Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 572
09.09.2020 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №705 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.А.Р., гражданин на П., с посочен по делото адрес: Транзитен център – с.П., против Решение №УПП 30/28.07.2020 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Нарушени били нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Същият изложил подробно своята история пред административния орган, който обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Административният акт не съдържал нито един аргумент за това дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно от съдържанието му, в решението били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Пакистан, с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които жалбоподателят бил обект в страната. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Сочи се, че ВКБООН и отделните държави гарантирали, че правителствените институции, правните съветници и служителите, които участвали в процеса на определяне на бежанския статут били добре запознати с насоките за работа със случаи на заплахи и преследване, на които оспорващият бил обект в П.. Поради това, органите трябвало да съзнават тежкото положение на хора като оспорващия, намиращи се в безизходица, притиснати от събитията в страната им по произход. Посочва се, че решаващият орган не обсъдил никакви източници за страната му на произход, с изключение на справка с вх.№МД-258/14.05.2020 г., приложена по преписката. Не изложил никакви аргументи защо приемал, че молителят се позовавал на обстоятелства извън предмета на закона, или че не посочвал причини за основателно опасение от преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт. При постановяване на решението били допуснати съществени нарушения на материалния закон. Подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Видно било от мотивите на решението, че административният орган обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в П., без да търси и събере информация от утвърдени международни източници, като се задоволил единствено с това декларативно да обяви, че оспорващият не бил преследван по смисъла на ЗУБ и че могъл ефективно да се защити в страната си по произход. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в П., както и относно факта, че положението се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана молбата му. Органът обаче приел, че заявените от него проблеми – заплахи, предупреждения, психическо напрежение и саморазправи, довели до убийства, съставлявали проблеми, ирелевантни за предоставянето на закрила. Не били изложени никакви аргументи защо било прието, че оспорващият се позовавал на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочвал причини за основателно опасение от преследване. Жалбоподателят не посочил по време на провежданото с него интервю икономически съображения за напускане на страната си, както приел административният орган. Заявената от него причина за напускане била свързана с липсата на сигурност и перспектива, след всичко, което преживял в страната си по произход. Бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Заявява, че ако бил останал още в П., може би вече щял да бъде убит или пострадал. Тези факти говорили за формално отношение към него и към представената бежанска история. Оспорващият сочи, че заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде върнат обратно в Пакистан, щял да бъде изложен на опасност от сериозно посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си в Пакистан и това била причината да напусне страната. В жалбата се посочва, че неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Поради това неправилно тълкуване на приложената материална норма, административният орган стигнал до погрешен извод и постановил административния си акт в нарушение на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Моли се за отмяна на обжалваното решение, поради противоречието му с административнопроизводствените правила, както и с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 и чл.9 от ЗУБ, и връщане на преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.
Ответникът, Интервюиращ орган при ТЦ – с.П. към ДАБ, чрез процесуалния си представител и в писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – Л. под вх.№105450-1052/07.07.2020 г. (с посочени имена М. А. Р.) и подадена чрез Транзитен център – с.П. под вх.№26/14.07.2020 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-6471/14.07.2020 г., лицето М. А. Р. Д. от П. е поискало закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП-6471/14.07.2020 г. като М. А. Р. Д.. В регистрационния лист, на 17.07.2020 г. е направена корекция на имената, удостоверена с подпис, съгласно която същите са М.А.Р., гражданство П., етническа принадлежност ****, роден на *** г. в П., пр.Г., гр.С., р-н Р. А., с постоянен адрес в П., пр.Г., р-н Р. А., ул.„С. р.“ №***, с **** образование, професия ****, религия ***, ****, с Карта за самоличност (коригирана) №*****, издадена от П. на 22.08.2014 г., валидна до 22.08.2021 г. В приложение към регистрационния лист са посочени поименно съпругата, децата и сестрите на чужденеца. Посочени са и имената на родителите му, като е отразено, че същите са починали.
Под рег.№УП-6471/27.07.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М.А.Р. с ЛНЧ **********.
С Решение №УПП-30/28.07.2020 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на М.А.Р..
На 07.08.2020 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана в деня на връчването му – 07.08.2020 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по общия ред, а по делото е представена Заповед №РД 05-226/23.03.2016 г. на Председателя на ДАБ, с която О. Д. Т. – В., младши експерт в Транзитен център – с.П., е определена за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Регистрацията на М.А.Р. е извършена на 14.07.2020 г. и към датата на издаване на процесното решение – 28.07.2020 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура се явява спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при ТЦ – с.Пъстрогор към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е
позовал интервюиращият орган (изм.ДВ бр.80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.)
гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля
като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9,
съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания
извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни
опасения от преследване.
В оспореното решение са изложени фактически
твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че
чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и
изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения
относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8
от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка
на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи
какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е
сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са
подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав
надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за
закрила.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил
като причина за напускане на страната си по произход – Пакистан, някоя измежду
изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Интервюираният разказва, че напуснал П. на
02.11.2015 г., с приятел, легално, с паспорт, като заминали за И.. Оттам
заминали за Т. и около седмица останали в гр.И., след което отишли в Б.,
откъдето с корабче стигнали в Г. на 18.11.2015 г. Пристигнали в А., след което
се местил в различни градове, в зависимост от това, което работил. Занимавал се
със земеделие, работил в овощни градини. След като получил регистрационна карта
си намерил добре платена работа. Като му изтекъл срокът на валидност на
документа, останал без работа или работил такава, за която се плащало малко. Омръзнало
му от тези проблеми и решил да напусне Г.. Срещнал се с един пащун, на който дал
500 евро, а в замяна той го качил на един тир с дини, заедно с друг пакистанец,
който отивал в П.. Казал им да слязат в Ч., от където лесно щели да отидат в Г..
Преминали румънската граница, но камионът се върнал обратно към ГКПП и там били
задържани. Румънските власти ги предали на българската полиция. В Г. пребивавал
една година, с регистрационна карта. Минал интервю и цяла процедура, но не
получил решение. Споделил, че във връзка със семейна вражда бил арестуван в П.,
за 1 месец през 2000-2001 г., като след проведено разследване бил пуснат.
Случаят бил свързан с брат му, който убил 4-ма души и така задържали и него. Не
бил осъждан. Едната причина за напускане на П. била свързана с този случай,
другата била заради липсата на дом там. Имал четири деца, не можел да намери
добра работа, с която да осигури бъдещето им. Подробно разказал, че враждата
била от 1981-1982 г., между братовчед му, син на сестрата на баща му, и друг
човек от неговото село. Започнала заради една земя в с.К. ч.. Живеели в къща -близнаци
и братовчед му убил един от другия род. При свада и сбиване между двата рода
чичо му бил намушкан, а другият човек умрял. Земята била на дядо му, другите я
взели и оттам започнало всичко. Имали документи за собственост, но въпреки това
този човек им я отнел. Започнало дело, но през това време имало постоянни кавги
и така се стигнало до този инцидент. Като станал той, другите подали жалба
срещу баща му, дядо му, двама от чичовците му и братовчед му. Петимата били
задържани за около 4-5 месеца. Дядо му и баща му били пуснати, чичовците му
останали за 1 година и 6 месеца, а братовчед му за 3 години и шест месеца, след
това били освободени под гаранция. През това време течало дело за убийство.
Братовчед му бил още в затвора, когато от другия род някой убил един от
чичовците му, на път за съда. Две години този човек бил в затвора, след което
освободен. Брат му много обичал чичо им, затова отмъстил за убийството му, като
убил двама от четиримата, които го убили. След още две години убил и другите
двама. След година го вкарали в затвора, а те – всички други роднини, се
преместили временно близо до гр.Г.. Брат му получил смъртна присъда за убийствата.
Тогава се сменило правителството и новото помилвало осъдените на смърт, като
заменило това наказание с доживотна присъда. Обжалвали и след четири години
брат му бил освободен. Делото за земята продължило около 35 години и най-накрая
било в тяхна полза. Ролята си в спора интервюираният обяснил с това, че в П.,
когато било замесено семейството ти в нещо, си бил замесен и самият ти.
Продължил историята за брат си, като посочил, че той отново бил вкаран в
затвора, защото убил 26 годишно момче от армията, поради което след 6 години
получил нова смъртна присъда. В рамките на това производство бил задържан и
той, но след като се установило, че нямал нищо общо със случая, го освободили.
Обжалвали във всички инстанции, стигнали и до президента, но решението не било
в тяхна полза поради убийство на военен. Брат му бил обесен, а в същата година
той се оженил. Семейството на съпругата му също имали вражда и баща ѝ бил
убит. Така враждите станали от две страни. Споделил, че тогава работил като шофьор
на такси и се притеснявал да не бъде убит, тъй като всички знаели маршрута му.
Оженил се през 2003 година, през този период бил заплашван и карал само
пътници, които познава. Затова клиентите му били малко и не печелил достатъчно,
за да изхранва семейството и да плаща наема. През 2014 г. имало случай, при
който хора от другия род хвърлили камъни по дома му и счупили прозореца, тогава
решил да напусне страната. Заплашвали го по телефона и чрез познати и приятели.
Чрез тях казвали, че нямало да го оставят намира, ще отмъстят на него за
убитите. Посочил, че освен заплахите, нищо друго не му се случило. Не подал
сигнал в полицията за заплахите, защото тя не предприемала нищо, трябвало да си
плати, а той нямал пари за това. В П. враждите вървели поколения наред, сега се
пренесли между децата. Не знаел как ще се развият нещата, затова не подал и
жалба. Сега враждата се преобразила в отмъщение. Заявил, че не успявал да се
прехранва само с работата като шофьор и решил да напусне П.. Надявал се да
стигне до страна, в която да намери хубава работа. Искал да получи закрила в Б.,
за да започне да работи. Не можел да изпраща пари на семейството си и
ситуацията му се влошавала. Ако баща му бил жив, щял да помага, тъй като щял да
получава пенсия като военен, но той починал през 2017 г. Щял да се върне в
родината си, ако успеел да събере пари за построяване на къща, сега плащали
наем.
Интервюираният изрично заявил, че не членувал в
политическа партия или организация, нямал контакт с въоръжена групировка, нямал
неприятности с властите. Имал само семейни проблеми. Не бил осъждан.
От така обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, по смисъла на ЗУБ. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а заявените от кандидата мотиви, обуславящи желанието му да получи закрила, не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Действително оспорващият е споделил пред органа за обезпокоителни обстоятелства, свързани с него и семейството му, които в крайна сметка са се отразили върху финансовото му състояние, но така изтъкнатите обстоятелства не са релевантни за производството по предоставяне на закрила. Същите са в сферата на личните проблеми, които ЗУБ и международните правни актове не третират като относими в производството по предоставяне на международна закрила.
Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.8 и ал.9 от ЗУБ.
Правилна е и
преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в
държавата си по произход той да е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Горната хипотеза не е налице в конкретния случай.
Административният орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията, обективирана в Справка с вх.№МД-258/14.05.2020 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Ислямска Република П.. Интервюиращият орган е констатирал, че актуалната ситуация в П. не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт. Въз основа на това не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. Предвид оценяването, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в П. следва да е изключително, каквото то не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката там. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията, съдържаща се в представената по делото Справка с вх.№МД-258/14.05.2020 г., както и допълнително представената Справка с вх.№МД-441/19.08.2020 г. относно актуалното положение в страната П., следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Въпреки данните за отделни актове на насилие, ситуацията в П. не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт, което означава, че жалбоподателят би могъл да води относително нормален начин на живот, ако се завърне в държавата си на произход, макар и в провинция, различна от тази, в която в момента се намира семейството му, с оглед споделените пред органа лични проблеми, изразяващи се в конфликт с познати и липса на добре платена работа и дом.
Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването на акта на административния орган, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.Р., гражданин на П., против Решение №УПП 30/28.07.2020 г. на Интервюиращ орган при Транзитен център – с.Пъстрогор към Държавна агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: