РЕШЕНИЕ
№ …………../……….02.2020 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание, проведено на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
т.д. № 997/2019 г. по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247
от ГПК и е образувано служебно от съда, за поправка на очевидна фактическа грешка,
допусната в Решение № 85/28.01.2020 г., досежно
отстраняване на пропуска в диспозитива на съдебния
акт да намери отражение формираното вътрешно убеждение за неоснователност на
част от претенцията за обезщетение за забава.
От събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от постановеното решение е, че след
като съдът е разгледал предявения иск за присъждане на обезщетение за забава и го
е преценил за частично основателен до размера на сумата 32914.86 лв., а за
разликата до предявения размер 32917.52 лв., че следва да бъде отхвърлен, при
изписването на диспозитива е пропуснал да изложи отхвърлителна част, в съответствие с възприетото в
мотивите.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Според правната доктрина очевидна
фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на
съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съответния съдебен акт.
Съставът на ВОС намира, че е налице
допусната фактическа грешка в постановеното решение, изразяваща се в липса на отхвърлителна част в диспозитива
на постановеното решение, която следва да бъде отстранена.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 247 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 85/28.01.2020 г., постановено по
т.д. № 997/2019 г. на ВОС, ТО като в диспозитива на
решението, в края, след текста „на осн. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК“, СЕ ЧЕТЕ И ТЕКСТА „КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава, за разликата над уважения размер 32914.86 лв. до претендирания
32917.52 лв.“.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВАпС, в 2-седмичен
срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: