№………..................../………………..2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на петнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело №
1351 по описа за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба на „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, чрез адв. М.Л., против решение №
114/02.04.2020г. по гр.д. № 1382/2019г. на 1-ви състав на ДРС, с което е прието за установено, че И. Амзов А., ЕГН **********,
не дължи сумата 869.18 лв (осемстотин шестдесет и девет
лева, 18 ст.), представляваща начислена без правно основание стойност на
ел.енергия за период от 31.05.2018 г. до 28.08.2018 г. за обект с кл.№********** и
аб.№**********, за адрес на потребление
гр гр. Суворово, общ. Суворово, обл. Варна, ул. „Драган С.” №32А, по фактура №********** от 10.09.2019 г., на основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК и дружеството е
осъдено да му заплати сумата 355.00 лв (триста
петдесет и пет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за направени разноски
в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Считайки
обжалваното решение за неправилно, необосновано и в разрез със събрания в хода
на процеса доказателствен материал, се моли да бъде отменено и постановено друго решение, с което исковата
претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли и за
присъждане на сторените разноски. Възразява за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай, че надвишава минимума по
Наредба № 1/09.07.2004г.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК И. Амзов А., ЕГН ********** ***,
чрез адв. Ст.А. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли за
присъждане на сторените разноски.
В с.з. на 15.09.2020г. въззивното дружество „Енерго Про
Продажби“ АД, чрез адв. В.М. поддържа въззивната си жалба. И. Амзов А., не
изпраща представител, но в писмена молба чрез адв. Ст.А. заявява, че поддържа
писмения си отговор. Двете страни претендират разноски. Въззивната страна възразява
за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
ВОС съобрази
следното:
В исковата си молба И. Амзов А.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. Ст.А. се моли да бъде прието за установено,
че не дължи на „Енерго Про Продажби” АД сумата от сумата 869.18 лв (осемстотин шестдесет и девет лева, 18 ст.),
представляваща начислена без правно основание стойност на ел.енергия за период
от 31.05.2018
г. до 28.08.2018 г. за обект с кл.№********** и аб.№**********, за адрес на потребление гр гр.
Суворово, общ.
Суворово, обл. Варна, ул. „Драган С.” №32А, по фактура №**********
от 10.09.2019 г., на основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК. Претендира сторените разноски. Оспорва дължимостта на посочената сума, понеже не му е било доставено и не е потребил
такова количество ел.енергия. Оспорва
констатациите, обективирани в КП № 1104848/28.08.2018г. Действията на ответника при извършване на
проверката, довели до съставянето на КП от „ЕРП Север” АД не почиват на законов регламент.
Оспорва възможността да бъде извършна корекция на сметката му за вече доставена
и ползвана ел.енергия, само въз основа на евентеалн неточно измерване на
доставената ел.енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя. На
потребителя не може да му се вменява пв задължение да поддържа и следи за
изправността на СТИ. Изказва съмнение относно констатациите в изготвения при
проверката на електромера КП, основанието за начисляване на допълнителната
ел.енергия и сумата за плащане, начинът и методиката, по която е начислена
сумата по посочената партида. Твърди още липсата на писмен източник на тяхното
правоотношение. В спорния перид са действали разпоредбите на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ, които регламентират ред и условия за корекция на сметките. За да
възникне право на корекция, това следва да е изрично уредено в ОУ, приети по
ЗЕ.
В срока за отговор
ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. М.Л.
оспорва иска. Излага подробни съображения за
неоснователността на претенцията. Не оспорва обстоятелството, че
страните са обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а също и че
задължението на ищеца е възникнало на осн. чл. 183 от ЗЗД,
вр. чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б” от ПИКЕЕ., следствие
от извършената на 28.08.2018г.
техническа проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с
правилността на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на чл.
48, ал. 1, т. 1, б. „б” от ПИКЕЕ и е издадена фактура № 0284407924/10.09.2019г.
Претендира присъждане на сторени разноски.
За да се произнесе
съдът им предвид следното от фактическа страна:
Видно от
констативен протокол № 1104848/28.08.2018г.
служители на „ЕРП Север“ АД са извършили проверка на средството за
търговско измерване отчитащо електроенергията доставяна в горепосочения обект
на потребление. Констатирано е, че измерва с грешка от -1.52%. Електромерът,
отчитащ потребяваната в обекта на ищеца електроенергия е демонтиран и изпратен
за проверка в БИМ.
За
резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол № 2018/03.09.2019г.-АУ-Е-29-47803/30.08.2018г. на Български институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Варна, в
който е отразено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, като
в корпуса му е добавено устройство за дистанционно въздействие, чуждо за
схемата. Електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не
отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.енергия, не отговаря на
техническите изисквания.
Видно от справка № 54929/10.09.2019г. за периода от 31.05.2018г.
до 28.08.2019г. или за 90 дни е начислено допълнително
количество ел. енергия в размер на общо 4488.76 кВтч по
клиентския и абонатния номер водени на И. Амзов А..
Ответното
дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като
е издало фактура № 0284407924/10.09.2018г. на стойност 869.18лв., с получател И. Амзов А..
Пред
първоинстанционният съд е допусната и изслушано заключение
по допуснатата СТЕ. В
заключението е посочено, че количеството ел.енергия посочено в
представената по далото справка може да бъде доставено до обекта. Електромерът е манипулирани с включване на
процесното устройство могат да се променят параметрите на измервателната
система на СТИ. Налице е възможност с включване на т.н. устройство с
дистанционно управление да се измерва само част от потребяваната ел.енергия.
/Процесният СТИ е измервал при продължително включване на устройството с -70.07%./. Математическите изчисления по извършената
корекционна процедура, според вещото лице са аритметически точни, но не сочи
методиката по които е пресметнало резултата.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, „Енерго про Продажби” АД следваше да установи при условията на пълно и
главно доказване на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която
не е била измерена, или електроенергия в повече от отчетеното, както и че е
спазен реда за извършване на проверката, периодът на грешното измерване или
неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, че е използвана
правилната методика за определяне на стойността на така потребеното количество
ел.енергия, дължимо на посоченото от страната основание.
Безспорно е, че ищецът е потребител на електроенергия по
смисъла на § 1 т. 42 от Закона за енергетиката.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на
електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, са
изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че ищецът и ответникът са обвързани от валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен помежду им договор
за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът
е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона
за енергетиката за описания в исковата молба обект на потребление.
Процесните
правоотношения се регламентират от нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение
на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1,
т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.
Според чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентират
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя
на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт.
Разпоредбите
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са
отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 -
членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) На основание чл. 195, ал. 1 във
вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ
са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е
извършена на 28.08.2018г., тоест след
тяхната отмяна.
След
отмяната на чл.41 - 44 от ПИКЕЕ липсват и ред и предпоставки за извършване на
проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ.
При това положение, съдът намира, че с оглед действието занапред на
решението на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83, ал. 2 от
ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация,
въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която
към датата на проверката (28.08.2018 г.) е
липсвал нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на
корекционна процедура и начина на извършване на проверка на средството за
търговско измерване.
При липсата
на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл. 83, ал. 1 т. 6 от Закон
за енергетиката, доказването на предпоставките за служебно начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да
бъде осъществено. Общите правила за доказване на определени факти в случая са
неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел.
енергия се регулират от специален закон – Закона за енергетиката, и в
регулирането на които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително
участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон
например. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация на специалните
понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Следователно е недопустимо чрез
предвидените в ГПК доказателствени средства да бъде установяван факта на
констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите
количества ел. енергия.
От гореизложеното следва, че предявеният иск се явява основателен, а
съдебното решение, с което същият е уважен - правилно.
Поради съвпадане само на крайните изводи на ВОС с тези в
обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора в тежест на въззивното дружество
следва да бъдат възложени разноски за въззивното производства, на осн.чл.78 ал.
1 ГПК в размер на 100.00лв.,
представляваща намален от съда на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК и определен по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в ред. ДВ бр. 45/15.05.2020г. размер на адвокатското възнаграждение,
заплатено от А., цялото в размер на 300.00лв., предвид направеното от “Енерго
Про Продажби” АД възражение за прекомерност, ниската действителна фактическа и
правна сложност на спора и представения от въззиваемия договор с молба №
265551/09.09.2020г. за правна защита и съдействие от 08.06.2020г. на л. 25 от
делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 114/02.04.2020г. по гр.д. № 1382/2019г. на 1-ви състав на ДРС, с което е прието за установено, че И. Амзов А., ЕГН **********,
не дължи сумата 869.18 лв (осемстотин шестдесет и девет
лева, 18 ст.), представляваща начислена без правно основание стойност на
ел.енергия за период от 31.05.2018 г. до 28.08.2018 г. за обект с кл.№********** и аб.№**********, за адрес на потребление гр гр.
Суворово, общ. Суворово, обл. Варна, ул. „Драган С.” №32А, по фактура №********** от 10.09.2019 г., на основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК и дружеството е
осъдено да му заплати сумата 355.00 лв (триста
петдесет и пет лева), представляваща разноски в първоинстанционното производството, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав
Варненчик” № 258, ”Варна Тауърс-Г”, представлявано от Боряна Димитрова Пенева, П.С.С.,
Яна М. Димитрова и Георги Коршия, да заплати на И. Амзов А., ЕГН **********,*** сумата от 100.00лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 1.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: