№ 559
гр. Ловеч , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500366 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.418 ал.4 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК***,
представлявано от П. Н. Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я., чрез адвокат СВ. Г. ЗЛ., САК, съдебен
адрес за призоваване: гр.София, ул. ****, ет. 1-партер, срещу Разпореждане № 879/
31.05.2021г. по ч.гр.д.№ 969/2021г., Районен съд - гр. Ловеч, в отхвърлителната част.
Считат, че разпореждането на PC - Ловеч е необосновано и незаконосъобразно, в
атакуваната част, като посочват, че сумата от 348.05 лева – такси за периода от
30.08.2019 г. до 17.05.2021 година са формирани от такси при надвишаване на
кредитния лимит, начислени на основание т.1.5 от Приложение № 1, раздел „Условия“
към приложимите за карта ОУ, годишна такса да обслужване на сметка, такса
администриране на просрочен кредит, такса при блокиране на карта, застрахователна
премия към групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на
плащанията“ в размер на 391.17 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.3, т.1 и 3 от
ЗПК в ГПР не се включват разходите при събиране на дълга, които са уговорени и
дължими, поради което следва да бъдат присъдени. Изтъкват, че в чл. 10а, ал.1 от ЗПК
е предвидена възможност за кредитора да събира от кредитополучателя такси и
комисионни за допълнителни услуги, същите не представляват такси, свързани с
управлението на кредита, каквато забрана се съдържа в нормата на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК – не са ввключени в ГПР.
Молят да бъде отменено разпореждането в атакуваната част, като бъде
постановено издаването на заповед за изпълнение, допускане на незабавното й
изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника В. В. В. за сумата от
1
348.05 лева такси за периода от 30.08.2019 г. до 17.05.2021 г.; 391.17 лева застраховки
за периода от 30.08.2019 г. до 17.05.2021 г., както и сумата 58.32 лева, представляваща
разлика до пълния претендиран размер на съдебно-деловодните разноски в размер на
сумата от 1081.15 лева.Претендират присъждане на направените разноски за държавна
такса по настоящата частна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК, видно от
пощенското клеймо, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за
това са следните.
Производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до
Ловешкия районен съд от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК***, за парично вземане,
основано на извлечение от счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр.
с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу В. В. В., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. Ген. Скобелев 27,
ет. 2, ап. 6, по договор за кредитна карта VC28311019.09.2018 г. с разрешен кредитен
лимит на 10 000 лева, за сумата общо от 13 703.03 лева, представляваща 9 854.68 лева
главница за периода от 30.08.2019 година до 17.05.2021 година; 2 137.41 лева
възнаградителна лихва за периода от 30.08.2019 година до 25.03.2021 година; 643.66
лева мораторна лихва за периода от 30.08.2019 година до 12.03.2021 година; 328.06
лева мораторна лихва за периода 14.05.2020 г. до 17.05.2021 година; такси в размер на
348.05 лв. за периода 30.08.2019г. до 17.05.2021г., застраховки 391.17 лева, за периода
30.08.2019г. до 17.05.2021г., както и направени съдебни разноски в размер на 274.06 лв.
- държавна такса и 807.09 лв. - адвокатско възнаграждение.
Заповедният съд е уважил заявлението частично, като е отхвърлил заявлението,
в частта относно претендираните такси в размер на 348.05 лв. за периода 30.08.2019г.
до 17.05.2021г., застраховки 391.17 лева, за периода 30.08.2019г. до 17.05.2021г. и
съответните на това разноски.
В тази част се развива настоящото въззивно производство.
При действието на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, когато
кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за
плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем,
поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз
основа на извлечение от счетоводните си книги. Презумпцията за вярно отразяване на
настъпилите факти в разчетните отношения между кредитора, който води
счетоводството и длъжника, е основанието законодателят да приеме, че извлечението
от такива счетоводни регистри, изготвено от лицата, посочени в чл. 11 от ЗСч, може да
служи като доказателство за наличието на съответно задължение на длъжника.
2
Заявлението по повод на което започва заповедното производство следва да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, към които
препраща чл. 410, ал.2, вр. чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК.
Поради това, че заповедното производство по чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно,
формално и едностранно, то съдът е длъжен да провери доколко представеният
документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. В случая, тъй като се касае до искане на банка по чл. 417, т. 2
от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на
извлечение от счетоводни книги и съответно настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, то съдът е длъжен да провери дали това извлечение удостоверява
изискуемостта на вземането.
Съгласно т. 18 от TP № 4/18.06,2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, за да
настъпи предсрочната изискуемост не е достатъчно само да бъде констатирано
неизпълнение на задължението за плащане в уговорения срок, а е следвало кредиторът
да уведоми надлежно длъжника, че обявява задължението за предсрочно изискуемо. В
конкретния случай е налице такова уведомяване на длъжника на 25.03.2021 година,
връчена на неговата майка, която приела поканата със задължение да му я предаде.
Представените към молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист документи - извлечение от счетоводни книги са сред изброените в
чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ документи. Видно от
представените писмени доказателства между Банката и длъжника е сключен договор за
издаване на кредитна карта № VC283110/ 19.09.2018 година с кредитен лимит 10 000
лева. На същата дата между страните е сключен и договор за застраховка по
застрахователна програма „Защита на плащанията“, застрахователен пакет „Покритие
на задълженията плюс“. Съгласно този договор дължимата месечна застрахователна
премия е определена като 0.736% от усвоения, но непогасен кредитен лимит по
кредитната карта. От приложеното извлечение от счетоводните книги е видно, че
разрешеният кредитен лимит е в размер на 10 000 лева, а усвоеният кредит е в размер
на 10 593.90 лева, като пропуснатите плащания са в размер на 21 броя. Посочено е
общо задължение в размер на 13 703.03 лева, представляващо сбор от конкретно
посочени компоненти. Съгласно извлечението договорът е обявен за предсрочно
изискуем след писмено уведомяване на длъжника чрез „Български пощи“ на
25.03.2021 година.
От Общите условия се установява, че договорът е безсрочен чл.1.2.3, като
съгласно чл. 7.6 надвишаване на кредитния лимит е налице в случай, че дължимата
сума по чл. 7.2 от ОУ възлезе в по-голям размер от размера на отпуснатия от банката
3
кредитен лимит. Сумата по чл. 7.2 освен представлява сбор от всички начислени
съгласно ОУ, но непогасени задължения на кредитополучателя по договора,
формирани от сбора на всяка трансакция с картата, плюс стойността на всяка
начислена от Банката (падежирала) месечна вноска, както и стойността на всички
лихви, такси и други разходи, начислени съгласно ОУ.
Във въззивната жалба е посочено, че таксите са формирани от такса при
надвишаване на кредитния лимит, годишна такса за обслужване на сметката, такса
администриране на просрочен кредит и такса при блокиране на карта.
Длъжникът по процесния договор има качеството на потребител по смисъла на
§13, т.1 от Закона за защита на потребителите.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал.2, т.2 от ГПК – клаузите на договора за кредит относно уговорените такси са
нищожни поради заобикаляне на закона. Видно от данните по делото наред с главница
и договорна лихва, претенцията в заявлението, включва и начислени такси за
надвишаване на кледитния лимит, такса за обслужване на сметката, такса за
администриране на просрочен кредит, както и такса за блокиране на кредита. Съгласно
нормата на чл. 33, ал.1 и 2 от Закона за потребителския кредит, приложим в настоящия
случай, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. В случая макар и наречени такси, начислените разноски са
в противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал.4 от Закона за потребителския кредит,
тъй като от изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и
действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Уговорените такси, чието заплащане е обусловено от
просрочието на главните задължения, по своето същество е заобикаляне на
ограничението на императивната норма на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на
кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. По отношение на таксата за
обслужване на кредита, същата е начислена в противоречие с чл. 10а, ал.2 от ЗПК.
В този смисъл настоящата инстанция счита, че е налице противоречие със закона
и добрите нрави, за което съдът следи служебно, поради което не са налице
предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл. 411, ал.2, т.2 от
ГПК.
По отношение на застрахователните премии съгласно договора за застраховка,
същите са уговорени месечно, като процент от усвоения кредитен лимит. В случая е
видно, че като главница се претендират, освен неплатената главница и сумите по чл.
7.2, които представляват сбор от всички начислени съгласно ОУ, но непогасени
задължения на кредитополучателя по договора, формирани от сбора на всяка
4
трансакция с картата, плюс стойността на всяка начислена от Банката (падежирала)
месечна вноска, както и стойността на всички лихви, такси и други разходи, начислени
съгласно ОУ. В този смисъл не е ясно върху какво е начислена застрахователната
премия. Освен това с оглед нищожността на посочените по-горе клаузи не може в
настоящото производство да се установи размерът на претендираната сума по договора
за застраховка.
С оглед изложеното молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В този смисъл обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
При този изход от процеса разноски на жалбоподателя не следва да се
присъждат.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 897/ 31.05.2021 година по ч.гр.д.№ 969/
2021г., Районен съд - гр. Ловеч, в обжалваната отхвърлителна част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5