№ 362
гр. Пловдив, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станислава Б. Бозева
Членове:Светлана Б. Методиева
Ина Ив. Лазарова
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20255300601842 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Окръжен съд Пловдив е сезиран с въззивна жалба от А. Б. К. против
Присъда № 260028/06.06.2022г. по НЧХД № 4918/2020г. Районен съд
Пловдив, в частта, в която съдът е признал подс. А. Б. К. за виновен в това, че
в периода от 15.02.2020г. до 25.05.2020г., включително, в условията на
продължавано престъпление, публично и по друг начин - от фейсбук профила
си „А. К.“, изписан на кирилица, в коментарите към изготвени или споделени
публикации, е казал нещо унизително за честта и достойнството на К. А. Б.,
ЕГН **********, в негово присъствие, както следва:
1. На 15.02.2020 г. в коментарите към публикувана в неговия фейсбук
профил „А. К.“, изписан на кирилица, и подадена от него въззивна жалба
срещу Присъда № 37 от 05.02.2020г. по НЧХД № 4175/2019г., по описа на
ПРС, V н.с., е казал „Ще ги размажа наглеците!“;
2. На 15.02.2020 г. от фейсбук профила си „А. К.“, изписан на
кирилица, в коментарите под споделена статия на медията PLOVDIV24.BG –
„А. К. с първи коментар след делото „Б.и“, е казал „Няма как да се спогаждам
1
с лъжци, наглеци и простаци!“ и „Но с откровени престъпници да се
споразумявам, абсурд!“;
3. На 20.04.2020г. от фейсбук профила си „А. К.“, изписан на
кирилица, е казал “Понеже е ден за олигофрени, мамини детенца ето двама
ТОП представители!... Не тези са едни нормални, възпитани престъпници,
извинявам се младежи! и „…тези „възпитани младежи“ са престъпници на
свобода, …!“;
4. На 21.04.2020г. в своя публикация във фейсбук профила си „А. К.“,
изписан на кирилица, е казал „Мамини кретени“ и „ама тези „възпитани
младежи“ са престъпници на свобода…“;
5. На 25.05.2020г. от фейсбук профила си „А. К.“, изписан на
кирилица, публикувайки статия на медията PLOVDIV24.BG – „Очевидец
описа доста цветущо грозните сцени в Пловдив с участието на децата на
печално известен бизнесмен“, е казал „10 милиона кражба от общината и
държавата на едни престъпници, арогантни измамници с акъл на меби и никой
не вижда престъпленията?“ - престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.146,
ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78А, ал.1 от НК
съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание глоба в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/
лева.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на частния тъжител
К. А. Б., ЕГН **********, сумата от 17 лева, разноски по делото, както и е
постановил сторените от самия К. разноски по водене на делото в общ размер
от 335 лева да останат за негова сметка.
В подадената въззивна жалба от подс. А. К. пространно се излагат
съображения за незаконосъобразност на постановения съдебен акт и за
необоснованост на присъдата, като се сочи, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин, а почива на косвени данни. Счита, че районният съд
превратно е анализирал събраните доказателства, като е игнорирал част от тях
и така е достигнал до неправилни изводи. Аргументира съображения и за
обективна и субективна несъставомерност на твърдяното престъпление.
Възразява и по справедливостта на съдебния акт с оглед наложеното
административно наказание глоба. Отправя се искане за отмяна на присъдата в
обжалваната част. Алтернативно – съдът да отмени присъдата поради
2
допуснати нарушения на процесуалния закон и да върне делото на Районния
съд за повторно разглеждане.
В съдебно заседание частният тъжител – К. Б. – се представлява от
повереник - адв. Й. С. Л. – П., която застъпва становище за неоснователност
на въззивната жалба, а постановената присъда сочи да е правилна и
законосъобразна, като са били събрани доказателства, които потвърждават
установеното от районния съд. Излага съображения, че не е изтекла давността,
предвидена в закона за наказателно преследване. Формулира и възражение за
прекомерност на претендираните разноски, като счита, че ако бъдат
присъдени такива, то следва да бъдат такива, направени в производството
пред районен съд само по единия от договорите за правна помощ.
Защитникът на подс. А. Б. К. –адв. Б. Д. в депозирана молба до съда
преди съдебното заседание отправи искане за прекратяване на наказателното
производство поради изтекла давност за наказателно преследване. В съдебно
заседание излага съображения и по съществото на спора – че обвинението е
несъставомерно, поради което и постановената присъда в атакуваната част е
неправилна, като отправя искане за нейната отмяна и постановяване на друга,
с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му с тъжбата
обвинение.
Подсъдимият К. поддържа становището на защитника си, като отправя
като първо искане – съдът да отмени първоинстанционния съдебен акт, с
който е бил признат за виновен и да прекрати наказателното производство
поради изтекла давност. Евентуално – ако съдът не намери това искане за
основателно, да отмени първоинстанционната присъда в атакуваната част и да
постанови нова, с която да го оправдае по така повдигнатото му с тъжбата
обвинение. Излага в съдебно заседание пространни съображения за
несъставомерност – от обективна и субективна страна - на вмененото му с
тъжбата престъпление, които са били обстойно изложени и във въззивната
жалба, с която съдът е сезиран.
Първо следва да се посочи, че предмет на настоящата въззивна проверка
е присъдата единствено в осъдителната си част, доколкото Окръжен съд
Пловдив е сезиран с въззивна жалба единствено от подсъдимия. В
оправдателната част, с която подс. А. К. е признат за невинен за това в същия
период по идентичен начин на три отделни дати да е казал нещо унизително за
3
честта и достойнството на К. А. Б., в негово присъствие и на основание чл.304
от НПК е оправдан по повдигнатото му в този смисъл обвинение, присъдата е
влязла в законна сила.
Съдът в настоящия състав, след като прецени съображенията на
страните в съдебно заседание, с оглед на първо място - заявеното от
подсъдимия искане за прекратяване на наказателното производство поради
изтекла абсолютна давност за наказателно преследване на престъплението, за
което е бил предаден на съд в тъжбата, и с оглед пределите на настоящата
въззивна проверка, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок, при
наличие на правен интерес от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.
Изложените в нея съображения за необоснованост на присъдата, за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и по приложението
на материалния закон, както и за несправедливост на наложеното
административно наказание глоба, не ще бъдат разгледани по същество,
доколкото съдът констатира, че действително в случая от момента на
довършване на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд с
частна тъжба от тъжителя, до момента на разглеждане на делото от въззивната
инстанция, е изтекъл срок, който надхвърля предвидената в закона абсолютна
давност за наказателно преследване на лицето. Това е така, тъй като с
частната тъжба и уточненията към нея подсъдимият е предаден на съд за
престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 вр. с чл. 146, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от
НК, като според диспозицията на тъжбата престъплението /продължавано
такова, състоящо се от няколко отделни деяния/ се явява довършено на
25.05.2020 година. Предвиденото в закона наказание за това престъпление е
глоба от петстотин до десет хиляди лева и обществено порицание /бел. – по-
благоприятна би била редакцията на закона след изменението 2023 година с
оглед долния праг на предвиденото наказание глоба, което в случая е
ирелевантно, защото от значение за настоящата преценка е само неговият
вид/.
Съобразно нормата на чл.80, ал.1, т.5 от НПК наказателното преследване
се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години
/с оглед на предвидената от законодателя санкция за това престъпление/, а
съобразно чл. 81, ал. 3 от НПК – независимо от спирането или прекъсването
4
на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Т.е.
изключващата наказателното преследване абсолютна давност за
престъплението по чл. 148, ал.1 от НК е четири години и шест месеца.
Доколкото инкриминираното деяние се сочи за довършено на 25.05.2020г., то
следователно с оглед нормата на чл. 81, ал.3 вр. с чл. 80, ал.3 вр. с ал.1, т.5 от
НК този срок е изтекъл на 25.11.2024г., т.е. по време, когато делото е било все
още в Районен съд Пловдив – след постановяване на присъдата, но преди
изготвяне на мотивите към нея.
В контекста на така изразеното пред настоящата съдебна инстанция
изрично искане от страна на подсъдимия за прекратяване на наказателното
производство именно поради изтекла погасителна давност, налично се явява
прекратителното основание, регламентирано в чл.24, ал.1, т.3 от НПК, в онази
част, в която производството е било висящо след 25.11.2024г., т.е. в
обжалваната част на присъдата на Районния съд. Както се посочи, в
останалата част присъдата е влязла в законна сила и така е поставено
разрешение на наказателното производство в тази част.
Възражението на повереника на частния тъжител, че давността не била
изтекла е формално направено, без да се изтъкват конкретни съображения.
Настоящият съдебен състав не намира при самостоятелна проверка за
основателно подобно възражение – сроковете са изрично посочени в закона,
изтичането им е обективен факт, освен това давността е и институт на
материалното право и извън хипотезите на чл. 81, ал.1 и ал.2 от НК не се
предвиждат други случаи на спиране или прекъсване, които да повлияват на
сроковете на давността, а и както се посочи вече – изтекла е още към
25.11.2024г. абсолютната погасителна давност, която не се влияе от спиране
или прекъсване на давностите срокове.
С оглед на изложеното, налага се първоинстанционният съдебен акт да
бъде отменен в атакуваната част, а наказателното производство в тази част –
да бъде прекратено, без съдът да се произнася по въпросите за това има ли
извършено престъпление, неговото авторство и вина.
Прекратяване на наказателното производство е основание, съгласно
разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, направените разноски по делото от
подсъдимия /жалбоподател в настоящото производство/ или от съда при
5
първоинстанционното разглеждане на делото, да бъдат възложени в тежест на
частния тъжител. Поради това присъдата на районния съд следва да се отмени
и в частта, в която подсъдимият А. К. е осъден да заплати на частния тъжител
сумата от 17 лева, представляваща направени от последния разноски по
делото, както и в частта направените от подсъдимия разноски за водене на
производството в размер на 335 лева да останат за негова сметка. С оглед на
така постановеното решение, ще следва на посоченото по-горе основание
частният тъжител К. А. Б. да бъде осъден да заплати на подсъдимия А. Б. К.
направените от последния разноски в размер на 335 лева /за 5 лв. за издаване
на съдебно удостоверение, 330 лв. за изготвяне на двете СТЕ/, а сторените от
частния тъжител разноски в размер на 17 лева /12 лв. – такса за образуване на
ЧХ и 5 лв. за издаване на удостоверение/ да останат за негова сметка.
Пред настоящия съдебен състав страните ангажират доказателства за
сторени разноски /вкл. пред първата инстанция за подсъдимия/, които молят
да бъдат възложени в тежест на другата страна, респективно – възразяват
срещу размера на претендираните. Констатира се обаче, че част от тези
разноски са били искани от страните още пред първата инстанция и районният
съд е пропуснал да се произнесе по тях, като са били представени нарочни
молби както от страна на частния тъжител, така и на подсъдимия /л.304 и л.
307 от НЧХД на РС/. Това налага след влизане в сила на въззивното решение
при връщане на делото на първата инстанция по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от
НПК съдът да се произнесе с нарочно определение по претендираните от
страните разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.4 вр. чл.24, ал.1, т.3 от
НПК Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260028/06.06.2022г. по НЧХД № 4918/2020г.
Районен съд Пловдив, в частта, в която съдът е признал подс. А. Б. К. за
виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.146,
ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и го е освободил от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба, като на основание чл. 81, ал. 3
вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК ПРЕКРАТЯВА
наказателното производство в тази част.
6
ОТМЕНЯ присъдата и в частта по разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.190, ал.1 от НПК ОСЪЖДА частния тъжител К. А. Б.
да заплати на подс. А. Б. К. направени от него разноски пред РС Пловдив в
размер на 335 лева /триста тридесет и пет лева/, като направените от частния
тъжител разноски в производството пред РС Пловдив в размер на 17
/седемнадесет/ лева да останат за негова сметка.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Върховния
касационен съд на Република България в 15-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7