РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 05.**.2017 г.
В ИМЕТО НА НА**ДА
Д. районен съд,
Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, п**ведено на девети
март две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Г.Х. сложи за разглеждане гр. дело №18** по описа за
2016 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се п**изнесе, взе предвид
следното:
П**изводството е по чл.**8 от Закона за собствеността.
Образувано е по искова молба на Е.П.В. с ЕГН ********** ***, пл.“С.“
№**, ет.**, офис ****, чрез п**цесуалния представител адвокат Ю.О., срещу З.А.И.
с ЕГН ********** *** по чл.**8 от Закона за собствеността за признаване за
установено по отношение на ответницата, че ищцата
е
собственик по силата на наследствено правоприемство на жилищна сграда с площ от
72 кв.м. и идентификатор №*** по кадастралната карта на гр. Д., намираща се в
гр. Д., ул.“А.З.“ №**, пост**ена в дворно място с площ от ** кв.м. и
идентификатор №*** по кадастралната карта, както и за осъждането на ответницата
да предаде на ищцата владението върху посочения
недвижим имот. В исковата си молба Е.П.В. сочи, че е наследник на ** на **.**.** г. неин ** П.В.Ц.;
след неговата ** п**цесната жилищна сграда е станала нейна собственост, тъй
като тя е единственият му пряк наследник; ответницата оспорва правата на
ищцата, което поражда правния интерес от воденето на настоящото п**изводство;
настоява за уважаването на предявения иск.
В законоустановения едномесечен
с**к е бил получен отговор от ответницата, в който е посочено, че предявеният
иск е недопустим, а при условията на евентуалност неоснователен, тъй като с
влязло в сила съдебно решение са отхвърлени исковете за оспорване на
саморъчното завещание, от което З.А.И. черпи правата си; вече има съдебно п**изнасяне,
че всички сгради в п**цесното дворно място са обект на завещанието; настоява за
отхвърлянето на предявения иск.
В
последното съдебно заседание ищцата чрез своя п**цесуален представител твърди,
че е доказала собствеността си върху п**цесния имот; представеното саморъчно
завещание следва да бъде тълкувано чрез съответното отнасяне на клаузите една
спрямо друга и в смисъл, от който п**изтича текста на завещанието; П.В.Ц. е
завещал на З.А.И. къща, гараж и натурно помещение; изградената към ** г. стара
къща е била съобразена с тогава действалите ст**ителни правила и представлява
самостоятелен обект на правото на собственост; именно към нея се намират
гаражът, съответното натурно помещение и прист**йката за баня и тоалетна, които
обслужват обитателите на тази стара къща; новата къща е предмет на настоящата
ревандикационна претенция; между страните не е водено дело, което да поражда
силата на присъдено нещо по отношение на предмета на спора – предмет на
предшестващото дело е била единствено действителността на саморъчното
завещание, като настоящото п**изводство не касае сгради, които са били визирани
в това завещание; неоснователно е евентуалното възражение на ответницата за
придобиването на имота по силата на давност – при наличието на ** собственик до
31.**.** г. тя не е могла да давности имота, в какъвто смисъл са и показанията
на разпитаните свидетели; волята на наследодателя, облечена в саморъчното
завещание, е ответницата да получи къщата с идентификатор №***.* по кадастралната карта на гр. Д., както и прист**йката
и гаража; основната къща е останала извън саморъчното завещание, защото ** е
споделял ** към своята **, която не го е ***; според ВКС нормите на едно
завещание като едностранна правна сделка трябва да се тълкуват една спрямо
друга при отчитане на характеристиките на целия имот и в съответствие със
заключението на вещото лице; прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на п**цесуалния представител на другата страна; настоява за
уважаването на предявения ревандикационен иск и присъждането на направените
разноски.
В
последното съдебно заседание ответницата чрез своя п**цесуален представител сочи,
че п**изводството по делото е недопустимо по съображенията, изложени в отговора
на исковата молба; ищцата се домогва да постигне друг правен резултат по
отношение на иск, по който съдът вече се е п**изнесъл; вторият иск по гр. дело
№**45/** г. по описа на ДРС за установяването на нищожността на завещанието на П.В.Ц.
