Р Е Ш Е Н И Е
№2286/24.11.2021г.
Град Пловдив, 24.11.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на
двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Калоян Д., като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2038 по описа на съда
за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Такси
– 1 – 2017“ ЕООД против решение № 260550 от 28.05.2021 г., постановено по
а.н.д. № 6402 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година, с което е
потвърдено наказателно постановление № 36-0000563 от 24.09.2020 г. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на „Такси – 1 – 2017“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.104, ал.1, пр.2 ЗАП е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл.33, пр.3 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на МП, вр. чл.88а, ал.4 ЗАП.
Според касатора
оспореното решение е неправилно и необосновано, защото от събраните
доказателства не се налага по безсъмнен и категоричен начин, че нарушението е
извършено. Иска се отменя на обжалваното решение и присъждане на разноските по
делото.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се отхвърли касационната жалба като
неоснователна.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че от събраните писмени и гласни
доказателства се налага категоричен извод за извършено от дружеството
административно нарушение по чл.33, пр.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. Като
неоснователни са приети възраженията, че както проверяващите, така и
административнонаказващият орган неправилно са посочили периода, през който е
било констатирано нарушението, като приемат, че отчитането на този период
следва да става в рамките на календарната седмица – от 00,00 часа в понеделник
до 24,00 часа в неделя. Според районния съд законодателят няма предвид
календарна седмица – от понеделник по неделя, а астрономическа – седем дни (168
часа). Според
районния съд санкционната норма – чл.104, ал.1, пр.2 ЗАП е посочена правилно. Въпреки дадената възможност от дружеството-жалбоподател не са били
представени доказателства за опровергаване на констатациите в АУАН. Като
неоснователни са преценени възраженията в жалбата. Според районния съд в АУАН и
наказателното постановление подробно са описани извършеното нарушение и
правната му квалификация, а при съставяне на АУАН не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и изискуемите реквизити са налице.
Решението е правилно.
Не се споделя възражението на касатора, че не
са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, както и всички представени по
делото доказателства. Обоснован и правилен е изводът на районния съд за
достатъчно ясно, конкретно и точно описание на вмененото нарушение, по
недвусмислен начин, така че дружеството е било в състояние да разбере за какво
административно нарушение се ангажира административнонаказателната му
отговорност. Противно на твърдението на касатора, обоснован и правилен се явява
изводът на районния съд, че актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 ЗАНН, включително е конкретизиран седмичният период, в който на водача не е
била осигурена задължителната минимална седмична почивка от 36 часа. Фактът, че
в наказателното постановление не е посочено изрично, че става въпрос за
минимална почивка, не влияе по никакъв начин върху установеното нарушение,
неговото описание и правната му квалификация, тъй като е посочена
продължителността на почивката – 36 часа, т.е., съобразени са изискванията на
чл.33 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и
чл.88а, ал.4 ЗАП.
Не са налице и основания за прилагане на чл.28 ЗАНН
към конкретния случай, доколкото той не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с другите случаи на нарушения от този вид, от една страна,
а от друга страна, трябва да се има предвид, че нарушението влияе пряко върху
гарантираното право на работника на почивка и възстановяване.
Предвид всичко изложено касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно
следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на
делото на касатора не се дължат разноски. Затова и на основание чл.63 ЗАНН, във връзка
с чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260550
от 28.05.2021 г., постановено по а.н.д. № 6402 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.