РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Кърджали, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно гражданско дело №
20255100500299 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение рег. № 187/28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 187/2025 г.
по описа на Районен съд – Момчилград, Прокуратура на Република България
и Областна дирекция на МВР – К. са осъдени да заплатят солидарно на Е. Р.
А. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК по ДП № 125/2024 г. по описа на РУ - М.
при ОДМВР - К., прекратено от РП – Кърджали, ТО – Момчилград, с
постановление от 11.03.2025 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от 11.03.2025 г. - датата на прекратяване на ДП № 125/2024 г. по
описа на РУ - М., до окончателното й изплащане. С решението Прокуратура
на Република България и Областна дирекция на МВР – Кърджали са осъдени
да заплатят солидарно на Е. Р. А. сумата от 960 лева, направени по делото
разноски.
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците
Прокуратура на Република България и Областна дирекция на МВР –
Кърджали.
В подадената въвззивна жалба от Прокуратурата на Република България
се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно. Излагат се
съображения, че в хода на производството не са установени
незаконосъобразните действия на Районна прокуратура – Кърджали, ТО –
1
Момчилград, за които Прокуратурата на Република България следва да понесе
отговорност. Навеждат се доводи, че производството е започнало като бързо
такова, не е било образувано срещу ищеца, последният не е бил привличан
като обвиняем, съответно не му е налагана мярка за неотклонение. Сочи се, че
не са налице незаконосъобразни действия на Районна прокуратура –
Кърджали, от които да произтичат неимуществени вреди за ищеца. Посочва
се, че първият момент, в който ищецът е бил заплашен от обвинение,
евентуално би могъл да бъде моментът на изготвяне на експертизата, и то при
условие, че експертът е установил наркотично вещество в кръвната му проба.
При тези съображения представителя на прокуратурата счита, че не следва да
се приема, че разследването е проведено срещу ищеца Е. А.. Оспорват се
доводите на първоинстанционния съд относно претърпените неимуществени
вреди от ищеца, като се посочва, че било видно, че изброените от съда
трудности и преживявания от ищеца са свързани със задържането му за срок
до 24 часа и отнемането на свидетелството му за управление на МПС, които
действия били извършени от служителите на ОДМВР – Кърджали и то преди
РП – Кърджали да е уведомена за образуваното наказателно производство. На
следващо място се сочи, че по делото не са събрани доказателства за
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Изброените от съда
неимуществени вреди не сочели конкретни факти и обстоятелства. Не били
представени и медицински документи относно твърдения психически и
емоционален дискомфорт на ищеца. Сочи се още, че размера на присъдената
сума от 5000 лева е силно завишен, който несъответства на твърдените вреди,
както и не е съобразен с изискванията за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. При
тези съображения, представителят на Прокуратурата на Република България
моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с
което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. Отправя се алтернативна
молба, в случай че съдът приеме иска за основателен, присъденото парично
обезщетение да бъде намалено.
В подадената от ОДМВР – Кърджали въззивна жалба се твърди, че
първоинстанционното решение е недопустимо. В тази насока се посочва, че в
първоинстанционното производство не е участвал прокурор, което е
задължително, тъй като са налице двама ответника, срещу които ищеца е
предявил исковата си претенция. Излагат и доводи, че О. - К. не се явява
пасивно легитимирана да бъде ответник по делото. Сочи се, че издаването на
заповед за задържане и отнемането на СУМПС на ищеца са административни
дейности. По отношение на тези актове бил допустим самостоятелен контрол
за законосъобразност, който се осъществявал по реда на АПК. Когато тези
актове не са били обжалвани и се претендирало обезщетение във връзка с
отпаднало основание за развитието на наказателно производство, то
неимуществените вреди от тези действия се поглъщали от отговорността на
правозащитния орган – Прокуратурата на Република България. Сочи се, че
съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.1 от НПК прокурорът повдига и поддържа
обвинението за извършено престъпление от общ характер, а не полицейските
2
служители. Цялата досъдебна фаза била под ръководството на прокурора, като
същевременно същият осъществява поС.ен надзор за законосъобразното и
своевременно провеждане на наказателното производство. Представителят на
О. - К. счита, че с ангажираните по делото писмени доказателства ищецът не е
доказал главно и пълно пасивната легитимация на последната солидарно с
Прокуратурата на Република България. Твърди, че в случая разследващите
органи, в частност МВР, нямат участие, предвид това, че в досъдебната фаза
прокурорът е решаващият орган.
На следващо място, във въззивната жалба подадена от О. - К. се твърди,
че първоинстанционното решение е неправилно и е в противоречие с
материалния закон. Сочи се, че е неоснователен иска за сумата от 5000 лева,
представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди. Излагат се
съображения, че наказателното производство е протекло в разумен срок –
около шест месеца и половина; провеждано е срещу неизвестен извършител;
на ищеца не е повдигано обвинение, следователно не е налице твърдяното
третиране като обвиняем, за да може да изпитва страх, стрес и срам;
експертизата била назначена своевременно, като продължителното й
изготвяне не е по вина нито на Районна прокуратура – Кърджали, нито на О. -
К.. Посочва се, че са недоказани твърдените от ищеца преживени стрес, срам и
неудобство пред близки, колеги и цялото общество. Не били представен
медицински документи в тази насока. Ищецът не бил притесняван по никакъв
повод и не бил търсен във връзка с воденото досъдебно производство.
Полицейските органи не били разгласявали факти от досъдебното
производство, и ако това се е случило, то не е по вина на О. - К.. Излагат се
съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.3 и т.5 от ГПК
свидетелски показания не се допускат за установяването на обстоятелства, за
които законът изисква писмен акт – амбулаторни листове, епикризи и
болнични листове. Навеждат се доводи, че дори и да се приеме, че ищецът е
претърпял някакви вреди, които са оказали неблагоприятно влияние върху
неговото психическо съС.ие, то тези вреди не са настъпили от воденото
досъдебно производство, а се коренели в обективен факт – показанията на
техническото средство, което е отчело положителна проба за употреба на
наркотични вещества. Жалбоподателят счита, че се касае за лошо стечение на
обстоятелствата, което не може да обоснове уважаване на иска, тъй като
липсва основен елемент от фактическия състав за търсене на отговорност от
държавата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
На последно място се прави възражение срещу размера на присъденото
обезщетение от 5000 лева, който бил крайно завишен. Не било доказано, че
твърдените негативни преживявания са в причинно – следствена връзка с
воденото досъдебно производство.
При тези съображения представителят на О. - К. моли обжалваното
решение да бъде обезсилено като недопустимо или да бъде отменено като
неправилно и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен. Алтернативно моли на бъде намален размера на присъденото
3
обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски за
двете съдебни инстанции, както и прави евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че се представят
доказателства за реално заплатено такова над минималния размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са подадени отговори на въззивните
жалби.
В съдебно заседание въззивникът Прокуратура на Република България,
представляван от прокурор от Окръжна прокуратура - Кърджали, поддържа
въззивната жалба по изложените в същата съображения. Счита, че подадената
жалба от О. - К. е основателна. В хода на съдебните прения излага
съображения, идентични на тези, изложени във въззивната жалба. Прави
искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявения иск. Алтернативно моли обжалваното решение да бъде отменено
и присъденото обезщетение да бъде намалено.
В съдебно заседание въззивникът ОД на МВР - Кърджали,
представляван от юрисконсулт С. Ч., поддържа и двете подадени въззивни
жалби. В хода на съдебните прения посочва, че е изложил подробни
съображения във въззивната жалба. Прави искане първоинстанционното
решение да бъде обезсилено, като недопустимо. Алтернативно моли да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските
по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемият Е. Р. А., редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. Е. П. от АК - К.. Последната счита, че
въззивните жалби са неоснователни. В хода на делото по същество излага
съображения за правилността на първоинстанционното решение. Претендира
разноски, направени във въззивната инстанция.
В съдебно заседание Окръжна прокуратура – Кърджали, като
контролираща страна на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, не се представлява.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбите оплаквания,
съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срок и от лица, които има интерес от
обжалването, поради което са допустими и следва да се разгледат по
същество.