се е основавал на твърдението, че от съдържанието на завещанието не можело да
се направи извод за това кои точно пост**йки се завещават, доколкото къщите в
дворното място били повече от завещаните; съдилищата в рамките на предишното п**изводство
са отхвърлили всички предявени искове с аргументите, че волята на завещателя е
била да завещае всички пост**йки и дворното място; прието е, че именно по
отношение на п**цесната къща в още по-голяма степен трябва да се приеме волята
на П.В.Ц. както поради причината, че същият е **ял в нея, така и защото лицето,
в полза на което е направено завещанието, я е приемало за основно жилище;
именно тази пост**йка отговаря на ст**ителните правила и норми; при условията
на евентуалност смята, че предявеният иск е неоснователен, защото според
показанията на всички свидетели З.А.И. е **яла със завещателя именно в тази
къща; ответницата е придобила собствеността върху имота по силата на завещание,
а при условията на евентуалност – по силата на придобивна давност; настоява за
отхвърлянето на предявения иск и присъждането на направените разноски.
Д.
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск по чл.**8 от Закона за
собствеността е п**цесуално допустим.
От ангажираните по делото свидетели и от
събраните писмени доказателства се установява, че към настоящия момент
апартаментът се владее от З.А.И.. Неоснователни са възраженията на ответницата,
че предявеният ревандикационен иск е недопустим поради наличието на разрешен
със сила на присъдено нещо правен спор по гр. дело №**45/** г. по описа на ДРС.
Действително с влязлото в сила решение по гр. дело №**45/** г. по описа на ДРС
са отхвърлени предявените от Е.П.В. срещу З.А.И. искове за установяването на
нищожността, респективно за унищожаването на завещанието, с което
наследодателят на ищцата П.В.Ц. завещал на ответницата имот, намиращ се в гр. Д.,
ул.“А.З.“ №**, представляващ дворно място с пост**йки – къща, гараж и натурно
помещение. Предмет на това п**изводство е било установяването на действителността
на направеното завещание, без да има вещноправни претенции относно
собствеността върху конкретни имоти. Активната п**цесуална легитимация зависи
от твърденията на ищеца. Доколкото Е.П.В. твърди, че в предмета на завещанието
не е включена п**цесната жилищна сграда и тя е неин собственик по силата на
наследствено правоприемство, то предявеният иск е допустим. В този смисъл е и отразеното
в мотивите на Решение №128/30.**.2015 г. по в. гр. дело №93/2015 г. по описа на
ДОС (образувано по въззивна жалба срещу решението по гр. дело №**45/** г. по
описа на ДРС), че „обстоятелството относно заст**яването на завещано дворно
място с повече от една самостоятелна сграда при липсата на посочване коя от тях
е предмет на разпореждане за след **та е от значение за прехвърлителното му
действие (действителното преминаване на имуществото от патримониума на
завещателя в този на наследника/заветника), но не и предмет на делото за
обявяване на недействителността на завещателното разпореждане“.
Разгледан по същество, искът по чл.**8 от
Закона за собствеността е неоснователен.
От
представеното на лист 8 от делото удостоверение за наследници се установява, че
ищцата Е.П.В. е ** и единствен законен наследник на ** на **.**.** г. неин ** П.В.Ц..
Последният по силата на наследствено правоприемство от ** на 17.**.** г. В.Н.Ц.
и ** на **.**.** г. Е.Г.Ц. е придобил собствеността върху посочения в
нотариален акт за покупко – п**дажба №**, том **, дело №**/** г. (на лист 5) техен
имот – къща с дворно място от 400 кв.м., намиращи се в гр. Д., ул.“А.З.“ №** (понастоящем
№**). Със саморъчно завещание от **.02.20** г. (на лист 16) П.В.Ц. е завещал на
ответницата З.А.И. собствения си наследствен имот в гр. Д., ул.“А.З.“ №** –
дворно място с пост**йки - жилище, гараж и натурно помещение. С влязлото в сила
решение по гр. дело №**45/** г. по описа на ДРС са отхвърлени исковете на законния
наследник Е.П.В. срещу заветника З.А.И. за установяването на нищожността и
унищожаването на това завещание. Затова завещанието е действително и спорният
въп**с в настоящото п**изводство е дали п**цесната жилищна сграда с
идентификатор №*** по кадастралната карта на гр. Д.
е посочена в това завещание. Ако не е посочена в завещанието, то ищцата е неин
собственик по силата на универсално наследствено правоприемство, а ако е
посочена – неин собственик е ответницата по силата на частното завещателно
разпореждане. Според Определение №606/30.11.2015 г. по гр. дело №4736/2015 г.
на І г.о. на ВКС (образувано по касационна жалба срещу решението на ДОС,
потвърждаващо решението на ДРС по гр. дело №**45/** г.) в настоящия случай
действителната воля на завещателя се определя от посочването на
административния адрес на завещания имот, както и от изричното му определяне
като „дворно място с пост**йки“; в имота има повече пост**йки, отколкото е изб**ил
завещателят, но следва да се има предвид и това, че реално къщата е само една –
тази, в която е **ял завещателят; другата сграда, макар и определена като
жилищна от вещите лица, реално не е такава, тъй като не притежава изискуемите
помещения – кухня, баня и тоалетна; дали в съзнанието на завещателя тя е била
част от неговата къща или той я е считал за натурно помещение е без значение, а
важното е това, че неговата воля е била да остави целия свой имот на
ответницата, като в п**тивен случай би направил уточнение коя точно къща
завещава. В този смисъл е и обективираното в мотивите на Решение №128/30.**.2015
г. по в. гр. дело №93/2015 г. по описа на ДОС – „***“. Изложеното относно вида,
характера, начина на възникване и предназначението на пост**йките, изб**яването
в завещанието на пост**йките „къща, гараж и натурно помещение“ не води до
неяснота относно предмета на завещанието, а е допълващо индивидуализацията на
завещания имот. Нещо повече – посочването на административния адрес на
завещания имот и описването му като „дворно място с пост**йки“ е достатъчно за
индивидуализацията му и не поражда съмнение относно волята на завещателя да се
разпореди за след **та си с притежаваното от него заст**ено дворно място на
ул.“А.З.“. Според приетото в настоящото п**изводство заключение на вещото лице
в поземлен имот №*** има 4 сгради: 1) сграда с идентификатор №** – едноетажна
масивна жилищна сграда, пост**ена през ** г. – ** г. с временно разрешително.
2) сграда с идентификатор №***.** – едноетажна масивна жилищна сграда, пост**ена
на мястото на закупената през ** г. къща. 3) сграда с идентификатор №***.* –
едноетажен масивен гараж, пост**ен през ** г. с одобрен п**ект и разрешение за
ст**еж. *) сграда ** – едноетажна масивна, прист**ена към сграда с
идентификатор №***, но ползвана като санитарен възел към сграда с идентификатор
№***.*, без ст**ителни книжа. От показанията на разпитаните по делото свидетели
се установява, че наследодателят П.В.Ц. и ответницата З.А.И. (в последните
години преди **та на П.В.Ц.) са **яли именно в п**цесната жилищна сграда с
идентификатор №***. Затова следва да се приеме, че тази жилищна сграда с
идентификатор №*** по кадастралната карта на гр. Д.
е изрично посочената в завещанието къща. Дали завещанието има вещнопрехвърлителен
ефект по отношение на другата жилищна сграда №***.* (както са посочили при
разглеждането на действителността на завещанието ВКС и ДОС) или няма такъв
ефект, не е предмет на разглеждане в настоящото п**изводство. С оглед на
изложеното като собственик на п**цесния имот по силата на завещателното
разпореждане се легитимира ответницата З.А.И., поради което предявеният ревандикационен
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
След като ищцата
е ** и единствен законен наследник на ** завещател, имайки право на запазена
част от неговото наследство в съответствие с чл.** от Закона за наследството,
тя би могла да поиска от ответницата възстановяването на запазената част от
наследството му на основание на чл.30 от Закона за наследството, ако са налице
всички законови предпоставки, включително спазването на с**ка по чл.61 от
Закона за наследството.
На ответницата с оглед изхода от спора трябва
да бъдат присъдени направените и поискани по делото разноски в размер на 1182.17
лева (от които **55.50 лева адвокатско възнаграждение (определено чрез
съответното му намаляване съгласно възражението на ищцата за прекомерност при
действителна цена на иска от **850 лева в съответствие с чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1/**.07.20** г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения до
размера от 855.50 лева, към който следва да бъде добавена съгласно чл.7 ал.8 от
същата наредба сумата от 200 лева за защитата в третото и четвъртото съдебни
заседания) и 126.67 лева внесен първоначален
и окончателен депозит за вещото лице).
Водим от горното, Д. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.П.В.
с ЕГН ********** ***, пл.“С.“ №**, ет.**, офис **** иск за признаване за установено по отношение на З.А.И. с
ЕГН ********** ***, че ищцата Е.П.В. е собственик
по силата на наследствено правоприемство на жилищна сграда с площ от 72 кв.м. и
идентификатор №*** по кадастралната карта на гр. Д., намираща се в гр. Д., ул.“А.З.“
№**, пост**ена в дворно място с площ от ** кв.м. и идентификатор №*** по кадастралната
карта, както и за осъждането на З.А.И. да предаде на Е.П.В. владението върху посочения недвижим имот.
ОСЪЖДА
Е.П.В.
с ЕГН ********** ***, пл.“С.“ №**, ет.**, офис **** да
заплати на З.А.И. с ЕГН ********** *** направените от нея разноски по
гр. дело №18**/2016 г. по описа на ДРС в размер на 1182.17 лева (хиляда сто
осемдесет и два лева и седемнадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен с**к от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: