Решение по дело №19/2018 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юни 2018 г. (в сила от 21 юни 2018 г.)
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20182130200019
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 73 / 1.6.2018г.  гр. Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На девети май    две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

 

Секретар ………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

А Н Х дело номер..........19............по описа за...............2018................година

          Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от А.П.П.   против наказателно постановление № 17-0454- 000674  от 27.09.2017 година  на Началник РУП към ОДМВР Бургас РУ Сунгурларе  с което на същият  жалбоподател за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на чл. 174 ал.3   от ЗДвП му е    наложено административно наказание – глоба   в размер на 2000   лв.  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца  и са му отнети  12 точки и са извършено от същият жалбоподател адм. нарушение на разпоредбата на чл. 157 ал.8 от ЗДвП  на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на сумата от 20 лв. .   

          Жалбоподателят  е останал недоволен от така наложените  му административни наказания , същият   в жалбата си оспорва  , че е извършил горепосочените   административни нарушения за които  са му  наложени и съответните административни наказания с горепосоченото наказателно постановление , като   вследствие на което същото процесно наказателно постановление  се явявало незаконосъобразно и неправилно респ. и необосновано , като постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и материалния закон  и  затова моли да същото да бъде отменено  изцяло.Същият освен това  посочва многобройни други основания за незаконосъобразност  на процесното наказателно постановление между които и тези основания , че  жалбоподателят не е  извършил същото нарушение , тъй като обективно  не му е можела да бъде извършена проверка със съответното техническо средство поради съответното му заболяване и поради това не можел да носи осъществената спрямо него адм. наказателна отговорност  тъй като извършеното от него процесно нарушение  не било извършено виновно и   тези основания  посочени по- горе водели до незаконосъобразност на процесното наказателно постановление и съответно до неговата императивна отмяна като такова.   

 В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе  редовно призован  се явява лично и  чрез   неговия  процесуален представител , взема същото   становище по жалбата  , като   сочи и  други доказателства от негова страна в подкрепа на същата .

          За административнонаказващия орган редовно призован   се явява негов законен представител в съдебно заседание , като   същият   взема становище по  така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба като счита същата за неоснователна и моли съдът да  я отхвърли изцяло .

          След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Обжалваното от жалбоподателя  А.П.П.   наказателно постановление №   17-0454- 000674  от 27.09.2017 година  на Началник РУП към ОДМВР Бургас  РУ Сунгурларе е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение сер. Д  № 254 от 27.06.2017 г.  бл. № 119767 , който АУАН констатира за  две извършени административни нарушения от жалбоподателя  на дата 27.06.2017 година които се изразяват в следното , че  на горепосочената дата около 03.00  часа  жалбоподателят  в качеството му на водач  на  лек автомобил  марка Мерцедес  С 320 ЦДИ   с рег. №   А 0422  КА   , собственост на Петър Колев П. ***  в посока  изхода за село Горово  , като  : 1. отказва да му бъде извършена  проверка за алкохол  с техническо средство за установяване  употребата на алкохол в кръвта и  не е изпълнил  предписанието  за изследване с доказателствен анализатор  и за медицинско изследване  и вземане на биологично проби за химически лабораторно изследване   за установяване на  концентрацията на алкохол в кръвта му ,    като по този начин е извършил адм. нарушение на разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП и  за което адм. нарушение му е наложено адм. наказание- глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и  са му били отнети 12 точки и 2. Носи връчено наказателно постановление  за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок на плащане с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 157 ал.8 от ЗДвП  и за което на основание чл. 185 от ЗДвП  му е наложено адм. наказание – глоба в размер на 20 лв.     .             

                    Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели  М.  Я. и Е.П.  които  свидетели се явяват свидетели -  очевидци на станалото  може да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят  е извършил приписваното му административно нарушение, тъй  същите твърдят и описват  точно в съдебно заседание, как са установили , че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил ,  като същите свидетели твърдят, че са извършили проверка на водача на автомобила – жалбоподателя  и са установили , че същия силно миришел на алкохол  и е бил в явно  пияно състояние , като въпреки извършената му проверка същият  не е искал да бъде изпробван за употреба на алкохол като е отказал да му бъде извършена  проверка за алкохол  с техническо средство за установяване  употребата на алкохол  и освен това е отказал  медицинско изследване  за установяването на концентрацията на алкохол  в кръвта му. Освен това същите свидетели посочват , че при разговора си с него той им е признал , че е употребил алкохол но няма да даде да му бъде извършена проба  тъй като бил ловец и ако се окажело голяма концентрация на алкохол в кръвта му можело да му вземат пушката , което обстоятелство той не искал и затова той отказал да подпише издадения затова АУАН  и разписката за връчването му , както и издадения му талон за медицинско изследване и разписката за него  . По този начин същите свидетелстват за извършеното от жалбоподателя  административно нарушение  и че именно той  е извършител на административното нарушение описано в наказателното постановление издадено въз основа на съставения АУАН. По делото се не събраха доказателства в противна насока , че жалбоподателят не е извършител на процесното административно нарушение дори от разпита на свидетеля Валентин Славов който твърди, че жалбоподателя е искал да му бъде даден талон за медицинско изследване респ. за кръвна проба  , на което горепосочените свидетели са му отказали като са му казали , че вече е късно затова и затова са го лишили от даване на кръвна проба , но съдът намира , че тези показания на този свидетел не установяват други обстоятелства и то различни по делото , тъй като от една страна този свидетел не е очевидец за станалото отначало и от друга страна , същите горепосочени свидетели очевидци свидетелстват , че действително жалбоподателят е искал да му бъде даден медицински талон за кръвна проба , но е отказал да разпише разписката за получаването му и когато са започнали да съставят АУАН вече е било късно да даде жалбоподателят кръвна проба поради изтеклия период от време указан в същия медицински талон .  Затова в тази насока съдът  кредитира горепосочените  показания на свидетели Я. и П. като достоверни тъй като същите са от една страна показанията на  очевидци а от друга страна единствено техните показания се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства – талон  за медицинско изследване  за употреба на алкохол , докладна записка , искане  за изготвяне на справка и самата изготвена справка , както и факта , че същите доказателства взаимно си кореспондират едни с други , а също и факта, че същите свидетелски показания са от свидетели , които се явяват незаинтересовани от изхода на настоящото дело. В съдебно заседание е разпитан като свидетел  лицето Магдалена Милчева и са приложени писмени доказателства – заплатени прегледи и амбулаторни листове , които установяват, че наистина жалбоподателят страда от заболяване – кластърно  главоболие  , но не се доказа по категоричен начин , че с оглед на това заболяване той не е можел обективно да даде съответната  проба с техническото средство –, нито , че е бил в такава невъзможност по време на проверката, още повече , че дори  и обективно да не е можел да му бъде извършена проверка с техническото средство, то спокойно е можела да му бъде направена респ. взета кръвна проба и да му бъде направена такава проверка за употреба на алкохол.Следователно не е налице твърдяната от жалбоподателя невиновност за извършването на процесното адм. нарушение . По този начин съдът намери , че се  събраха само и единствено доказателства , че  самият жалбоподател е извършител на административното нарушение за което правилно и законосъобразно му  е  наложено и горепосоченото административно наказание.  В тази връзка съдът намира, че правилно и напълно законосъобразно спрямо жалбоподателят е осъществено административно наказателно производство в тази му част – правилно му е бил съставен и съответния АУАН в сроковете предвидени по чл. 34 ал.1 от ЗАНН и правилно и напълно законосъобразно и адм. наказващия орган преценявайки събраните по административно наказателната преписка доказателства му е наложил и горепосочените адм. наказания , като  освен това съдът намира, че  и АУАН и обжалваното наказателно постановление в същата част не нарушават процесуалните разпоредби  на чл.36 и сл.  от ЗАНН  и чл. 52 и сл. от ЗАНН респ. и твърдяните нарушения за този процесуален закон от жалбоподателя  по  чл. 53  ал.1 от ЗАНН и чл. 6 от ЗАНН тъй като в тях точно е посочено извършеното  адм. нарушение , обстоятелствата при които те е  извършено и са приложени достатъчно доказателства , които го потвърждават и затова и съдът намира , че не са нарушени от адм. наказващия орган материалните   разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП и процесуалните разпоредби на ЗАНН  и в случая не е налице и твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност на АУАН и ЗАНН в тази им част  и наказателното постановление в тази му част относно това адм. нарушение се явява напълно законосъобразно и правилно.Тука следва да се посочи , че не е;са  процесуални нарушения твърдяните от жалбоподателя такива , а именно: че не е точно посочена улицата на която е установено адм. нарушение тъй като е достатъчно да се посочи , че адм. нарушение е  извършено в гр. Сунгурларе , не е нужно да се посочат коя от двете форми на деяние  по чл. 174 ал.3 от ЗДвП е извършил жалбоподателят тъй като той е извършил и двете форми на изп. деяние  като е достатъчно и напълно законосъобразно  да е посочено и двете форми  тъй като му е наложено само едно адм. наказание и непосочването на точно кое от двете деяния е извършил жалбоподателя не води но незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Също  съдът намира, че не е задължително да се посочи в АУАН номера на талона за медицинско изследване  тъй като това не императивно задължително по смисъла на ЗДВП  и тогава действащата  Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или  друго упойващо вещество от водачите на МПС.    

В случая съдът намира, че е установено по един несъмнен и категоричен начин , че жалбоподателят е  извършил първото  му приписваното му административно нарушение  на разпоредбите  на ЗДвП   и за  което напълно  правилно на същият  жалбоподател  му е   наложено и съответното  административно наказание за същото  извършено от него административно нарушение – глоба и лишаване от право да управлява МПС, като в случая това наказание респ. наказания са императивно определени и адм. наказващия орган не може да ги намалява или увеличава в какъвто и да е диапазон, а е длъжен да го наложи в този му размер.       Затова в случая съдът намира, че следва да потвърди в тази му част  обжалваното наказателно постановление  като правилно и законосъобразно.

По отношение на адм. нарушение на разпоредбата на чл. 157 ал.8 от ЗДвП  за което на жалбоподателя му е наложено адм. наказание по чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. съдът намира, че се събраха само доказателства , че жалбоподателят не го е извършил и отделно това негово деяние  не е съставомерно по смисъла на чл.157 ал.8 от ЗДвП  и затова съдът намира , че процесното наказателно постановление следва да се отмени в тази му част като незаконосъобразно. 

          Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд

                                          

 

Р       Е      Ш        И       :

         

         

          ОТМЕНЯ  наказателно постановление №   17-0454- 000674  от 27.09.2017 година    на Началник РУП към ОДМВР Бургас   РУ Сунгурларе ,издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение сер. Д № 254  от 27.06.2017 г.  бл. № 119767  срещу А.П.П.  с ЕГН ********** ***  , същият със съдебен адрес за призоваване  - адв. Д. Кънчев Т. ***    с кантора в гр. Бургас  пл. Св.св. Кирил и Методий № 11  , САМО В ЧАСТТА МУ  с което за  извършено от А.П.П. административно нарушение на дата 27.06.2017 година на разпоредбата на чл. 157 ал.8 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено адм. наказание – глоба в размер на 20 лв. като незаконосъобразно , КАТО ПОТВЪРЖДАВА същото наказателно постановление в останалата му част с което на същия А.П.П. за извършено адм. нарушение на разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП  му е наложено адм. наказание- глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца ,  като напълно законосъобразно.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас  в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: