Определение по дело №59317/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 38849
Дата: 31 октомври 2023 г.
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20231110159317
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38849
гр. София, 31.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20231110159317 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с молба на основание чл. 390, ал. 1 от ГПК, подадена от „МК Братя
Радеви“ ООД за обезпечение на бъдещия осъдителен иск на молителя срещу „Орхание
Мийт“ ЕООД за сумата от общо 14875,60 лева, представляваща неизплатена цена на
доставени стоки по неформален договор за покупко-продажба на сланина и свински бут без
кост, за което били издадени фактура № **********/19.07.2023г. на стойност 6700 лева с
ДДС и фактура № **********/26.07.2023г. на стойност 8175,60 лева с ДДС чрез запор на
вземания по банковите сметки на бъдещия ответник в посочените в молбата банкови
сметки.
Молителят „МК Братя Радеви“ ООД твърди, че е в трайни търговски отношения с
„Орхание Мийт“ ЕООД, като дружеството е продавало и доставяло многократно на бъдещия
ответник стоки от номенклатурата си. Било останало неизпълнено задължението за
заплащане на цената по отделни неформални договори за покупко-продажба на месо и други
животински продукти, както следва: 6700 лева с ДДС, представляваща неизплатена сума по
фактура № **********/19.07.2023г. и 8175,60 лева с ДДС, представляваща неизплатена сума
по фактура № **********/26.07.2023г. Поддържа, че всички стоки били предоставени на
ответника по молбата в периода от 19.07.2023г. до 26.07.2023г. Сочи, че непогасените
задължения били в размер на 14875,60 лева. Искането към съда е да допусне обезпечение на
бъдещите осъдителни искове, които възнамерява да предявени срещу „Орхание Мийт“
ЕООД чрез налагане на запор на вземания по банковите сметки на бъдещия ответник в
посочените в молбата банкови сметки. Сочи, че е налице обезпечителна нужда с оглед
запазването на имуществото на длъжника, тъй като същият изпитва затруднения, прехвърля
парични средства от дружеството и безразборно се разпорежда с имуществото си. Твърди,
че вероятно има и публични задължения в не малки размери. Към молбата са приложени
фактури №№********** от 26.07.2023г. и ********** от 19.07.2023г.
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че молителят има
право на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на
следните предпоставки, а именно, когато бъдещият иск е допустим и вероятно основателен
и когато е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е
допустима и подходяща.
При извършената проверка съдът установи, че бъдещите искове, така както са
описани в молбата за допускане на обезпечение, отговарят на изискванията за редовност на
исковата молба и се явяват процесуално допустими и подсъдни на районен съд.
На следващо място доколкото се касае за парично вземане, обезпечителната нужда се
предполага, а исканата обезпечителна мярка – запор на вземания по банкови сметки до
1
размера на вземането – съответства на характера на бъдещата претенция и е съразмерно на
обема на твърдените от молителя права.
Относно вероятната основателност на иска съдът намира, че същата не може да бъде
установена в изискуемата степен на вероятност единствено от приложените към молбата
писмени доказателства, доколкото по въпроса за наличието на облигационни
правоотношения между страните и извършената доставка на стоки от страна на молителя, са
представени единствено изходящи от ищеца частни диспозитивни документи, а именно два
броя неподписани фактури. Съгласно съдебната практика, обаче, преценката за вероятната
основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и
подкрепящите ги писмени доказателства, а когато ищецът не разполага с убедителни
писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при
условията на чл. 180 и 181 ЗЗД. Тоест законът задължава съда да допусне обезпечение
винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му
основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе
гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е
неоснователно /в този смисъл Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Ето
защо съдът намира, че исканото обезпечение чрез запор върху банкови сметки следва да
бъде допуснато по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК при представяне на гаранция в пари.
Водим от предмета и цената на бъдещите искове съдът приема, че парична гаранция
в размер на 1500 лева би била достатъчна, за да обезщети евентуалните преки и
непосредствени вреди, които ответникът би могъл да претърпи от обезпечението в случай на
неоснователност на исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА обезпечение на бъдещия осъдителен иск на „МК Братя Радеви“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, ул.
„Кобилино бранище“ № 2, ет. 3, ап. 6, срещу „Орхание Мийт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, ул. „Цар Освободител“ № 36 за сумата от
общо 14875,60 лева, представляваща неизплатена цена на доставени стоки по неформален
договор за покупко-продажба на сланина и свински бут без кост, за което са издадени
фактура № **********/19.07.2023г. с неплатен остатък в размер на 6700 лева с ДДС и
фактура № **********/26.07.2023г. на стойност 8175,60 лева с ДДС чрез налагане на
обезпечителна мярка ЗАПОР НА ВЗЕМАНИЯТА ПО БАНКОВИ СМЕТКИ на „Орхание
Мийт“ ЕООД, ЕИК ********* ДО РАЗМЕРА НА ПРЕТЕНЦИЯТА в следните банки:
„Банка ДСК“ АД, „Юробанк България“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Обединена
българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Централна кооперативна банка“
АД, „Алианц Банк България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Търговска банка Д“ АД,
„Прокредит Банк България“ ЕАД, „Общинска банка“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД,
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Инвестбанк“ АД, „БНП Париба С.А.- клон София“,
„Токуда Банк“ АД, „Ситибанк Европа“ АД- клон България, „Те- Дже Зираат Банкасъ- клон
София“, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „Българска банка за развитие“ АД,
„ИНГ Банк Н.В.- клон София“, „Тексим Банк“ АД, „Варенголд Банк АГ“- клон София, „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А- клон България“, ПРИ УСЛОВИЕ, че бъде внесена по
депозитната банкова сметка на Софийски районен съд парична гаранция в размер на 1500
лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на ищеца съобразно гореизложеното след
представяне на доказателство за внесена по сметка на Софийски районен съд гаранция.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок, считано от датата на постановяване на настоящото
2
определение (31.10.2023г.), за предявяване на бъдещия иск, в който срок молителят следва
да представи и доказателства за това по настоящото дело.
ПРЕДУПРЕЖДАВА молителя, че в случай, че в горепосочения срок по делото не
бъдат представени доказателства за предявяване на бъдещия иск, обезпечението ще бъде
отменено служебно от съда (чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването на настоящото определение,
а за насрещната страна – от датата на съобщаването по реда на чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Препис от определението да не се връчва на насрещната страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3