РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. К., 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря ЦветА. Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20225320100039 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно основание чл. 69 от
ЗН във втората фаза – по извършване на делбата.
С решение № 15 от 09.01.2023г., влязло в законна сила на 20.07.2023г.
е допусната съдебна делба между И. М. Ч. с ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. к., община к., област п., ул. „Г.“ **** от една стрА. и Д. А. Д. с ЕГН
********** от гр. К., община К., област П., ул. „Г.“ ****, вх. А и М. А. Ч. с
ЕГН **********, постоянен адрес: гр. К., община К., област П., ул. „Г.“ ****,
*********** с адрес за призоваване: с. ***************., ул. ****** – от
друга стрА., на техния съсобствен недвижим имоти, а именно:
АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се на първия етаж в жилищна сграда на ******
в гр. К., община К., област П., със застроена площ от 113.53 кв. м, състоящ се
от дневна, столова, кухня, две спални, при съседи: на запад - ******. С., на
изток, север и юг - двора на блока, ведно с принадлежащите му: ИЗБА ****,
при съсели: на запад - **********, и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 8, при
съседи: на запад - **********, както и 16.53% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от
226 кв. м, съставляващо парцел VIII, при граници и съсели: на запад -
********* на изток - имот на Н.Б., на юг - ул. „Г.“, представляващ по
действащите КККР САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
*********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.,
община К., област П., одобрени със Заповед № ************** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни
за изменение; адрес на имота: гр. К., ул. „Г.“ *********** самостоятелният
1
обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ******************;
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор **************** преназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена
в документа площ: 113.53 кв. м; прилежащи части: изба 6; таван 8 и 16.53%
ид. части от общите части на сградата; нИ.: 1; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: ******************.2; под обекта:
******************.34, ******************.35, ******************.36;
над обекта: ******************.7; стар идентификатор: няма, при квоти: 4/6
(четири шести) ид.ч. за И. М. Ч.; 1/6 (една шеста) ид.ч. за Д. А. Д. и 1/6 (една
шеста) ид.ч. за М. А. Ч..
І. ОТНОСНО извършване на делбата:
В първото заседание след допускане на делбата съделителката И. М.
Ч. е направила и е приета претенцията й за възлагане на допуснатия до делба
имот по реда на чл. 349 ал.1 и чл. 349 ал.2 от ГПК. Ищцата твърди, че не
притежава друго жилище, отделно заявява, че е живяла в това при откриване
на наследството.
Възлагателната претенция е направена в преклузивния срок по чл.
344, ал. 4 ГПК, допустима е и следва да бъде разгледА. по същество.
Ответникът Д. А. Д. по същество оспорва претенцията като
неоснователна.
Ответникът М. А. Ч. не взема становище по претенцията.
Относно способа за извършване на делбата:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез
възлагане по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по
чл.352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК или
чрез изнасянето им на публична продан. Основен критерий за избора на
способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и
доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете
на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на делбата, всеки от
съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при
неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на
публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела
си от продажната цена. При направена възлагателна претенция по реда на чл.
349, ал.1 или ал.2 от ГПК, когато до съдебна делба е допуснат жилищен имот,
съдът следва първо да разгледа основателността на претенцията, и след това
да избере способа, по който да извърши делбата.
Относно претенцията за възлагане на имота:
В настоящия случай единият делбен имот представлява жилище. В
първата фаза на делбеното производство е установено, че жилището е
придобито от ищцата И. Ч. и общия наследодател на страните А. Ч. в режим
на имуществена общност (СИО) – по възмезден начин, по време на брака им,
т.е. съсобствеността между страните не е възкликнала само от наследяване, но
е и резултат от прекратена със смъртта на наследодателя СИО. Съгласно чл.
349, ал. 1 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска
имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг и
преживелият съпруг няма собствено жилище, съдът по негово искане може да
2
го постави в дял, като уравнява дяловете на остА.лите съделители с други
имоти или с пари. Според, ал. 2 на чл. 349 от ГПК, ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял
в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в
негов дял, като дяловете на съделителите се уравняват с друг имот или с пари.
Съгласно разясненията, дадени в т.7 на Тълкувателно решение № 1/2004г. по
гр. дело 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, ако един от съделителите има
едновременно качеството на преживял съпруг и на наследник по закон, и
правото на собственост върху делбения имот е придобито от него и от
наследодателя в режим на СИО по време на брака им, преживелият съпруг
може да предяви претенция за възлагане по чл. 288, ал.2 от ГПК (отм.),
съответстваща на сега действащата разпоредба на чл. 349, ал.1 от ГПК.
Привилегията, съдържаща се в нормата на чл. 349, ал.1 от ГПК, която е в
защита на ненавършилите пълнолетие деца, касае само случаите на делба на
имущество, при което съсобствеността е възникнала в резултат на прекратена
с развод СИО, т.е. изискването за възлагане на родителски права не се отнася
към хипотезата, когато претенцията е предявена от преживял съпруг, какъвто
е настоящият случай. При възлагателна претенция, касаеща имот, чиято
съпружеска имуществена общност е прекратена със смъртта на съпруга,
ирелевантно е наличието на непълнолетни деца, родени от брака (в този
смисъл решение № 72 от 08.06.2015 г. на ВКС по гр. д. ****017/2014 г., I г. о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
При това положение, съдът намира, че е надлежно сезиран с
възлагателна претенция по чл. 349, ал.1 от ГПК и следва да се произнесе по
основателността й. Безспорно е, че допуснатият до делба имот - апартамент,
представлява жилище по смисъла на §5 т.30 от ДР на ЗУТ и чл. 40 от ЗУТ и
този факт се установява и от неоспорената съдебно-техническата експертиза,
както и фактът, че имотът е неподеляем. Не се спори, и в първата фаза на
делбеното производство е установено по несъмнен начин, че съделителката с
възлагателна претенция – И. Ч. е преживяла съпруга на общия на страните
наследодател, че съсобствеността върху този имот е възникнала в режим на
СИО, която е прекратена със смъртта на наследодателя, т.е. съделителката И.
Ч. отговаря на изискванията, посочени в чл. 349, ал.1 от ГПК. Същата е
представила декларация за липса на друго жилище. Твърдението, че ищцата
притежава 1/9 идеална част от друго жилище, установено с представения
нотариален акт е непотИ.поставимо за основателността на възлагателната
претенция. Законовото изискване за липса на самостоятелно жилище при
направена възлагателна претенция не може да бъде тълкувано стеснително. За
да е неоснователна претенцията е необходимо съделителят, който я отправя,
да е пълноправен (единствен) собственик на жилищен имот. Няма пречка
обаче да е съсобственик на такъв имот. Неоснователно се явява възражението
на съделителя Д. в писмената защита, че представената по делото декларация
била с невярно съдържание. Същата е подписА. на дата 05.10.2023 г. и е
неоспорена при представянето й. Актът, с който И. Ч. е призната за
собственик е с дата 29.05.2024 г., т.е. след представяне на неоспорената
декларация. Целта на възлагането е да се осигури жилище на съделителя,
който не притежава такова, а притежанието на идеална част от жилищен имот
не може да бъде приравнено на притежаването на пълното право на
собственост върху такъв имот (в този смисъл решение № 229 от 07.04.2010г.
3
по гр. дело № 1482009 г. на ВКС, І г.о.). Без правно значение е факта дали
ищцата И. Ч. е живяла в имота при откриване на наследството, доколкото
специалната разпоредба на чл. 349, ал.1 от ГПК не поставя такова изискване.
При това положение, всички изискуеми условия за възлагане на
процесния имот – апартамент по реда на чл. 349, ал.1 от ГПК са изпълнени и
съдът следва да уважи претенцията на ищцата И. Ч. като основателна и
доказА., да й възложи допуснатия до делба имот и уравни дяловете на
остА.лите съделители в пари. Не следва да се обсъждат ангажираните гласни
доказателства и приетите договори от доставчици на телевизия и интернет във
връзка с твърденията на страните, касаещи обитателите на имота при
откриване на наследството. Посочените доказателства се явяват неотносими
към тази претенция, същите биха били от значение само в случай, че съдът би
разгледал претенция по чл. 349 ал.2 от ГПК.
Пазарната стойност на имота съгласно неоспорената експертиза
възлиза на 145 700 лева, а съобразно квотите на страните, дяловете им се
оценяват както следва: И. Ч. – 97 134 лева; Д. Д. – 24 283 лева; М. Ч. – 24 283
лева.
С оглед на изложеното ищцата, в чийто дял се поставя имота, следва
да бъде осъдена да заплати на ответниците уравнение на дяловете в пари,
съответно на правата им в съсобствеността по приетата пазарна стойност на
имота или по 24 283 лева, ведно със законната лихва в 6-месечен срок от
влизане в сила на решението за възлагане.
ДЪРЖАВНИ ТАКСИ по член 355, изр. І-во от ГПК:
Следва всеки от съделителите да бъде осъден на основание чл. 355 от
ГПК и чл.8, изр. І-во от ТДТССГПК да заплати по сметка на КрлРС държавна
такса върху стойността на дела си съобразно приетите в първата фаза квоти,
както следва: ищцата И. Ч. следва да заплати държавна такса в размер на 4%
върху 97 134 лева или 3885.36 лева, а всеки от ответниците следва да заплати
държавна такса в размер на 4% върху 24 283 лева или по 971.32 лева.
ІІ. ОТНОСНО претенцията на ищцата по чл. 346 от ГПК:
В първото заседание след допускане на делбата съделителят Д. А. Д.
е предявил и е приета претенцията му по сметки, за осъждането на И. М. Ч. да
му заплати сумата от 886 лева, ведно с обезщетение за забавата в размер на
законната лихва, считано от предявяване на претенцията – 10.10.2023 г. до
окончателното плащане и осъждането на М. А. Ч. да му заплати сумата от 221
лева, ведно с обезщетение за забавата в размер на законната лихва, считано от
предявяване на претенцията – 10.10.2023 г. до окончателното плащан, които
суми представляват припадащата се част на двамата ответници по сметки от
реализирани разноски за ремонт на обща част – покривът на сградата, в която
се намира процесния делбен имот.
Ищецът по сметки Д. Д. твърди, че през месец август 2019 г. заедно с
всички собственици на жилища в процесната сграда с адрес гр. К., ул. „Г.“
**** извършили със собствени сили и средства, следните необходими и
полезни разноски на обща част на сградата - покрив:
- грундиране и хидроизолация на 250 кв. м. на покрива - 3000 лева;
- поставяне на нови керемиди и пренареждане на стари - 125 кв. м. -
4
1500 лева;
- закупуване и поставяне на нови летви върху площ - 50 кв. м. - 1200
лева;
- поставяне на нови капаци и измазването им - 50 линейни метра -
800 лева;
- закупуване и полагане на замазка върху 125 кв. м. - 1500 лева.
За извършването на посочените ремонтни дейност и закупуване на
материали, към август 2019 г., сумата възлизала на 8000 лева.
Съобразно притежаваните от страните размер на общите части в
сградата, ищецът платил сумата от 1330 лева.
Ответницата И. М. Ч. признава претенцията изцяло.
Ответникът М. А. Ч. не взема становище по претенцията.
В ХОДА на делото ищецът е поискал, и на основание чл. 214 от ГПК
е допуснато изменение в размера на претенцията, като същата се счита
предявена за сумата от 761.77 лева срещу И. Ч. и за сумата 190.44 лева срещу
М. Ч..
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа стрА. следното:
За доказване твърденията на ищеца по сметки за извършени ремонти
и във връзка с оспорването на ответницата, съдът е изслушал свидетел.
В показанията си св. Т. Х. сочи, че живее в сградата на ул. „Г. ****А
от **** година, в същата сграда живеел и съделителят Д. Д.. Преди около 5
години (спрямо 30.01.2024 г. – бел. на съда) правили ремонт на покрива на
сградата, който бил с метално покритие – ламарина. От времето ламарината
изгнила и я свалили, отдолу направили циментова замазка и сложили
хидроизолация. Свидетелят извикал фирма да направи ремонта. Офертата
била около 8000 лева, затова решили със съседите сами да направят ремонта
и всички участвали, Д. също. Сложили хидроизолация на целия покрил,
площта й била около 200 кв. метра. В тясната част на покрива подменили
напълно керемидите, а дългата стрА. с площ около 100 кв.метра я претърсили
(пренаредили – бел. на съда). Поставили капаци на билото на покрива, а
отдолу направили замазка на местата, където било компрометирано.
Бетонната замазка била с площ около 70-80 кв. метра, там слагали нови
керемиди, нови летви и хидроизолация. Материалите взели от строителен
магазин без заплащане и след като приключили, изчислили сумата, разделили
я на 6 и всеки платил своята част. Сумата била платена от шестимата
собственици на жилища в сградата.Ремонтът извършили всички живущи и
всеки участвал с труд, включително – Д..
От неоспореното заключение на вещото лице В. З. се установява, че
на покрива на жилищната сграда, етажна собственост са изпълнени ремонтни
дейности към 2019 г. на обща стойност 6855.92 лева, от които за труд –
4 198.51 лева, за материали – 2657.41 лева. Към 2024 г. стойността на
извършените СМР, включително с овехтяване възлиза общо на 10618.86 лева,
от които за труд – 5 126.74 лева, за материали – 5492.12 лева.
По делото е безспорно, че в процесната сграда са извършвани СМР,
представляващи ремонт на общи части – покрив.
5
В конкретния случай и доколкото се касае до сграда – етажна
собственост, отношенията между отделните собственици в нея следва да се
уредят по правилата на чл. 41 от ЗС. По делото не се твърди и установява да е
взето решение на общото събрание по смисъла на ЗУЕС, в същото време от
показанията на свидетеля се установява, че представител на всеки отделен
самостоятелен обект е участвал във формиране на решение за ремонт на
покрива на сградата, макар същото да не е формално удостоверено с протокол
от общото събрание. В конкретния случай спорът не е между собствениците
на отделните самостоятелни обекти, а между съсобствениците на един от тях.
Ищецът по сметки е действал от името на всички съсобственици, като не се
твърди и установява да е получил съгласието на ответниците по сметки, или те
да са се протИ.поставили.
В случая не е спорно, че извършеният ремонт на покрива
представлява необходими разноски, свързани с текущ ремонт, наложен от
износване и овехтяване, като чрез тях се цели привеждане на общите части в
състояние годно за тяхното предназначение. В случая ищецът може да
претендира само разноските,, доколкото е действал не само в чужд, но и в
собствени интерес и при липса на одобрение от остА.лите съсобственици,
отношенията им следва да се уредят съобразно правилата на чл. 61, ал.2 от
ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 61, ал.2 от ЗЗД когато е водена чужда работа
без пълномощия и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря до размера
на обогатяването му. В настоящият случай посредством гласните
доказателства се установи по несъмнен начин, че ищецът е извършил СРР,
подробно описани в молбата му, без съгласието на ответниците. Безспорно
работата е била предприета и в собствен интерес, тъй като ищецът е
съсобственик. Съгласно ТР 85/68г. на Върховния съд съсобственика, който е
извършил подобрения в съсобствения недвижим имот без съгласието на
остА.лите съсобственици, урежда отношенията си с тях по правилата на
водене на чужда работа без пълномощие. По същия ред се уреждат и
отношенията между държателя, каквото качество ищецът е имал към момента
на извършване на ремонта по отношение на частите на ответниците. В този
случай съгласно посоченото ТР и практиката на ВКС се присъжда по-малката
стойност между увеличената стойност на вещта и действително
изразходваните средства. Ищецът в настоящото производство има качеството
на владелец на своите части и държател на частите на другите съсобственици.
Той е извършил разход за необходими разноски по поддържането на
съсобствения имот – общи части от сградата без съгласието на другите
съсобственици. С оглед на изложеното, може да претендира разноските на
основание чл. 61 ал.2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 61 ал.2 от ЗЗД посочва, че
ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересувания
отговаря само до размера на обогатяването му. При това положение следва да
се приеме, че е налице хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие,
като тази работа е извършена и в собствен интерес. В този случай ответниците
отговарят до размера на обогатяването си, която се явява размера на сторените
разноски. Ето защо претенцията като основателна следва да се уважи в
пълните предявени размери.
ОТНОСНО разноските по чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК.
6
На основание чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК във вр. с чл. 78, ал.1 от
Тарифа за държавните такси събирани по ГПК ответниците по сметки следва
да бъдат осъдени да заплатят държавна такса на по 50.00 лева за всеки от тях
(4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лева.).
Следва да се осъдят ответниците за заплатят на ищеца деловодни
разноски в размер на 500 лева за възнаграждение на вещо лице и 30 лева за
призоваване на свидетел.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ, на основание член 349 ал.1 ГПК, В ДЯЛ на И. М. Ч. с
ЕГН **********, постоянен адрес: гр. К., община К., област П., ул. „Г.“ ****
следния наследствен недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се на
първия етаж в жилищна сграда на ****** в гр. К., община К., област П., със
застроена площ от 113.53 кв. м, състоящ се от дневна, столова, кухня, две
спални, при съседи: на запад - ******. С., на изток, север и юг - двора на
блока, ведно с принадлежащите му: ИЗБА ****, при съсели: на запад -
**********, и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 8, при съседи: на запад -
**********, както и 16.53% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 226 кв. м,
съставляващо парцел VIII, при граници и съсели: на запад - ********* на
изток - имот на Н.Б., на юг - ул. „Г.“, представляващ по действащите КККР
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., община К., област П.,
одобрени със Заповед № ************** г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение; адрес на имота: гр.
К., ул. „Г.“ *********** самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с
идентификатор ******************; предназначение: жилищна сграда -
многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
**************** преназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 113.53 кв. м;
прилежащи части: изба 6; таван 8 и 16.53% ид. части от общите части на
сградата; нИ.: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
******************.2; под обекта: ******************.34,
******************.35, ******************.36; над обекта:
******************.7; стар идентификатор: няма.
ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ:
ОСЪЖДА, на основание член 349 ал.5 ГПК, И. М. Ч. с ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. К., община К., област П., ул. „Г.“ **** да
заплати на Д. А. Д. с ЕГН ********** от гр. К., община К., област П., ул. „Г.“
****, вх. А сумата от 24 283 лева (двадесет и четири хиляди двеста осемдесет
и три) лева, ведно със законната лихва, платими в шестмесечен срок, считано
от влизане на решението в законна сила.
ОСЪЖДА, на основание член 349 ал.5 ГПК, И. М. Ч. с ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. К., община К., област П., ул. „Г.“ **** да
7
заплати на М. А. Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. К., община К.,
област П., ул. „Г.“ ****, *********** с адрес за призоваване: с.
***************., ул. ****** сумата от 24 283 лева (двадесет и четири
хиляди двеста осемдесет и три) лева, ведно със законната лихва, платими в
шестмесечен срок, считано от влизане на решението в законна сила.
УВЕДОМЯВА страните, че И. М. Ч. с ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. К., община К., област П., ул. „Г.“ **** ще стане собственик на
имота, получен чрез възлагане по чл.349 ал.1 ГПК, след като изплати в
посочения по-горе срок (шест месеца) определеното парично уравнение
заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок,
решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична
продан на основание чл.349 ал.6 ГПК.
ЗА ВЗЕМАНЕТО СИ за уравнение на дяловете, Д. А. Д. с ЕГН
********** от гр. К., община К., област П., ул. „Г.“ ****, вх. А и М. А. Ч. с
ЕГН **********, постоянен адрес: гр. К., община К., област П., ул. „Г.“ ****,
*********** с адрес за призоваване: с. ***************., ул. ****** могат да
впишат законна ипотека върху имота на основание чл. 349, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 61 ал.2 от ЗЗД, И. М. Ч. с ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. К., община К., област П., ул. „Г.“ **** да
заплати на Д. А. Д. с ЕГН ********** от гр. К., община К., област П., ул. „Г.“
****, вх. А сумата от 761.77 лева (седемстотин шестдесет и един лева,
седемдесет и седем стотинки), представляваща разноските по ремонт на обща
част - покрив в сграда, етажна собственост на адрес: гр. К., община К., област
П., ул. „Г.“ ****, вх. А, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
претенцията – 10.10.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 61 ал.2 от ЗЗД М. А. Ч. с ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. К., община К., област П., ул. „Г.“ ****,
*********** с адрес за призоваване: с. ***************., ул. ****** да
заплати на Д. А. Д. с ЕГН ********** от гр. К., община К., област П., ул. „Г.“
****, вх. А сумата от 190.44 лева (сто и деветдесет лева, четиридесет и четири
стотинки), представляваща разноските по ремонт на обща част - покрив в
сграда, етажна собственост на адрес: гр. К., община К., област П., ул. „Г.“
****, вх. А, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
претенцията – 10.10.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, И. М. Ч. с ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. К., община К., област П., ул. „Г.“ **** и М.
А. Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. К., община К., област П., ул. „Г.“
****, *********** с адрес за призоваване: с. ***************., ул. ****** да
заплатят на Д. А. Д. с ЕГН ********** от гр. К., община К., област П., ул. „Г.“
****, вх. А деловодни разноски във връзка с претенцията по сметки в общ
размер на 530 (петстотин и тридесет) лева.
ОСЪЖДА И. М. Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. К.,
община К., област П., ул. „Г.“ **** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на КрлРС държавни такси в общ размер на 3935.36
лева.
ОСЪЖДА Д. А. Д. с ЕГН ********** от гр. К., община К., област П.,
ул. „Г.“ ****, вх. А да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
8
сметка на КрлРС държавна такса в размер на 971.32 лева.
ОСЪЖДА М. А. Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. К.,
община К., област П., ул. „Г.“ ****, *********** с адрес за призоваване: с.
***************., ул. ****** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на КрлРС държавни такси в общ размер на 1021.32 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от съобщението.
Й.А.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9