№ 572
гр. София , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000504139 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение №260024/18.09.2020г, постановено по гр.д.№ 532/2019г по описа
на Софийски окръжен съд, е осъдена Община Костенец да заплати на ЕТ „Арабела-С. С.” с
ЕИК 83200540, на основание чл.74, ал.2 вр. с чл.72, ал.1 ЗС сумата от 69 769лв.,
представляваща увеличение на стойността на имот УПИ IX-„Хлебопроизводство и пудра
захар” в кв.84 по плана на гр.Костенец, поради преустройство с изграждане на работилница
за тестени закуски, външно електрозахранване и външен водопровод и канализация, ведно
със законната лихва върху сумата на основание чл.86 ЗЗД от 1.08.2019г до окончателното
плащане на сумата, ведно със съдебни разноски в размер на 4540лв. Отхвърлен е насрещния
иск на Община Костенец срещу ЕТ „Арабела-С. С.” с правно основание чл.59 ЗЗД за
обезщетение за ползване на имота за периода 1.11.2018г до 13.09.2019г.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от Община Костенец, представлявана от
кмета Й. А., с доводи, че е неправилно и необосновано. Сочи, че са неправилни изводите на
съда, че ищецът има качеството на владелец и има права по чл.74, ал.2 вр. с чл.72, изр.
второ от ЗС, тъй като е наемател на процесния имот и като такъв се явява държател на
същия. Сочи, че е безспорно по делото, че ищецът е сключил договор за наем на 1.03.2001г с
Община Костенец и е ползвал имота, като с промяната на собствеността/актуването на
имота като държавен с акт за държавна собственост, съставен на 21.06.2001г. наемните
правоотношения не се прекратяват. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че исковата
претенция не е погасена по давност, тъй като разноските са направени през периода 1994-
2000г. По отношение на насрещния иск счита, че размерът на обезщетението следва да се
приеме за доказан до размера на наемната цена.
Ответникът по жалбата- ЕТ „Арабела-С. С.”, представляван от от адв.Г.С., е оспорил
въззивната жалба като неоснователна.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество въззивната
жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото-ЕТ „Арабела-С. С.”, представляван от Ст.С., е посочил, че
през периода 1.11.1993г до 24.06.2019г е владял недвижим имот, представляващ УПИ
IX-„Хлебопроизводство и пудра захар” с площ от 5410кв.м. в кв.84 по действащия
регулационен план на гр.Костенец, ведно с построените върху имота сгради. С Община
Костенец–собственик на имота, са имали сключени договори за наем от 1.11.1993г, от
3.01.1994г, 1.05.1998г и анекси от 20.08.1999г и от 14.04.2000г. От септември 2001г не е
събиран месечен наем, като за имота е бил съставен Акт № 814/9.07.2001г за частна
държавна собственост, не е бил уведомен и е продължил да владее имота. На 30.11.2005г. е
подписан приемо-предавателен протокол, с който е бил оставен във владение на имота. През
м. май 2019г е бил уведомен от Община-Костенец, че на 31.05.2019г е съставен протокол, с
който имотът се прехвърля във владение и собственост на общината и му е бил определен
едномесечен срок да го освободи, което е извършил на 24.06.2019г, за което е уведомил
общината с писмо от 5.07.2019г. Претендирал е сумата от 76 000лв за извършени
подобрения в имота с твърдения, че е изградил фурна за хляб на мястото на полуразрушена
сграда, масивна едноетажна сграда с тухлена зидария и бетонови основи, при спазване на
нормативните изисквания през периода 1993-1995г, с изградени санитарни възли,
облицовани с фаянс и прибори, като стойността на извършените СМР е 43 000лв.:
електрозахранване пред периода 1994-1995г., на стойност 12 000лв.: водопровод и
канализация пред периода 1994-1995г., захванат от вътрешния водопроводен пръстен,
изградена вътрешна канализационна мрежа до всички сгради с водомер, на обща стойност
4 000лв., работилница и склад- преустроени две стари сгради в периода 1999-2000г въз
основа на разрешение за преустройство № 137/1.08.2000г за строителство, издадено от
Община-Костенец, на обща стойност 17 000лв. Общата сума на направените от него
подобрения е увеличила стойността на недвижимия имот, поради което е претендирал да
бъде осъдена Община Костенец да му заплати сумата-общо в размер на 76 000лв., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба.
Ответната страна-Община Костенец, представлявана от юрисконсулт Г. Ц., е
оспорила исковата претенция. Сочи, че подобренията са извършени в периода 1994-2000г,
поради което погасителната давност за вземанията е изтекла. През периода 1.11.1993г до
24.06.2019г ищецът не е бил владелец, а държател на имота, тъй като е имал сключен
договор за наем за част от сградите. При подготовката на приватизация на обекта и
деактуване на имота, поради наличие на АДС, е било установено, че процесният имот
попада извън прехвърлените с Разпореждане № 94 на МС от 15.09.1993г. 1950кв.м., част от
имот с пл. № 674, кв.84 по ЗРП-Костенец, заедно с построените в него три масивни халета с
площ от 1920кв.м и две масивни сгради с площ от 160кв.м. Общината е била уведомена, че
следва да се прекратят наемните правоотношения, а ищеца, че следва да уреди наемните
отношения с областния управител на Софийска област, като са водени преговори за
закупуване на имота, но не са се споразумели поради несъгласие с определената цена.
Общината не е била собственик на имота до 2018г, като с решение № 785/1.11.2018г
на МС имотът е бил прехвърлен безвъзмездно със сключен договор на 24.04.2019г между
нея и областния управител на Софийска област и предаден с приемо-предавателен протокол
на 31.05.2019г. Бил е съставен акт за публична общинска собственост № 1646/3.06.2019г. От
влизането на решението в сила общината не е могла да ползва прехвърленият й в
собственост имот и не е ползвала подобренията в имота. От 1993г до 31.05.2019г държател
2
на процесния имот е бил ЕТ „Арабела-С. С.“, а собственик-държавата. Няма одобрени
инвестиционни проекти, разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строежи в имота, както и не са верни твърденията на ищеца, че е изградил
масивна едноетажна сграда, тъй като само е променено предназначението й, чрез вътрешно
преустройство на съществуващата вече сграда, която е отразена в плана от 1977г и
приложената виза от 9.12.1999г. в северозападната част, като масивна сграда. В
Разрешението за преустройство №66/22.12.1999г за работилница за тестени закуски е
записано преустройство, което касае стара сграда, а не построяване на нова, като съгласно
визата се преустройва 1/5 от съществуващата масивна сграда, а не две сгради. Не е издавано
разрешение на 24.04.1993г от Общински съвет-гр.Костенец, като не е провеждано заседание
на 7.04.1994г. В приемо-предавателните протоколи от 30.11.2005г и от 31.05.2019г няма
разлика във вида на описаните сгради под т.1-работилница за закуски и т.7-фурна.
Предявила е насрещен иск с твърдения, че с решение № 785/1.11.2018г на МС
процесният имот и застроените сгради в него са прехвърлени безвъзмездно на община
Костенец, като до 31.05.2019г ищецът без правно основание държи имота и не е освободил
сградите от движимите вещи, складирани в тях. Претендирала е да бъде осъден ищеца да
заплати сумата от 26 794лвд. за обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на
имота за периода 1.11.2018г до 13.09.2019г, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска.
С решение Софийският окръжен съд е уважил исковата претенция на ЕТ
„Арабела-С. С. с посочено правно основание чл.74, ал.2 във вр. с чл.72, ал.1 ЗС за сумата от
69 769лв., представляваща увеличение на стойността на имот УПИ IX за
„Хлебопроизводство и пудра захар”, в кв.84, по плана на гр.Костенец, за извършено
преустройство с изграждане на работилница, външно електрозахранване и външен
водопровод и канализация, ведно със законната лихва върху сумата на основание чл.86 ЗЗД,
считано от 1.08.2019г до окончателното плащане на сумата. Отхвърлил е насрещният иск на
Община Костенец срещу ЕТ „Арабела-С. С.” с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от
26 794лв. като неоснователен. Приел е, че ищецът е извършил подобрения в имота на
стойност 69 769лв., и стойността на имота се е увеличила, че има правата на добросъвестен
подобрител съгласно чл.74, ал.2 вр. с чл.72, изр. 2 ЗС, че претенцията не е погасена по
давност. Приел е, че насрещният иск е недоказан, тъй като ответникът не е поискал
изслушване на експертиза за установяване на претендирания месечен наем и периода, за
който претендира, че е бил лишен от възможността да реализира приход от отдаване на
имота под наем.
От представен по делото договор за наем от 1.11.1993г се установява, че Община-
Костенец, като наемодател, е предоставила на ЕТ ”Арабела”, като наемател, имот, находящ
се в гр.Костенец, представляващ склад на ул. „Средна гора”, като наемателят се е задължил
да заплаща наем в размер на 1837.50лв. до 15 число на месеца. Уговорено е, че наемателят
няма право да извършва подобрения и преустройства без предварително писмено съгласие
на наемодателя. Като срок на договора е уговорен два месеца/години. Представен е договор
за наем от 3.01.1994г. за недвижим имот-парцел I, кв.84, по плана на гр.Костенец и
представляващ склад за преработка на захар от 243кв.м., като е посочено, че описаният имот
се отдава под наем за развиване на продажба на фураж, продажби на пудра захар и фурна за
хляб. Уговорена е наемна цена в размер на 3 336лв. Договор за наем е сключен и на
3.01.1994г., с уговорена наемна цена от 3 336лв., за срок от пет години, както и е уговорено,
че наемът се променя съгласно инфлационния индекс в страната. В двата договора е
уговорено в раздел II, т.4, че наемателят няма право да пренаема имота, нито да извършва в
него подобрения и преустройства без предварително писмено съгласие на наемодателя.
Между страните е сключен договор за отдаване под наем на помещения и терени общинска
3
собственост на 1.05.1998г в гр.Костенец за имот –„Стара кибритена фабрика” със срок до
30.06.1999г. за развитие на производствена и търговска дейност. Уговорена е наемна цена в
размер на 126 468лв., като е посочено, че наемът се определя и изменя съгласно методиката
за определяне основните цени за отдаване под наем на обекти-общинска собственост,
приета от ОС-гр.Костенец. С Анекс от 20.08.1999г срокът на договора за наем е бил
продължен, както и с анекс от 14.04.2000г и е уговорена наемна цена в размер на 209.07лв.
Не се спори между страните, че с Разпореждане № 94/15.09.1993г на МС за
безвъзмездно прехвърляне на имущество на Община Костенец, е предоставена
собствеността върху терен с площ от 19050кв.м., представляващ част от имот с пл. № 674, от
кв.84 по ЗРП-Костенец, заедно с построените в него три масивни халета площ от 1920кв.м.
и две масивни сгради с площ от 160кв.м.
С Акт за държавна собственост на 9.07.2001г процесният имот-парцел IX-
Хлебопроизводство и пудра захар в кв.84, целият с площ от 5 410кв.м., заедно с построените
в парцела сгради: склад-монолитен, мелница за пудра захар, е бил актуван като държавен.
С приемателно-предавателен протокол от 30.11.2005г. комисия, назначена от
областния управител на Софийска област, е предала на ЕТ „Арабела- С. С.” недвижим
имот-държавна собственост, находящ се в гр.Костенец, представляващ УПИ IX-
Хлебопроизводство и пудра захар, целият с площ от 5 410кв.м., заедно с построените в него
стопански сгради, като едноличният търговец се е задължил да заплаща месечно
обезщетение в размер на 159лв. без ДДС.
По делото е представена документация, издадена от Община-Костенец, за издаване на
разрешения и съгласуване на извършвани СМР в процесния имот.
С Констативен протокол от 10.07.2019г. и от 26.07.2019г комисия на Община
Костенец е установила, че процесните сгради не са освободени напълно.
С писмо с вх. № 92-Е-137/5.07.2019г ЕТ „Арабела –С. С.” е уведомил Община
Костенец, че на 24.06.2019г е освободил изцяло обекта и че претендира обезщетение в
размер на 76 000лв. за извършените подобрения.
С решение №785/1.11.2018г Министерският съвет е прехвърлил безвъзмездно на
община Костенец правото на собственост върху имот-частна държавна собственост,
намиращ се в Софийска област, община Костенец, представляващ УПИ IX в кв.84 по плана
на града, подробно описан в Акт за частна държавна собственост № 814/9.07.2001г за
изграждане, управление и поддържане на обекти на техническата инфраструктура от
общината.
С договор № РДС-7/24.04.2019г Държавата, представлявана от областен управител на
Софийска област, е прехвърлила безвъзмездно правото на собственост върху недвижим
имот-частна държавна собственост, сключен по реда на чл.54 от Закона за държавната
собственост.
С Акт № 1646 за публична общинска собственост от 3.06.2019г е актуван на
основание чл.56, чл.58, ал.4 във вр. с решение № 785/1.11.2018г на МС на РБългария,
договор № РДС-7/24.04.2019г за бъзвъзмездно прехвърляне на правото на собственост върху
недвижим имот- УПИ IX „Хлебопроизводство и пудра захар” с площ от 5410лв. по плана
на гр.Костенец, заедно с построените в него сгради-частна държавна собственост, сключен
между община Костенец и Областна администрация на Софийска област и Заповед № ДС-
46/27.05.2019г на Областния управител на Софийска област.
4
С Предавателно-приемателен протокол от 31.05.2019г комисия, назначена от
областния управител на Софийска област, е предала на представители на Община-Костенец
процесния имот.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. И., който
е дал показания, че е работил в процесния имот като пекар-хлебар в края на 1999-2000г.,
2005г. до края на 2006г., че ищецът е ползвал процесния имот, изчистил го е и строил в
него-фурна за хляб, склад за съхраняване на захар и закуски, пазарница.
Свидетелят П. Ц. е дал показания, че в края на 2019г ищецът го е извикал да
му помогне за изнесат машините, за да се освободят сградите на общината. В следващите
две седмици са изнасяли вещи от сградите. Останал е дървен материал в имота и един стар
автомобил без номера, за който не се е знаел чия собственост е.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от
правна страна следното:
По делото е предявена искова претенция от ЕТ „Арабела-С. С.” срещу
Община Костенец за заплащане на сумата от 67 769лв. за стойността на извършени
подобрения в имот- УПИ IX, кв.84 по плана на гр.Костенец за преустройство с изграждане
на работилница за тестени закуски, външно електрозахранване и външен водопровод и
канализация, ведно със законната лихва върху сумата от 1.08.2019г до окончателното
изплащане. Изложени са твърдения в исковата молба и са направените уточнения, че
ищецът като наемател е извършвал подобрения в имота. Съгласно Решение №29/04.03.2015
по дело №5189/2014 на ВКС, ГК, II г.о. правната квалификация на иска се определя от съда,
като ищецът не е длъжен да посочва в какво качество е извършил подобренията, но е
необходимо да изложи обстоятелствата, при които е станало неоправданото разместване на
блага.
Съгласно ТР № 85/2.12.1968г, ОСГК на ВС, държателят на недвижим имот, който е
извършил подобрения в него не може да се ползва от разпоредбите на чл.71 и чл.72 от ЗС, а
неговите отношения със собственика за извършените подобрения се уреждат в съответствие
с договора между тях, а при липса на договор, съобразно правилата за водене на чужда
работа без пълномощие и неоснователно обогатяване-за подобренията. Независимо от
твърденията на ищеца, че е бил владелец на имота, с оглед на доказателствата за сключен
договор за наем между него и Община Костенец по време на извършване на подобренията,
то следва да се съобрази, че държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
лицето не държи като своя. Щом държателят упражнява фактическа власт върху имота не
със съзнанието, че върши това за себе си, той не може да бъде приравнен на добросъвестния
и недобросъвестния владелец с оглед правата по чл.71 и чл.72 ЗС. В решение №
34/2.04.2009г на ВКС по т.д.№ 683/2008, II Т.О., ТК, се приема, че отношенията на
наемателя със собственика се уреждат в съответствие с договора, а при липса на договор-
съобразно правилата на водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно
обогатяване. Съгласно решение № 411/7.02.2014г на ВКС по гр.д.№ 115/2013г, IV ГО, ГК,
когато страните са обвързани от договор за наем и наемателят направи подобрения без
съгласието на наемодателя, то той има право на обезщетенията, доколкото са извършени с
оглед ползването на имота по предназначение. В представените договори за наем, сключени
между страните по делото, изрично е включена клауза в раздел II, т.4, че наемателят няма
право да пренаема имота, нито да извършва в него подобрения и преустройства без
предварително писмено съгласие на наемодателя. Поради това следва да се квалифицира
исковата претенция по чл.61, ал.1 ЗЗД за обезщетение за водене на чужда работа без
пълномощие.
5
Видно от представено по делото решение № 592/9.06.2006г., по т.д.№ 88/2006г по
описа на ВКС на РБългария, ТК, е, че е оставено в сила решение от 24.10.2005г по гр.д.№
204/2005г на СОС, с което е отхвърлено като неоснователно възражение за прихващане,
направено от ЕТ „Арабела-С. С.“ срещу Областният управител на Софийска област, за
стойността на направени в процесния имот подобрения на стойност 73 509лв. По делото се
установява, че Община Костенец е правоприемник на ответника по цитираните дела, където
е разгледано възражение за прихващане за стойността на подобренията, претендирани от
ищеца, но тъй като в представените съдебни решения никъде не е посочен вида на
претендираните подобрения, то въззивният съд приема, че не може да приеме, че е
приложима разпоредбата на чл.298, ал.4 ГПК и постановените съдебни решения срещу
Областния управител имат сила на пресъдено нещо спрямо правоприемника и настоящ
ответник по делото–Община-Костенец. Действително с предходните съдебни решения за
праводателя на Община-Костенец е отхвърлено възражение за прихващане от ЕТ „Арабела-
С. С.“, но поради невъзможност да се приеме, че е налице идентичност на същите
подобрения в предходните съдебни производства и настоящето, не може да се приеме, че
исковата претенция е недопустима, поради това, че възражението за прихващане е било
разгледано и отхвърлено като недоказано срещу Областния управител, праводател на
Община Костенец.
От твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства се установява, че
претендираните подобрения са извършени в периода 1994 до 2000г., като наемното
правоотношение между страните е било прекратено със сключването на приемателно-
предавателен протокол от 30.11.2005г., с който комисия, назначена от областния управител
на Софийска област, е предала на ЕТ „Арабела- С. С.” недвижим имот-държавна
собственост, находящ се в гр.Костенец, представляващ УПИ IX-„Хлебопроизводство и
пудра захар“, целият с площ от 5 410кв.м., заедно с построените в него стопански сгради,
като едноличният търговец се е задължил да заплаща месечно обезщетение в размер на
159лв. без ДДС. Въз основа на този протокол следва да се приеме, че предходното наемно
правоотношение между страните по делото е било прекратено и е възникнало ново такова
между ищеца и държавата. От датата 30.11.2005г следва да се отчете, че е започнала да тече
давност за претендиране на стойността на направените подобрения. Съгласно решение №
175/13.10.2016г на ВКС по гр.д.№ 821/2016г, IV ГО, ГК, се приема, че давностният срок
започва да тече от момента на предаване на имота след прекратяване на наемния договор,
който е и момент на получаване на престацията, изразяваща се във връщането на наетия
имот от страна на наемателя на наемодателя. В този смисъл е и решение по гр.д.№ 21/2009г,
постановено от II ТО, на ВКС. Поради това следва да се приеме, че исковата претенция,
предявена на на 1.08.2019г, е погасена по давност, изтекла за периода от 30.11.2005г. до
30.11.2010г., поради което следва да бъде отхвърлена.
По предявения насрещен иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неоснователно ползването на имота за сумата от 26 794лв. за периода 1.11.2018г до
13.09.2019г. Община Костенец е претендирала обезщетението съгласно Наредба за
базисните цени за отдаване под наем на имоти-общинска собственост. Между страните е
имало сключен договор за наем с уговорена наемна цена, като последният анекс към него е
от 14.04.2000г, в който е била уговорена цена в размер на 209.07лв. месечно. Относно
периода, за който се претендира обезщетението се установява, че ЕТ „Арабела-С. С.” е
заявила в писмо до кмета на общината, че на 24.06.2019г е освободил процесния имот, от
което следва, че не оспорва, че е ползвал имота до тази дата. Едноличният търговец се е
обогатил със сумата от спестен от него наем, който би плащал за ползване на същия имот,
като обедняването на собственика е в същия размер – пазарния наем за процесния имот,
който последният би получил за спорния период. За успешното реализиране на иска по чл.
59, ал. 1 ЗЗД не е от значение начинът на ползване, респ. неизползването на вещта, нито
6
дали чрез същата са генерирани приходи от ответника – държател, а е достатъчно тя да се
намира без правно основание във фактическата му власт, с което е създадена реална
възможност за спестяване наема, който би плащал за нейното ползване (Решение № 88 от
28.08.2017 г. по т. д. № 834 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение.). Това
е позицията на решаващия състав и в Определение № 232 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 454 /
2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
На 1.11.2018г. общината е придобила собствеността въз основа на решение №
785/1.11.2018г. на Министерски съвет, поради което има право на обезщетение за това, че
едноличният търговец е ползвал имота и дължи обезщетение. В приемо-предавателните
протоколи от 31.05.2019г., 3.06.2019г, 10.07.2019г, 26.07.2019г е отразено, че имотът не е
бил освободен. От ангажираните по делото свидетелски показания чрез разпит на свидетеля
Ц. се установява, че същият е дал показания, че в края на 2019г му се е обадил ищецът, за да
му помогне да изнесат машините от имота. Поради това въззивният съд приема, че за
процесния период от време 1.11.2018г до 13.09.2019г ищецът е ползвал процесния имот,
поради което се е обогатил и дължи обезщетение за ползването му на собственика, което
може да бъде определено съгласно посочената в последния анекс между тях наемна цена, а
именно 209.07лв. месечно.
В първата инстанция процесуалният представител на общината е поискал допускане
до изслушване на експертиза, по което няма произнасяне от съда. Въпреки, че исковата
претенция е била отхвърлена поради недоказаност на размера, не е било направено искане
за допускане на съдебна експертиза пред въззивната инстанция, нито е посочено като
допуснато процесуално нарушение непроизнасянето по направеното доказателствено
искане. Не следва да се приемат доводите на Община Костенец за определяне на
обезщетението съобразно Наредбата за определяне на наемни цени за отдадени под наем
общински имоти, тъй като между страните не е било постигнато съгласие за това, а следва
да се приеме размерът на наема, уговорен в последния анекс между страните-209.07лв. При
изчисляване за периода 1.11.2018г до 13.09.2019г.-10 месеца по 209.07лв. и 13дни за месец
септември 2019г-90.60лв., се определя, че обезщетението е в размер на 2181.30лв., поради
което следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника посочената сума, ведно със
законната лихва върху нея от 17.09.2019г до окончателното плащане на сумата. Исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна за разликата от 2 181.30лв. до
26 794лв.
Поради разминаване на изводите на двете инстанции първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта му, с която е уважена исковата претенция за заплащане на
подобрения за сумата от 69 769лв. по иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД, ведно със
законната лихва от 1.08.2019г до окончателното изплащане на сумата, като се постанови, че
се отхвърля исковата претенция. Следва да се отмени решението на първоинстанционния
съд в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция по чл.59 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за ползване на процесния имот за периода 1.11.2018г до 13.09.2019г, като се
постанови, че се осъжда едноличния търговец да заплати на Община Костенец за сумата от
2181.30лв., ведно със законната лихва върху нея от 17.09.2019г до окончателното плащане
на сумата, като се потвърди решението в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция
за разликата от 2 181.30лв. до 26 794лв, ведно със законната лихва от 17.09.2019г до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъден ЕТ „Арабела-С. С.” с ЕИК 83200540
да заплати на Община Костенец с ЕИК ********* сумата от 2096.28лв. за разноски пред
въззивната инстанция и сумата от 1042.20лв. за разноски пред първата инстанция.
Следва да бъде осъдена Община Костенец да заплати на ЕТ „Арабела-С. С.”
7
сумата от 460лв. за разноски пред въззивната инстанция и да се отмени
първоинстанционното решение в частта му, с която е осъдена Община Костенец да заплати
на ЕТ „Арабела-С. С.” сумата за разликата от 2088.40лв. до 4540лв. за присъдените разноски
пред първата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260024/18.09.2020г, постановено по гр.д.№ 532/2019г по описа на
Софийски окръжен съд, В ЧАСТТА му, с която е осъдена Община Костенец да заплати на
ЕТ „Арабела-С. С.” с ЕИК 83200540, на основание чл.74, ал.2 вр. с члр.72, ал.1 ЗС сумата от
69 769лв., представляваща увеличение на стойността на имот УПИ IX-„Хлебопроизводство
и пудра захар” в кв.84 по плана на гр.Костенец, поради преустроустройство с изграждаане
на работилница за тестени закуски, външно електрозахранване и външен водопровод и
канализация, ведно със законната лихва върху сумата на основание чл.86 ЗЗД от 1.08.2019г
до окончателното плащане на сумата, в ЧАСТТА му, с която е отхвърлен насрещния иск на
Община Костенец срещу ЕТ „Арабела-С. С.” с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от
2 181.30лв. до 26 764лв. ведно със законната лихва от 17.09.2019г до окончателното
изплащане, и в частта му, с която е осъдена Община Костенец да заплати на ЕТ „Арабела-С.
С.” сумата за разликата от 2088.40лв. до 4540лв. за присъдените разноски пред първата
инстанция, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ „Арабела-С. С.” с ЕИК 83200540 срещу Община
Костенец иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 69 769лв. за
направени подобрения в имот УПИ IX-„Хлебопроизводство и пудра захар” в кв.84 по плана
на гр.Костенец, поради преустроустройство с изграждане на работилница за тестени
закуски, външно електрозахранване и външен водопровод и канализация, ведно със
законната лихва върху сумата на основание чл.86 ЗЗД от 1.08.2019г до окончателното
плащане на сумата.
ОСЪЖДА ЕТ „Арабела-С. С.” с ЕИК 83200540 да заплати на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД на
Община Костенец сумата от 2181.30лв за обезщетение за ползване на процесния имот за
периода 1.11.2018г до 13.09.2019г, ведно със законната лихва от 17.09.2019г до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЕТ „Арабела-С. С.” с ЕИК 83200540 ДА
ЗАПЛАТИ на Община Костенец с ЕИК ********* сумата от 2096.28лв. за разноски пред
въззивната инстанция и сумата от 1042.20лв. за разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК Община Костенец с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ „Арабела-С. С.” с ЕИК 83200540 сумата от 460лв. за въззивното
производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването
му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9