основание за задържане на получената сума.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
5
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от отговора на исковата молба с обективирано
в него възражение за прихващане и насрещен иск.
УКАЗВА на странитеу чи могат да вземат становище по доклада най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6