Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 21.12.2020
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д”
въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 13036 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 от ГПК.
С решение № 160626 от 08.07.2019
г. по гр.д.№ 582/2019 г. по описа на СРС, ГО, 163-ти състав, съдът е осъдил Агенция
„П.И.”, със седалище и адрес на
управление:***, и със съдебен адрес ***, да заплати на З.
„Б.В.И.Г.”, ЕИК ******, със съдебен адрес:*** сумата от 703,15 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ във връзка с щета №
470417181817111 за нанесени вреди на МПС „Ситроен С4 1.6 ХДИ“, с peг. № ******на
02.04.2018 г. при попадане в дупка необозначена на път Е 871(Е 79) от с. Драгичево
към с. Владая, в района между бензиностанция Лукойл и бензиностанция Авия,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба в съда - 04.01.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, на
основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 45, чл. 50 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и
разноски в размер на 600 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Със същото решение е прекратено
производството по предявен иск от ищец З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК ******, срещу ответник
АГЕНЦИЯ „П.И.“ със седалище и адрес на управление:*** за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 14,29 лева лихва за забава за периода 24.10.2018 г.
-04.01.2019 г., на основание чл. 232 ГПК.
Недоволен от така постановеното
решение, с което е уважен искът при квалификацията на чл. 410 КЗ във вр. с чл.
45, чл. 50 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е останал ответникът Агенция „П.И.”, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
го обжалва при твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По-конкретно
се поддържа, че не са представени актуални ОУ на дружеството ищец, а оттам е
останал недоказан застрахователния риск. На следващо място оспорва протокола от
ПТП, като неточен, непълен и противоречив, като в него липсва пълно и ясно
описание на механизма на ПТП. Счита, че процесното МПС не е застраховано за
допълнителен застрахователен риск „гуми“. На последно място заявява, че АПИ е
положило грижата на добър стопанин за поддържане на републиканската пътна мрежа
и в частност на процесния пътен участък.
Въззиваемата страна – З. „Б.В.И.Г.”,
оспорва въззивната жалба по съображения изложени в депозирания по реда
на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от 01.10.2019 г.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване
правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото
е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното
решение, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства – застрахователна полица № 4704171410000598/31.03.2017 г.,
заявление на К.С.Г.за изплащане на застрахователно обезщетение от 03.04.2018
г., Протокол за ПТП № 1699377, опис на
претенция от 03.04.2018 г., фактура № **********/31.05.2018 г., доклад по щета
№ 470417181817111, възлагателно писмо и приемо-предавателен протокол, регресна
покана, показанията на разпитания по делото като свидел водач на увредения
автомобил, включително заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от
страните в процеса САтЕ, решаващият въззивен състав приема за установено,
че на 02.04.2018 г., около 9,30 часа, л.а. Ситроен С4 с рег.№ ******се движи по
път Е 79 с посока от с. Драгичево към с. Владая и в участъка между
бензиностанция Лукойл и бензиностанция Авия попада в необозначена и
несигнализирана дупка на пътното платно. Вследствие на ПТП са увредени предна и
задна дясна гума с джанта на автомобила.
Видно от съдебно-автотехническа експертиза, приета от
районния съд, след извършения от вещото лице анализ на протеклото събитие и
съпоставка на щетите от Заявлението на водача и опис-заключението на
застрахователя, нанесените щети по лекия автомобил марка „Ситроен С4" с
peг. № ******, са вследствие на реализираното на 02.04.2018 г. ПТП. Според САтЕ
стойността на щетите вследствие процесното ПТП, определени по средни пазарни
цени към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 697,56
лв. с вкл. ДДС. Същевременно от представените преводно нареждане и фактура се
установява, че за така реализираното ПТП застрахователят е изплатил на
увредения обезщетение в размер на 703,15 лв.
Предявеният иск е с правно основание чл. 410 КЗ във
вр. с чл. 45, чл. 49 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Суброгацията на застрахователя
включва и възможността той да предявява искове за реализиране на отговорността
по чл. 47 - 49 от ЗЗД, когато са налице основанията за това (така т. 15 от
Постановление № 7 от 04.10.1978 год. на Пленума на ВС). Самият застрахован
разполага срещу прекия причинител на вредата с иск по чл. 45 ЗЗД, но ако
увреждането е причинено при или по повод на възложена работа, застрахованият
има право да търси обезщетение и срещу възложителя на работата на основание чл.
49 ЗЗД.
В разглеждания казус след като застрахователят ищец
е извършил
плащане на застрахованото лице, той се суброгира в неговите
права изцяло. Следователно той би могъл да търси плащане както по реда на чл.
45 ЗЗД от виновното лице, така и да се възползва от възможността по чл. 49 ЗЗД
и да иска плащане от организацията, в която виновното лице работи и която
отговаря за неговите виновни действия или бездействия (така Решение № 1814-А от 30.ХI.1995
г. по гр. д. № 2162/1994 г., IV г. о., Решение №
1473/1964 г. на ВС, І ГО).
Ангажирането на отговорността по чл.
410 КЗ във вр. с чл. 45, чл. 49 ЗЗД е свързано с установяването на следните
кумулативни предпоставки: 1) наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец); 2)
заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3)
предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В конкретния случай при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема за осъществени предпоставките на
вземането по чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД: ПТП от 02.04.2018 г. е застрахователно събитие по смисъла на договора
„Каско Стандарт”, сключен между собственика на увредения лек автомобил К.С.Г.и З.
„Б.В.И.Г.” досежно лек автомобил марка "Ситроен”, модел „С4 1.6 ХДИ“ с рег. № ******, със срок на валидност от 07.04.2017 г. до 07.04.2018 г.
Установява се още и че във връзка с процесното ПТП застрахователното дружество
е заплатило на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 703,15
лв. Щетите на лекия автомобил, изброени в описа на застрахователя З. „Б.В.И.Г.”
и приетата от първоинстанционния съд САтЕ /предна дясна гума, задна дясна гума,
предна дясна джанта, задна дясна джанта, облицовка предна броня/ са повредени
в причинно-следствена връзка от процесното ПТП, поради попадане на автомобила в
необезопасена дупка на пътното платно на път Е 79 в района на бензиностанция
Лукойл и бензиностанция Авия, между с. Драгичево и с. Владая.
От разпитания пред СРС свидетел – Б.К.Г./водач на увредения автомобил/
се установява, че същата е пътувала от гр. Благоевград в посока град София и
преди първия вход на Владая около една бензиностанция попаднала в дупка на
пътното платно. Било валяло, дупката била пълна с вода и затова не я е видяла.
След това чула шум, нетипичен за колата и отбила от платното, като установила,
че са спукани предната и задната десни гуми и са изкривени джантите. Дупките
били с големина около 56-60 см. И въпреки че се движела с разрешената скорост
от 40/50 км.ч. не могла да ги избегне. Звъннала на тел. 112 от там дошли
полицаи и репатрак, който откарал автомобила в ГД Национална полиция. Протокола
за ПТП бил съставен от служители на МВР и подписан от нея. Заявява още, че
нямало обозначения за неравности и препятствия по пътя. По делото не е спорно,
че пътят, на който е реализирано произшествието, е част от републиканската пътна мрежа. Настоящият въззивен състав
приема, че това обосновава извод за материалната правна легитимация на ответника,
поради което и на основание чл. 30, ал. 1 от ЗП и чл. 48, т. 1 от ППЗП,
задължена да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на пътя,
на който е реализираното произшествието, е Агенция „П.И.". Следователно в
случая са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника –
Агенция „П.И.” за чужди виновни действия или бездействия. Агенцията като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на
пътния участък от наличието на дупки, е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 30 от ЗП, поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или на други изпълнители, на
които са възложени задължения по поддържане на пътя, доколкото възложителят на
работата отговаря независимо от това дали е установено конкретното лице, което
е виновно за настъпване на вредите. Неговата
отговорност, като гаранционно-обезпечитална, е обективна: независимо от
наличието или липсата на вина, той отговаря за действията или бездействията на
работниците, които е натоварил с извършване на възложената работа.
Механизмът на ПТП се доказва от
протокола за ПТП, както и от заключението на авто-техническата експертиза,
според които този механизъм на ПТП е причинил точно тези вреди на автомобила,
за поправянето на които е платено обезщетението. Въззивната инстанция намира,
че е длъжна да зачете материалната доказателствена сила на протокола за ПТП, а
възражението на ответника в този смисъл се явява необосновано – описаните
по-горе доказателства установяват настъпването на застрахователното събитие,
покрит риск по сключената между страните имуществена застраховка, вредите от
процесното ПТП, както и че същите са вследствие на него. Съгласно чл. 6, т. 4
от Наредба № ІЗ-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и информационния център към
Гаранционния фонд, приложима към конкретната хипотеза протокол за ПТП от
органите на МВР не се съставя, когато вредите на МПС не са причинени от друго
ППС.
От
събраните доказателства по делото се установи, че и останалите юридически
факти, предвидени в хипотезата на чл. 410 от КЗ, са осъществени – увреденият е бил застрахован при ищеца,
а последният е изплатил застрахователното обезщетение в размер на 703,15 лв. Ето защо, искът относно спорното право като доказан
по своето основание, следва да бъде уважен в предявения размер, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.01.2019 г. до окончателното й
изплащане.
В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК
възиванта инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваните части.
При този изход на делото в право на разноски пред
настоящата въззивна инстанция има З. „Б.В.И.Г.”, която
обаче до приключване на делото пред настоящия състав не ангажира доказателства
за реално направени такива, поради което не й се следват.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160626 от 08.07.2019 г. по гр.д.
№ 582/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 163-ти състав, вкл. в частта за
разноските.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.