Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 02.07.2021 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
Софийски
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание
на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 687
по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 33 от 07.02.2020 г.,
постановено по гр. д. № 474/201 г. на И.ски районен съд, са отхвърлени
предявените от С.Г.Щ. и Л.Й.С. срещу И.Д.И., Д.Н.Д., К.С.Д., Н.К.Н., Д.К.Н., М.И.А.,
Л. И. Ц., С. А. Щ., Е.С.Щ., И.Л.Щ. и М.Л.Г., искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за установяване, че ищците са собственици на едноетажна жилищна
сграда с площ от 75 кв.м. с идентификатор № 38916.10.502.1, второстепенна
постройка площ 15 кв.м. с идентификатор
№ 38916.10.502.2, и терен към нея с площ от 546 кв.м., находящ се в с. К. представляващ част от имот с идентификатор №
38916.10.502, целия с площ от 2184 кв.м. С решението са отхвърлени и
предявените от С.Г.Щ. и Л.Й.С. срещу И.Л.Щ. и М.Л.Г. искове с правно основание
чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху горепосочените имоти.
Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното
производство като неправилно, необосновано и постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място в жалбата се излага
възражение, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че предмет на
предявените искове е само реална част от съсобствен недвижим имот, включващ
едноетажната сграда с площ от 75 кв.м., второстепенна постройка с площ от 15
кв.м. и терен към нея с площ от 546 кв.м., представляващ част от имот с
идентификатор № 389161.10.502, който е бил придобит от наследодателите на страните
и за който няма данни да е бил поделян между тях. Сочи се в тази връзка, че в
мотивите си съдът е изследвал фактическия състав на придобиването от
съсобственик на идеалните части на другите съсобственици, въпреки, че е приел,
че предявената претенция е за реална част от имота. На следващо място се
оспорва извода на районния съд за недоказаност наследодателят на ищците, а след
неговата смърт и ищците да са извършили действия, които да се приемат като
владение на имота като свой. Сочи се в тази връзка, че ангажираните гласни
доказателства установяват, че Й. Щ. приживе, а и наследниците му са
манифестирали намерението си спрямо останалите наследници, че имотът е тяхна
еднолична собственост, което се подкрепя и от представените доказателства за
заплатени от ищците данъци за имота за периода от
Отговор на въззивната жалба са подали ответниците М. Л. Г.
и И.Л.Щ., както и Д.Н.Д., чрез назначения му особен представител адв. Ц. Г..
Същите оспорват въззивната жалба и настояват обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Останалите ответници по въззивната жалба не са подали
отговор.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Първоинстанционият съд е бил сезиран с искова молба,
подадена от С.Г.Щ. и Л.Й.С. срещу И.Д.И., Д.Н.Д., К.С.Д., Н.К.Н., Д.К.Н., М.И.А.,
Л.И.Ц., С.А.Щ., Е.С.Щ., И.Л.Щ. и М.Л.Г., в която се твърди, че с нотариален акт
№ 7/10.04.1987 г. е признато правото на собственост в полза на Д.И.Щ., М. И. Щ.,
Г. И. Т., Л. И.Щ. и С. И.Щ. /всичките – братя и сестри, починали/ върху дворно
място с площ 2184 кв.м., представляващо имот с идентификатор № 38916.10.502,
ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 75 кв.м. /с
идентификатор № 38916.10.502.1. Твърди се, че от датата на съставяне на
посочения нотариален акт единствените лица, обитаващи едноетажната жилищна
сграда с идентификатор № 38916.10.502.1, както и терен към нея с площ от 546
кв.м., находящ се в с. К. и представляващ част от имот с идентификатор №
38916.10.502, целия с площ от 2184 кв.м., са били от семейството на Л. И.Щ..
Твърди се, че между братята и сестрите е било ясно и точно разпределено в полза
кого кой имот се оставя, а също ясно и изрично е било разпределено и дворното
място, като реални части, върху които останалите лица са построили за себе си
вилни сгради. Твърди се, че в края на 80-те години приживе на Л. Щ. неговите
съпруга и деца /Л., И., Й. и М./ са разпределили семейните имоти, като на Й. Щ.
и неговото семейство било решено да остане в процесната жилищна сграда в с. К.
/ с идентификатор № 38916.10.502.1/ и дворното място към нея с площ от 546
кв.м., представляващо част от имот с идентификатор № 38916.10.502. В полза на Й.
Щ. от родителите му било закупено дворно място в с. К., кв. „Езерище”, а в
полза на М. ***. Поради посочената причина в този период първо М.Щ., а след
това и И.Щ. напуснали имотите, като същите до
Въз основа на тези твърдения ищците са отправили следните
искания:
1. Да
се признае за установено спрямо ответниците И.Д.И., Д.Н.Д., К.С.Д., Н.К.Н., Д.К.Н.,
М.И.А., Л.И.Ц., С.А.Щ., Е.С.Щ., че ищците са собственици при равни квоти на
следните недвижими имоти: едноетажна жилищна сграда с площ от 75 кв.м. с идентификатор
№ 38916.10.502.1, второстепенна постройка
площ 15 кв.м. с идентификатор № 38916.10.502.2, и терен към нея с площ
от 546 кв.м., находящ се в с. К.
представляващ част от имот с идентификатор № 38916.10.502, целия с площ
от 2184 кв.м., която част е обозначена с букви АБВГДА на приложената към
исковата молба скица/, а в условията на евентуалност да бъде призната
собствеността им досежно ¼ идеална част от имот с идентификатор №
38916.10.502, целия с площ 2184 кв.м.;
2. Да
се установи спрямо ответниците И.Л.Щ. и М.Л.Г., че ищците са собственици при
равни квоти на горепосочените имоти, евентуално да бъде призната собствеността
им досежно ¼ идеална част от имот с идентификатор № 38916.10.502, целия
с площ 2184 кв.м., и същите да бъдат осъдени да предадат на ищците владението
върху така описаните имоти.
В срока
по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба е подала ответницата М.Л.Г.,
с който същата оспорва иска. Ответницата
твърди в отговора, че процесният наследствен имот с
идентификатор № 38916.10.502 с площ от 2184 кв.м. се владее от всички съсобственици
по наследство след смъртта на Д.И.Щ., М. И. Щ., Г. И. Т., Л. И.Щ. и С. И.Щ.,
като след смъртта на Л. И.Щ. неговият дял от имота е наследен от ответницата М.Г.,
брат й И.Щ. и наследниците на другия им брат Й. Щ. – ищците С. Щ. и Л.С..
Ответницата твърди, че до смъртта на брат й Й. през
Писмен
отговор на исковата молба е подаден от назначения от съда при условията на чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответника Д.Н.Д. – адв. Ц. Г.. Същият
оспорва твърденията в исковата молба за постигнато между братята и сестрите
съгласие за разпределението на ползването на на процесното дворно място, както
и за направено такова разпределение спрямо трите деца в семейството на Л. Щ.,
поради липсата на представени писмено документи за извършени такива актове на
разпределение. Изложено е и възражение
за липсата на идентичност между описания в представения от ищците нотариален
акт и имот с идентификатор №38916.10.502, който е предмет на исковете.
Въззивният съд намира, че
фактическата страна по делото е детайлно и коректно установена в мотивите на
обжалваното решение чрез подробно посочване на събраните в първата инстанция
доказателства и установените от тях факти, относими към спора, поради което не
е необходимо да се възпроизвежда повторно в настоящото решение, и препраща към
нея на основание чл. 272 от ГПК.
От така
установените по делото факти, правните
изводи на съда са следните:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове, както следва:
1.
Срещу ответниците И.Д.И., Д.Н.Д., К.С.Д., Н.К.Н., Д.К.Н., М.И.А., Л. И. Ц., С. А.
Щ., Е.С.Щ. са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗС – за признаване за установено, че ищците С.Г.Щ. и Л.Й.С. са
собственици на основание придобивна давност на следните недвижими имоти: едноетажна
жилищна сграда с площ от 75 кв.м. с идентификатор № 38916.10.502.1,
второстепенна постройка площ 15 кв.м. с
идентификатор № 38916.10.502.2, и терен към нея с площ от 546 кв.м., находящ се
в с. К., представляващ част от имот с
идентификатор № 38916.10.502, целия с площ от 2184 кв.м., която част е
обозначена с букви АБВГДА на приложената към исковата молба скица/. В условията
на евентуалност е отправено искане за признаване правото на собственост на
ищците на ¼ идеална част от имот с идентификатор № 38916.10.502;
2.
Срещу ответниците И.Л.Щ. и М.Л.Г. са предявени искове с правно основание чл.
108 от ЗС – за признаване за установено, че ищците са собственици на
гореописаните имоти и за осъждането им да предадат на ищците владението върху
тях. В условията на евентуалност е отправено искане за признаване правото на
собственост на ищците и осъждане на ответниците да им предадат владението върху
¼ идеална част от имот с идентификатор № 38916.10.502.
Страните по делото са наследници на Д.И.Щ., М.
И. Щ., Г. И. Т., Л. И.Щ. и С. И.Щ.. От своя страна ищците С.Щ. и Л.С., както и
ответниците И.Л.Щ. и М.Л.Г., са наследници на Л. И.Щ., починал през
С
представения нотариален акт № 97/1987 г. посочените петима наследодатели на страните
- Д.И.Щ., М. И. Щ., Г. И. Т., Л. И.Щ. и С. И.Щ., са признати за собственици по
давностно владение на дворно място от 2760 кв.м., находящо се в землището на с.
К., заедно с построената в него жилищна сграда. Така, между тях е възникнала
съсобственост върху тези имоти при равни квоти. Установява се от приложените
скици и заключението на СТЕ, че дворното място, предмет на посочения нотариален
акт, е идентично с ПИ с идентификатор № 38916.10.502 по актуалната кадастрална
карта на с. К.. В този поземлен имот са заснети пет сгради, като по делото не
се спори, че сградата, предмет на горния нотариален акт, е идентична със сграда
№ 1 по кадастралната карта, а сграда № 2 е стопанската сграда, която е предмет
на предявените искове. Тази стопанската сграда представлява приращение към
земята и съгласно чл. 92 от ЗС е придобита в съсобственост от собствениците на
поземления имот, върху която е построена. С оглед статута на процесната
стопанска постройка като несамостоятелен обект с обслужващо жилищната сграда
предназначение, принадлежността на правото на собственост върху нея следва да
се преценява във връзка със собствеността върху жилищната сграда.
Ищците
основават претенцията си, че са еднолични собственици на описаните жилищна
сграда и стопанска постройка на основание давностно владение, осъществявано от
прекия им наследодател Й. Л.Щ. от
С оглед
основанието, на което първоначално е установена фактическата власт върху
процесната едноетажна жилищна сграда от петимата наследодатели на страните, а
именно придобивна давност, установено с неоспорения констативен нотариален акт,
между тях е било налице съвладение върху този имот. След като основанието, на
което съсобственикът Л. И.Щ. /наследодател на прекия на ищците наследодател Й. Л.Щ./
е придобил фактическата власт върху процесната жилищна сграда, признава такава
и на останалите съсобственици, то го прави държател на идеалните части на
останалите съсобственици и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.
69 от ЗС. В случай като настоящия, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е
т.нар. преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се
превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да и свои, като тези действия са
доведени до знанието на останалите съсобственици и спрямо тях да се манифестира
промяната в намерението и собственическото отношение към общата вещ. В
хипотеза, при която владението върху целия съсобствен имот е било предадено на
един от съсобствениците по съгласие с останалите съсобственици, за да започне
да тече в полза на този съсобственик придобивна давност за целия имот, не е
необходимо той допълнително да демонстрира пред другите съсобственици промяна
на намерението си да свои имота.
Действията,
с които се демонстрира промяна на държането във владение, респ. промяната на
намерението на съсобственика да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по
отричане правата на останалите съсобственици и да са станали достояние на
последните. Според практиката такива действия са: отказът на ползващия имот
съсобственик да допуска останалите съсобственици в имота, доведеното до
знанието на останалите съсобственици намерение на владеещия съсобственик да се
разпореди с имота само в своя полза, или такова ползване на имота, което ясно
показва, че изключва владението на останалите.
В
случая от ангажираните от ищците доказателства не се установява от страна на
съсобственика Л. И.Щ. до неговата смърт, впоследствие и от наследника му – пряк
наследодател на ищците Й. Л.Щ., а след смъртта на последния и от ищците С.Щ. и Л.С.,
да са извършени фактически действия спрямо останалите съсобственици на
процесната жилищна сграда, с които недвусмислено да се манифестира промяна на
държането във владение на имота, изразяващи собственическо отношение към него. Няма
доказателства за твърдяното от ищците съгласие за разпределяне на ползването на
наследеното дворно място и построената в него жилищна сграда между братята и
сестрите, в полза на които е призната собствеността върху тези имоти, което ако
бе доказано, би могло да се приеме за начало на давностно владение от страна на
наследодателя Л. Щ. върху процесната жилищна сграда, без да е необходимо да се
доказва осъществени от него действия по отблъскване на владението на останалите
признати съсобственици и промяна в намерението му да владее техните идеални
части като свои. От представената скица на имота и заключението на СТЕ се
установява, че в процесното дворно място съществуват и други три жилищни
сгради, освен процесната, но няма нито твърдения, нито данни по делото от кого
и кога са построени другите сгради, кои лица ги ползват и въз основа на какви
факти.
От показанията на водените от ищците свидетели
се установява само, че процесната жилищна сграда в периода след смъртта на Л. Щ.
е била ползвана само Й. Щ. и неговото
семейство като същите са живели в нея, а брат му И.Щ., който първоначално също
е живял там, се е изнесъл със семейството си на квартира. Фактът, че само един
от съсобствениците е ползвал еднолично или с други лица съсобствения имот в определен
период от време, респ. че останалите съсобственици не са го ползвали, не може
сам по себе си да обуслови придобиване по давност на имота. Не са налице
доказателства, които да сочат обективирано чрез конкретни фактически действия
собственическо намерение на прекия на наследодател на ищците Й. Щ. досежно
процесната жилищна сграда до смъртта му през
Що се
отнася до твърдяното в исковата молба, че ищците са плащали данъци за
процесната сграда и са извършили подобрения в същата, следва да се посочи, че
плащането на данъци, както и извършването на ремонти в съсобствения имот, не
съставляват действия, обективиращи намерението на съсобственика да владее целия
имот за себе си, защото всеки съсобственик съгласно чл. 31 от ЗС е длъжен да
участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а когато сам е
поел изцяло необходимите и полезни разноски за съсобствената вещ, може да иска
от останалите съсобственици да му заплатят частта от тези разноски,
съответстващи на техния дял в съсобствеността. Отделно от това, в случая се установява
от представените писмени доказателства, че данъци за процесния имот за
заплащали и други негови съсобственици.
С оглед
на гореизложеното, претенцията на ищците, че в тяхна полза е изтекъл придобивен
давностен срок досежно процесната жилищна сграда и обслужващата я стопанска
постройка, е недоказана. Поради това, предявеният от тях срещу всички ответници
иск за установяване, че са еднолични собственици на тези сгради на твърдяното
придобивно основание, е неоснователен.
Неоснователни
са и предявените от ищците искове за признаване правото им на собственост върху
реална част от поземлен имот № 38916.10.502 с площ от 546 кв.м., индивидуализирана
по приложената към исковата молба скица. Както бе посочено по-горе, по делото е
установено, че този имот е придобит в съсобственост от петимата наследодатели
на страните и всеки от преките им наследници е придобил част съобразно
наследствения им дял. Съсобственикът не може да придобие по давност реални
части от съсобствения имот, респ. да ревандикира реални части от съсобствения
имот. Съсобственикът може да стане едноличен собственик на целия имот чрез
завладяване на идеалните части на останалите съсобственици от съсобствения
имот, но не и да придобие каквато и да било реална част от имота на първично
придобивно основание. Това е така, защото всеки съсобственик има право да
използва целия общ имот съобразно неговото предназначение и по начин да не
пречи на останалите съсобственици да си служат с него съобразно правата му –
чл. 31, ал. 1 от ЗС. Дори и да се приеме обратното, а именно, че съсобственикът
може да претендира придобиване по давност на реална част от съсобствения имот,
то в случая важат изложените по-горе съображения досежно процесните сгради за
недоказаност ищците да са упражнявали фактическата власт върху имота с
признаците по чл. 68, ал.1 от ЗС и обективирана промяна в намерението им да
владеят процесната реална част от дворното място като свое. Следва да се
отбележи в тази връзка, че ако прекият наследодател на ищците, а впоследствие и
те самите са упражнявали еднолично фактическата власт върху процесната реална
част от дворното място, то е било в рамките на прилежащата към жилищната сграда
площ, необходима с оглед ползването на тази сграда по предназначение, поради
което ищците не могат да обосноват самостоятелно владение върху претендираната
реална част от поземления имот със съответните вещно-правни последици досежно
тази реална част.
С оглед
извода за недоказаност в полза на ищците да се е осъществило твърдяното от тях
придобивно основание досежно процесните жилищна сграда, стопанска постройка и
реална част от дворното място, не е налице първата предпоставка от фактическия
състав на предявения от тях иск по чл. 108 от ЗС срещу ответниците И.Л.Щ. и М.Л.Г.,
поради което предявената ревандикационна претенция спрямо тези ответници е
неоснвателна.
Поради съвпадането на изводите на
настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение, с което са
отхвърлени предявените срещу всички ответници установителни искове с предмет едноетажна
жжилищна сграда с идентификатор № 3891.10.502.1, второстепенна постройка с
идентификатор № 38916.10.502.2, и реална част с площ от 546 кв.м. от имот с
идентификатор № 38916.10.502, както и срещу ответниците И.Л.Щ. и М.Л.Г. искове
за предаване на владението върху тези имоти, следва да бъде потвърдено.
Ищците са заявили в условията на евентуалност искания за признаване за
установено спрямо всички ответници, че са собственици на ¼ идеална част
от имот с идентификатор № 38916.10.502, и за осъждане на ответниците И.Л.Щ. и М.Л.Г.,
по които първоинстанционнит съд не се е произнесъл, въпреки сбъдването на
процесуалното условие – отхвърляне на главните искове. Съдът не е изложил
мотиви и не е постановил изричен диспозитив по така заявените евентуални
искания, поради което липсва произнасяне, т.е. не е налице формирана воля
относно така заявеното в условията на евентуалност спорно право, свързана с
правото на собственост на ищците върху ¼ идеална част от посочения
поземлен имот, с оглед на което решението е непълно. Липсата на произнасяне от
първоинстанционния съд по така заявената с исковата молба евентуална претенция
е пречка възивния съд за осъществи цялостна проверка на решението с оглед
предмета на въззивната жалба, в която се излага изрично оплакване за липса на
произнасяне досежно така заявеното в условията на евентуалност искане.
Липсата на формирана воля от първоинстанционния
съд по част от предявените искове, а именно
– по исковете за признаване за установено по отношение на всички ответници, че
ищците са собственици на ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор
№ 38916.10.502 и са осъждане на ответниците И.Л.Щ. и М.Л.Г. да предадат на
ищците владението върху тази част от имота, може да бъде отстранена с допълнително
решение, постановено от същия съд, издал непълното решение. Въззивният
съд не може да се произнесе за първи път по така заявените евентуални
претенции, тъй като това би довело до едноинстанционно разглеждане на спора в
едната му част. Тази невъзможност следва от характера на въззивното
производство, в което съдът, в пределите на жалбата, трябва да направи
самостоятелните си изводи по съществото на спора, рамките на който са
определени пред първоинстанционния съд. Непълнотата на решението може и следва
да се отстрани, при условията и по реда, предвидени в чл. 250 от ГПК, като
жалбата в тази й част следва да се счита като молба за допълване на решението,
доколкото съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищците
– а именно по заявенатите евентуални претенции, предвид отхвърлянето на
главните такива, което е потвърдено от възивния съд.
По тези съображения производството делото следва
да бъде
върнато на районния съд за постановяване на допълнително решение по чл. 250 от ГПК по предявените искове за признаване за установено, че ищците са
собственици на ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор №
38916.10.502 и са осъждане на ответниците И.Л.Щ. и М.Л.Г. да предадат на ищците
владението върху тази част от имота.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция и направеното от ответника по жалба И.Л.Щ. искане за
разноски, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на последния
сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800
лева.
Воден
от горното, Софийски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 33 от
07.02.2020 г., постановено по гр. д. № 474/201 г. на И.ски районен съд, с което
са отхвърлени предявените от С.Г.Щ. и Л.Й.С. срещу И.Д.И., Д.Н.Д., К.С.Д., Н.К.Н.,
Д.К.Н., М.И.А., Л. И. Ц., С. А. Щ., Е.С.Щ., И.Л.Щ. и М.Л.Г., искове за
установяване, че ищците са собственици на едноетажна жилищна сграда с площ от
75 кв.м. с идентификатор № 38916.10.502.1, второстепенна постройка площ 15 кв.м. с идентификатор №
38916.10.502.2, и терен към нея с площ от 546 кв.м., находящ се в с. К. представляващ част от имот с идентификатор №
38916.10.502, целия с площ от 2184 кв.м., както и предявените от С.Г.Щ. и Л.Й.С.
срещу И.Л.Щ. и М.Л.Г. искове за предаване на владението върху горепосочените
имоти.
ВРЪЩА делото на И.ски районен съд за произнасяне по реда на
чл.
250 от ГПК по евентуално предявените претенции за признаване спрямо
всички ответници правото на собственост на ищците върху ¼ идеална част
от имот с идентификатор № 38916.10.502 по кадастралната карта на с. К., и
осъждането на М.Л.Г. и И.Л.Щ. да предадат на ищците владението върху този имот.
ОСЪЖДА С.Г.Щ.
и Л.Й.С. да заплатят на И.Л.Щ. сумата 800 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.