Решение по дело №3353/2020 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 08.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ МИТОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА                                                                     МИЛЕН ЕВТИМОВ

                             

при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия М.Евтимов гр.дело № 3353 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решението по гр.д. № 33980/2019 г. на СРС, III ГО, 139 състав.

П.И.Б. е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си Т.П.Б. над 160 лева до 250 лева, считано от 01.01.2020 г., и в частта, в която е осъден да заплати на детето си Т.П.Б. издръжка над 60 лева до 600 лева за периода от месец юни 2019 г. до месец декември 2019 г. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което искът за месечна издръжка да бъде отхвърлен над 160 лева, респ. над 60 лева.

Т.П.Б., действаща чрез нейната майка и законен представител Я.И.Б., оспорва въззивната жалба на П.И.Б. и моли за оставянето й без уважение. Подала е въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение във всичките му отхвърлителни части. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивницата моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск за месечната й издръжка.

П.И.Б. оспорва въззивната жалба на Т.П.Б. и моли за оставянето й без уважение.

И двете страни претендират разноски.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в законоустановения срок от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

С решението по гр.д. № 33980/2019 г. СРС, III ГО, 139 състав, е осъдил П.И.Б. да заплаща на детето си Т.П.Б. месечна издръжка от 250 лева, считано от 01.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава, като е отхвърлил иска за месечна издръжка за разликата над 250 лева до пълния предявен размер от 400 лева; осъдил е П.И.Б. да заплати на детето си Т.П.Б. издръжка в размер на 600 лева за периода от месец юни 2019 г. до месец декември 2019 г., ведно със законната лихва за забава от 13.06.2019 г., като е отхвърлил иска за разликата над 600 лева до пълния предявен размер от 2400 лева; осъдил е П.И.Б. да заплати на детето си Т.П.Б. издръжка в размер на 800 лева за периода от месец октомври 2018 г. до месец май 2019 г., ведно със законната лихва за забава от 13.06.2019 г., като е отхвърлил иска за разликата над 800 лева до пълния предявен размер от 2000 лева. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по отговорността за разноските, вкл. по държавната такса, съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК.

Наведените и в двете въззивни жалби доводи за неправилност на първоинстанционното решение са неоснователни. Детето Т.П.Б. понастоящем е на близо 10 години, което предполага обща месечна издръжка, необходима за задоволяване на нуждите му от средства за съществуване, образование и социално-културно развитие, в размер на 350 лева. В първата инстанция е приета служебна бележка, видно от която за периода от месец юни 2019 г. до месец септември 2019 г. бащата е получавал месечен брутен трудов доход (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) в размер на 1671 лева, а към 21.01.2021 г. месечната му заплата възлиза на 2190.70 лева. Същевременно, П.И.Б. е млад (42-годишен) и здрав човек, без алиментни задължения към други деца, и по професия е счетоводител. Ето защо, бащата може да заплаща на малолетната си дъщеря присъдената от районния съд издръжка, независимо че за част от релевантния период е бил безработен и независимо от наличието на други парични задължения, вкл. такива по договор за кредит. От друга страна, ищцата-въззивница е здраво дете и не е доказала да има специфични потребности, налагащи разходване на по-големи средства от обичайните за деца на нейната възраст. Следователно, първоинстанционният съд правилно е определил размера на издръжката – според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 от СК).

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, страните нямат право на разноски.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 33980/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 139 състав, в обжалваните части.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на П.И.Б. и Т.П.Б. за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.