№ 6296
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕ.НА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110151288 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, срещу
ответниците Е. К. К. и Р. К. А. с искане да бъде установена дължимостта на
сумите, за които е издадена Заповед № 16357/31.05.2024 г. по ч.гр.д.№
24271/2024 г. по описа на 76 с-в при СРС, а именно:
1/ по отношение на Е. К. К.: 2320.33 лева - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в имот в гр. София, ***, аб. № 7627 за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението в съда /24.04.2024г./ до изплащане на вземането; 248.43 лева -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022г. до 11.04.2024 г; 37,73 лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението в съда /24.04.2024г./ до изплащане на вземането,
както и 8,05 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021г. до 11.04.2024 г.;
2/ по отношение на Р. К. А.: 2320.33 лева - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в имот в гр. София, ***, аб. № 7627 за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението в съда /24.04.2024г./ до изплащане на вземането; 248.43 лева -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022г. до 11.04.2024 г; 37,73 лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
1
подаване на заявлението в съда /24.04.2024г./ до изплащане на вземането,
както и 8,05 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021г. до 11.04.2024 г.
Ищецът твърди, че ответниците са собственици на процесния
топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона – чл. 153, ал.
1 ЗЕ, се явяват клиенти на топлинна енергия. Сочи, че е доставил на
ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали
енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. С оглед
на това, за ищеца е възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване
на заповед за изпълнение и да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 24271/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответниците са подали
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в
указания от съда срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск.
Моли съдът да установи вземанията, които има към ответниците, така
както са описани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. К. К. и Р. К. А. не подали
отговор на исковата молба.
С подадените в срок възражения по реда на чл. 414 ГПК, които съдът
следва да обсъди при наличието на обосновани оспорвания срещу вземането,
за което е издадена заповедта за изпълнение, всяка от ответниците е посочила,
че изплаща задължения към ищцовото дружество в рамките на образувано
изпълнително производство. Посочват, че оспорват претендираните от ищеца
вземания, доколкото от 4 години в жилището не се ползват радиатори за
отопление.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД
изразява становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150,
вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 24271/2024 г. по описа на СРС, 76 с-
в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата
молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от получаване на
указанията на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е идентичност
между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, поради което предявените искове са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
2
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Не е спорно между страните, а се установява се от събраните по делото
писмени доказателства – нотариален акт /л. 18/, че ответниците по спора са
придобили собствеността върху процесния имот по силата на договор за
покупко-продажба през 2015 г. /т.е. преди началното на исковия период/.
С оглед на това, установява се по делото, че процесният топлоснабден
имот се притежава в съсобственост при равни квоти от ответниците по спора.
Установява се от представеното Заявление-Декларация /л. 22-23/, че на
29.10.2015 г. Р. А. е подала документи в ищцовото дружество за откриване на
партида за потребяваната в имота топлинна енергия на нейно име. Изрично е
посочено, че другия съсобственик на имота /Е. К./ дава съгласието си
партидата да бъде открита само на името на Р. А..
Съгласно задължителните за настоящия съд съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 2/2017 г. по т.д. № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, собствениците или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен
за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят, като клиент на топлинна
енергия за битови нужди, дължи цената й.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на
т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
3
дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество – какъвто е и процесният случай.
Предвид изложеното, доколкото по делото се доказва, че е постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и Р. А. /която за идеалната част
от имота, принадлежаща на Е. К. се явява субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ/, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
то именно Р. А. дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените
й битови нужди.
С оглед на това, другият ответник по спора – Е. К. К., независимо, че
притежава качеството на собственик на имота, няма задължение за
заплащане на потребената в имота топлинна енергия. Предвид изложеното,
предявените срещу Е. К. искове се явяват изцяло неоснователни и подлежат
на отхвърляне.
По отношение на ответника Р. А. – същата, като страна по сключения
индивидуален договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения
имот, дължи заплащането й и се явява материалноправно легитимирана да
отговаря по предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребитЕ. на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са
валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се твърди и не се установява ответникът да се е възползвали от правото си
по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпредЕ.тЕ., се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Установява се
по делото с помощта от приетата и кредитирана от съда СТЕ, че монтираните
измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Установява се,
че начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна
енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във
връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната
енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по
4
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
съгласно отчетите на ФДР, монтираните в имота 4 броя отоплителни тела не са
потребявали топлинна енергия и стойността им е „нула“. Изчислявана е
енергия в съответствие с отоплителната мощност на съществуващата в имота
„щранг-лира“, за сградна инсталация /без отопление на общи части/ и за БГВ
/въз основа на реални отчети на два броя водомери/.
Вещото лице е посочило, че реално потребеното количество топлинна
енергия за процесния период, възлиза на сумата от 4788.17 лева - т.е. повече
от претендирания от ищеца размер на обща главница /4640.66 лева/.
С оглед на това, съдът намира, че предявеният по отношение от
ответника Р. А. иск за ½ от цената на потребена в имота топлинна енергия –
2320.33 лева, се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, доколкото по
делото, от ангажираните писмени доказателства и изготвената експертиза, се
установява, че услугата е извършвана от ищеца в процесния период.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе,
са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
5
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал.2.
Предвид изложеното, съдът намира, че размерът на мораторната лихва
върху общата претендирана от ищеца главница възлиза на сумата от 496.87
лева, т.е. дължимата от ответника А. сума, равняваща се на 1/2 от това
задължение, възлиза на 248.43 лева, поради което искът се явява изцяло
основателен.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ
на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение и претенцията в тази й част се явява
изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на
решението по спора съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
С молба от 27.03.2025 г. /л. 75/ ответникът А. е представила изходящ
от ищеца документ, удостоверящ извършването на цялостно плащане на
сумите по исковите претенции срещу тази страна, предмет на настоящото
исково производство.
Видно от разписката, със сумата от 2916.46 лева са заплатени
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение /на обща стойност
2358.06 лева/, мораторните обезщетения върху двете главници /на обща
стойност 256.49 лева/, както и законната лихва до датата на плащането –
24.03.2025 г. /в общ размер на 301.91 лева/.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове срещу
ответника Р. А. подлежат отхвърляне поради извършено в хода на процеса
плащане.
По разноските:
6
С оглед изхода на делото /доколкото съдът достигна до извод за
частична основателност на претенциите спрямо единия ответник/, на
основание чл. 78 ГПК, право на разноски имат и двете страни в
производството, съразмерно на уважената, респективно, отхвърлената част от
исковете, като съдът дължи произнасяне по отговорността за сторени
разноски в заповедното производство.
В исковото производство, ищецът е доказал извършването на
разноски за заплатена държавна такса в размер на 184.06 лв, 300 лева -
депозит за СТЕ и ССчЕ, както и е претендирал разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на
сумата от 100 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете срещу ответника Р. А., в
полза на ищеца следва да бъде присъдена общо сумата от 291.02 лева.
От страна от ответниците Р. А. и Е. К. не са претендирани разноски,
поради което такива не им се следват.
В заповедното производство, заявителят е доказал извършването на
разноски по отношение на ответника А. за заплатена държавна такса в размер
на 52.29 лв. и е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение,
които съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, е опредЕ.л на сумата от 25 лева.
Съразмерно на уважената част от заявлението срещу ответника Р. А., в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 76.98 лева.
От страна от длъжниците Р. А. и Е. К. не са претендирани разноски,
поради което такива не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422
ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Е. К. К., ЕГН
**********, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед №
16357/31.05.2024 г. по ч.гр.д.№ 24271/2024 г. по описа на 76 с-в при СРС, а
именно: 2320.33 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
имот в гр. София, ***, аб. № 7627 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда /24.04.2024г./ до
изплащане на вземането; 248.43 лева - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 11.04.2024 г; 37,73 лева - цена
на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда /24.04.2024г./ до
изплащане на вземането, както и 8,05 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 11.04.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация
7
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Р. К. А., ЕГН ********** ,
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 16357/31.05.2024 г. по
ч.гр.д.№ 24271/2024 г. по описа на 76 с-в при СРС, а именно: 2320.33 лева -
цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот в гр. София, ***,
аб. № 7627 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва от подаване на заявлението в съда /24.04.2024г./ до изплащане на
вземането; 248.43 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022г. до 11.04.2024 г; 37,73 лева - цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението в съда /24.04.2024г./ до
изплащане на вземането – като погасени чрез плащане в хода на процеса,
както и иска за сумата от 8,05 лева - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 11.04.2024 г. – като
неоснователен и погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. К. А., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
291.02 лева. - разноски в настоящото исково производство, съразмерно на
уважената част от исковете, както и сумата от 76.98 лева – разноски в
заповедното производство, съразмерно на уважената част от заявлението.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8