Решение по дело №177/2011 на Окръжен съд - Варна

В жалбата се сочи, че постановените от съда мерки по отношение на М.Ж. не кореспондират на тежестта на извършеното от него домашно насилие, което твърдят, че продължава и към настоящия момент, както и че неправилно не е наложил мерки спрямо Т.С., за която било доказано, че също упражнява психическо насилие върху тях. Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да забрани на ответника Ж. да приближава жилището им и местоработата на молителката Т.С. за максимално допустимия от закона срок, да го осъди да заплати глоба в максималния размер, да наложи мерки за защита и спрямо Т.С. като я задължи да се въздържа от домашно насилие, да й се забрани да приближава жилището им и местоработата на молителката Т.С., когато същата е на смяна за срок от 18 месеца, както и да я осъди да заплати глоба в размер на 1000 лв.

В с.з., чрез процесуален представител въззивната жалба се поддържа.

Въззиваемите Т.А.С. и М.И.Ж. оспорват жалбата като неоснователна. Твърдят, че твърденията за упражнявано от тях спрямо молителите домашно насилие не отговарят на действителното положение.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Ответниците са оспорили молбата с възражения, че не са осъществяли визираните в нея актове на физическо и психическо насилие. Не отричат, че имат противоречия с родителите на Т.С.. Считат, че вината за това е на молителите, тъй като лишават Т. от възможността да се грижи за децата си, които към настоящия момент живеят при баба си и дядо си – Т. и А. С.

По съществото на спора съдът намира следното:

Страните не спорят, а това е видно и от представеното удостоверение за родствени връзки, че ответницата е дъщеря на молителите, а ответника Ж. е нейн съпруг. Това обуславя и активната им процесуална легитимация да искат налагането на мерки по ЗЗДН.

От съвкупния анализ на събраните гласни и писмени доказателства съдът намира за доказано, че действително на 14.09.2010г. М.Ж., в присъствието на Т.С. е нанесъл побой молителите. Така съобразно показанията на св. А. И. и св.Й. С., възпроизвеждащи непосредствени впечатления от деня на инцидента физическото насилие е било упражнено от въззиваемия и върху двамата родители на Т. А., самата тя също е присъствала и не се е противопоставила по какъвто и да било начин на случващото се, на мястото е имало кръв, била е извикана и полиция. Според показанията на св.С. този инцидент е бил предхождан от множество закани за саморазправа, като в проведения между него и ответника разговор на 14.09.2010г., последният е казал „видя ли как ги наредих”.

Показанията на свидетелите за упражнено физическо насилие и срещу двамата молители кореспондират на приетите по делото писмени доказателства. За нанесените на А.С. телесни повреди срещу ответника е повдигнато обвинение, като към настоящия момент по него е образувано НОХД 6440/2010г.

Твърденията на ответника, изложени в с.з. пред настоящата инстанция, че е бил провокиран за извършените от него действия на 14.09.2010г., както и че е действал при самоотбрана не са подкрепени с никакви доказателства. А и трудно би могло да се приеме, подобна защитна теза, предвид обстоятелството, че побой е нанесен и на двамата молители.

Що се отнася до твърденията за упражнявано домашно насилие и от ответницата Т.С., съдът намира следното:

Останалите мерки, поискани от молителите спрямо нея не са адекватни на установеното по делото, както и предвид обстоятелството, че местоработата й съвпада с тази на Т.С., а децата й към настоящия момент живеят в жилището на баба си и дядо си и по-целесъобразно би било личните й контакти с тях да се осъществяват там.

 С оглед изводите на настоящата инстанция относно изхода от спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта относно срока, за който на ответника М.Ж. е забранено да посещава жилището на молителите и е отхвърлена молбата им за налагане на мерки за защита спрямо Т.С., както и в частта относно дължимата от молителите държавна такса. Следва да бъде постановен акт по същество в изложения по-горе смисъл.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

    ОТМЕНЯ решението на Варненския районен съд, постановено на 13.01.2011г. по гр.д. № 15922/2010г.   в частта в която на ответника М.Ж. е забранено да посещава жилището на молителите за срок от осем месеца, наложената му глоба и е отхвърлена молбата на Т.С. и А.С. за налагане на мерки за защита спрямо Т.С., както и в частта относно дължимата от молителите държавна такса КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

    НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДОМАШНО НАСИЛИЕ КАТО ЗАБРАНЯВА на М.И.Ж., ЕГН ********** да приближава Т.Б.С., ЕГН ********** и А.Г.С., ЕГН **********, жилището им, находящо се в гр.Варна, ул.”Дубровник” бл.17, ет.5, ап.27, както и местоработата на Т.Б.С., ЕГН ********** ***, когато същата е на смяна за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, на основание чл.5 ал.1 т.3 вр. ал.2 ЗЗДН.

Да се издадат на молителите заповеди за защита за наложените с настоящото решение мерки.

Обезсилва Заповед № 2/13.01.2011г., издадена по гр.д. № 15922/2010г. само в частта й относно постановената забрана за посещаване на жилището на молителите за срок от осем месеца.

В частта, в която спрямо М.И.Ж. съдът е наложил мерките по чл.5 т.1 като го е задължил за да се въздържа от домашно насилие първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: