Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 10.01.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи състав, в публичното
съдебно заседание на девети декември
две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател : Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 189/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от М.Т.М.
против Г.Л.А. и А.Л.А.. Предявеният иск е с правно основание по чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС).
Ищецът М. твърди, че по силата на договор за дарение е собственик на урегулиран
поземлен имот (УПИ) IV –
346 в кв. 19 по подробния устройствен план (ПУП) на …,
общ. С. Ответниците братя А. са собственици на съседния УПИ III
– 335. Според посоченото в исковата молба, в края
на 2017 г. те са забили метални колове по средата на предвидената по плана
улица – тупик (от о.т. 88а до о.т. 969), а в началото на месец юни 2018 г. поставили оградна
мрежа, като по този начин оставили УПИ IV – 346 без свободен достъп. Създаденото фактическо
положение се запазва и до настоящия момент, независимо че М. е сезирала
компетентни държавни органи и е започнало административно производство.
Въз основа на така изложените фактически твърдения е поискано от съда да осъди
ответниците да премахнат поставената от тях ограда, тъй като тя прегражда
единствения път до имота на ищеца и така препятства влизането в него и
ползването му, което М. счита за неоснователно
действие, пречещо ѝ да
упражнява правото си на собственост
От страна на ответниците е
подаден писмен отговор. В него се посочва, че те са заградили собствения си
имот и оградата изцяло попада в него, като строежът не е незаконен. В подкрепа
на изложеното се представя влязло в сила Разрешение за строеж от 15.09.2014 г.
Твърди се, че не е провеждана отчуждителна процедура и не е заплащано
обезщетение, поради което плана не е приложен по отношение на задънената улица
по о.т. 88а - о.т. 969. По тези съображения се иска от съда да отхвърли
предявения иск, като неоснователен.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза,
която съдът възприема като обективна и компетентно изготвена.
Свогенският районен съд, първи състав,
вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди
становищата и доводите на страните, и съобразявайки приетите по делото
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :
М.М. е
собственик на УПИ IV – 346. Тя
има достъп до имота си единствено по предвидената в плана улица – тупик от о.т.
88а (248) до о.т. 969 (124).
Ответниците са собственици на съседния УПИ III – 335, като имотните му граници не съвпадат с регулационните –
видно от комбинираната скица изготвена от вещото лице. Цялата задънена улица
попада в имот пл. № 335. Подробният устройствен план на местността е одобрен
със заповед от 22.06.1965 г. и относно двата имота не е изменян. След извършени
справки в общинската администрация вещото лице е установило, че липсват данни
частта от имота на ответниците, която попада под улица, да е отчуждена по
предвидения в закона ред. Самата задънена улица частично е изградена на място и
съществува, но не с предвидената по плана ширина от 3,2 м., а много по-малко –
около 2 м. По силата на разрешение за строеж ответниците са получили право да
изградят ограда по северната регулационна граница на имота си – по точки 2, 3,
4, 10, 11, 12 и 5 на комбинираната скица изготвена от вещото лице. В
действителност на място оградата е изградена по точки 2, 3, 4, 10 и 5. Изложената
от съда фактическа обстановка, която не е спорна между страните, безспорно се
установява от приетите по делото доказателства, които относно горепосочените обстоятелства
са безпротиворечиви.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Искът по чл. 109 ЗС е допустим,
тъй като в исковата молба се твърдят пречки за упражняване на правото на
собственост. Предвидената с плана задънена улица, завършваща с обръщало, е
предназначена да обслужва УПИ IV – 346, поради което ограничаването на
движението по нея пречи на М. да достига до имота си, в който има и жилищна
сграда. Разгледан по същество, според съда, искът се явява неоснователен.
Съображенията са следните :
Ако съществуваща
улица е изградена в съответствие с предвижданията на застроителния и
регулационен план и има всички характеристики на част от уличната мрежа, но без
теренът, върху който е прокарана да е бил отчужден по предвидения в закона ред,
въпреки изричните разпоредби на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 2,
ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост не може да се приеме, че
общината е придобила правото на собственост по предвиден в закона придобивен
способ.
При отчуждаването на имоти по чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ, касаещо
мероприятия по улично-регулационния план, настъпването на действието на
отчуждаването след изменението на закона през 1956 г. е обусловено от заплащане
на обезщетение за отчуждения имот. По настоящото дело планът е одобрен през
1965 г., като липсват данни за отчуждително производство. От тук следва, че
ответниците са собственици на целия имот пл. № 335, а не само на частта
попадаща в УПИ III. Въпреки
това те са поставили оградата на северната регулационна линия, независимо че,
както се посочи, на практика липсва отчуждаване. Изключение е направено само в
частта по т. 10, 11, 12 и 5, т.нар. обръщало.
С поставянето на ограда от метални колове и прогледна мрежа, вътре в
собствения си имот, ответниците не създават никакви пречки за използване на
съседния имот, следователно е съобразено правилото на чл. 50 от Закона за
собствеността. В конкретният случай, както е посочило и вещото лице, до имота
на ищеца не може да се достигне с автомобил, и то не по вина на ответниците.
Следователно съществуването на обръщало в края на задънената улица е и
безпредметно. По настоящото дело безспорно е налице пречка за М.М., свободно и
безпрепятствено да достига до своя имот – с автомобил. Причината обаче, за това
фактическо състояние продължаващо повече от половин век, не е в действия или
бездействия от страна на ответниците. От една страна общината не е заплатила
отчужденото на ответниците (техните
праводатели), а от друга страна не е изградила на място
улицата според предвижданията на плана.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците ще
следва да се присъдят направените по делото разноски. По искането с правно основание
чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита за основателно възражението на адв. С., тъй като е налице несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради
така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера
на разноските до минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 300
лева. На основание
чл. 162 ГПК съдът приема, че премахването на поставената прозирна ограда е на стойност
под 1000 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля предявения от М.Т.М.
***, ЕГН **********, срещу Г.Л.А.
***, ЕГН **********, и А.Л.А. ***, ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността - за премахване на
оградна мрежа поставена на северната регулационна линия на УПИ III
– 335 в кв. 19 от подробния устройствен плана на …
и преграждаща предвиденото с него обръщало в края на задънена улица от о.т. 88а (248) до
о.т. 969 (124).
Осъжда М.Т.М. ***, ЕГН
**********, да
заплати на Г.Л.А. ***, ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 390
лева, като адвокатското възнаграждение е намалено на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Осъжда М.Т.М. ***, ЕГН
**********, да
заплати на А.Л.А. ***, ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 390
лева, като адвокатското възнаграждение е намалено на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :