МОТИВИ по НОХД № 35/2021 година

Против подсъдимия Л.Т.Т. *** е внесено обвинение от Районна прокуратура гр.В. – ТО гр.М. за извършено престъпление по чл.216 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, затова че при условията на продължавано престъпление в гр.М., за времето от 23.09.2020 г. до 24.09.2020 г. включително, е унищожил  противозаконно чужда движима вещ - 6 броя стъклени панела от перона  на Автогара М., на стойност 720 лева, собственост на Община М., както следва: На 23.09.2020г  е унищожил противозаконно 5 бр. стъклени панела от перона на Автогара М., собственост на Община М.  и на 24.09.2020г е унищожил противозаконно 1 бр. стъклен панел от перона на Автогара М., собственост на Община М..

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

Подсъдимият в съдебно заседание се представлява от адв. В.З.от ВАК. Процесуалният представител на подсъдимия взема становище за определяне на наказанието при условията на чл.58а НК и бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК.

Ход на делото е даден по реда на Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на подсъдимия, свидетелите и експерта. На основание чл.372 от НПК при пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица и са заявили, че при постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвиден в НПК.

Подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 23.09.2020 г. подсъдимия Л.Т. се скарал с баща си. Бил много ядосан. От дома си взел една дървена бухалка и тръгнал в посока към Автогара М.. Било след 22.00 часа. С бухалката започнал да удря стъклените панели на автогарата откъм линията. Счупел 5 стъклени панели. След това тръгнал в посока пицарията, която се намирала до Автогарата, с намерение да продължи да чупи. Шумът от счупените стъкла чул свидетеля В.А.от с.К.П. Същата вечер той с автомобила си докарал няколко момчета, за да играят в казиното на кръговото точно срещу пицарията. След както оставил приятелите си слязъл от автомобила и отишъл до кафе-машината пред пицарията. Тогава видял към него да идва младеж, облечен в тъмен суитшърт, като на главата си бил сложил качулка. На свидетелят направило впечатление, че в посока към автогарата няма други лица, а този младеж, като го видял, явно се притеснил и веднага се върнал обратно. Тогава свидетеля А. си спомнил, че същият младеж малко преди да чуе шумът от чупене на стъкла го видял да минала през кръговото, покрай железарския магазин, казиното и да отива в посока Автогарата. След като видял, че подсъдимия бързо се връща обратно, свидетеля А. позвънял на тел.112 и съобщил, че на Автогара М. се чупят стъкла. Да проверят сигнала били изпратени полицаите – свидетелят Д.Д.и Командира на отделение С.Н.. Те със служебния автомобил отишли до кръговото, където ги чакал свидетеля А.. Полицаите провели разговор с него и той им обяснил какво е видял. Свидетелят Д. с колегата си тръгнали към автогарата. Пред жп общежитието, което се намирало до самата Автогара видели подсъдимия Т., който бил обут с панталони 7/8 и облечен със суитшърт, т.е. така, както го описал свидетеля А.. Попитали го той ли е чупил стъкла на автогарата и подсъдимия отрекъл. Казал, че е бил в къщи и излязъл отвън да изпуши една цигара. Полицаите си отишли. На следващия ден 24.09.2020 г. вечерта към 19.55 часа подсъдимия взел отново бухалката и тръгнал към Автогарата. С нея ударил и счупил още един стъклен панел. След това избягал и се прибрал в къщи. За счупения панел отново бил подаден сигнал в дежурната част на РУ гр.М.. На място да проверят сигнала били изпратени полицаите Д.Д.и Я.В.. Те обходили района и  след като не намерили никой се прибрали в управлението и написали докладна за случая. На следващият ден следобед подсъдимия отишъл до приятеля си - свидетеля С.Б., като носел бухалката със себе си. Попитал  Б.в може ли да я остави в дома му за няколко дни и той се съгласил. Подсъдимият я оставил, след което се прибрал вкъщи. По сигнала за счупените панели на Автогарата било възложено на свидетеля С.С.- полицай в РУ гр.М. да извърши проверка. Той се срещнал със свидетеля А. и му снел сведение. Снел сведение и от свидетеля Р.И., който работел в Община М.. Установено било, че счупените стъклени панели са собственост на Община М.. На място бил съставен Констативен протокол. Свидетелят С. взел записите от камерите на  Автогарата. Прегледал ги и видял на тях млад мъж със суитшърт. Призовал подсъдимия Т. и му снел сведение, като последният признал, че е счупил панелите на Автогарата и казал къде е оставил бухалката. Тогава заедно със свидетеля С. отишли до дома на С.Б.. Подсъдимият  казал на Б.в да даде бухалката, която преди дни е оставил у тях. Б.в я донесъл и я дал на Т., а той от своя страна я предал на свидетеля С., за което бил оформен надлежен протокол. По Досъдебното производство била назначена оценителна експертиза. Вещото лице дало заключение, че цената на унищожените панели е 720 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени средства: от обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебната фаза, където същият признава вината си и изразява критично отношение към извършеното от него, протоколите за разпит на св.В.А.- /л.30/, св. В. Т.-/ л.31,св. Р.И.-/л.32/, св. С.Н.-/33/, св. Д. Д./л.34/, св. Ст. Б.в/л.35/, св. С. С.-/л.36/, протокол за доброволно предаване-/л.27/; разписка-/л.28/; констативен протокол-/л.13/; три СД диска от камери; писма от Община М.-/л.21,23/, оценителна експертиза-/л.37/; свидетелство за съдимост- /л.50/, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние /л.53/, характеристика- /л.49/, както  и от събраните на съденото следствие писмени доказателства, а именно: Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия и Справка от Районна прокуратура гр.В. – ТО гр.М. под изх.№ П-00063/2014 от 21.01.2021 г., относно изтърпяното наказание „Пробация“ по НОХД № 213/2014 г. по описа на МРС.

От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият Л.Т. е извършил престъпление против собствеността, чрез две   отделни деяния, през непродължителен период от време, които осъществяват по отделно един и същи състав, на едно и също престъпление- унищожаване на вещи , при еднородност на вината, като второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,  тоест налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, а именно престъпление по чл.216 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК. На Т. е повдигнато обвинение- За това, че при условията на продължавано престъпление в гр. М.  за времето от 23.09.2020гдо  24.09.2020г. включително е унищожил  противозаконно чужда движима вещ- 6 бр.стъклени панела от перона  на Автогара –М.,  на стойност—720лв., собственост на Община М., както следва: На 23.09.2020г  е унищожил противозаконно 5 бр. стъклени панела от перона на Автогара М., собственост на Община М.  и на 24.09.2020г е унищожил противозаконно 1 бр. стъклен панел от перона на Автогара М., собственост на Община М.-престъпление по чл.216 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Разпитан на досъдебното производство, подсъдимият се признава за виновен, и дава обяснения за случая, като се разкайва за извършеното.

Подсъдимият е действал умишлено, с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасните последици на деянието и ги е желаел.

Причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимия са ниското правосъзнание и незачитане на чуждата собственост.

Подсъдимият е със средно образование, неженен, безработен и неосъждан - реабилитиран.

При определяне на наказанието се отчете наличие на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год.

 При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия бе отчетен един превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: тежкото социално положение, а именно безработен, без никакви средства, доходи и имущество, пълните самопризнания и критичното отношение към извършеното, както и оказаното съдействие още на досъдебното производство, като бе отчетено и чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието, а отегчаващи такива са лошите характеристични данни. Невъзстановяването на причинените от деянието щети не могат да се приемат като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като безспорно подсъдимия е с лошо социално и финансово състояние и икономическата обстановка в страната е изключително влошена.

Затова и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл.216 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. За постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е необходимо наложеното наказание Лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.

С така определеното наказание, съдът отчете, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.

Със своя съдебен акт съдът на основание чл.53 ал.1 б.”а” НК отне в полза на Държавата вещите, които принадлежат на подсъдимия  и са били предназначени и са послужили за извършване на умишленото престъпление, а именно: 1 брой дървена бухалка с дължина 52 см., диаметър в дебелата част 4,5 см., червена на цвят със стикери на фенски организации на ФК Ц., с побитости и ожулвания по нея, която поради липса на стойност следва да бъде унищожена след влизане в законна сила на настоящата присъда.

Със своя съдебен акт съдът постанови на основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК веществените доказателства по делото, а именно 3 броя компактдиска със снимков материал и видеозаписи да бъдат върнати на Кмета на Община М..

С присъдата си съдът осъди подсъдимия да заплати в полза Държавата по сметка на ОД на МВР гр. В. направените по делото разноски в размер на 110 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.  

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: