РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1921
гр. Пловдив, 29.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
тридесети септември. през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Б.К. участието на
прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АД № 1570 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Касационно производство по реда
на чл.208 и сл. от АПК.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”
/ГДИН/ - София, ул.”Н. Столетов”№21, чрез Т.Ч.старши юрисконсулт в Областна
служба „Изпълнение на наказанията” – Пловдив против Решение № 772 от 15.04.2020
г., постановено по адм. дело № 3464/2019
по описа на Административен съд Пловдивски, X състав, в частта му, с която ГД
„ИН”-София е осъдена да заплати на Ж.А.Ж., с ЕГН ********** обезщетение в
размер на 150 лева.
Релевираните касационни основания се
субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Сочи се още, че при постановяване на решението си съдът не е
съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото
обстоятелства. Твърди, че са останали недоказани реално претърпени вреди, които
да са в резултат от бездействие на ГДИН – София. Иска се решението решението да
бъде отменено в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно..
3. Ответникът по касационната жалба – Ж.А.Ж.
не е изразил конкретно становище.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Производството пред
Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на Ж.А.Ж. ЕГН **********
против ГД „ИН“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал.
1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е
предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, в който е бил преведен
от Затвора - Стара Загора в Затвора – Пловдив за явяване на дело, за сума в
размер на 10 000 лева. Претърпените неимуществени вреди е основал на
поставянето му в неблагоприятни условия (пренаселеност в килиите, лоши хигиенни
условия, липса на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел, не му е
осигурявана работа и др.) при изтърпяване на наказание "лишаване от
свобода" в този затвор.
7.
С оглед обстоятелствата,
изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на
делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите
към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил
фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при
обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.
8.С решението си по делото
административният съд е уважил частично предявения иск за сума в размер на 150
лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 10 000
лева като неоснователен.
9.За да постанови този резултат, съдът е приел, че
помещенията, които е обитавал Ж. при пребиваването му в Затвора гр. Пловдив в
периода от 01.11.2019 г. до 05.11.2019г., са разполагали с маса и столове, с
което на ищеца са били осигурени нормални условия за хранене, като е осигурен
пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване и отопление. Прието
е за установено, обаче, че в периода от 01.11.2019 г. до 05.11.2019г., когато е
пребивавал в Затвора гр. Пловдив, Ж. е обитавал помещения, в които за всеки от
лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м. Този факт /на
обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за да се приеме, че в този период
от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание в неблагоприятно
положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Съдът е приел за доказано и изключително
лошите битови и хигиенни условия, доколкото от страна на ГДИН не са представени
доказателства, че за времето на престой на Ж. в двете килии да са били
осигурени препарати за почистване и дезинфекция. Установено е, че при престоя
си Ж. е бил лишен от обособен санитарен възел /тоалетна/, тъй като вратата му
била счупена, местела се встрани при влизане и имало нужда някой да я подкрепя
от другата страна. Прието е, че липсата на уединение е факт, който принизява
човешкото достойнство и който е несъвместим със забраната на чл.3 от ЕКПЧ и чл.3
от ЗИНЗС.
Съдът,
според правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, е приел, че Ж.
е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния. Отчитайки посочените по-горе
обстоятелства, периода на увреждането от 01.11.2019 г. до 05.11.2019г.,
характерът и интензитетът на породените страдания и негативни преживявания е
определил размера на дължимото се обезщетение в размер на 150 лева, като е
отхвърлил претенцията да пълния и размер от 10 000 лева.
IV. За правото :
10.
Съдът е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е
в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането
под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна
дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
11.Правилен е изводът на административния съд, изведен
от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице
законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на
исковата молба.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – пренаселеност в килиите, лоши хигиенни
условия, липса на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел в
помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказание, в следствие на което са
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
12.Неоснователни са доводите на касационният
жалбоподател за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз
основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и
степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора - Пловдив, където
е изтърпявал наказание ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е,
дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на
вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване
на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени
действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото липса на хигиенно-битови условия
несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство,
както правилно е прието в обжалваното решение.
13.От установеното по делото неизпълнение, обаче, не
следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото
се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху Ж. на условията, при които е
пребивавал в Затвора - Пловдив. При преценката на кумулативното въздействие на
тези условия в исковия период, съобразено с установената по делото обща
продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се
справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която
следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Административен съд - Пловдив следва да
бъде оставено в сила, а касационата жалба като неоснователна - без уважение.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 772
от 15.04.2020 г., постановено по адм.
дело № 3464/2019 по описа на Административен съд Пловдивски, X състав, в обжалваната
част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.