№ 1
гр. Червен бряг , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно
наказателно дело № 20204440200280 по описа за 2020 година
на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.63, ал.1 от ЗАНН
В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от Б. М. Н., с ЕГН ********** от с.
Глава, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „Покрайна“ № 5, чрез своя пълномощник и
процесуален представител адв. Цветан Атанасов от АК – Плевен, подадена по реда на чл. 59
ЗАНН, против НП № 20-0374-000699 от 17.08.2020 г. на Началника на РУП, към ОДМВР –
Плевен, РУ – Червен бряг. Посочено е още, че обжалваното НП не отговаря на законовите
изисквания, регламентиращ задължителните му реквизити, както и описание на самото
нарушение. Моли обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателката – редовно призована не се явява в съдебно заседание, за нея адв.
Цветан Атанасов от ПлАК като твърди, че доверителката му не е извършила вмененото й
нарушение и твърди, че при издаване на атакуваното наказателно постановление са
допуснати съществени нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност, като моли да
бъде отменено изцяло. Излагат се и съображения в насока маловажност на процесните
нарушения. Позовава се на представените писмени доказателства.
Ответникът по жалбата – редовно призован не изпраща представител и не релевира
становище по същата.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за
установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, доколкото е
подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния
1
срок по чл.59 от ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване административен акт –
Наказателно постановление № 20-0374-000699 от 17.08.2020 г. на Началника на РУП, към
ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг. По делото има данни за връчено наказателно
постановление на 16.09.2020 г., като жалбата е подадена същия ден.
Жалбоподателката обжалва Наказателно постановление № 20-0374-000699 от 17.08.2020
г. на Началника на РУП, към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.11 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за твърдяно нарушение по
чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП й е било наложено административно наказание
глоба в размер на 20,00 лева за първото и 100.00 лева за второто, както и е лишена от право
да управлява МПС за срок от два месеца.
Атакуваното Наказателно постановление № 20-0374-000699 от 17.08.2020 г. е издадено от
Началника на РУП, към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг, като последния е бил
оправомощен със Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с
която е отменена предишната такава, изменена със Заповед 8121з-1138/01.09.2017 г. Съдът е
изискал изрично доказателства относно компетентността на Началника на РУП, към
ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг да издава наказателни постановления, към датата на
издаване на атакуваното наказателно постановление, но такава липсва към
административнонаказателната преписка.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите
изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление,
счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на
препис от атакуваното НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е
срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът, след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП счита, че при съставянето на АУАН и обжалваното НП са
допуснати съществени неясноти и противоречия, които съществено засягат и ограничават
правото на защита на жалбоподателя. На първо място, в така съставеният АУАН изрично е
записано, че същият се базира на констатираното в Протокол за ПТП № 2/20 г. В цитирания
протокол ясно е изписано, че същият е съставен на дата 04.04.2020 г.!?... Отделно от това
липсват данни св.Лъчезар Велчев - съставител на АУАН, да е огледал лично двата
автомобила, съпоставил зоните, които се твърди да са увредени от съприкосновението
между двете МПС и да е дал своето заключение досежно наличието на реализирано ПТП.
Предвид това, то напълно неизяснено остава обстоятелството, защо АУАН бл. № 598751 е
съставен без реален оглед на автомобилите. При съпоставка на последователността на
изготвяне на АУАН и Протокола за ПТП, то се налага категоричното разбиране, че
актосъставителят Лъчезар Велчев е преценил, че следва да бъде ангажирана отговорността
на жалбоподателката още преди да извърши оглед на автомобилите и да констатира дали
изобщо е налице увреда по тях от материален характер. Настоящият съдебен състав счита
подобен подход за напълно недопустим от процесуалноправна гледна точка. АУАН се
2
съставя единствено при констатиране на административно нарушение с всички присъщи му
от обективна и субективна страна признаци ( арг. чл. 36, ал. 1 ЗАНН). В конкретния случай,
спецификата на процесните нарушения изисква първо да бъде установено дали изобщо е
налице ПТП и настъпили материални щети, и едва тогава да се осъществи преценка за
наличие на административно нарушение (доколкото без да е констатираното ПТП с
материални щети, то не ще бъде съставомерно поведението на жалбоподателя). При
горепосочената хронология на събитията, то се установява, че актосъставителят четири дни
преди да извърши оглед на автомобилите, да събере данни за събитията развили се на дата
04.09.2019г. и да състави протокол за ПТП, е изготвил АУАН и го е предявил на
жалбоподателя. Тоест, АУАН бл. № 598751 е съставен единствено по субективни твърдения
на лицето, което претендира, че е увредено от жалбоподателя.
За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи и че досежно
нарушението, описано в т. 2 от процесното наказателно постановление, също са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Така, при фактическото отразяване на
нарушението е посочено, че жалбоподателката „напуска местопроизшествието без да спре и
да окаже съдействие за установяване на вредите от него“. При предоставяне на правната
квалификация на деянието обаче, наказващият орган е отразил, че жалбоподателката
единствено напуска местопроизшествието, като е приел, че това е нарушение по смисъла на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. Подобно описание на извършеното от нарушителя е неточно
и не държи сметка за различните хипотези, разписани в чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДвП ЗДвП.
Цитираните норми провеждат разграничение между различните модели на поведение на
водачите, участвали в ПТП – задължение да спрат, задължение да не напускат
местопроизшествието и задължение да окажат съдействие за установяване последиците от
ПТП. Именно предвид това, неспирането на местопроизшествието, напускането му и
неоказването на съдействие за установяване на щетите не са приравнени- те представляват
различни състави, с различни изпълнителни деяния. Тоест, нарушителят или изобщо не е
спрял, за да установи последиците от ПТП или е спрял, но впоследствие е напуснал
местопроизшествието, или е останал на местопроизшествието, но е възпрепятствал огледа
на автомобила. Цитираните хипотези съществуват в състояние на алтернативност, а не на
кумулативност. Отразявайки всички възможни изпълнителни деяния, разписани в чл. 123,
ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДвП и впоследствие давайки правна квалификация единствено по чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, наказващият орган е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6
ЗАНН. Съобразно посочените текстове, наказващият орган дължи точно, ясно и
недвусмислено описание на нарушението от фактическа и правна страна. В случая това не е
сторено, като неяснотата на описаното нарушение и смесването на различните хипотези на
чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДвП водят до накърняване правото на защита на жалбоподателя,
доколкото същият е поставен в положение на неяснота досежно съставомерните белези на
вмененото му нарушение и дали следва да организира защитата си срещу една или всички
хипотези на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДвП. Предвид гореизложеното, като
незаконосъобразно, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в
своята цялост. В обобщение следва да се посочи, че отсъствието на законово предвидените
3
условия за издаване на обжалваното наказателно постановление води до ограничаване на
правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за
оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване, поради което
обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0374-000699 от 17.08.2020 г. на Началника на
РУП, към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.183, ал.2, т.11 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за твърдяно нарушение по чл.40, ал.1 и чл.123,
ал.1, т.3, б.в от ЗДвП на Б. М. Н., с ЕГН ********** от с. Глава, общ. Червен бряг, обл.
Плевен, ул. „Покрайна“ № 5 са наложени административни наказания глоба в размер на
20,00 лева за първото и 100.00 лева за второто, както и е лишена от право да управлява МПС
за срок от два месеца, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4