РЕШЕНИЕ
№ 697
гр. Пловдив, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330106945 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против Е. И. О. (с предишно фамилно име Д.)
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
262370/10.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 16401/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х
граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за
доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 17.10.2017
г. до 25.06.2019 г. в размер на сумата от 460, 80 лв. за обект, находящ се в гр.
П., ул. *****, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху
главното парично задължение за периода от 31.12.2017 г. до 31.10.2020 г. в
размер на сумата от 77, 97 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
08.12.2020 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало
облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при
1
Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в
сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № **, не заплатил за
периода от 17.10.2017 г. до 25.06.2019 г. дължимата цена за доставка на
питейна вода до обект, находящ се в находящ се в гр. П, ул. ***** . Твърди,
че количеството предоставени водоснабдителни и канализационни услуги е
определено на основание чл. 26, ал. 2 ОУ, тъй като монтираното в имота на
потребителя измервателно устройство е индивидуално и подмяната му е
задължение на потребителя. Твърди, че потребителят е знаел за начина на
отчитане през посочения период, но при отчетите е отказвал да положи
подпис. Поддържа, че до ответника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, но плащане не последвало. Поради неизпълнение на
задълженията в срок длъжникът изпаднал в забава. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответната страна Е. И. О., чрез назначения й от съда особен
представител адв. Е. В., е депозирала в законоустановения за това срок по чл.
131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Релевира възражение за погасяване на
задълженията, начислени за периода от 17.10.2017 г. до 18.12.2017 г., с
изтичане на кратката – тригодишна, погасителна давност. Счита, че ищецът
не е доказал начинът, по който е определено потребеното количество питейна
вода, като твърди, че фактурите не отразяват действително количество
потребена вода. Оспорва начина и методиката, по който е начислена сумата
по фактурите. Твърди, че са налице нарушения на правилата, установени в
Наредба № 4/14.09.2004 г. и Общите условия, тъй като липсва подпис на
потребителя. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически
2
факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е
задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне
за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги
получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в
твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на
каналната вода.
Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и
за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на
отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този
договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи
условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл.
11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и
опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения.
Така представените документи представляват частни свидетелстващи
документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния
издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено
от субекта, сочен като техен издател.
Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение №
ОУ-09/11.08.2014 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги в качеството му на наемател по силата на договор,
сключен с Общинско предприятие „Жилфонд“ – Пловдив за обект, находящ
се в гр. П, ул. *****, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г.
потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По
смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители на
водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.
От представената по делото преписка от Общинско предприятие
„Жилфонд“ – Пловдив се установява, че по силата на Заповед № 75/** г. И. Б.
Д. и членовете на семейството му – Е. И. Д. и К. И. Д., са настанени в
общинско жилище, находящо се в гр. П, ул. *****. Представени са Договор за
наем за отдаване под наем на държавен жилищен имот от ** г., сключен на
основание заповедта за настаняване.
С договор за наем на общинско жилище № 11895/04.11.2003 г. от
Общинско предприятие „Жилфонд“ – Пловдив в полза на И. Б. Д. е отдадено
под наем общинско жилище, находящо се в гр. Пловдив, ул. *****. Договорът
е сключен като безсрочен. С Допълнително споразумение от 01.03.2005 г. е
установено, че се сменят имената на титуляря като наемател е Е. И. Д..
Представено е и Допълнително споразумение от 01.14.2019 г., сключено с Е.
И. О., в което е посочено, че последната е страна по договор за наем от
24.02.2006 г. на процесното жилище. С Допълнителното споразумение е
актуализирана наемната цена.
По делото е представена декларация, подписана от ответната страна Е.
Д., с която последната е удостоверила, че в качеството си на наемател на
общинско жилище в гр. П, ул. *****, е съгласна заповедта да бъде
предоставена за служебно ползване на „Водоснабдяване и канализация“ като
е поела задължение да представя бележки за платени консумативи – ВиК.
В производството по делото е приложена цялата налична преписка на
Общинско предприятие „Жилфонд“ – Пловдив. От последната се установява,
4
че процесното общинско жилище е ползвано от ответната страна до
25.06.2019 г., доколкото със Заповед № ЖН-121/26.06.2019 г. в последното е
настанена К. И. Й..
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, които
следва да намерят приложени и за потребителите на водоснабдителни и
канализационни услуги, се приема, че „..клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя 5 при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както
за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По така изложените съображения следва да се приеме, че ответникът в
качеството си на наемател на общинско жилище, депозирал декларация, че
5
поема задължение да изплаща консумативните разноски за имота, има
качеството потребител, като между страните е възникнало продажбено
правоотношение, в който смисъл съдът намира възражението на ответника за
неоснователно.
В исковата молба са изложени твърдения, че изразходваното
количество питейна вода е определено на основание чл. 26, ал. 2 от Общите
условия на дружеството, тъй като водомерът е нередовен.
В производството по делото са приложени два броя карнетни листове, в
които е посочено начисляваното количество потребена питейна и отведена
канална вода от по 10 куб.м., като карнетните листове носят подписа на
потребителя само в последното поле от процесния период.
По делото е представено известие за нередовен водомер от 21.05.2019
г., получено от представител на потребителя.
От показанията на свидетелката М. Д. Й., заемаща длъжността „**“ при
ответното дружество, се установява, че последната е отчитала имота в гр. П,
ул. ***** за периода м. 10.2017 г. до м. 06.2019 г. Свидетелства, че имотът е
водоснабден. Свидетелства, че за период от време е водила карнети, като е
връчвала лично известие за нередовен водомер. Свидетелства, че не си
спомня лицето Е. Д. и колко са обитателите в апартамента.
В разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи по изключение се допуска за
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва по 6 куб.м при
топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 8, т. 1 от
Общите условия на ищцовото дружество.
В случая съдът намира, че количеството, питейна вода, потребено от
ответника следва да се отчете по посочения в чл. 39, ал. 5 от Наредбата ред,
доколкото в производството по делото бе установено, че в имота на ответника
е монтиран водомер, който е нередовен. В този смисъл са показанията на
свидетелката Й., като в производството по делото е приложено известие за
нередовен водомер, което е получено от представител на потребителя. В този
6
смисъл съдът цени показанията на свидетелката Й. на основание чл. 172 ГПК
и приема за достоверни и житейски логични, неповлияни от изхода на
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. Те са
последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани
по делото доказателства.
Съдът намира, че следва посочената разпоредба да намери приложение
и при наличие на неизправен водомер в имота, доколкото неизправността на
водомера, който не може да отчита потребеното количество питейна и
отведена канална вода, следва да се приравни на липса на водомер.
Установи се, че имотът е бил водоснабден, като последният
представлява жилищен блок. От представените по делото карнети се
установява, че са начислявани общо 10 куб.м. вода за семейство. Следва да се
приеме, че количеството вода е било коректно начислено, доколкото от
приложената по делото преписка от ОП „Жилфонд“ – Пловдив се установява,
че процесният имот е ползван от ответната страна и членовете на нейното
семейство. През процесния период имотът е обитаван, което обстоятелство се
установява от съставените от ОП „Жилфонд“ – Пловдив констативни
протоколи за състоянието на апартамента, изготвени на 21.04.2017 г., на
09.02.2018 г. и на 05.02.2019 г.
В действащите ОУ на дружеството, в съответствие с Наредба №
4/2004 г., се съдържа изрично задължение на потребителите в сгради етажна
собственост да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ,
водомери, за което да уведомят оператора /чл. 17, ал. 3 и 4 ОУ/.
При липса на изправно измервателно устройство, за което потребителят
е уведомен, количествата потребена вода са правилно определени по реда на
чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите условия.
По така изложените съображения съдът намира, че са били налице
условията за прилагане на посочените клаузи, като количеството питейна
вода е било начислено от ищцовото дружество при спазване на нормативно
установените за това правила, предвид липсата на монтирано изправно
измервателно устройство и продължаващото неизпълнение на указанията на
дружеството за монтиране на изправен водомер в имота на ответника.
Предвид така установеното предявеният иск е доказан по основание.
В разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са
7
длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на
фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от
Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.
86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
Тъй като ищецът не е изпълнил точно в темпорално отношения
задължението си за заплащане на цената на доставените и потребени услуги,
последният е изпаднал в забава, като на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва.
В отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД по отношение на
дължимите главница и лихва, поради което същото следва да се разгледа като
въведено в процеса в преклузивните за това срокове, установени в
разпоредбата на чл. 133 ГПК.
Задължението на потребителите на водоснабдителни и канализационни
услуги е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква "в"
ЗЗД, тъй като касае повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер,
предвид обстоятелството, че същите зависят от консумацията на абоната. В
този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС
С оглед изложеното, в конкретния случай следва, че за периода от
началния търсен с исковата молба момент до три години преди датата на
депозиране на заявлението по заповедното производство – т.е.
претендираните до 08.12.2017 г. - вкл., задължения за заплащане на главница
и лихва са погасени по давност.
В производството по делото е приета без възражения от страните
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно и
безпристрастно изготвена, дала пълен отговор на поставените за разрешаване
въпроси, поради което съдът цени фактическите (доказателствени) изводи, до
които е достигнало вещото лице. Експертизата е установила, след проверка в
счетоводството на ищцовото дружество, че всички начислени от ищеца
вземания по посочените фактури, са редовно осчетоводени и са останали
8
незаплатени от длъжника. Установен е размерът на непогасените задължения
за главница от 460, 80 лв. и 77, 97 лв. – обезщетение за забава за периода от
31.12.2017 г. до 31.10.2020 г.
Вещото лице е посочило, че задълженията на ответника, с оглед
момента на настъпване на тяхната изискуемост (падеж), дължими за периода
от три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение или от 08.12.2017 г. до 25.06.2019 г. са в размер на
сумата от 439, 37 лв. за главница. Вещото лице е установило, че непогасения
по давност размер на обезщетението за обезщетение за забава е за сумата от
72, 89 лв. за периода от 08.12.2017 г. до 31.10.2020 г., като с оглед принципа
на диспозитивното начало обезщетението следва да се присъди за пълния
претендиран от ищеца период, но в установения от вещото лице размер.
Следователно предявените искове са основателни за сумата от 439, 37
лв. – главница, дължима за периода от 08.12.2017 г. до 25.06.2019 г. и
обезщетение за забава за периода от 31.12.2017 г. до 31.10.2020 г. за сумата от
72, 89 лв., като за разликата до пълния им предявен размер и период
задълженията са недължими, поради погасяването им по давност.
При този изход на правния спор, с оглед уважената част от предявените
искове, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в
настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното
производство по ч.гр.д. № 16401/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив –
арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в
размер на 75 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 71, 31 лв. В
исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в
размер от 75 лв., депозит за вещо лице в размер на 160 лв. и за назначаване на
особен представител на ответника от 250 лв. Съдът при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на
юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
9
помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 585 лв., от които с
оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата
от 556, 22 лв.
При този изход на делото в полза на ответника се следват разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, каквито не следва да се присъждат, тъй като
такива в производството не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Е. И.
О. (с предишно фамилно име Д.), ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. *****,
че “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е носител
на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 262370/10.12.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
16401/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав, както
следва: за сумата от 439, 37 лв. – главница, представляваща продажна цена за
доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 08.12.2017
г. до 25.06.2019 г. за обект, находящ се в гр. П, ул. *****, и сумата от 72, 89
лв. - обезщетение за забава за периода от 31.12.2017 г. до 31.10.2020 г., ведно
със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 08.12.2020 г., до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над установения
размер от 439, 37 лв. до пълния предявен размер от 460, 80 лв. и за периода от
17.10.2017 г. до 07.12.2017 г. за главница и за разликата над установения
размер от 72, 89 лв. до пълния предявен размер от 77, 97 лв. – за лихва,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Е. И. О. (с предишно фамилно име Д.), ЕГН **********, да
заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 71, 31 лв. – разноски в заповедното
производство по ч ч. гр. д. № 16401/2020 г. по описа на Районен съд –
10
Пловдив, Х граждански състав и сумата от 556, 22 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 6945/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
11