№ 7221
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110144252 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49
ЗЗД от ищеца „ЗАД **********ц“ АД срещу ответника Столична община за
заплащане на сумата от 2319.23 лева, представляваща регресно вземане за
възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба /25.07.2024 г./ до окончателното изплащане на
вземането, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 809.86
лева – мораторно обезщетение върху главницата, дължимо за периода
23.07.2021 г. до 23.07.2024 г.
Ищецът твърди, че на 11.09.2020 г. лек автомобил „БМВ 740“ с рег. №
СВ************Р, при движение по ул. „**************“, извършва завой
надясно към ул. „Стефан Дичев“ попада в необезопасени и необозначени
препятствия на пътното платно – дупки, в, резултат на което върху автомобила
са нанесени материални щети върху задните десни джанта и гума.
Сочи се че по силата на застрахователна полица №
**********/16.12.20219 г. за застраховка „Каско на МПС“, сключена между
ищеца и собственика на увредения автомобил, ищецът е поел да носи риска от
настъпване на имуществено увреждане на автомобила.
Твърди се, че в изпълнение на договорните си задължения,
застрахователят е изплатил на 09.10.2020 г. и на 23.12.2020г. застрахователно
обезщетение равняващо се на сумите, необходими за отстраняване на щетите
по автомобила, възлизащо общо на сумата от 2309.23 лева.
Счита, че отговорност за нанесените вреди носи ответникът, тъй като
вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие от страна на
1
ответника, имащ нормативно уредено задължение да се грижи за поддръжката
на процесния пътен участък.
Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение, в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и за определените
ликвидационни разходи в обичаен размер от 10 лева /общо 2319.23 лева/
срещу причинителя на вредата - ответника Столична община.
Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника, но не е
последвало доброволно плащане на претендираната сума, поради което
ответникът е изпаднал в забава и дължи сумата от 809.86 лева за периода от
23.07.2021 г. до 23.07.2024 г.
Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Столична
община.
Оспорва се предявеният иск по основание и размер. Излагат се
твърдения за недействителност на сключения застрахователен договор
„Каско“, поради липса на подпис н представител на дружеството-
застраховател.
По същество на спора ответникът оспорва изложената в исковата
молба фактическата обстановка, при която е настъпила вредата, описания
механизъм на увреждането, както и наличието на причинна връзка между
описаните вреди и събитието. Оспорва се възникването на регресни права в
полза на застрахователя, доколкото се твърди, че по делото не е доказано
извършването на плащане от страна на застрахователя в полза на увреденото
лице, респ. – в полза на сервиза, извършил ремонта.
Оспорва иска и като недоказан по размер, а в случай, че бъде доказана
претенцията, същата се оспорва като завишена, излагат се аргументи за
недължимост на стойността на ДДС.
Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийският районен съд, 76 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като обсъди
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
и правна страна страна следното:
Предявени са от ищеца обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане,
вследствие на противоправното бездействие на лице, на което ответникът е
възложил работа, e настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
наличието на причинно – следствена връзка между всички твърдени вреди и
2
процесното вредоносно събитие, факта на плащане на застрахователно
обезщетение по процесната имуществена застраховка, както и действителният
размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е
да докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички
свои защитни възражения.
Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в
отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване
на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето
договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва
в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на
вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите,
причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното
изпълнението.
За доказване на фактите, включени в предмета на спора, пред
Софийски районен съд са събрани писмени и гласни доказателствени
средства, като е изготвена и съдебна автотехническа експертиза.
Въз основа на анализа на горните доказателства, съдът приема
следното:
Установява се от представения по делото в заверен препис двустранно
подписан екземпляр на комбинирана застрахователна полица №
**********/16.12.2019 г. за застраховки „Каско“ и „Злополуки“, сключена
между ищеца и собственика на увредения автомобил „БМ Лизинг“ ЕАД, с
период на валидност от 22.12.2019 г. – 21.12.2020 г., че към датата на
твърдяното ПТП /11.09.2020 г./ ищецът е носил риска от настъпване на
имуществено увреждане на автомобила при уговорено застрахователно
покритие „Пълно Каско“ с право на ремонт в официален сервиз.
Неоснователни се явяват направените от ответната страна
оспорвания, касаещи действителността на застрахователната полица.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в мотивите на т.
2а на Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г.,
ОСТК на ВКС, приложими и по отношение на имуществените застраховки,
липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за
нищожност, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от
страните, поради което и правните последици на този вид недействителност
не могат да настъпят. По характер застрахователният договор представлява
абсолютна търговска сделка, като разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават
основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото
правило на чл. 293, ал. 3 ТЗ, съгласно което страната не може да се позове на
нищожност поради неспазване на формата на договора, ако от поведението
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. От
събраните по делото доказателства се установява, че двете страни по
застрахователния договор са изпълнявали задълженията си, както за плащане
на застрахователната премия на вноски, за уведомяване при настъпило
3
застрахователно събитие, а така също и за плащане на застрахователно
обезщетение, поради което нито една от тях не е оспорила действителността
на застрахователния договор. При зачитане на договорната връзка от страните
по нея, не може да се приеме, че трето лице за нея разполага с право да
оспорва валидността на обвързващото й действие. Ето защо съдът приема, че
към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно отношение между ищеца и собственика на автомобила.
Неоснователно е направеното от ответника възражение, че
уврежданията не представляват покрит риск по договора – видно от
приложените към полицата Общи условия, уврежданията върху гуми и
джанти не попадат в изключените рискове и подлежат на обезвреда по
сключената застраховка, предоставяща покритие „Пълно каско“.
Установява се приетите по делото писмени доказателства, че във
връзка с процесното ПТП пред застрахователя е образувана ликвидационна
преписка по щета № 10020030119087 /л. 13/, като съгласно изготвения опис на
щетите /л. 18/ са установени уврежданията върху задна дясна гума и заден
десен диск на колелото на автомобила. Установено, че и двата елемента
подлежат на подмяна.
От представения по делото ликвидационен акт /л. 35/ се установява,
че определеното от застрахователя обезщетение за така констатираното
увреждане върху гумата възлиза на сумата от 331.67 лева.
Установява се от представеното по делото платежно нареждане /л. 23/,
че сумата от 283.67 лева /част от стойността на новата гума – 525.31 лева,
съгласно представения касов бон на л. 27/ е изплатена на 09.10.2020 г. по
сметка на лизингополучателя на автомобила.
От представеното по делото възлагателно писмо се установява, че
застрахователят е възложил ремонта на автомобила на сервиз „М Кар“ ООД,
като на 23.12.2020 г. е изплатил по негова сметка сумата от 2025.56, съгласно
издадената от сервиза фактура /л. 24 и л. 25/
От събраните по делото писмени доказателства – декларация на
водач на застраховано МПС /л. 31/ с начертана скица, заявление за
изплащане на обезщетение за вреди на МПС /л. 13/, от приетата и
неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, които съдът
кредитира като обективно и добросъвестно дадени, съдът намира, че по
делото се установява следният механизъм на ПТП:
На 11.09.2020 г. лек автомобил „БМВ 740“ с рег. № СВ************Р,
при движение по ул. „**************“, извършва завой надясно към ул.
„Стефан Дичев“ и попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, в, резултат на което върху автомобила са нанесени материални щети
върху задните десни джанта и гума.
Съдът намира, че горният механизъм не се разколебава от събраните
свидетелски показания на водача на процесното МПС – П. И. У..
Действително свидетелят сочи, че не пази спомен за събитието, доколкото
същото се е осъществило преди около 5 години от датата на показанията, а
професионалната му дейност е свързана с автомобили и често има инциденти
4
със спукана гума. В същото време свидетелят с категоричност разпознава
лекия автомобил на представените по делото снимки и сочи, че през 2020
година само той го е управлявал. Потвърждава в о.с.з., че текстът в
декларацията на водач и заявлението за изплащане на обезщетение са
изписани и подписани лично от него.
Не се разколебава изводът за наличие на настъпила вреда при
описания механизъм и от обстоятелството, че в същия ден, но пет часа по-
късно, автомобилът е преминал технически преглед. Няма данни по делото, че
по време на техническия преглед гумата и джантата са били именно
увредените, като съдът намира, че е била налице обективна възможност в
технически и времеви аспект увредените елементи да бъдат подменени с
други, с които колата да премине техническата проверка – в който смисъл
сочи и вещото лице при проведеното изслушване в о.с.з.
Безспорно се установява се от приетата и неоспорена от страните
съдебна автотехническа експертиза, че описаните щети върху автомобилната
гума се намират в пряка-причинно следствена връзка от процесното ПТП.
Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на
пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на
пътното покритие и създава опасност на движението.
Задължен да поддържа улиците, част от общинската пътна мрежа, е
именно ответникът по спора /чл. 19, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата/. Общината,
като юридическо лице, осъществява тези дейности по поддръжка чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването
на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на
други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или
по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът е бил задължен да
осъществява дейностите по поддържането на пътя, включително да означи
съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед
предупреждаване на участниците в движението, както и да отстрани
съответни препятствия във възможно най-кратък срок – така чл. 167, ал. 1
ЗДвП. Неизпълнението на тези негови задължения е довело до настъпване на
процесния пътен инцидент, пряка последица от който са нанесените върху
автомобила вреди.
Предвид изложеното, съдът намира, че събраните доказателства
5
формират достатъчно стабилна доказателствена маса, позволяваща
еднозначни изводи за правно релевантните факти, поради което съдът намира
за доказани твърденията на ищеца за настъпило застрахователно събитие и на
нанасяне на имуществени вреди върху автомобила вследствие на
противоправно бездействие от страна на ответника.
Относно размера на регресната претенция за заплатено
застрахователното обезщетение:
По отношение на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съдът приема, че КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици. От заключението на вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза, неоспорена от страните по делото, се установява,
че средната пазарна стойност на щетите възлиза на сумата от 2313.67 лева –
т.е. повече от претендираните от застрахователя 2309.23 лева.
Съдът приема, че обичайната стойност на ликвидационните разноски
е между 10 и 30 лева, в която граница попада и определеният от
застрахователя размер от 10 лева.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е
възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение,
ведно с ликвидационните разноски, за сумата от 2319.23 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане.
Ответната страна не твърди, а и не се установява по делото да е
погасила същото чрез плащане или чрез друг погасителен способ, поради
което предявеният иск се явява изцяло основателен. Възражение за
недължимост на ДДС също е неоснователно, доколкото, видно от
приложените писмени документи, застрахователят е заплатил процесните
суми с включен данък.
По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му
следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период.
Видно от изложените мотиви, съдът формира правни изводи за
наличието на главен дълг.
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без
срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не
може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като ирелевантен е и
моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на
регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Следователно, за
поставяне на ответника в забава е необходима покана.
В случая по делото е представена регресна покана до ответника /л.
32/, видно от която поканата е получена на 13.01.2021 г.
6
С покана е даден 7-дневен срок за доброволно изпълнение, изтекъл
на 20.01.2021 г. В случай претенцията е заявена от по-късен момент
/23.07.2021 г./, поради което, доколкото е безспорно, че в дадения срок
ответникът не е извършил плащане, се явява доказана по основание.
С оглед доказаността на иска по основание, съдът, съгласно чл. 162
ГПК, изчисли размера, до който претенцията е основателна с помощта на
онлайн калкулатор, като приема, че същата е основателна за пълния
претендиран размер, а именно 809.86 лева – мораторно обезщетение за
периода 23.07.2021 г. до 23.07.2024 г.
С оглед на това, предявеният иск по чл. 86 ЗЗД се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има само ищецът.
В исковото производството пред Софийски районен съд заявотелят е
доказал извършването на разноски в размер на 142.77 лева – държавна такса,
300 лева – депозит за САТЕ. Претендирал и разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които съдът определя на сумата от 100 лева, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25 НЗПП и при съобразяване с
действителната правна и фактическа сложност на делото и
продължителността на производството. Общо разноски в исковото
производство – 542.77 лева.
Внесените от ищеца 60 лева – депозит за призоваване на свидетел, не
следва да бъдат възлагани в тежест на ответника доколкото, на основание чл.
4б ЗДТ, в о.с.з от 20.03.2025 г. е постановено сумата да бъде върната на ищеца
по посочена от него банкова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ 00069637, да заплати на
„ЗАД **********ц“ АД, ЕИК ************** на основание чл. 410 КЗ,
сумата от 2319.23 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от
ищеца по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение по щета №
10020030119087, включващо ликвидационни разноски в размер на 10 лева, за
настъпило на 11.09.2020 г. застрахователно събитие с участието на лек
автомобил „БМВ 740“ с рег. № СВ************Р, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от 25.07.2024 г. до пълното изплащане на
задължението, както и, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 809.86
лв., представляваща мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за периода 23.07.2021 г. до 23.07.2024 г.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ 00069637, да заплати на
„ЗАД **********ц“ АД, ЕИК ************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
7
сумата от 542.77 лева – сторени разноски в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8