№ 34997
гр. София, 23.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110160625 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на Ж. А. П. против **** АД и **** ЕООД. Преписи от
исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в указания
срок са постъпили писмени отговори.
Ответниците оспорват допустимостта на исковете с доводи, че са сключили договори
за цесия с **** ЕАД, с които са прехвърлили своите вземания по двата договора, които
ищцата атакува с искове за нищожност, на посоченото трето за спора лице. Считат, че след
цесията не са надлежна страна по исковете за нищожност, а в условията на евентуалност –
поддържат, че исковете за нищожност са неоснователни. Възражението е неоснователно –
видно е, че ответниците оспорват исковете по същество, което поражда правен интерес от
предявените установителни искове. Така втори е въпросът, че никакви доказателства за
твърдяната цесия или цесии не са представени и приети по делото.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал1.
ГПК вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да се изготви проект за доклад на делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат приети по
делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за връщане на исковата молба
като недопустима.
СЪСТАВЯ на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищецът Ж. А. П. твърди в исковата молба от 11.102.204 г. и в молба уточнение от
29.10.2024 г., че е сключил с първия ответник **** АД договор за паричен заем №
5119641/17.05.2024 г., по силата на който му била отпусната в заем сумата от 1500 лв. при
посочен ГПР 54,27 и лихвен процент 45%. В чл. 4 от договора за заем било предвидено, че
ищцата следва в 3-дневен срок да предостави обезпечение – две физически лица
1
поръчители, банкова гаранция или договор с одобрено от заемодателя дружество гарант.
Такъв договор с такова дружество – вторият ответник **** ЕООД – бил сключен: договор за
предоставяне на гаранция № 5119641 от 17.05.2024 г., с който било уговорено
възнаграждение 704,08 лв. Главниците по двата договора били платими заедно на вноски.
Ищцата счита, че договорът за заем е нищожен като противоречащ на закона и нарушаващ
чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а договорът за гаранция – нищожен като съдържащ неравноправни
клаузи, противоречащ на добрите нрави и заобикалящ закона. Ето защо ищцата моли съда
да прогласи нищожността на двата договора, а в условията на евентуалност – на чл. 4 от
договора за паричен заем. Претендира разноски.
Ответникът **** АД оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че
договорът за паричен заем не съдържа нищожни клаузи. Нямало уредено задължение, а само
възможност за сключване на договор за предоставяне на поръчителство. ГПР бил посочен
комектно. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Ответникът **** ЕООД оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че
договорът за гаранция не съдържа нищожни клаузи. Нямало уредено задължение, а само
възможност за сключване на договор за предоставяне на гаранция. Договорът за гаранция не
накърнявал добрите нрави. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 26 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже сключването на двата процесни
договора и твърдените пороци, водещи до твърдяната нищожност на всеки един от тях.
УКАЗВА на ответниците, че тяхна е тежестта на доказване правоизключващите и
правопогасяващите претенциите възражения.
УКАЗВА на ответниците, че не сочат доказателства за твърдения договор за цесия
или договори за цесия, нито за съобщаването им на ищеца
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на
спора.
НАСРОЧВА делото за 01.10.2025 от 14:45, за когато да се призоват страните с препис
от настоящото определение, а ищцата – с препис и от отговорите на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2