Решение по КНАХД №1273/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на С. А. В., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, ап.2, чрез адв. К. У., срещу Решение № 431/19.04.2025, постановено по АНД № 5789/2024 г. по описа на Районен съд – [област].

С обжалваното решение районният съд е потвърдил НП № 24-3389-000547/21.10.2024 г. на началник сектор при ОД на МВР – Пловдив, РУ 06 - Пловдив, с което на С. В., за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение противоречи на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Възразява се срещу съставомерността на деянието, с оглед наличие на „извинителна грешка“, тъй като лицето не е длъжно да знае кога е прекратена регистрацията на ППС. Твърди се, че не е налице виновно поведение. Иска за отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирано е становище от процесуалния му представител - адв. У., с което поддържа жалбата.

Ответната по жалбата страна – началник сектор при ОД на МВР - Пловдив, РУ 06 – Пловдив, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице - страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение, намира касационната жалба за основателна.

Районен съд – Пловдив е сезиран от В. против НП № 24-3389-000547/21.10.2024 г , издадено от началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 06 – Пловдив, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания: - глоба в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“ за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Първоинстанционния съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 17.09.2024 г. около 10:45 ч., в [населено място], на [улица]до № 15, в посока изток-запад С. В. управлява МПС - лека автомобил марка „Пежо“, модел 206, с рег. № РА 12 59 КВ, чужда собственост – на И. Р. Р., [ЕГН], което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като не е изпълнено задължението да прехвърли собствеността му в законовия срок. МПС е със служебно прекратена регистрация от 09.09.2024 г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съдът е обосновал изводите си с представените по делото доказателства. Счел, че деянието е санкционирано законосъобразно, като е наложената административна санкция, съответстваща на нормативно предвидената в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП вид за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

За да потвърди НП, РС – Пловдив е приел, че описанието на деянието в НП съответства на фактическите обстоятелства, обвинение и правна квалификация. Отговорността на дееца е ангажирана за това, че на посочената дата, място и час е управлявал лек автомобил „Пежо 206“, който не е бил регистриран по надлежния ред. Фактическите обстоятелства са субсумирани по текста на чл.140, ал.1 от ЗДвП, задължаващ по пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. Наложените в НП наказания по чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са по първата хипотеза, касаеща управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Изложените факти и обстоятелства по АУАН и НП сочат, че изпълнителното деяние по обвинението е свързано с управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Решението е неправилно.

От събраните по делото материали, вкл. и тези по административната преписка, се установява, че лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № РА 12 59 КВ, е закупен с договор с нотариална заверка на подписите между страните от 08.07.2024 от И. Р. Р.. В предвидения двумесечен срок тя не изпълнила задължението си да пререгистрира автомобила поради настъпилата промяна на собствеността върху него. Видно от приложената справка по административната преписка, на 09.09.2024 г. служебно е прекратена регистрацията му на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

На 17.09.2024 г. управлението на автомобила е поето от жалбоподателя С. В. и по време на това управление, около 10:45 часа, в [населено място], на [улица]до № 15, последният е спрян от органите на МВР, които в хода на служебната проверка са установили горните обстоятелства. Поради това на водача бил съставен АУАН за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. АУАН е подписан без възражения от лицето.

При тези данни материалите от проверката са изпратени на РП - Пловдив за преценка относно евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

На 26.09.2024 г. прокурор при РП - Пловдив постановява отказ да се образува наказателно производство, отчитайки липсата на знание от страна на водача за прекратяването на регистрацията, респ., липсата на субективна съставомерност на разследваното престъпление, и изпраща материалите на наказващия орган в ОД на МВР – Пловдив, РУ 06 – Пловдив, с оглед преценка за реализиране на отговорност за извършено административно нарушение.

В резултат на горните обстоятелства е издадено и оспореното НП, в което изрично е посочено, че се издава във връзка с Постановление № 11845/26.09.21024 г. на РП – Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство по пр. ЗМ № 580/2024 г. по описа на РУ 06 – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив и прок. Пр. № 11845/2024 г. за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

Процесуалното развитие на настоящото административно-наказателно производство, образувано със съставяне на акта и изпратено на прокурора, постановил отказ за образуване на наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.1 от НК, послужил в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН за издаване на обжалваното НП, е напълно законосъобразно. Този извод следва директно от Тълкувателно решение 3/2015 г. ОС НК ВКС: „Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би възникнало вътрешно противоречие между чл.2 „Право на обжалване в наказателното производство” и чл.4 от Протокол № 7. Връзката между двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт – когато в националното законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен контрол“ . Влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е този, с който е окончателно разрешен правен спор относно конкретно деяние (административно нарушение или престъпление) – ТР 3/15: само при един такъв акт са недопустими всички последващи действия по обвинението за същото деяние.

Горното обуславя законосъобразната процесуална природа на НП и предпоставя обсъждане на нарушението по същество.

Установено е, а и не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил надлежно регистриран, и че същият се е движил по една от основните улици на посоченото населено място, т. е. по път отворен за обществено ползване, каквото понятие ползва чл.3, ал.3 от ЗП.

Не е спорно, а и следва от представените по административната преписка и делото: - справка за МПС; договор за покупко-продажба, че процесният автомобил не е собствен на жалбоподателя, а на И. Р. Р., както и от обясненията, дадени от самия В. още на 17.09.2024 г. пред органите на МВР, вкл. и от постановлението за отказ да се образува досъдебно производство. В случая, за И. Р. Р., в качеството й на собственик на превозното средство е възникнало задължението по чл.145, ал.2 от ЗДвП за регистрация на автомобила в двумесечния срок от придобиването му, неизпълнението на което може да й повлече санкцията по чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП.

Вмененото нарушение е осъществено от жалбоподателя не чрез бездействие по отношение на задължението за регистрация, а чрез действие - управление на нерегистрирано МПС. С него, и в случая (при липсата на данни, които да водят до обратния извод ), регулираните обществени отношения не са били засегнати в незначителна степен от това правонарушение, което е обуславило неговата малозначителност и приложението на чл.9 ал.2 от НК от прокурора. Криминализирането на деянието, осъществимо посредством управление на нерегистрирано МПС, чрез приемане му за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП или престъпление по чл.345 от НК, е гаранция да не се допуска в движението да участват МПС, чиято индивидуализация е невъзможна. Регистрационният номер за автомобила от дадена марка, модел и цвят е уникална комбинация от буквени и цифрови символи, които го персонифицират. Този номер, ведно с марката на автомобила и неговия цвят (последният е променим по инициатива на собственика/ползвателя), персонифицират конкретното превозно средство . Номерът е наличен върху табели, монтирани по съответния ред на предна и задна броня на автомобила. Така се създава сигурност по отношение на участващите в движението МПС, с оглед възможността за тяхното установяване, особено при или връзка с инциденти, нарушения и престъпления. Участието на нерегистрирано МПС в движението създава несигурност от гледна точка на възможността за установяването му във връзка с неправомерно поведение.

Вмененото с акта и НП нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, ако се изразява в управление на нерегистрирано (т. е. при служебно прекратена регистрация) е с доказани обективни елементи от състава. Няма спор по делото, че регистрацията на автомобила е прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП и поради предвиденото там основание, считано от 09.09.2024 г. Прекратяването е „служебно“, и както става ясно от данните в административната преписка, за него не е уведомен дори собственикът.

За субективната съставомерност на процесното нарушение е необходимо, на водача да му е известен фактът на прекратяване на регистрацията на притежавания от него автомобил. Без знание за този факт, не може да има съзнание у водача (бил той собственик или не), че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация.

Така е налице т.нар. извинителна грешка по чл.14, ал.1 от НК (вр. чл.11 от ЗАНН), тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, тъй като на жалбоподателя (който, в случая е само водач, но не и собственик) не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението ( дерегистрацията). Обстоятелства, които са безспорно установени в още в административното производство.

Горното налага извода, че касационната жалба е основателно, поради което така оспореното решение на РС – Пловдив следва да бъде отменено, респ., следва да бъде отменено и оспореното наказателно постановление.

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 431/19.04.2025, постановено по АНД № 5789/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 24-3389-000547/21.10.2024 г. на началник сектор при ОД на МВР – Пловдив, РУ 06 – Пловдив, с което на С. В., за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.175, ал.3 предл. първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.