При извършената служебно проверка на обжалваното решение,
въззивната инстанция констатира, че същото е валидно и е допустимо, като
относно правилността на същото е ограничен от посоченото в жалбите.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Е. Р.
А. против Прокуратура на Република България и ОД на МВР - Кърджали,
осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на
ответниците да му заплатят сумата в размер на 5 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконно
4
обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК по
досъдебно производство № 125/2024 г. по описа на РУ - М., прекратено с
постановление на Районна прокуратура – Кърджали, ТО – Момчилград, от
11.03.2025 г., на основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
От фактическа страна по делото е установено, че на 27.08.2024 г. около
19.00 часа ищецът Е. Р. А. е управлявал личния си лек автомобил марка "А.",
модел "А."“, с рег. № ********* в гр. М., в близост до сградата на РУ - М.,
когато е спрян за проверка от служители на РУ - М., по време на която е
тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо
средство „Drug Test” 5000 с фабр. № ******, отчело положителен резултат за
употреба на амфетамин. Съставен му бил АУАН серия GA ********** г., и му
било отнето СУМПС № **********. Издаден му бил талон за медицинско
изследване № ********* и седем броя холограмни стикери с № *********.
Придружен бил от полицейските служители до СПО при МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски“ АД, гр. Кърджали, където са му взети кръв и урина за изследване
за установяване наличието на наркотични вещества или техните аналози в
организма му. В последствие бил отведен в РУ - Кърджали, където му бил
извършен личен обиск и задържан за срок до 24 часа, на основание чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР.
От приетото като доказателство по делото досъдебно производство №
125/2024 г. по описа на РУ - М. се установява, че същото е образувано на
27.08.2024 г. като бързо производство на основание чл. 356, ал.1 от НПК за
това, че на 27.08.2024 г. в гр. М. е управлявал МПС лек автомобил марка "А.",
модел "А."“, с ДК№ ********* след употреба на наркотично вещество -
амфетамин, установено по надлежния ред - престъпление по чл.343б, ал. 3 от
НК. Установява се още, че по отношение на въззиваемия е издаден АУАН,
като са му били наложени принудителни административни мерки „временно
отнемане на СУМПС до решаване на отговорността, но не повече от 18
месеца“. По досъдебното производство въззиваемият е дал кръв и урина за
изследване на наличието на наркотични вещества и видно от Протокол за
извършена експертиза № ******** г., в представената за изследване кръвна
проба, взета от Е. Р. А., не е установено наличие на упойващи лекарствени
средства и наркотични вещества, включени в списъците - приложения към чл.
3 от Наредба за реда за квалифициране на растенията и веществата като
наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП. В пробата от урина, взета от същият
е установено наличието на специфичен метаболит на тетрахидроканабинола –
карбокси- ТНС.
С Постановление от 11.03.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура
- Кърджали, ТП – Момчилград, образуваното ДП № 125/2024 г. по описа на
РУ - М. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, е прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК,
поради това, че деянието на Е. А. не съставлява престъпление. Няма данни
същото да е обжалвано и е влязло в законна сила.
5
От показанията на св. Б.А., се установява, че познава Е. А. от ** години;
че последния работи в О. в отдел "П."; че живее в гр. М., както и че родителите
му живеят в гр. А. и в А. Свидетелят е посочил също така, че преди да се
случи това въззиваемият е пътувал сам с автомобила си до работа и обратно.
Свидетелят разбрал, че на Е. Р. му била отнета книжката за употреба на
наркотици. След този случай, последният се бил затворил в себе си, бил
разстроен, кисел, намръщен. Свидетелят посочва, че Е. А. в имал затруднения
след това с придвижването си до работа и обратно, както и за ходенето му до
родния край – гр. А.. Б.А. свидетелства още за това, че въззиваемият е *******
по образование и това се е отразило на неговата работа. Впоследствие се е
разчуло между колегите, което му създало и затруднения.
В качеството на свидетел е разпитан и А.С.. Неговите показания
подкрепят казаното от св. Б.А. относно местоработата на Е. А.,
местоживеенето му, както и че родителите му имат къща в гр. А.. Посочил е
също, че от отнемането на книжката въззиваемият не се е чувствал добре, че е
бил притеснен, уронен му би престижа, като това му създало затруднения с
пътуването до работа и обратно до дома му. Св. А.С. е посочил също, че за
това след известно време разбрали и неговите колеги и приятели.
Първоинстанционният съд, въз основа на така приетата фактическа
обстановка, която се приема и от настоящата съдебна инстанция, е
формулирал правни изводи, които се споделят и от въззивния съд, който по
силата на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По изложените възражения във въззивна жалба, подадена от
Прокуратурата на Република България, настоящият състав приема следното:
Основателността на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) спрямо
ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление; 2)
лицето да бъде оправдано по така повдигнатото обвинение или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано; 3) да е претърпял вреди; и 4) между незаконното действие на
правозащитните органи и вредите (неблагоприятните последици) да е налице
причинно-следствена връзка.
В съдебната практика, обективирана в Решение № 35 от 16.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., Решение № 50009/08.02.2023 г. по гр. д. №
932/2022 г. на ВКС, III г.о., Решение № 341/05.10.2012 г. по гр. д. № 1310/2011
г., IV г.о. и др. се приема, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз
„обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за
нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален
смисъл. Приема се, че когато досъдебното производство е образувано срещу
неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно
6
престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай
той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно
производство за конкретното престъпно деяние, като и без да е повдигнато
обвинение, извършените процесуални действия спрямо увреденото лице
създават за него несъмненото усещане, че се явява единственият възможен
извършител на престъпното деяние, предмет на разследване.
В настоящия случай ДП № 125/2024 г. по описа на РУ - М. е образувано
по реда на чл. 356, ал. 1 от НПК - със съставяне на протокол за разпит на
свидетел, като първо действие по разследването, съобразно чл. 356, ал.3 от
НПК. Ищецът не е привлечен като обвиняем по реда на чл. 219 от НПК, но
извършените по образуваното наказателното производство процесуални
действия са били насочени само и единствено спрямо него. Именно същите са
създали у ищеца несъмненото усещане, че се явява единственият възможен
извършител на престъпното деяние, предмет на разследването, което
впоследствие е било прекратено поради липса на извършено престъпление.
Неоснователно е възражението, че Прокуратурата не носи отговорност
за вреди, понеже същите не са резултат от нейни действия, а от действия на
органите на МВР. Следва да се отбележи, че при наличие на образувано
наказателно производство, на прокуратурата, съгласно чл. 127, т. 1 от КРБ и
чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК е предоставена функцията по контрол за законността,
ръководството и надзора на разследваното. Тази функция на прокуратурата не
зависи от начина, по който е сложено началото на наказателния процес и
отговорността й не може да бъде изключена поради това, че досъдебното
производство е образувано с акт на разследващ орган по чл. 212, ал. 2 от НПК,
а не с прокурорско постановление по ал. 1. Още повече, че разследващият
орган има задължение за незабавно уведомяване на прокурора относно
извършеното от него първо действие по разследването, в случая чл. 356, ал.3
от НПК, след което наблюдаващият прокурор упражнява правомощията си по
ръководство и надзор. В случая разследващият орган е изпълнил
задължението си по посочената разпоредба и е уведомил Районна
прокуратура –К., ТО - М. за образуваното на ДП № 125/2024 г. по описа на РУ
-Момчилград, след което наблюдаващият прокурор е поддържал висящността
на процеса, като е удължавал срока на разследването по реда на чл. 234, ал.3
от НПК.
Неоснователен е и довода, изложен във въвзивната жалба, че съС.ието
на въззиваемия след случилото се дължи изцяло на неговото решение „да се
чувства по този начин“, при условия че обвинение не е повдигнато. Както вече
се посочи, дори и формално да не е повдигано обвинение, фактическия състав
на чл. 2, ал.1, т.3 от СОДОВ е изпълнен. Безспорно едно такова събитие, като
отнемането на свидетелството за управление на МПС на Е. А., което е станало
по повод извършената проверка и отчитането на положителен резултата от
техническото средство, респ. образуването на бързо производство, особено
когато се налага да пътува ежедневно, за да се придвижва до работното си
място, създава изключителни трудности. А относно факта на разгласяване на
7
отнемането на СУМПС на Е. А. и причината за това, безспорно се установява
от разпитаните от първоинстанционния съд свидетели. Дори и прокуратурата
да не е разгласявала информация от досъдебното производство, то узнаването
от други лица по какъвто и да било начин също безспорно оказва негативно
влияние върху личността на засегнатия, и в никакъв случай не може да се
приеме, че е въпрос на личен избор по какъв начин да се чувства.
По изложените възражения във въззивната жалба, подадена от О. - К.:
Неоснователно е възражението на представителя на О. - К., че
първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като не е участвала
Прокуратурата като контролираща страна. Настоящият състав споделя
изложеното във въззивната жалба, че съгласно т.15 от ТР № 3/22.04.2004 г. по
т.д. № 3/2024 г. на ОСГК на ВКС участието на Прокуратурата на Република
България при този вид дела е задължително, освен ако Прокуратурата е
конституирана като единствен ответник. В случая като ответник е
конституирана и О. - К.. Действително, първоинстанционният съд не е
призовал за участие Прокуратурата, в качеството й на контролиращата страна,
но същата е призована за участие при разглеждане на делото пред въззивната
инстанция, т.е. допуснатия пропуск е саниран от въззивния съд, поради което
първоинстанционно решение не е недопустимо. В Решение № 528/18.09.2025
г., постановено по к.гр.д. № 3042/2024 г. по описа на ВКС е прието, че при
действието на ГПК от 2007 г., прокурорът в хипотезата на чл. 10, ал.1 от
ЗОДОВ е задължителен участник в производството, но не и другар на главната
страна по делото. Неучастието му пред първа инстанция съставлява
процесуално нарушение, което следва да бъде поправено от въззивната
инстанция и не обуславя недопустимост на първоинстанционното решение.
Въззивният съд следва сам да поправи допуснатото процесуално нарушение
като уведоми прокурора за делото. В конкретния случай точно това е
направено. В посоченото в тази връзка от въззивника О. - К. решение е
отразено, че и в двете инстанции – първа и въззивна, не е участвал прокурор,
като контролираща страна, поради което ВКС е приел, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, но е върнал делото за ново
разглеждане на въззивната инстанция, където посочения порок може да бъде
отстранен.
Неоснователно е и възражението, че О. - К. не е надлежен ответник по
предявения иск, тъй като съгласно ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди,
причинени на граждани, е държавният орган - юридическо лице, с който
съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в
трудови или служебни правоотношения. Въз основа на изложеното в исковата
молба се установява, че се твърдят вреди, причинени от служители
на ответниците, при извършване на служебната им дейност по разследването.
Съгласно чл. 52, ал. 1 НПК разследващи органи са следователите,
служителите на МВР, назначени на длъжност "разследващ полицай",
полицейските органи в МВР, в случаите, предвидени в кодекса. Видно от
8
приобщеното по делото досъдебно производство е, че последното е
образувано от разследващ полицай, числящ се към РУ - М. при О. - К., т.е. от
служител, който е в служебно правоотношение с О. - К., поради което
последната е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Доводите,
че надлежен ответник е Прокуратурата на Република България не обосновават
извод, че ОД на МВР - Кърджали не може да отговаря като разследващ орган,
тъй като независимо от отговорността на прокуратурата, МВР може да е
самостоятелен ответник или съвместно с нея. Разследването се извършва
основно от разследващите органи, като в НПК са определени конкретни
правомощия на същите, които поставят начало на разследването с
извършването на първото действие и съставяне на протокол за него, както е
станало и в конкретния случай.
Солидарната отговорност между Прокуратурата на Република България
и О. - К. възниква, тъй като се касае за един юридически факт, който я
поражда, а именно - образуваното и водено досъдебно производство,
отношение към което имат и двамата ответници.
В подадената от О. - К. въззивна жалба също се излагат доводи за
неосъществен фактически състав по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като в тази
връзка въззивният съд е изложил доводи по повод изложеното, в подадената
въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, поради което не
намира за необходимо да ги повтаря.
Неоснователни са също така и доводите, че не са доказани твърденията
за преживян стрес, срам и неудобство пред близки колеги и цялото общество,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.3 и т.5 от ГПК свидетелски
показания не се допускат за установяване на обстоятелства, за които законът
изисква писмен акт – амбулаторни листове, епикризи, болнични листове. За
установяването на съС.ието на даден човек, свързан с изживян стрес,
притеснение и неудобства не се изисква по закон писмен акт, а и това в
определени случаи е невъзможно. Безспорно е установено, че на ищеца му е
отнето свидетелството за управление на МПС, вследствие извършената
проверка, респ. образуваното наказателно производство; че живее в гр. М.; че
работи в гр. К.; както и че случая се е разчул между близки и познати на
ищеца, което само по себе си е в съС.ие да предизвиква негативно влияние, а и
в случая от разпитаните двама свидетели се установява, че ищеца е преживял
притеснение и стрес, свързан именно с образуваното досъдебно производство
и последиците от това.
В тази връзка отново следва да се посочи, че изложените във въззивните
жалба доводи, че не е налице фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ се явяват неоснователни, предвид което се дължи обезщетение за
претърпените от ищеца (въззиваемия) неимуществени вреди.
При определяне на техния размер, съдът взе предвид, че наказателното
производство, макар и образувано като бързо по смисъла на НПК, е
продължило около шест месеца и половина, и е приключило във фазата на
9
досъдебно производство, както и че ищецът не е бил привлечен като обвиняем
и не е търпял мерки на процесуална принуда в такова качество. Същевременно
обаче вследствие извършените процесуални действия срещу него е настъпила
негативна промяна в начина му на живот, в социалните му контакти, бил е
лишен от възможност да се придвижва с автомобила си до работното място,
които му създали съществени затруднения и е преживял значителен стрес от
случващото се. Така отчитайки тези фактори, съдът намира, че
първоинстанционният съд правилно е определил обезщетението в размер на
5000 лева.
Неоснователни са доводите на въззивниците, че размера на
обезщетението е завишен. В случая се касае за човек, работещ в О. и живеещ в
гр. М., като отнемането на СУМПС му е създало ежедневни притеснения във
връзка с начина му на придвижване до работното му място. Също така,
вследствие на разпространяването на информацията за това, че е бил задържан
и са му отнели СУМПС за употреба на наркотични вещества, му е бил
създаден значителен дискомфорт, още повече, че той работейки в *******,
която е публична администрация, контактува със значителен брой хора, което
допълнително оказва негативно влияние и е свързано с изпитван срам и
неудобство ежедневно. Действително, с посоченото от процесуалния
представител на О. - К. решение на ОС – Кърджали е присъден по - нисък
размер на обезщетение, но за присъждане на справедливо обезщетение се
изисква да бъдат анализирани особеностите на всеки конкретен случай. В тази
връзка въззивният съд отчете общественото положение на засегнатия, както и
ежедневните трудности, създадени на последния, свързани с пътуването му до
работното мястото, респ. обратно до местоживеенето му.
При тези съображения, въззивният съд намира, че подадените въззивни
жалби са неоснователни, а обжалваното решение правилно – обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и предвид направено искане за присъждане на
разноски, в тежест на въззивниците следва да се възложат направените
разноски във въззивното производство от въззиваемия Е. А.. Видно от
представеното по делото пълномощно и договор за правна защита и
съдействие те възлизат на 600 лева с ДДС, за заплатено адвокатско
възнаграждение. Предвид обстоятелството, че адвокатското възнаграждение
не превишава минималния размер, посочен в Наредбата № 1 от 09.07.2024 г.
за възнагражденията за адвокатската работа (загл.изм.-ДВ, бр.14 от 2025 г.), с
оглед материалния интерес, съдът не следва да се произнася по възражението
за прекомерност, направено от представителя на О. - К., тъй като същото е
направено в условията на евентуалност, ако възнаграждението превишава
минималния размер.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 187/28.07.2025 г., постановено по гр.д.
№ 187/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр.С., бул. „В.“
№ *, и О. - К., с адрес: гр. К., бул. „.“ № *** да заплатят на Е. Р. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. М., ул. „С.“ № **, вх. *, ап. **, сумата от 600 лева с
ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11